С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 9 юни 2017, 17:36, 20009 прочитания

Спас Русев: При мен няма модела "Кой", има модела "Той"

Най-големият акционер в БТК и "Левски" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Профил

Спас Русев в момента е председател на надзорния съвет на БТК, но влиза в публичното пространство в първите години на прехода, когато е назначен за заместник-председател на Агенцията за чуждестранна помощ. Малко преди това той е човекът, който осигурява рояла за историческия митинг на СДС на "Орлов мост". Следват няколко години живот в Лондон и после завръщане тук с инвестиционния посредник "Глобал", където той е съдружник с иранския бизнесмен Малеки. През 2001 г. на власт в България идва НДСВ и основната част от икономическия екип на Симеон Сакскобургготски бива посочен от него.

По това време той е съдружник в "Телелинк", което изгражда мрежата на втория GSM оператор - тогава "Глобул". Името му беше замесено в т. нар. яхтен скандал, когато на наета от него яхта в Монако се събират тогавашният финансов министър Милев Велчев, транспортният Пламен Петров, депутатът (и по-късно министър на енергетиката) Мирослав Севлиевски заедно с обвинения за пране на пари Пепи Амигоса и подозирания за контрабандист Иван Тодоров-Доктора.

Случка, за която той съжалява и до днес. Години по-късно той инвестира заедно с "Винпром Пещера" в два софийски хотела - Radisson и Hilton, като впоследствие остана само в собствеността на първия.

От дни вече контролирате мениджърите на всички компании по веригата на собствеността на БТК. Какво ще промените - в стратегия, мениджмънт...
Беше изключително важно да придобием свободата, която ни дава собствеността, и съм много доволен, че най-накрая се случи. Разбира се, със свободата идва и истинската отговорност да развиваме компанията според нашите виждания и в интерес на обществото. БТК не е просто бизнес, това е компания, която има голямо значение и за стратегическите посоки, по които България ще поеме в ерата на дигитализацията и четвъртата индустриална революция. Наскоро инициирахме първата среща на бизнеса и правителството с лидера в ИКТ сектора в световен план - Huawei, за да започнем диалога и след това практическите стъпки към превръщане на България в регионален хъб на облачните технологии. В тази посока ще развиваме и компанията. Ще надградим и следващата стратегическа цел - да бъдем иновативен технологичен лидер на пазара. Няма да правим резки движения по отношение на промени в мениджмънта, защото за мен това никога не е било самоцел. Екипът на компанията работи добре. Както аз, така и другите акционери, подкрепяме и ще подкрепяме всички добри идеи.

Какъв е хоризонтът ви за инвестицията в БТК? Коя година планирате да започнете търсене на нов собственик?
Разбирам, че това е интересен и важен въпрос, но ще ви разочаровам като ви кажа, че за да се смени успешно собствеността и да се продава на печалба, първото и най-важно условие е стратегически да се развива бизнесът по правилния начин, така че всеки следващ собственик да прави печеливша инвестиция. Затова основните ни усилия към момента са фокусирани върху това БТК да не e просто печеливша компания, но и компания с бъдеще. Иначе ще започнем да търсим нов собственик тогава, когато всички акционери имат единодушно решение. За момента няма нито такова намерение, нито такова предложение.


Ако не продавате, как ще платите близо 100 млн. евро, които дължите на ВТБ по придобиването? Всъщност от кого успяхте да съберете 46 млн. евро отгоре, за да платите своето участие от 46% в БТК?
Нито аз, нито фирма, контролирана от мен, не дължи и не е дължала нито стотинка на ВТБ. ВТБ е дала частично финансиране на Viva Telecom (Luxembourg) (ВТБ дава заем от 240 млн. евро на тази люксембургска компания, в която Спас Русев държи 46% - бел. ред.) за закупуването на InterV. Този дълг се обслужва редовно и е достатъчно дългосрочен, за да нямаме притеснения за неговото изплащане. Що се отнася до финансирането на моя дял – имам и съм имал достатъчно успешни бизнеси, имам доверието на различни банки и инвестиционни фондове и беше сравнително лесно да се структурира сделката. На този етап обаче не виждам необходимост да разкривам повече детайли. Хората, които не ме познават, си казват "Уау, колко много пари са 46 милиона. В същото време в зависимост от това какво имаш, в какви среди се движиш и какви контакти имаш, да събереш тази сума е лесно, особено за такъв актив. Хората обаче или не разбират тези неща, или ги игнорират. Никой не е дал само лични пари за тази сделка - защо, след като има достатъчно банки и фондове.

От дадените от вашия консорциум 330 млн. евро се очаква да бъдат платени 125-те млн. евро, които старите собственици дължат на КТБ? Докъде е този процес и кога очаквате средствата да стигнат до фалиралата банка?
Въпросът е изцяло от компетенциите на българския съд. Изненадан съм колко се бави делото, но както аз, така и останалите акционери сме готови да помогнем с каквото можем, за да се реши по-бързо. Като гражданин се надявам КТБ да спечели делото и парите да се върнат в банката, а не да отидат към г-н Косарев, г-н Василев, г-н Луврие или както и да се наричат сега. Като акционер в БТК и в двата случая нито печеля, нито губя. По принцип ефективната работа на съдебната система би дала възможност за значителен комфорт в бизнес средата. Ние минахме през невероятни перипетии, докато регистрираме всички директори и новия надзорен съвет.

Телеком и интернет услугите постоянно поевтиняват, което свива приходите и маржовете на компаниите в сектора. Какво ще прави БТК?
Пазарът е този, който диктува правилата в бизнеса. Колкото по-масови стават нашите услуги, толкова повече те ще поевтиняват - такава е логиката и който се опита да върви срещу нея, изпада от състезанието. Това не означава, че ще се превърнем в губещ бизнес. Дори когато загубим част от приходите си, трябва да намерим начин да ги заменим с нещо различно. Да ви дам няколко примера – 70% от приходите, на които разчита в момента БТК, са от услуги, които не са били предлагани преди 8 години. Втори пример – европейската регулация постепенно, но последователно превръща международния роуминг от печеливша в губеща услуга. Само от последната стъпка – тази, която ще се случи на 15 юни, трите български оператора ще загубят 30 милиона лева. Но вместо да се оплакваме, ние прегърнахме промяната – предложихме планове с включен роуминг преди всички други. Освен това се насочваме към нови ниши, към услуги и възможности, които досега не са съществували.
Бъдещето е в умните домове, в умните градове и в облачните услуги. Там са новите възможности и новите приходи – в тях ще насочим нашите инвестиции. Чака ни много интересно време, в което аз поне с удоволствие бих искал да живея.



Беше ли придобиването на футболния "Левски" условие държавата да не пречи на смяната на собствеността в БТК?
Никой не ми е поставял такива условия и не съм поемал никакви ангажименти. От 2001 г., когато беше приватизационната сделка за БТК, винаги съм имал допирни точки с компанията който и да е бил неин собственик. Още от времето на Advent, после Тор Бьорголфсон, AIG Това се случваше поради естеството на бизнеса, с който се занимавах тогава ("Телелинк" - бел. ред.). С всички собственици съм имал и имам и до днес прекрасни отношения, и то на чисто професионална основа. Поради тази причина за мен не е безразлично какво се случва с българския телеком и не е сфера, в която аз попадам инцидентно. Аз много добре познавам от години компанията и нейния мениджмънт. Не съм участвал в никакви срещи с представители на правителството по повод придобиването. Никой не ми е поставял такива условия и не съм поемал никакви ангажименти. Съвсем откровено "Левски" за мен е едно стечение на обстоятелствата. Предишните собственици ме поканиха да вляза като акционер на базата на тяхна презумпция, че след като БТК е голям спонсор, компанията ще е съгласна да бъде и акционер. Аз по силата на условията за сигурност на сделката за БТК нямах право да контактувам с местния мениджмънт на компанията, преди сделката да е факт, и затова нямах идея какви са намеренията им по отношение на отбора. След приключване на сделката за телекома информирах веднага останалите акционери в него и всички бяха категорично против влизането във футболния клуб, тъй като това беше несъвместимо с политиката на компанията. Тяхната препоръка беше и аз да изляза от клуба. Тоест, съгласявайки се в началото да вляза в "Левски", направих нещо, което не е в стила ми на бизнесмен - поддадох се на емоции, защото и за мен, както и за половин България, "Левски" не е просто отбор или само бизнес, а е символ. Точно това не прецених и смятам от днешна гледна точка и от гледна точка на бизнеса, че решението ми не беше правилно. Преди време заявих, че връщам акциите, и това все още е валидно. В момента позицията ми е, без да пренебрегвам отговорностите си, да направя така, че собствеността да попадне в ръцете на най-подходящите за това хора, които имат, визията, енергията, ентусиазма и компетенцията да изведат отбора напред. Защото това е важно не само за отбора и феновете, но и за самочувствието ни като нация. Ако мога да цитирам един мой близък приятел, психоаналитик, "Левски" е част от колективното подсъзнателно на българите и с него са свързани много очаквания, които в крайна сметка нямат нищо общо с бизнеса. Докато се намери такъв акционер, ще изпълнявам задълженията си.

Делян Пеевски ли беше предишният собственик на "Левски"?
Не. Придобих акциите от две физически лица (едното е Александър Ангелов, адвокат на Пеевски - бел. ред.). Феномена "Пеевски" го чувам отвсякъде. При мен няма модела "Кой", има модела "Той" - аз съм това, което виждате.
Риск при инвестициите има навсякъде. Даже в САЩ рискът е по-голям от тук - не защото пазарът е несигурен, а защото правилата се спазват изключително точно.

Вие станахте известен като човек, който има много добри отношения с политици още от времето на правителството на Сакскобургготски. Колко важни са политическите връзки за бизнес успеха в България?
За съжаление в България политическите връзки продължават да са по-важни, отколкото трябва. Не е въпросът в това да имаш връзки, а в това как ги менажираш. Когато премиер беше цар Симеон, аз имах с него много добри отношения, а покрай това и с повечето членове на правителството. Но ако се върнете назад, няма да може да покажете нито една сделка с държавата, в която съм участвал - обществена поръчка, приватизационна сделка, или друго. Не превърнах личното си познанство в бизнес или в политическа кариера и мисля, че това се вижда ясно. В Европа има практики как се управляват тези отношения и те могат да се приложат и тук. Въпросът е да има ясен обществен консенсус как се регламентират подобни отношения и да се спазват добрите практики.

Познавате Бойко Борисов още от времето, в което той беше главен секретар на МВР. Тогава дори покрай яхтения скандал бяхте в обтегнати отношения. Срещахте ли се с него покрай сделката за БТК?
Разбира се, че познавам г-н Борисов, но никога не съм имал по-близки отношения с него, за да бъдат развалени от нещо. Откакто е премиер, не съм имал частни срещи с него, защото и двамата сме достатъчно заети с това, което правим. Това, което ме радва, е, че в новото правителство има професионалисти, които разбират важността за България да се върви към Индустрия 4.0 и са отворени за диалог с бизнеса по този въпрос. Така аз поне разбирам добрите практики на взаимодействие между политика и бизнес - за решаване на стратегически важни за обществото ни казуси.

Вие ли решихте БТК да участва в търга за тол системата, където си партнирате с Васил Божков?
На този въпрос БТК вече отговори. Коментари по поръчката преди официалното отваряне на подадените оферти са несъвместими с духа на Закона за обществените поръчки. Ако все още имате интерес, ще мога да коментирам участниците едва след като Агенция пътна инфраструктура отвори офертите и обяви публично участниците в него.
Бих искал обаче да кажа няколко думи за самата поръчка. Държавата, обществото губи по 40 млн. лева на месец от забавянето на търга. Недобросъвестни компании се възползват от слабостите в законодателството и вече над година бавят тази поръчка. Това са над 600 млн. лева пропуснати ползи. Надявам се това да бъде спряно и изграждането на тази инфраструктура най-после да започне.

Спас Русев: При мен няма модела "Кой", има модела "Той"

Фотограф: Цветелина Белутова


Как избирате в кои компании да инвестирате?
Избирам ги според конкретната възможност и въз основа на това с кои хора инвестирам, с кого споделям риска. Изборът на подходящ партньор до голяма степен решава къде да инвестирам, защото атрактивни сделки има много, но ако са в непозната за мен среда и непознати партньори, аз не бих пристъпил към тях.

А какви трябва да са партньорите?
Понякога е на личен принцип - дали ги познавам отпреди сделката. Винаги в това, което правя, или има някакъв предприемачески елемент - влизаш на ранен етап, ако е стартъп, или е някакъв случай на сериозна промяна в някоя компания, което е предизвикателство. Това, до голяма степен предопределя профила на партньорите, с които искам да извървя този път. Аз трябва да ги познавам, за да съм убеден в техните качества. Ако искаш да инвестираш в Apple, там е съвсем друг случай - няма нужда да имаш предвид кои са другите акционери.

С кого конкретно работите в България и защо?
В България конкретно не работя с никого, ако имате предвид някакво постоянно партньорство. Аз съм самостоятелен играч. Пак ще кажа - при мен има само модела "Той". Няма други хора, защото обичам да съм свободен човек и сам да взимам решения, сам да нося отговорност и сам да се радвам на успеха или да понасям последствията от неуспеха. Има сделки, в които влизаш в някаква специфична среда - такъв е случаят с инвестицията ми в хотел "Радисън" в София, където решаваш да споделиш риска с някого. Хотелиерският бизнес винаги е бил интересен за мен, защото е пряко свързан с развитието на страната ни като туристическа дестинация и дава възможности да се влияе положително върху лайфстайла и социалния климат. Животът ми така се стече, че пътувам много и имам поглед от първо лице върху спецификите на хотелиерството, но нямам практически опит. Ето защо, когато реших да инвестирам в хотел, потърсих съдружници с практически опит в бизнеса, каквито са "Винпром Пещера". Търсех хора, които, от една страна, да правят мащабни проекти в страната, от друга, да се занимават и с хотелиерство и така стигнах до собствениците на "Винпром "Пещера". Но в такива партньорства аз поставям категорични и стриктни условия кой какво ще прави, за да съм сигурен, че визията, която аз имам, ще бъде постигната.

Колко дългосрочен е планът ви за тази инвестиция? Какъв ръст на приходите и заетостта очаквате от смяната на бранда догодина?
Идеята ни за тази ключова локация за столицата е да я превърнем в бизнес хотел с възможности за конгресен туризъм, защото това е голяма и важна ниша, в която България може да присъства по-убедително. Затова аз лично се свързах с InterContinental, които са по-висок клас верига от Radisson, и ги убедих да стъпят на българския пазар. Трябваха ми наистина много и аргументирани доводи, за да успея, и съм доволен, защото вярвам, че това е крачка в правилната посока. Даже малко ме изненадва, че стъпването на толкова престижна международна верига като InterContinental в България не се радва на достатъчен публичен интерес. Това е още по-интересно, като се има предвид, че хотелиерският бизнес в София бележи голям ръст. Само за една година приходите от стая са скочили с 25%, а заетостта с цели 14% - това е много положителен тренд и затова си заслужава и да се инвестира, и да се фокусира вниманието на обществото върху този бизнес.

А защо инвестирате в България? Колко голям е рискът тук, сравнен с други държави, от които имате впечатления?
Риск има навсякъде. Даже в САЩ рискът е по-голям от тук не защото пазарът е несигурен, а защото правилата се спазват изключително точно. Докато тук винаги живееш с чувството, че има "проба - грешка", че ако сгрешиш, можеш да се обадиш на някого, когото познаваш и да коригираш грешката. В страни като България бизнесът е много по-личен, докато оттатък океана правилата са железни и от тази гледна точка рискът е много по-голям, ако допуснеш грешка.

Не е ли по-добре и тук правилата да се спазват толкова стриктно?
Това е идеята и всички очакваме да се случи. През 1991 г., когато бях в Агенцията за чуждестранна помощ, имах възможност да се срещна с Ричард Ран. Тогава всички бяхме много ентусиазирани кога ще настъпи истинската промяна. "Поне 30 години", каза ни той тогава. Това за мен беше изненадващо и шокиращо. Той ни обясни, че много бързо ще променим законодателството и вътрешните правила. Спомням си, че каза: "Да се смени обаче манталитетът на хората, на тези, които ще го прилагат, ще отнеме десетилетия". Смятам, че това го изживяваме в момента.

Виждате ли качествена разлика в начина, по който се прави бизнес тук през годините и в каква посока?
Категорично има. Промяната я виждам най-вече в младите хора и техните идеи. Политиците могат да променят нещо, но не и в степента, в която очакваме. Моята надежда е в онези млади хора, които имат много енергия и тотално различна представа за нещата. Това е и причината през годините, след като излязох от "Телелинк" да инвестирам предимно в стартъпи в сферата на технологиите. За мен това е, от една страна, бизнес възможност, а, от друга, научавам много. Няма много хора на моята възраст, които участват в стартъпи и са ангел инвеститор. Аз съм много окуражен от нивото на младите хора в България.

Каква сума сте инвестирали в start-up компании, в колко проекта и кои са те?
Старая се да инвестирам разумно, да създам балансирано бизнес портфолио, като стартъп компаниите са важна част, защото те са бъдещето, така се отглежда новото поколение мислещи хора в бизнеса и разумната инвестиция е начинът реално да се помага, а не само на думи. Обичам стартъпите и по лични причини – те ми дават по-голяма свобода да избирам бизнеси, които отговарят на личните ми интереси, които са свързани с изкуство. Двата от най-успешните стартъп проекти, в които инвестирам, са за дизайн и изкуство. Clippings.com е платформа за онлайн продажба на дизайнерски мебели и стоки и с нескрита гордост ще ви споделя, че е сред най-бързо развиващите се в своята ниша, а тя е доста пренаселена. За да успееш с подобен проект, е нужно разбиране, отношение и култивиран естетически вкус, защото пазарът е необятен и за такъв тип платформи е важна селекцията. Съвременният клиент не иска да губи време, очаква на едно място да намери всичко, което го интересува, и то да е в определен стил и качество, за да може бързо и ефективно да комбинира отделните елементи – мебели, осветление, аксесоари. Soundwall.com e напълно иновативен проект, който съчетава съвременно изкуство и музика с идеята да създаде обща хармонична среда, която отговаря на определено настроение и създава синкретизъм във възприятията. Партньор в това начинание е един от най-известните фондове в Силиконовата долина – Bluerun Ventures, което вече само по себе си е гаранция за успеха на проекта.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2966 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2618 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Иван Гецов: Инвестирахме 50 млн. лв. за година и половина

Изпълнителният директор на "ВМЗ - Сопот, в интервю за "Капитал"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10