С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 21 апр 2017, 12:36, 13395 прочитания

Томи Вер Елст - oт счетоводната стая до заводи с хиляди служители

Генералният мениджър на "Сенсата технолоджис България" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Томи Вер Елст е генерален мениджър на "Сенсата технолоджис България" от 2011 г. Белгиецът поема длъжността, след като американската Sensata Technologies придобива Sensor-Nite. Започва кариерата си в счетоводния отдел на Sensor-Nite в родината си. Постепенно задълженията и отговорностите му се увеличават и той минава през различни позиции като мениджър "Логистика" и мениджър "Управление верига доставки". През 2009 г. става мениджър "Операции" в завода на компанията в Ботевград. Вер Елст има магистърска степен по "Икономика и финанси" от университета в Хаселт – Белгия.
Компанията

Преди шест години американската Sensata Technologies закупува белгийската Sensor-Nite, която има изнесено производство в България. Днес компанията се нарича "Сенсата технолоджис България" и има производствени бази в Ботевград и Пловдив, както и бизнес център с развойно звено и звено механизация в София. В страната се произвеждат високотемпературни сензори и сензори за налягане за най-големите световни автомобилни концерни, като сред клиентите са Volkswagen, Daimler, Volvo, Fiat, GM и др. Към момента броят на служителите на компанията в България е 3200 души.

На глобално ниво групата Sensata отчита 3.3 млрд. долара оборот за миналата година. Отделни данни за България за 2016 г. още няма, но от компанията казват, че производството като обем е нараснало с 15% спрямо предишната година, когато приходите бяха 264 млн. лв.
Вие имате любопитен професионален път. Как стигнахте до позицията на генерален мениджър на "Сенсата технолоджис България"?
- Преди 13 години започнах работа в Sensor-Nite. По това време тя беше белгийска компания. Практически започнах работа като младши счетоводител. Още си спомням първия ми работен ден, тогава трябваше да изготвям фактури. С времето започнах да поемам повече отговорности в счетоводния отдел. В същото време компанията се разрастваше, работеше по различни проекти. Един от тях, който в един момент ме свърза с България, беше за внедряване на нова ERP система. Главният изпълнителен директор на компанията ме помоли да следя проекта от финансова гледна точка. Но като се има предвид, че растяхме много бързо и не достигаха ресурси, в един момент се оказа, че отговарям не само за финансовата страна, но и за оперативната. На практика това означаваше разбиране на бизнес процесите - как внедряваме системата, но и как обучаваме хората за нея. Това се правеше не само в Белгия, но и в България. Така влязох във връзка с логистичния екип тук, с екипа за обслужване на клиенти, а с времето и с цялата верига на доставки, с производството в Ботевград. През април 2009 г. започнах да работя като оперативен мениджър в Ботевград, отговарях за едно бизнес звено, а от 2011 г. станах генерален мениджър. Това беше свързано и с факта, че същата година бяхме придобити от Sensata. Оттогава досега съм генерален мениджър на "Сенсата".

Кое е по-интересно – да си генерален мениджър или младши счетоводител?


- Честно казано, за да му е интересно на човек, не зависи каква функция изпълнява. Хората, които са работили с мен, знаят, че не придавам голямо значение на функцията. По-важна е страстта, с която вършиш работата. Другото нещо, което е много положително според мен, е това, че успях да израсна от младши счетоводител до сегашната си позиция. Така хората виждат, че това е възможно, че може да се изгради кариера в "Сенсата".

Какво ви се стори най-необичайно в средата или хората, когато дойдохте в България?

- Аз съм белгиец и съм живял в Белгия повече от 28 години. Белгия е много организирана, регулирана във всяко отношение. Когато дойдох за първи път в България, се почувствах донякъде изгубен, защото е ясно, че организацията в България има накъде да се подобри. Но не искам това да прозвучи негативно, защото, от друга страна, колкото по-дълго човек живее тук, толкова повече започва да оценява свободата, която имате. Честно казано, това вече не може да се намери в Белгия. Друго, което винаги съм оценявал много положително, е, че въпреки че съм чужденец, никога не съм се чувствал неприет тук. Хората са много отворени към чужденците и това прави много добро впечатление.



Може ли да се каже, че има разлика между начина на организация и управление в белгийска и в американска компания?

- Има, разбира се, различия, но честно казано основната разлика е, че белгийската компания беше непублична, а американската е публична. Това се отразява на начина, по който се управлява групата, по който се поставя балансът между нашите служители, клиенти и акционери. Това определя различната култура вътре в компанията. Не става дума кое е по-добро или по-лошо, просто изисква различен начин на управление.

В екипа тук почти нямате чужденци, работите основно с българи. Добри работници и служители ли са те?

- Българите влагат много страст, много емоция във всичко, което правят. За сравнение, белгийците и германците например сме по-рационални, такива сме и в работата си. Честно казано, понякога прекалената страст може да е недостатък, ако не я управляваш добре. Но ако я управляваш добре, можеш да направиш велики неща с нея. Според мен причината "Сенсата" да е там, където е днес, е това, че успяваме да канализираме тази страст и желанието за промяна и подобрение в положителна посока.

Кое е било най-трудното ви решение като мениджър досега?

- Това, което в крайна сметка е важно за компанията, са хората. Не го казвам, защото звучи добре, това са фактите. Искам да съм лидер, който поставя хората на първо място, защото без тях сме нищо. Като се има предвид това, което е част и от цялостната визия на компанията ни, има моменти, когато икономиката не се развива толкова добре, колкото трябва, и тогава трябва да се предприемат съкращения на персонал или други тежки мерки. Това за мен като мениджър са най-трудните моменти. Такъв период имаше в началото на кризата, което засегна хората, които започнаха работа през втората половина на 2008 г. Ние работим за автомобилната индустрия, а тя беше силно засегната не само в Европа, но и в света, и тогава се наложи да вземем трудни решения. Такива неща ме държат буден през нощта. Знаеш, че трябва да го направиш, но знаеш също, че това се отразява на цели семейства. Това беше най-трудният период в кариерата ми досега.

Как вземате решения, как разбирате, че те са правилните?

- Преди да взема решение, обичам да се консултирам с екипа си. Аз не мога да знам всичко. В крайна сметка аз трябва да взема решение, но въпросите ги обсъждаме като екип. Понякога е по-лошо да не вземеш решение, отколкото да вземеш грешно решение. Защото ако оставиш нещата да вървят по стария начин и не предприемеш нищо, това може да има много лоши последици.

Какви умения или черти цените най-много в бъдещите си работници?

- Изхождайки от личния си опит, гледам основно каква е нагласата, манталитетът на човека, а не толкова какъв професионален опит има. Разбира се, за определени длъжности е задължително да имаш конкретен опит, но, честно казано, много неща могат да се научат. Постоянно усвояваме нови умения, особено в бързо развиващ се сектор като автомобилния, за който работим. Затова за нас е важно основно човекът да има положителна нагласа, да е отворен за промяна. Ако, да речем, търсим мениджър, той по-скоро трябва да е лидер, който застава зад хората си и им осигурява необходимите условия, за да бъдат успешни. Така че като цяло гледам повече тези лични характеристики, а не толкова професионалните.

Как успявате да задържите всичките 3200 души, които работят за вас? Имате ли голямо текучество?

- Във всяка компания има текучество на персонал, но в интерес на истината при нас то е малко. Като цяло смятам, че имаме много добър контрол над ситуацията. Има няколко причини за това. Първо, ние работим в бързо променяща се среда. Като компания покриваме целия процес – разработваме продуктите, разработваме и произвеждаме самите линии, произвеждаме продуктите и контролираме веригата на доставките. От тази гледна точка можем да предложим на хората доста широк кръг различни дейности и да свържем това с професионалното им развитие. Наистина имаме хора, които са започнали работа като инженери по качеството и днес управляват тестовата лаборатория. От друга страна отдаваме голямо значение на участието и ангажирането на хората във фирмените процеси, а това ги насърчава да останат при нас. Според мен в съвременния свят е по-важно да задържиш хората, отколкото да ги привлечеш. Привличането им често е свързано с това каква заплата предлагаш, но задържането им зависи основно от културата, която си изградил вътре в компанията. Ние имаме специален фокус върху вътрешната култура и ангажирането на хората.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте мениджър?

- Труден въпрос, защото от 11 години съм на различни мениджърски позиции. Но краткият отговор е, че щях да бъда същият човек и щях да върша работата си със същата страст. Защото не функцията ми е това, което ме движи напред.

Кое ви помага да се справяте при спадове в бизнеса?

- Всичко е въпрос на комуникация. Хората трябва да са наясно – и за добрите, и за лошите неща, да разбират причините. Може да не са щастливи от това, но ако разбират, ще реагират по различен начин. Затова вътрешната комуникация, това, и последният човек в производството да знае защо се взима дадено решение, е от ключово значение във всяка ситуация.

Отчитате ли някакви свои специални умения или черти, които смятате, че са полезни в работата ви?

- Това, че съм демократичен. Не вярвам в управлението, което залага на по-високата позиция за налагане на решения. Вярвам в ангажирането на екипа и това да заставаш като лидер зад екипа си. Второто ми правило е "Направи го сега!". Живеем в бързо развиваща се среда. Ако не направиш нещо веднага, няма да можеш да го направиш по-късно. Хората все ме питат как успявам да управлявам всичко, как успявам да управлявам времето си. Това е постоянно предизвикателство – да преценя къде трябва да съм и къде няма нужда да съм, с кое екипът ми може да се справи сам и къде трябва да се намеся. Но за всичко това важи принципът, че ако искаш да го направиш, направи го сега. Не го оставяй в списъка с чакащите задачи, защото той само става по-дълъг.
Как е организиран работният ви ден?

- През седмицата всичко е стриктно подредено. Тъй като живея в София, това означава, че често ми се налага да пътувам до Ботевград или до Пловдив, където са заводите ни. Ставам рано сутрин, за да отделя време на семейството си, това е много важно за мен. Планирам си деня, решавам какво искам да постигна и да се подготвя за срещите, които имам. Откровено казано, програмата ми е доста натоварена. Защото не вярвам, че за да си успешен, трябва да работиш много часове. Трябва да работиш ефективно. Не искам хората ми да стоят до 8 часа в офиса - аз не го правя. Целта ми е винаги в 6 часа да си тръгна, за да мога да се прибера и да бъда със семейството си, да се видя с приятелите си, да имам време за себе си.

Пътувате ли често из страната и имате ли любими места тук?

- Обожавам България. Първо, имате четири сезона. Това е страхотно, защото през зимата можеш да отидеш да караш ски или сноуборд, аз самият често го правя в някой от многото курорти, които имате. През пролетта можеш да отидеш в планината, аз се занимавам с планинско колоездене. През лятото имате Черно море, въпреки че аз самият предпочитам по-малко популярните туристически дестинации по северното крайбрежие. Но това, което най-много ценя и което винаги казвам на хората, които идват в България, е историята на страната. България има велика история, тя е една от най-старите държави в Европа. Трудно е да кажа кое място обичам най-много. Където и да отидеш, откриваш прекрасни места, които да оцениш. Така че пътувам много, но още не съм завършил пътешествието си. Иска ми се да опозная повече северната част на страната. Мисля си, че тя е малко подценена.

Кое е любимото ви устройство?

- Телефонът ми. По принцип не си падам много по джаджи, но не мога без смартфона си. С него поддържам връзка със семейството си в Белгия, правя банкиране, правя бизнес, пиша имейлите си, поръчвам си храната, дрехите. Чрез него съм в течение и на събития в света.

Има ли писател или мислител, който ви вдъхновява?

- Не мога да посоча отделен човек, нямам идоли. Защото човек научава различни неща от различните хора. Чета различни книги, следя различни лекции. Мога да оценя нещо в някой професор, но мога да оценя нещо и в някой спортист например. Например преди две седмици в Белгия имаше колоездачно състезание. Вдъхновяват ме например мотивацията и решителността на състезателите за победа и на следващия ден си казвам, че ще бъда по-добър в работата си.

Интервюто взе Иглика Филипова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Burton, или изкуството да сърфираш по снега Burton, или изкуството да сърфираш по снега

Дона Карпентър, изпълнителен директор на Burton, пред "Капитал"

19 апр 2019, 2046 прочитания

Фил Дейвис: По-добри сме като фокусирана компания, а не да се опитваме да правим всичко Фил Дейвис: По-добри сме като фокусирана компания, а не да се опитваме да правим всичко

Главният директор продажби и президент на Hybrid IT в Hewlett Packard Enterprise, пред "Капитал"

12 апр 2019, 2859 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

Намалява броят на българските студенти в САЩ

През миналата учебна година в американски университети са учили 826 души от страната

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Дъглас Карсуел: Напускам парламента, за да присъствам на DigitalK

Британският депутат и лектор на DigitalK пред "Капитал"

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Чисто минало

Германец, реставрирал и почиствал някои от най-известните монументи в света, ще обнови паметника в Докторската градина

20 въпроса: Палми Ранчев

"Писането дълго време беше нелегалното ми занимание"