Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 31 яну 2017, 13:05, 34136 прочитания

Тодор Гигилев: Приходите на компанията нараснаха с 80% през 2016 г.

Изпълнителният директор на софтуерната фирма "Дриймикс" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тодор Гигилев е софтуерен консултант и предприемач. Роден е през 1987 г. Завършил е Природо-математическата гимназия "Васил Друмев" във Велико Търново. Бакалавър по софтуерно инженерство и магистър по технологично предприемачество и изобретения в информационните технологии от СУ "Св. Кл. Охридски". Обучавал се е по програмата "JA Startup" и е печелил националните предприемачески състезания "Junior Achievements" и "Creative Business Cup".

Основател е на неформалното общество "Power of Bulgaria" на успели и социално ориентирани предприемачи в България. От 2016 г. е изпълнителен директор на софтуерната фирма "Дриймикс". През миналата седмица
получи наградата "Млад мениджър" за 2016 г. на фондация "Еврика".



Какви са очакванията ви за развитието на ИТ сектора в България?
- Нашата фирма е част от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Според БАСКОМ барометъра софтуерната индустрия, в която са заети около 19 хил., реално прави 2% от БВП на страната. С други думи - с малко хора постигаш много голяма принадена стойност. Има два пътя за развитие на тази индустрия. Единият е, ако университетите и софтуерните школи произведат повече кадри, а другият - ако компаниите заложат на по-иновативни технологии, за да могат да предоставят качествено по-различни услуги. При втория вариант също има два пътя на развитие – единият е да се повишава експертизата на хората, а другият - ИТ индустрията да започне да прави повече продукти, при които принадената стойност остава в България, и фирмите продават продукт, а не труда на хората.

Какви са основните проблеми в ИТ сектора и какви са възможните решения?
- Недостигът на кадри е проблем, за който се говори отдавна. Но когато изградиш добро име, в бранша разпознават бранда ти и имаш отлични препоръки за това, което правиш, хората започват сами да намират фирмата ти. Тогава недостигът на кадри е много по-малък. Ние сме компания от софтуерни разработчици за софтуерни разработчици. Не сме фирма, която наема хора на минимална заплата, а в същото време се стреми да вземе от клиента максимална цена. Нашият стремеж е компанията да печели максимално много и да дава максимално много на хората си, за да градим заедно една успешна структура.

Какви са финансовите резултати на компанията за 2016 – годината, в която сте назначен за изпълнителен директор?
- В компанията работят 40 души. За 2016 г. имаме близо 2.5 млн. лв. приходи, което е 80% ръст спрямо 2015 г. Печалбата също расте. Миналата година сме актуализирали заплатите два пъти. Възходящите резултати се дължат основно на това, че работим много сплотено, както и на това, че имаме партньори, които ни водят все повече клиенти, от което и те печелят. Не гоним "брой клиенти". Напротив – искаме малко клиенти, но да работим дълготрайно с тях.



Какви приходи и печалба планира компанията за 2017 г.?
- Плановете ни се измерват с това колко по-добри ще станем като качество на доставения софтуер. Затова инвестираме в технологии и работим в посока хората да разширяват бизнес познанията си, защото не са просто програмисти, а и бизнес консултанти.

"Дриймикс" е фирма за разработка на корпоративен софтуер, основана от млади IT специалисти. За колко години извървяхте пътя от младши програмист до изпълнителен директор?
- Компанията е създадена преди 10 години. Аз съм от първите наети - още като студент. Хората, с които сега сме съдружници, ме научиха на софтуерния занаят. Преминах през нормалното израстване като програмист, впоследствие започнах проактивно да търся клиенти в чужбина. Работил съм като представител на фирмата по проект на Royal Bank of Scotland в Лондон. Докато бях там, спечелих участие в Лятната предприемаческа програма (SEP) на фондация "Америка за България". От моята фирма нямаше никакви спънки за участието в програмата, макар че все още бях ангажиран с проекта в Лондон, защото при нас философията е, че обучението носи дългосрочни ползи.

Какви нововъведения направихте, когато станахте изпълнителен директор на компанията?
- Заедно със съдружниците направихме планиране на целите по тримесечия. Заложихме много на работната култура във фирмата. Целта е да има съдружие, а не отношения между работници и работодатели. Стараем се да инвестираме повече в хората. Съвместната работа означава хората да работят заедно и да се подкрепят постоянно, а не просто да седят един до друг. Структурирали сме фирмата така, че всеки да получава каквото заслужава. Миналата година 4% от оборота бяха разпределени между всички от фирмата. Да, от оборота, защото тези пари са на хората, които са ги изработили. Два процента разделихме между всички според стажа им в компанията. Другите 2% бяха разпределени според приноса към фирмената култура и 360-градусова оценка, която дават колеги, клиенти, лидерът на проекта. От догодина искаме да въведем система за разпределение на дивиденти от печалбата и всеки, въпреки че не е собственик, да получи част от нея според своя принос. Мислим върху това как моделът да устои във времето. Искаме критериите да са прозрачни и безспорни. В такъв случай няма да има смисъл да убеждавам някого, че е по-добре да работим като екип, вместо той да се отдели и да работи за себе си. За него е по-лесно да е част от компанията, защото това му спестява регистриране на фирма, счетоводство, търсене на клиенти, плащане на данъци. Много компании дават минимума пари, при които ти няма да си тръгнеш. За нас въпросът е как да вземаш справедливо и максимално възнаграждение спрямо твоя принос във фирмата. Това е уравнението, което се мъчим да решим. Забелязваме, че на хората вече не им се ходи в чужбина, когато имат добър работодател и получават добра финансова оценка и добра дума за усилията си.

Как избирате хората, които работят в компанията? Склонни ли сте да наемате хора без опит?
- Търсим проактивни хора – да са получили добро образование, да са инвестирали в това да придобият умения извън ученето и работата си, да се развиват сами в своята област. Да са проактивни при намирането на проблеми и да предлагат решения. Да казват: "Харесах си един курс – може ли да отида", а не ти да казваш: "Трябва да отидеш на този курс." Хората, които назначаваме, трябва да са отговорни и да имат висока експертиза. Във фирмата няма нито един човек, който да е слаб в това, което прави. Назначаваме студенти, имаме стажанти и хора, които са току-що са завършили, но са вникнали в нещата, а не просто са посещавали университет.

Ръководите софтуерни проекти за клиенти като ООН, BNP Paribas, Royal Bank of Scotland. Защо тези клиенти са избрали вашата компания, какви са предимствата й в сектор с голяма конкуренция?
- В началото е нормално човек да започне, като предлага по-ниска цена. Но е ясно, че винаги ще има някой с по-ниска цена от теб. Затова ние въобще не сме в категорията "по-ниска цена", а предлагаме по-висока експертиза. Клиентите ни търсят, защото имаме специфична експертиза в индустрията и силно познание в JAVA технологиите. Предлагаме надежден екип, който да разработи определен софтуер, така че клиентът намира не просто хора, а експертиза. Освен това, както е известно, стандартът на живот в България не е като в Силициевата долина и съответно можеш да предоставиш по-ниски цени на услугата. Отчитаме, че покупателната способност на човек на добра позиция в България е съпоставима с човек на същата позиция в чужбина. Забелязваме също, че български ИТ специалисти от чужбина вече искат да се прибират в страната.

Помагате и на стартиращи фирми, какви са пречките пред тях?
- В България има много голямо недоверие между хората. Когато отидеш при непознат и му предложиш иновативно решение, той си мисли, типично по български, че ще загуби от тази сделка, а не че тя ще му донесе конкурентни предимства. И отказва да ползва продукта или го ползва, но не плаща на стартиращата фирма. В Силициевата долина иновацията се случва много по-бързо. Подаваш ръка на стартираща компания, като пробваш новия й продукт, даваш му валидация, помагаш му с препоръките си да стане по-добър. Компанията се разраства и един ден при нея идва друга стартираща компания, на която тя помага да се разрасне. Така колелото се завърта.

Каква е социалната отговорност на вашата компания?
- Направили сме вътрешна платформа с каузи, които всеки може да предложи и подкрепи. Всеки от служителите ни получава веднъж годишно определена равна сума за благотворителност. През 2016 г. общата сума беше половин процент от оборота. С тези пари подкрепяш кауза, която ти или някой друг от фирмата е създал и предложил на нашата платформа.

Вие сте член на Асоциацията на българските лидери и предприемачи и работите със студентските съвети на 10 университета. Какви знания липсват на младите хора?
- Заедно с екип от много готини хора помагаме на студентите да станат по-добри граждани. Студентските съвети получават 1% от всички студентски такси, така че имат бюджети и могат да организират различни прояви. Помагаме им да организират по-хубави студентски инициативи, които да насърчават предприемачеството и гражданския дух. Според мен на студентите им липсва проактивност, липсват им умения да комуникират добре, да продават добре и своя труд, и продуктите на фирмата. Правим обучения, за да запълним тези празнини.

Интервюто взе Мара Георгиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона 1 Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

27 мар 2020, 3513 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Емил Димитров: Не можем постоянно да разчитаме на субсидии, а искаме пазар и справедлива цена

Собственикът на животновъдна ферма в село Устрем, Тополовград, пред "Капитал"

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10