Момчил Василев: И извън София има много интересни стартиращи компании

Момчил Василев работи 17 години в PwC като консултант - от одит, през ръководство на офиса във Варна, корпоративни финанси, управленски консултации и др. В един момент започва да отговаря за частните клиенти, което го среща с интересни хора и бизнес модели и развива интерес към предприемачеството. През 2011 г. започва бизнес в областта на нутрицевтиката и пробиотиците. Компанията "Провити" се развива и днес, а стъпката към управлението на предприемаческата мрежа на Endeavor в България според Василев е логичното продължение на интересите му към предприемачеството.

От гледна точка на човек, който е минал през различни етапи от развитието на собствен бизнес, къде виждате ползите на организации като Endeavor?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- Ако преди пет години имаше структура като Endeavor в България, щяхме да си спестим много грешки. Например щяхме да имаме повече познания за източници на финансиране и капитал, как се прави пазарна стратегия по правилния начин. Организацията дава онзи необходим ресурс за компании с потенциал да надраснат нашата география.

Колко такива компании има в момента в България и в какви сектори са?

- Трудно ми е да кажа бройка, но е факт, че има много, динамични са и са в различни сектори. Това, че изпъкват технологичните и в частност IT компаниите, не означава че бизнесът е само там. Наскоро обсъждахме и планирахме дейностите си през годината и установихме, че невинаги компаниите, които смятаме за технологични, са такива по подразбиране. Много често са компании в различни индустрии, които стъпват на определени технологии. В България има интересни бизнеси в много различни направления. Затова една от целите ни е да диверсифицираме спектъра на компании, с които ще работим, и по-активно да подпомогнем бизнеси в хранително-вкусовата промишленост и в сфери като мехатрониката, биотехнологиите и потребителските стоки и услуги.



Как смятате да ги диверсифицирате и колко са темите, по които ще работите?

- Може би е добре да се обясни как работим с компаниите. Първо, един от основните канали, по които идентифицираме компании, на които Endeavor може да помогне в развитието, е екипът ни тук, който се състои от четирима души. Всеки от тях получи конкретна тема за работа и индустриален фокус - мехатроника, IT, life science. Целта е всеки от нас да има по-дълбоки познания и по-широка мрежа от контакти в съответния сектор. Активно разширяваме и доразвиваме мрежата си от партньори - банки, инвеститори, компании, за които иновациите са в центъра на бизнес модела им, защото това е друг канал, откъдето генерираме компании.

Endeavor е уникално позициониран, така че да е от полза за всички в предприемаческата екосистема. Компаниите, с които работим, стават много по-устойчиви и така се намалява рискът за инвеститорите и в същото време те имат много по-широки хоризонти за своето развитие.

В момента четири български компании преминаха всички нива на селекция и са част от мрежата - "Софтгруп", "Биодит", ChaosGroup и "Мелиса клаймът". С всяка от тях планираме как ще работим през годината спрямо техните нужди. В процес на подготовка са и други компании. След месец предстои международен селекционен панел, което е финалната фаза на процеса, който ще се състои в Куала Лумпур. Там ще сме с една интересна местна компания на име Browswave, която се занимава с анализ на данни и имат успехи с огромни клиенти като LG, ASUS, MediaМarkt. Друга компания, която напредва към мрежата, стои зад MyMall, а също така и ICOM. Като цяло мисията на Endeavor е да подкрепи предприемаческата екосистема, да се самовъзпроизвежда и развива.

Миналата година имаше една идея да подпомагате млади компании, които не са готови да влязат още е Endeavor?

- Ами те порастват. Миналата година там беше "Мелиса", но те успешно преминаха селекционния процес и вече са активно подпомагани от глобалната ни мрежа. Такива в момента са компаниите, които споменах. Те биват подпомагани чрез всички ресурси на "Ендевър България" под формата на контакти, ментори, имат достъп до някои инструменти на Endeavor Global и инвеститорите, с които работим. Например една от тях благодарение на менторските сесии успя да преструктурира логистиката си. Помагаме на компаниите и да открият инвеститори и партньори.

Тук е интересно да се спомене един инструмент на глобално ниво - Endeavor Catalyst Fund. Това е фонд за компании, които вече са част от мрежата. Той се използва, за да влезем като инвеститор в компаниите, които успешно са преминали селекционния процес и са привлекли водещ инвеститор. Така гарантираме, че вярваме в тях. Ако се търси инвестиция от поне 5 млн. долара, Endeavor е готов да съинвестира до 10% от търсения капитал.

На местно ниво има ли финансови механизми? "Армада кепитъл" не възникна ли точно около "Ендевър"?

- Това е един много интересен пример за тенденция, която напоследък наблюдавам в България - предприемачески капитали, които се връщат обратно в екосистемата. Има и други частни инициативи, напоследък и бизнес ангелите се активизираха. И на институционално ниво има много важни инструменти - тези на Европейския инвестиционен фонд. Всичко това е много важно, защото завърта колелото на предприемаческата екосистема.

"Армада кепитъл" е инициатива на членовете на борда на Endeavor - всеки от тях е инвеститор, а това е тяхната идея да обединят усилията си и да са по-ефективни.

По какъв начини си сътрудничите с другите фондове?

- Endeavor поддържа партньорски взаимоотношения с всички инвеститори в България, базирани на едни и същи общи принципи. Ние имаме определен поток от компании, с които работим, те също. Имаме симбиоза в това, което правим. В този смисъл активно комуникираме как да се отворим едни към други и да видим къде можем да сме си полезни. Част от компаниите, които са в мрежата, вече са получавали инвестиции от някой от фондовете. Например "Армада" е инвестирал в "Софтгруп" , LauncHub в MyMall, NEVEQ в "Биодит" и т.н. Част от партньорите във фондовете са ментори при нас, ние помагаме на други компании с нашите инструменти. Като цяло работим заедно.

Има и още нещо интересно - компаниите от първото поколение вече пораснаха и поузряха. Капиталовите им нужди вече надминават мащаба на това, което фондовете могат да си позволят поотделно, затова все повече се засилва сътрудничеството им като коинвеститори.

Колко са по ваша оценка компаниите в България, които са достигнали този етап от развитието си?

- Според мен са няколко десетки, без да се ангажирам с конкретика. Това е едно добро начало. Интересно е обаче да се излезе извън София, за да може да се направи по-точна оценка. В момента около 99% от инфраструктурата, подпомагаща предприемаческата активност, е концентрирана основно в София. А се оказва, че извън столицата също има много интересни компании. Сега ни предстои да започнем работа с много интересна варненска софтуерна компания. И те не са единственият пример в това отношение. Ние в Endeavor сме си поставили цел да излезем и извън София, смятаме да сме по-активни в различните фокусни точки и сборни пунктове на предприемачи из страната.

Освен излизането извън София към страната нужни ли са и инициативи, които да поставят България на международната карта?

- Да, разбира се. В тази връзка едно от нещата, за които се преборихме, е един от международните селекционни панели на Endeavor тази година да се проведе в България. Тези панели са финалната селекционна фаза за компаниите, преди да влязат в мрежата, и се случват шест пъти годишно в целия свят. Един от тези форуми ще се проведе през октомври и ще бъде в София. Това за нас е много важно, първо, защото сме сравнително млад офис, а и ще е повод в София да дойдат много интересни предприемачи, високопоставени професионалисти, инвеститори от различни сфери и много интересни панелисти от цял свят. Ще използваме повода да срещнем тези хора с местната предприемаческа екосистема. Искаме да развием темата за успеха на бизнеси, излезли от нашата географска среда, и виждаме тази активност като нашия принос в борбата със самоналожения ни комплекс за малоценност и да покажем техния път към международния успех.

Интервюто взе Александра Козбунарова