Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 22 яну 2017, 12:34, 19479 прочитания

Sea Harmony: Можем да възобновим живота в мъртвите зони в моретата и океаните

Арман Саркисян, инж. Огнян Димитров и Атанас Димитров пред "Капитал Daily"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За създаването на един цялостен работещ прототип са ни необходими около 200-250 хил. евро.
С всяка година замърсяването и отпадъците в моретата и океаните, сред които най-вече пластмасите, представляват заплаха не само за здравето на морските екосистеми, но и за хората, които са част от хранителната верига. Стартиращата компания Sea Harmony е фокусирала работата си точно върху решаването на този проблем, създавайки вертикални ферми за миди, които по естествен начин пречистват водите от замърсяване и същевременно увеличават производството на черна мида, чието търсене в Европа се увеличава. Проектът им Pisa Reef през годините е спечелил редица първи награди в конкурси за предприемачество и зелени иновации и вече имат инсталирани експериментални рифове в България, Грузия, Турция и Румъния. Проектът на Sea Harmony беше определен и за българския победител на местния финал в третото издание на състезанието на Chivas - The Venture, с общ награден фонд от 1 млн. долара. Социалната бизнес идея на стартиращата компания ще се състезава срещу още 31 проекта от цял свят на големия финал на конкурса на Chivas, който ще се проведе през лятото в Лос Анджелис.

За успешното развитие на бизнеса с кауза на Sea Harmony работи екип от около 15 човека, по-голямата част от тях в България, а останлите в Холандия, Германия и Италия. Някои са пряко заети с технологията и производство, а други с популяризирането на мидените ферми Pisa Reef. За проблема със замърсяването на моретата и океаните и неговото решение разказват Арман Саркисян, ръководител на проекта, инж. Огнян Димитров, търговски предствител и Атанас Димитров, финансов специалист, всички те част от екипа на стартиращата компания Sea Harmony.

Как се роди идеята за вертикални ферми за миди и колко време подготвяхте проекта?


Арман Саркисян: Първите експериментални инсталации направихме през 1997 г., които поставиха началото на поредица от 12-13 иновативни модела, тествани в морски условия. Това е един дълъг еволюционен процес, за да стигнем до технология, която от една страна е стопанска и самоиздържаща се, а от друга представлява и най-ефективният риф, познат до момента, който дава живот и добри условия на голям брой морски същества. Аз съм морски еколог и, когато разбрах, че помагайки на мидите може да помогнем и на моретата да се възстановят, започнах да работя по проектирането на екологична система, която да даде възможност на бизнеса хем да печели, хем да има кауза.

Фотограф: Sea Harmony

Как работи системата Sea Harmony и какъв социален проблем разрешавате с нея?

Арман Саркисян: Мидите и коралите, които пречистват моретата и океаните, се нуждаят от твърда структура, различна от тинестото или пясъчно дъно, на която да се закрепят. Ние им предоставяме "къща" с големи размери - повече от 12 метра височина и 3.5 метра диаметър. Количесвото миди, които се събират на един риф за около една година е 4-4.5 тона, от които половината са търговски размер, а останалите по-малки миди могат да се използват за фураж.

Заради размерите си обаче елементите от инсталацията трябва да бъдат сглобявани в близост до морето, за да се избегне транспортирането им. Предимство е, че елементите са стандартни и могат да бъдат намерени навсякъде.



Атанас Димитров: През последните 30 години няма нарастване на мидопроизводството в ЕС. Вносът, който е основно от Чили, обаче всяка година се увеличава, защото производството не може да отговори на търсенето. Максималният капацитет на заливите за производство е зает. Една такава технология, която изкарва производството на миди извън залива, би спомогнало ЕС да стане най-големият износител.

Освен това малките рибки се нуждаят от защита от големите хищници, които са доста по-бързи от тях, но не могат да влязат в малки кухини, като тези на инсталацията ни, където рибките могат да се чувстват защитени. Това автоматично превръща рифа в отворен тип ферма за отглеждане и на други видове. Смятаме освен мидите да експлоатираме с рапани, риба и скариди.

Инж. Огнян Димитров: Ако погледнем картата на мъртвите зони в моретата и океаните в световен мащаб, ще забележим, че около развитите индустриални страни замърсяването е най-много и се увеличава с всяка година. Ние можем да възобновим живота в тези зони и да разширим продукцията.

Колко съоръжения Sea Harmony са необходими например за пречистването на Черно море?

Фотограф: Sea Harmony

Инж. Огнян Димитров: За да възвърнем капацитетът на Черно море да се самопречиства, трябва да помогнем на черната мида да увеличи полулацията си. За да се случи това, са ни необходими около 1000-1500 такива съоръжения. Ние можем да предложим технологията на фермери от съответните граничещи държави.

Атанас Димитров: Ние разглеждаме замърсяването на моретата и океаните като неогранчен ресурс за използване на технологията ни, т.е. дори да направим 20 ферми на място, където няма никакъв живот, ще помогнем много.

С какво инсталацията ви се различава от традиционните ферми за миди? Имате ли конкуренция на пазара?

Инж. Огнян Димитров: Основното предимство на технологията ни е, че извежда отрасъла мидопроизводство в открити шелфови води. Традиционните ферми са поплавъчни и въжени, което ги прави уязвими от бури, корабоплаване и същевременно ги въвежда в конфликт с туризма. Пред един морски курорт или плаж не е добре да има плаващи съоръжения.

Атанас Димитров: Нашата технология е дънна и позволява да се инсталира на от 3 до 5 метра дълбочина, като по този начин е защитена от вълните, бурите, повърхностни заледявания, UV лъчите, замърсявания на повърхността. Това са допълнителни конкурентни предимства.

Арман Саркисян: Въжените технологии, използвани широко в аквакултурите съдържат синтетични нишки за направата на въжетата, но тези нишки се късат постоянно в следсвие на движението им. Тези малки частички са огромен замърсител с микро пластмаси, които влизат в хранителната верига и стигат до храната на човека. Пластмасите в нашите рифове са плътни, не се късат и съответно са много по-дълготрайни и не замърсяват. Това е една от големите екологични разлики - прекратяваме замърсяването с микро пластмаси при производството на миди. Освен това Pisa Reef има живот около 15-20 години, което е в пъти повече отколкото въжените конструкции, на които има дават максимум 5 години.

Как ще извършвате събирането на мидената продукция?

Фотограф: Sea Harmony

Арман Саркисян: Съоръженията за обиране на продукцията са част от патента ни, но предстои да намерим инвестиции, за да ги направим. Засега сме на етап проектиране. Освен средства са необходими и достатъчен брой рифове в експлоатация повече от година и половина. Това време е необходимо, за да нараснат мидите до пазарен размер - около 5 см дължина.

Системата за събиране на продукцията представлява пръстен, малко по-голям от цилиндъра, с дюзи, стрелящи морска вода под налягане. Струите ще събaрят мидите към централната кухина и ще бъдат събирани чрез помпа. Тази система предстои да бъде направена. Aко имаме достатъчно финансиране може да я разработим и в рамките на един сезон.

Кои са потенциалните ви клиенти и колко струва системата за тях?

Арман Саркисян: Клиентите ни биха могли да бъдат мидените ферми около Европа, които са усвоили всички заливи, но с техните системи не могат да излязат в открити води и да увеличат производството си.

Ако клиентът иска да направи собствено функциониращо, рентабилно производство, за да се захранят машините, механизмите и морските съдове, които обслужват цялостна фермата са необходими около 1000 броя рифове, които ще функционират 15-20 години. Първоначалната инвестиция, необходима за създаването на ферма от 1000 броя, е около 5-6 млн. евро. Затова и на нас ни трябва капитал в този размер.

Вашият проект беше избран за българския финалист в международното състезание на Chivas - The Venture. Как ще се подготвите за големия финал в Лос Анджелис и за какво финансиране ще кандидатствате?

Инж. Огнян Димитров: За създаването на един цялостен работещ прототип са ни необходими около 200-250 хил. евро. Това е цената за достигане на работещ протитип, който обаче, копирайки след това серийно ще има много по-ниска цена.

Арман Саркисян: Опитваме се да се финансираме и чрез единични по-малки разработки на системата, за хора, които искат да бъдат част от каузата. Инвестицията за единично съоръжение е малко повече от 14 хил. лв.

Инж. Огнян Димитров: Най-вероятно в конкурса на Chivas - The Venture проектът ни ще бъде представен от колежката ни архитект Корнелия Димитрова, която от повече от две години е част от екипа. Тя би могла да разкаже най-добре на света за Sea Harmony, който действително има възможност да е сред проектите, спомогнали за оцеляването на човечеството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигът на електронните подписи 1 Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

22 май 2020, 4626 прочитания

Мениджърската библия на "Аванти" 4 Мениджърската библия на "Аванти"

Татяна Попова, управител на веригата за хранителни стоки "Аванти" пред "Капитал"

8 май 2020, 19615 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Инж. Милен Свиленов: През 2017 г. предвиждаме инвестиции за над 1.5 млн. евро

Изпълнителният директор на леярния завод "Осъм" АД – Ловеч, пред "Капитал"

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10