Sea Harmony: Можем да възобновим живота в мъртвите зони в моретата и океаните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Sea Harmony: Можем да възобновим живота в мъртвите зони в моретата и океаните

Арман Саркисян, ръководител на проекта, инж. Огнян Димитров, търговски предствител и Атанас Димитров, финансов специалист

Sea Harmony: Можем да възобновим живота в мъртвите зони в моретата и океаните

Арман Саркисян, инж. Огнян Димитров и Атанас Димитров пред "Капитал Daily"

20123 прочитания

Арман Саркисян, ръководител на проекта, инж. Огнян Димитров, търговски предствител и Атанас Димитров, финансов специалист

© Анелия Николова


За създаването на един цялостен работещ прототип са ни необходими около 200-250 хил. евро.

С всяка година замърсяването и отпадъците в моретата и океаните, сред които най-вече пластмасите, представляват заплаха не само за здравето на морските екосистеми, но и за хората, които са част от хранителната верига. Стартиращата компания Sea Harmony е фокусирала работата си точно върху решаването на този проблем, създавайки вертикални ферми за миди, които по естествен начин пречистват водите от замърсяване и същевременно увеличават производството на черна мида, чието търсене в Европа се увеличава. Проектът им Pisa Reef през годините е спечелил редица първи награди в конкурси за предприемачество и зелени иновации и вече имат инсталирани експериментални рифове в България, Грузия, Турция и Румъния. Проектът на Sea Harmony беше определен и за българския победител на местния финал в третото издание на състезанието на Chivas - The Venture, с общ награден фонд от 1 млн. долара. Социалната бизнес идея на стартиращата компания ще се състезава срещу още 31 проекта от цял свят на големия финал на конкурса на Chivas, който ще се проведе през лятото в Лос Анджелис.

За успешното развитие на бизнеса с кауза на Sea Harmony работи екип от около 15 човека, по-голямата част от тях в България, а останлите в Холандия, Германия и Италия. Някои са пряко заети с технологията и производство, а други с популяризирането на мидените ферми Pisa Reef. За проблема със замърсяването на моретата и океаните и неговото решение разказват Арман Саркисян, ръководител на проекта, инж. Огнян Димитров, търговски предствител и Атанас Димитров, финансов специалист, всички те част от екипа на стартиращата компания Sea Harmony.

Как се роди идеята за вертикални ферми за миди и колко време подготвяхте проекта?

Арман Саркисян: Първите експериментални инсталации направихме през 1997 г., които поставиха началото на поредица от 12-13 иновативни модела, тествани в морски условия. Това е един дълъг еволюционен процес, за да стигнем до технология, която от една страна е стопанска и самоиздържаща се, а от друга представлява и най-ефективният риф, познат до момента, който дава живот и добри условия на голям брой морски същества. Аз съм морски еколог и, когато разбрах, че помагайки на мидите може да помогнем и на моретата да се възстановят, започнах да работя по проектирането на екологична система, която да даде възможност на бизнеса хем да печели, хем да има кауза.

Как работи системата Sea Harmony и какъв социален проблем разрешавате с нея?

Арман Саркисян: Мидите и коралите, които пречистват моретата и океаните, се нуждаят от твърда структура, различна от тинестото или пясъчно дъно, на която да се закрепят. Ние им предоставяме "къща" с големи размери - повече от 12 метра височина и 3.5 метра диаметър. Количесвото миди, които се събират на един риф за около една година е 4-4.5 тона, от които половината са търговски размер, а останалите по-малки миди могат да се използват за фураж.

Заради размерите си обаче елементите от инсталацията трябва да бъдат сглобявани в близост до морето, за да се избегне транспортирането им. Предимство е, че елементите са стандартни и могат да бъдат намерени навсякъде.

Атанас Димитров: През последните 30 години няма нарастване на мидопроизводството в ЕС. Вносът, който е основно от Чили, обаче всяка година се увеличава, защото производството не може да отговори на търсенето. Максималният капацитет на заливите за производство е зает. Една такава технология, която изкарва производството на миди извън залива, би спомогнало ЕС да стане най-големият износител.

Освен това малките рибки се нуждаят от защита от големите хищници, които са доста по-бързи от тях, но не могат да влязат в малки кухини, като тези на инсталацията ни, където рибките могат да се чувстват защитени. Това автоматично превръща рифа в отворен тип ферма за отглеждане и на други видове. Смятаме освен мидите да експлоатираме с рапани, риба и скариди.

Инж. Огнян Димитров: Ако погледнем картата на мъртвите зони в моретата и океаните в световен мащаб, ще забележим, че около развитите индустриални страни замърсяването е най-много и се увеличава с всяка година. Ние можем да възобновим живота в тези зони и да разширим продукцията.

Колко съоръжения Sea Harmony са необходими например за пречистването на Черно море?

Инж. Огнян Димитров: За да възвърнем капацитетът на Черно море да се самопречиства, трябва да помогнем на черната мида да увеличи полулацията си. За да се случи това, са ни необходими около 1000-1500 такива съоръжения. Ние можем да предложим технологията на фермери от съответните граничещи държави.

Атанас Димитров: Ние разглеждаме замърсяването на моретата и океаните като неогранчен ресурс за използване на технологията ни, т.е. дори да направим 20 ферми на място, където няма никакъв живот, ще помогнем много.

С какво инсталацията ви се различава от традиционните ферми за миди? Имате ли конкуренция на пазара?

Инж. Огнян Димитров: Основното предимство на технологията ни е, че извежда отрасъла мидопроизводство в открити шелфови води. Традиционните ферми са поплавъчни и въжени, което ги прави уязвими от бури, корабоплаване и същевременно ги въвежда в конфликт с туризма. Пред един морски курорт или плаж не е добре да има плаващи съоръжения.

Атанас Димитров: Нашата технология е дънна и позволява да се инсталира на от 3 до 5 метра дълбочина, като по този начин е защитена от вълните, бурите, повърхностни заледявания, UV лъчите, замърсявания на повърхността. Това са допълнителни конкурентни предимства.

Арман Саркисян: Въжените технологии, използвани широко в аквакултурите съдържат синтетични нишки за направата на въжетата, но тези нишки се късат постоянно в следсвие на движението им. Тези малки частички са огромен замърсител с микро пластмаси, които влизат в хранителната верига и стигат до храната на човека. Пластмасите в нашите рифове са плътни, не се късат и съответно са много по-дълготрайни и не замърсяват. Това е една от големите екологични разлики - прекратяваме замърсяването с микро пластмаси при производството на миди. Освен това Pisa Reef има живот около 15-20 години, което е в пъти повече отколкото въжените конструкции, на които има дават максимум 5 години.

Как ще извършвате събирането на мидената продукция?

Арман Саркисян: Съоръженията за обиране на продукцията са част от патента ни, но предстои да намерим инвестиции, за да ги направим. Засега сме на етап проектиране. Освен средства са необходими и достатъчен брой рифове в експлоатация повече от година и половина. Това време е необходимо, за да нараснат мидите до пазарен размер - около 5 см дължина.

Системата за събиране на продукцията представлява пръстен, малко по-голям от цилиндъра, с дюзи, стрелящи морска вода под налягане. Струите ще събaрят мидите към централната кухина и ще бъдат събирани чрез помпа. Тази система предстои да бъде направена. Aко имаме достатъчно финансиране може да я разработим и в рамките на един сезон.

Кои са потенциалните ви клиенти и колко струва системата за тях?

Арман Саркисян: Клиентите ни биха могли да бъдат мидените ферми около Европа, които са усвоили всички заливи, но с техните системи не могат да излязат в открити води и да увеличат производството си.

Ако клиентът иска да направи собствено функциониращо, рентабилно производство, за да се захранят машините, механизмите и морските съдове, които обслужват цялостна фермата са необходими около 1000 броя рифове, които ще функционират 15-20 години. Първоначалната инвестиция, необходима за създаването на ферма от 1000 броя, е около 5-6 млн. евро. Затова и на нас ни трябва капитал в този размер.

Вашият проект беше избран за българския финалист в международното състезание на Chivas - The Venture. Как ще се подготвите за големия финал в Лос Анджелис и за какво финансиране ще кандидатствате?

Инж. Огнян Димитров: За създаването на един цялостен работещ прототип са ни необходими около 200-250 хил. евро. Това е цената за достигане на работещ протитип, който обаче, копирайки след това серийно ще има много по-ниска цена.

Арман Саркисян: Опитваме се да се финансираме и чрез единични по-малки разработки на системата, за хора, които искат да бъдат част от каузата. Инвестицията за единично съоръжение е малко повече от 14 хил. лв.

Инж. Огнян Димитров: Най-вероятно в конкурса на Chivas - The Venture проектът ни ще бъде представен от колежката ни архитект Корнелия Димитрова, която от повече от две години е част от екипа. Тя би могла да разкаже най-добре на света за Sea Harmony, който действително има възможност да е сред проектите, спомогнали за оцеляването на човечеството.

За създаването на един цялостен работещ прототип са ни необходими около 200-250 хил. евро.

С всяка година замърсяването и отпадъците в моретата и океаните, сред които най-вече пластмасите, представляват заплаха не само за здравето на морските екосистеми, но и за хората, които са част от хранителната верига. Стартиращата компания Sea Harmony е фокусирала работата си точно върху решаването на този проблем, създавайки вертикални ферми за миди, които по естествен начин пречистват водите от замърсяване и същевременно увеличават производството на черна мида, чието търсене в Европа се увеличава. Проектът им Pisa Reef през годините е спечелил редица първи награди в конкурси за предприемачество и зелени иновации и вече имат инсталирани експериментални рифове в България, Грузия, Турция и Румъния. Проектът на Sea Harmony беше определен и за българския победител на местния финал в третото издание на състезанието на Chivas - The Venture, с общ награден фонд от 1 млн. долара. Социалната бизнес идея на стартиращата компания ще се състезава срещу още 31 проекта от цял свят на големия финал на конкурса на Chivas, който ще се проведе през лятото в Лос Анджелис.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-?
    emilm13

    Много хубаво, но не разбрах, защо мидите, които фактически пречистват водата (т.е. пълни са с отпадни вещества) отиват за храна?! Или по-точно, защо хората като знаят функцията на мидите (природен филтър) ги ядат?!

  • 2
    nogica avatar :-|
    nogica

    До коментар [#1] от " emilm13 ": Защото са вкусни. :-),същото е и с свободно бягащата кокошка-яде каквото намери от корени до мърша,но за сметка на това е вкусна :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.