Димитър Зоров: Липсата на контрол намалява качествените млечни продукти

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите пред "Капитал"

"Минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки," посочва Димитър Зоров
"Минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки," посочва Димитър Зоров    ©  Георги Кожухаров
"Минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки," посочва Димитър Зоров
"Минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки," посочва Димитър Зоров    ©  Георги Кожухаров
"Не очаквам флуктуации в цените на млякото като в предходни години."

Димитър Зоров от десет години е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. В бранша е от 24 години. Собственик е на млекопреработвателното предприятие "Пършевица", има собствена кравеферма и овцеферма.

Какви са цените на суровото мляко сега, спря ли падането им?

- В края на миналата година цените на суровото мляко се вдигнаха. Млякото, което отговаря на европейските хигиенни норми, сега е на цена между 65 и 75 стотинки за литър и смятаме, че това е една добра средноевропейска цена. Млякото, което не отговаря на тези критерии и към което преработвателите нямат интерес, е на по-ниска цена.

Очаквате ли пак срив на цените на суровината?

- Не. Очаквам цените на млякото да се задържат или съвсем леко да паднат. Смятам, че няма да има такива флуктуации като в предходни години. За мен миналата година цените бяха манипулативно натискани надолу с твърдението, че има излишък в производството. Не може в официален доклад на Европейската комисия през август 2016 г. да се отчита огромен ръст на производството на мляко в Европа в сравнение с предходната година, а след месец и половина - значителен спад. В резултат през декември цената на литър мляко скочи на 40 цента от 22 цента преди това. Стигна се до психоза. Още миналата година казах, че комисията или цели манипулация на информацията, или е с много слаба експертна подготвеност. Ясно е, че е много по-лесно да се бориш с негодуванията на 200 хил. или 500 хил. фермери в Европа, отколкото с 300 млн. недоволни потребители. Резултатът е, че много фермери и в Европа, и у нас фалираха. Други пък намалиха обема на производство, когато Европейската комисия отпусна 150 млн. евро помощ за тази цел. В някои страни обаче си позволиха да дават скрито национални субсидии. В Румъния например отпускат 60 евро субсидия за едно агне. В Македония също има национално субсидиране.

Как скоковете при цените на млякото се отразиха на цените на млечните продукти?

- В България почти никак, въпреки че цената на суровото мляко в един период от време се вдигна с 50%. Причината е, че пазарът е силно конкурентен, потребителските възможности не се повишават, процентът на търсещите истински млечни продукти не е голям, имитациите на млечни продукти се ширят. Затова преработвателите, които купуват качествено мляко и правят качествени продукти, се страхуват да вдигат цените, защото ще загубят част от пазара и бавно ще умрат.

Цените на млечните продукти обаче не паднаха, когато цената на суровото мляко беше много ниска.

- Да, но пък не се вдигнаха преди това. Когато преди две години цената нарасна от 45 до 75 стотинки за литър, цените на млечните продукти се вдигнаха само с 3-4%. Само че горивата се вдигнаха, токът също се повиши. Да не говорим за предприятия, които работят основно с мазут, на който преди две години акцизът се увеличи от 50 лв. на 400 лв. за тон. Къде да се калкулират всичките тези разходи – в петте процента увеличение ли? Знам, че винаги има няколко гледни точки. Но да сравним един наш продукт с един италиански според количеството мляко, което се влага. За килограм кашкавал се влагат между 10 и 11 литра мляко и цената му при производител в момента е около 11 лева без ДДС. Млечен продукт в Италия със същото съдържание на мляко струва 10 евро за килограм цена на производител. Разликата е чувствителна и заради това колегите от ЕС могат да си позволят обновяване на машините на 4-5 години, а българските предприятия работят с машини на по 20-25 години. Данъците например са 40% от себестойността на продукта. Повечето работодатели в млекопреработващия сектор поемат цялата осигурителна тежест, включително и частта на служителя. В същото време минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки. Затова предлагаме диференцирана ставка ДДС за храните. Смятаме, че така ще се изсветли секторът, а приходите ще нараснат. Тази практика работи в целия ЕС. Последно сработи в Румъния – първо с хляба, после с останалите храни – ДДС падна от 22% на 9%, а приходите в бюджета не са намалели.

Каква е тенденцията при вноса на палмово масло?

- Трябва да се знае, че в България се внасят най-големите боклуци растителни мазнини. По данни на асоциацията на маслопроизводителите в страната влизат най-много растителни мазнини с технически параметри без сертификати, че са годни за храни. За технически цели са внесени 10 хил. тона растителни мазнини, но не е ясно къде са вложени, как се проследява пътят им. Според официалната статистика в страната са произведени повече млечни продукти от изкупеното мляко, при това говорим само за законните продажби, а не за сивия сектор. Ясно е, че докато държавата не влезе решително в ролята си и не вкара ред, има опасност да изчезнат производителите на качествени млечни продукти, а оттам - и на суровини.

Обсъждани бяха промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, които предвиждаха имитиращите продукти да се продават на отделни щандове с ясно обозначение и само опаковани. Кой има интерес от неприемането й?

- Наредбата беше на етап обсъждане, но след това забуксува и така и не беше приета. Проблемът обаче е друг. Част от имитиращите продукти са етикетирани като "сирене" или "кашкавал" и дори да бъде приета тази наредба, те няма да попаднат в нея. И тук отново стигаме до ролята на контрола, който липсва или не знам защо е неефективен. Виждате изследванията на асоциация "Активни потребители" и какъв удар по некоректните играчи правят само с една проверка. Пита се къде е агенцията по храните, къде е контролът на държавата. Нали парите от нашите данъци отиват за издръжката на проверяващите.

Трябва ли да бъде забранено производството на имитиращи продукти?

- В България явно да, защото виждате, че всичко друго е неефективно. Нашата асоциация излезе с предложение да се забрани преработката на растителни мазнини в млекопреработвателни предприятия. Нека се преработват в други браншове, но не и в млечния. Предложението ни беше подкрепено от преобладаващата част от предприятията, които произвеждат продукция в светлия сектор.

Какъв е делът на имитиращите продукти и колко фирми ги произвеждат?

- Около 50%. От тези 50% над 70% се правят от десет фирми. Направете си извод колко хора имат интерес от това да бъде разрешена употребата на растителни мазнини и за кого правим компромис.

Продължава ли да расте вносът на млечни продукти?

- Проблемът с вноса на т.нар. кашкавал продължава. Европейските млекопреработващи фирми са големи и произвеждат индустриално огромни количества продукти, близки до нашия кашкавал. В търговските вериги продават кашкавал на цена към 8 лева за килограм. Пишат, че е кашкавал, но не е кашкавал. Това е първата злоупотребата, за която агенцията по храните спи. Има технология за производство на кашкавал. "Български кашкавал" е защитено географско указание, регистрирано в Патентното ведомство, а заради БДС - и в Института по стандартизация. Вторият проблем - как може килограмът да струва 8 лева с ДДС. Ако приемем, че търговската верига работи без печалба – което не е възможно, излиза, че килограмът е 6.50 лв. без ДДС. При 10-11 литра мляко и при средноевропейска цена 38-40 цента за литър през декември само стойността на млякото прави 8 лв. Ами къде е преработката, къде е опаковката, къде е транспортът, къде е ДДС, къде е печалбата? Отговорът е прост: Нещо не е в ред – или продуктът не е произведен от мляко, или е на дъмпинг. Не е тайна, че в България се внасят млечни и немлечни продукти и една голяма част от тях се разфасоват тук, опаковат се и се обозначават като "кашкавал". Всичко това се прави от препакетиращи, а не от преработващи фирми. При сиренето пък има друг вид манипулация - по-високото водно съдържание. Тогава си мислиш, че плащаш по-малко, но на практика цената е същата, каквото би платил за качествено сирене.

В крайна сметка с какви млечни продукти се храни българският потребител?

- Част от потребителите се хранят с много читави млечни продукти, здравословни и качествени.

Расте ли техният брой?

- Много бавно. И една от причините за това е, че поради размиване на качеството се стигна до недоверие у потребителя. Той си казва: "Всички са маскари, как да съм сигурен, че ако си купя сирене за 10 лева, то не е същото като това от 4 лева."

Какъв е интересът към млечните продукти по БДС?

- При киселото мляко по БДС – малък, при сиренето - по-голям, при кашкавала също не е особено голям. При киселото мляко има обяснение – в технологията по БДС е заложен критерий за киселинност, който прави млякото малко по-остричко. С годините обаче вкусовете на младото поколение са се променили към по-сладкото. При сиренето интересът е по-голям заради страха от палмовото масло.

Коя е най-голямата фалшификация на пазара на млечни продукти?

- За мен най-страшното е, че под едно и също наименование се предлагат продукти с разлика в качеството от земята до небето - нещо, в което няма нищо млечно, продукт, смесен с растителна мазнина и с частично съдържание на мляко, продукт с повишено водно съдържание, продукт по БДС или със същите и дори по-високи показатели. За мен това е безхаберие, липса на контрол. Не може държавата да се държи като страничен наблюдател. Как създаваш среда за нормална конкуренция за тези, които спазват законодателството от А до Я, издържат хора, плащат си данъците? Казват ни: "Вие в бранша трябва да се контролирате." Но ние в бранша нямаме лостове за саморегулация. Ние сме едно сдружение на конкуренти, говорим си, може да се поскараме, да си извадим кирливите ризи и дотук. Но не може да кажем: "Ето, това предприятие няма да работи, защото са го хванали в нарушение от "Активни потребители" или защото ние сме го хванали." Не може държавата да наблюдава отстрани този процес за сметка на здравето на българина. Остави интересите на тези 240 млекопреработвателни предприятия в страната, това не са толкова много хора, важни са интересите на консуматора. Чули сме и друго – че има много хора, които не могат да си позволят да ядат качествени продукти. Но ние не може да им отнемем правото на избор.

Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на млечните продукти в страната?

- Цените ще се запазят, няма да има драстични скокове или спадове при суровото мляко, защото производството му вече остана в средните и по-големите ферми. Те са по-устойчиви, по-пазарно ориентирани и по-трудно манипулируеми, въпреки че това е продукт с много къс срок на съхранение и трябва да го реализираш веднага. Някои преработващи предприятия много трудно си намериха мляко заради лошата им ценова политика през лятото на миналата година, когато мачкаха фермерите за ниски цени, но като дойде есента, никой в региона не искаше да им продава мляко. Това им послужи като добър урок. Не може да свалиш цената на суровината наполовина, не може да печелиш на гърба на производителя, не може без споделена солидарност по цялата верига.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    oml08475260 avatar :-|
    Slavi Pavlov

    Прав е Зоров, бранша загива, бизнеса се окрупнява, продуктите стават все по-некачествени. Това отговаря на възможностите на потребителите(масовите), българина е беден и е готов да си купи нещо което "мяза" на сирене, само за да го има на трапезата. Говори Зоров и за хората, които се интересуват с какво се хранят - хубаво, НО дори и утвърдените марки почнаха да произвеждат боклуци, пуснаха си лоу-кост брандове и избора ти, ОСВЕН ако не си много навътре се размива. Хващаш, което е на промоция, викаш "то всичко е еднакво" и се тровиш. Особено опасно е за малки и подрастващите да се хранят с тия отрови, с вложени в тях добавки, които са практически несмилаеми...За немлечните мазнини, които се внасят, рекомбинирани млека...абе изобщо алхимията е на ниво и то се в ущърб на купувача и все в интерес на рандемана - да има беличко, да има вкус, ама ако може да е без мляко най-добре. Веригите натискат за евтин продукт, млекарите реват че им ниска изкупната цена...Загива този бизнес, до 2-3 години макс..

  • 2
    dage avatar :-|
    dage

    Господин специалистът да каже как така в Германия прясното мляко е 42 цента за литър в магазините, киселото е 35 цента за 3,5%, кашкавалът е 5 евро за килограм, а бялото саламурено сирене - 3,60?

  • 4
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Още един дето чака на държавата да му даде субсидии (като в Македония и Румъния) и да му оправи качеството на пазара, като прогони конкурентите дето уж не им се връзвала сметката.
    Ако искаха, точно тези можеха да си направят едно частно лицензиране и да преборят сивата конкуренция. Могат ама явно не искат, въпреки че е просто: частна организация, която следи за качеството на продуктите и слага знак че отговаря за шмекерии с тези продукти. Която фирма иска, кандидатства с определен продукт, тези го проверяват често-често и ако не е наред отнемат лицензния знак. Така, хората ще търсят стоки с този лицензен знак щото е гаранция, а ако нещо не е наред, хората ще съдят и ще си вземат обезщетението от организацията (така няма да претупват проверките и няма да лизензират калпава стока заради рушвет или далавера). Много бързо тези дето искат качествени млечни продукти ще се ориентират какво да купуват, тези дето разчитат на качествена продукция няма да им е проблем да поддържат качество за лиценза, а другите... е, за всеки влак си има пътници

  • 5
    oml08475260 avatar :-|
    Slavi Pavlov

    Гост22, то тази функция би трябвало държавата да я изпълнява, ама...Това юридическо лице кой ще го учреди, кой ще определя какви специалисти и експерти ще членуват, колко независими ще бъдат те...Иначе идеята не е НИКАК лоша, но все пак знаеш къде живеем. Аз не вярвам, че това може да се осъществи или би се осъществило мимолетно, заработило и опорачило веднага, защото просто шмекерите са взели превес, имат пари, лостове за влияние и ще ги омаскарят за месец-два, дотам:)
    Николай, мисля че технологично правят номера, за да прескочат етапа на зреене, а колкото до ензима, който се влага, да-има го и това, но всичко разбира се, си има обяснение-зависи от коя страна стоиш. Едните викат веригите ни мачкат с условия(което е така-цени, срок на годност и т.н.), другите викат "ами като ни мачкат, ние ще шмекерстваме" и кръга се върти. Мисли, се не как да се произведе хубав продукт, а все повече да се търси начин или да пекат на по-висока температура, за да коагулира протеина, или чрез влагането на ензими да мамят с естественото зреене и водно съдържание и какво ли още не ще измислят :) И не видях Зоров да говори за нетипичните за България сирена - гауди, ементали и т.н. По-скоро за автентичните български, класически продукти - бяло саламурено сирене, кашкавал, масло, кисело мляко. При тях проблема е голям, другите да си го внасят, разбира се че клиента ще иска и по-екзотични продукти. Тук говорим за българското производство, което знаем къде се е утвърдило и къде трябва да държи на позициите си. Такива ми ти работи...

  • 6
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#5:"oml08475260"]Гост22, то тази функция би трябвало държавата да я изпълнява, ама...[/quote]
    Държавата няма интерес да го прави, а и дори да опита, ще се получи като кучето на нивата. Държавата има интерес да следи долното ниво, да не се правят големи пакости, че да не влизат хора в болницата щото лечението е скъпо и се плаща от бюджета. Отделно че всеки чиновник с кеф ще вземе рушвет за да вкара калпазаните в далаверата с високото качество... Вдигането на качеството и надзора е работа на конкурентите помежду им, щото имат файда да порязват тарикатите, щото така ги разкарват от пазарния сегмент на качествените продукти, и за самите тях остава по-голямо парче от баницата. А за да не шмекеруват като цяло, просто трябва да поемат присъдените обезщетения солидарно с фирмата-издънкаджия.

  • 7
    plamenss avatar :-|
    plamenss

    Преди няколко години мандрата на Зоров редовно тровеше местната река в Монтанско. След това като се вдигна шум с палмовите масла пак излезна наяве, и точно този човек сега е начело на техния бранш. Има нещо гнило в тая територия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход