С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 23 юни 2017, 11:56, 15215 прочитания

Димитър Костов: Надзорът е наясно какво се случва в банките

Подуправителят на БНБ, управляващ "Банков надзор", пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проверките в банките вече се правят с повече хора, има засилен последващ контрол.
Най-рано септември би имало индикативни оферти от кандидати за ПИБ.
Димитър Костов е подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" от юли 2015 г. Тогава беше избран за шестгодишен мандат от парламента по предложение на новия тогава управител Димитър Радев.

Преди да заеме поста на надзорник, Димитър Костов беше подуправител на управление "Банково" в БНБ, като има повече от 10 г. стаж в централната банка.


През 1990-1992 г. Димитър Костов е бил заместник-министър на финансите, а в периода 1993-1995 г. първи заместник-министър на финансите. Той оглавява Министерството на финансите в правителството на Жан Виденов. След падането на кабинета "Виденов" кариерата му продължава в банковия сектор. Бил е изпълнителен директор на Централна кооперативна банка и на Алианц банк България, както и председател на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки тогава (сега Асоциация на банките в България)
.

Какво е състоянието на банковия сектор сега, близо година след преминаването на прегледа на активите и стрес тестовете през 2016 г.?


БНБ много редовно предоставя информация за банковата система, която позволява да се проследява както динамиката на банковото посредничество, така и основните качествени характеристики. Общият обем на основните дейности на банките – кредитиране и влогонабиране, е нараснал през 2016 г. с 5.7%, а за първото тримесечие на тази година с 6.9%. Транзакционният бизнес, измерен чрез обема на плащанията, също отбелязва ръст от 7.1% за предходната година. Съпоставени с номиналния ръст на БВП съответно от 4.6 и 6.5%, тези числа показват, че банковата система изпълнява своите функции и роля в икономиката на страната. Показателите за капиталова адекватност и коефициент на ликвидни активи показват, че системата разполага с добри буфери за управление на рисковете.



Какво научихте в БНБ от проверката и имаше ли за вас изненади, неустановени преди това от надзорните инспекции?

Проверката на качеството на активите даде много както на банковия надзор, така и на банките. Преди всичко това бе външен експертен поглед, прилагащ единен стандарт – методологията на ЕЦБ, при осигурен независим контрол върху качеството. Резултатът е огромен обем информация, който е полезен както за надзора, така и за мениджмънта на всяка една банка. Не може да се каже, че са установени изненади. Наличието на необслужвани кредити и обезценки е известно. Същото се отнася и за големите кредити, и за свързаните лица. Важно е, че размерите на тези проблеми не са в мащаби, които да изискват държавни програми, както видяхме през последните години в редица европейски държави. Същевременно трябва да се отбележи, че това не са уникални за България предизвикателства, а въпроси, с които се занимава целият Европейски съюз.

Важна част от приеманите от Европейския банков орган (ЕБО) насоки целят установяване на стандарти на добри практики за управление и надзор върху тези проблеми. БНБ прилага тези насоки, с което подпомага развитието на процесите на управление и надзор върху рисковете в банковото посредничество. Подходящ пример са приетите миналия месец насоки за управление на кредитния риск и осчетоводяването на очакваните кредитни загуби.

След прегледа БНБ отправи препоръки на две банки – ПИБ и Инвестбанк, които включваха и увеличения на капитала. В каква степен са изпълнени препоръките и удовлетворително ли е това, което са предприели двете банки, за БНБ?

Точната формулировка на препоръките е "възстановяване на капиталовите буфери". Това е доста по-комплексна задача от просто увеличаване на капитала, тъй като изисква и намаляване на риска в съществуващите портфейли и усъвършенстване на практиките и процедурите на управление на кредитния риск. Банките се движат в правилна посока и с добро темпо и, разбира се, ще останат под засилено надзорно наблюдение, докато постигнат дългосрочно стабилни резултати.

Има ли заявен интерес пред "Банков надзор" от потенциални кандидат-купувачи за ПИБ или за друга банка?

ПИБ са оповестили какво са предприели. Надзорът само следи дали го осъществяват. Най-рано септември биха имали индикативни оферти. Като цяло се работи организирано.

Когато поехте поста подуправител на "Банков надзор", се обяви, че започва реформа в надзора. Задачата беше заздравяването му. Приключи ли реформата и заздравен ли е надзорът? Как работи сега?

Всъщност ставаше дума за реформа и развитие. Първоначалната стъпка – реформиране, беше направена, за да се създадат по-добра организация, доверие и взаимен контрол между надзорните процеси. Разделянето им на надзорни инспекции на място и на дистанционен надзор беше част от реформирането.

Другата част – развитието, е непрекъснат процес. Той продължава и в момента. Тогава беше обявено, че планът за реформиране и развитие ще се приложи в период за около година и половина. Той беше оповестен в контекста на другата задача – извършване на преглед и оценка на стабилността на финансовата система в страната от МФВ и Световната банка (FSAP). До две седмици предстои да бъдат публикувани и допълненията към основния доклад, оповестен на 22 май. В рамките на идеите в тези две части на целия доклад предприемаме конкретни действия.

В областта на регулаторната нормативна рамка се съобразяваме с процесите, протичащи в рамките на ЕС. ЕБО също има правомощия да подпомага по-нататъшното стандартизиране и унифициране на регламенти и надзори практики. Съобразяваме се с всичко това. Така на практика процесът на развитие на надзорната дейност е непрекъснат. Това кореспондира и с факта, че самото банково посредничество непрекъснато се развива.

Сега какво е по-различното в работата на надзора спрямо банките? Какви надзорни проверки се правят?

Ключов момент е, че сега надзорните инспекции на място се извършват с повече хора. През последния месец има и допълнителни назначения. От друга страна, има засилен последващ контрол чрез създадена дирекция за дистанционен надзор. Така банките продължават да са обект на наблюдение и след констатациите, направени при инспекциите на място.

Има промени и в режима на диалог с банките. Обсъдихме с всяка банка резултатите от проверката на активите и какво е необходимо да се предприеме. През март и април "Банков надзор" събра информация от банките как са организирали подготовката за въвеждането на новия счетоводен стандарт за финансова отчетност 9 и на какъв етап са. Целта е процесът на подготовка да протече по-организирано, тъй като прилагането на новия стандарт е предизвикателство. Такъв тип комуникация преди нямаше.

Насоките и стандартите, които издава ЕБО, също са полезни и подпомагат процесите. През април ЕБО издаде насоки за комуникация с външните одитори на банките. Целта е да се постигне по-голям синхрон между надзорните оценки и счетоводните оценки.

Три години след КТБ какво се промени? Тогава се каза, че надзорът не е бил напълно наясно какво точно се случва в банката, защото тя е подавала непълна информация. Има ли сега такива възможности или ситуации, при които надзорът да не е напълно наясно какво точно се случва в някоя банка?

На практика няма такава възможност. Представителите на одиторската професия също разбраха, че носят съответни отговорности. Този взаимен контрол определено е нещо различно.

Надзорът среща ли натиск в работата си при надзорни проверки в банки?

Не, няма натиск, но има проблем с очакването, че надзорът си върши работата, ако не допуска фалити на банки, което се вменява като функция дори и от медиите, и масовото схващане е такова.

По-скоро надзорът идентифицира лоши практики, които да бъдат санкционирани и поправени... Тясното сътрудничество с Единния надзорен механизъм (ЕНМ) би ли помогнало да се предотвратят практики като тези в КТБ и в ПИБ с кредитиране на свързани лица и пр.?

Това не би помогнало по никакъв начин. Тясното сътрудничество не означава проверки на място от ЕЦБ, а дистанционен надзор. ЕЦБ не извършва надзорни инспекции на място в самите банки.

Удовлетворен съм от сътрудничеството, което имаме с ЕБО. В рамките на надзорните колегии към ЕЦБ има много тясно сътрудничество и това обхваща голяма част от банките по линия на банковите групи.

ЕНМ няма ли да действа респектиращо на самите банки – да не си позволяват лоши практики, или респектиращо на средата тук?

Много по-респектиращо действа самата проверка на активите. Тогава всички банки бяха "на мушка" и им подейства.

Може ли да се получи отново ситуацията с КТБ, как би реагирал надзорът, как би реагирала държавата? По-подготвени ли сте сега за криза с банка?

Това е темата за т.нар. защитна мрежа, която също е включена в оценката на финансовата стабилност от МВФ. Защитната мрежа на финансовата система включва гарантиране на депозитите, преструктуриране на банки – планове за преструктуриране, действия по преструктуриране, евентуална държавна помощ, има ли готовност да се реагира или не. Създадохме отделна дирекция за преструктуриране с отделен закон от 170 страници. Това са съществени разлики със състоянието през 2014 г. Тогава нямаше разписани правила за преструктуриране – кога и как се случва, с какви средства. ЕБО също издава стандарти и насоки, развиващи режима на преструктуриране.

В оценката на МВФ имаше препоръка по отношение на оказване на подкрепа при ликвидни кризи с банки. Какво се прави в тази насока?

Това е един от многото потенциални компоненти на защитната мрежа. Маркирана е идея, която фигурира още от 1997 г., когато се въвеждаше валутният борд – защо трябва и как би могъл да функционира един такъв механизъм. От 1997 г. досега винаги когато се е поставял въпросът за необходимостта от фискален резерв, един от аргументите е бил това - за да служи като допълващо разширение на възможностите на кредитора от последна инстанция при условията на валутния борд, които са силно ограничени. Разширяването на тези възможности е въпрос на икономическа политика. Водещо би трябвало да е Министерството на финансите, тъй като това би трябвало да се впише в цялостната фискална политика, както и да е ясно, че има политическо решение да се прави, защото става дума за използване на публични средства. Към момента има само предложение на МВФ и Световната банка.

МВФ обърна внимание и на проблема с кредитирането на свързани лица. Надзорът има ли възможността да проследи веригата на свързаност при кредитиране, т.е. кого кредитира банката?

Става дума за големите експозиции. Бизнесът работи не с централизирани структури, а с множество съпътстващи структури. От една страна, свързаността е по линия на собствеността – общ собственик на кредитираните предприятия, което означава потенциален общ риск. От друга страна, има и икономическа свързаност. През последната година-две се засили акцентът върху ясно регламентиране на икономическата свързаност. ЕБО издава насоки в това отношение с цел по-ясни правила за установяване на такава икономическа свързаност, защото, оказва се, формалната свързаност по линия на собствеността не е достатъчна. Две предприятия може да са абсолютно независими като собственост, но да имат икономическа свързаност, която да поражда общ риск.
В техническите доклади на фонда има идея да оповестим публично критериите и начините, по които се установява свързаност.

Има ли нещо, което пречи да се види свързаността при кредитиране от надзора? Какво може да се направи в тази посока, за да се увеличат възможностите му?

Многообразието на икономически взаимоотношения и структури също е голямо. Не винаги и самите банки успяват да разберат каква е свързаността.

Имам предвид напълно целенасочено кредитиране на свързани лица, както при КТБ, а сега и при ПИБ се посочва този проблем.

Не е ясно на какво почива аналогията, която се съдържа в този въпрос. В последна сметка в ПИБ работеше един взискателен екип, който не установи такива аналогии.

При КТБ стана ясно, че надзорът не е имал яснота какво се е правело там.

Тогава рядко са правени проверки, това е вярно. Самите инспекции на място са провеждани с по-малко хора.

Сега има ли рискове от повтаряне на такива случаи?

Не. Затова беше полезна проверката на активите от външни оценители.

Как ще отговорите на критиките в доклада на Европейската комисия от февруари за дейността на банковия надзор във връзка със стрес тестовете и оценката на активите?

Европейската комисия посочва въпроси по прозрачността и дизайна на прегледа. Едновременно с това самата комисия използва резултатите от проведения преглед в своите анализи и оценки. Смятам, че отговорът на въпросите, поставяни от комисията, се съдържа в оценката от страна на МВФ за прегледа на качеството на активите. Според него тя е направена с минимално отклонение от възприетата методология, с необходимия контрол за качеството на самата проверка, при достатъчно ясна независимост на тези, които са я извършвали. МВФ потвърждава уместността на малките отклонения от методологията на ЕЦБ поради факта, че тук банковата система не е с мащабите и сложността на проверяваните от ЕЦБ банки. Две трети от вида операции, които са включени в проверката на активите там, в България банките не ги практикуват.

ЕК има препоръка за подобряване на начина на оценка на обезпеченията...

ЕК отправя препоръки в тази посока като работа с необслужваните кредити, при това в рамките на целия Европейски съюз. Държавите членки възлагат на ЕК да разработи правила за стандартизиране, като процесът е на етап работни групи. Но да се посочва като само наш проблем не е съвсем коректно.

Един от многото проблеми е липсата на инфраструктура на оценителите с референтна база данни, въз основа на която да се изготвят оценките. Това беше и една от централните теми при проверката на активите – бяха проверени именно обезпеченията, като са посочени на банките изискванията на ЕЦБ в това отношение. За да се приеме за пазарна оценката на едно обезпечение, с него трябва да са осъществявани сделки. Може да се прави по-добре, има необходимост и от развитие. Но това не е работа на държавата, а на самия бизнес.

Друг основен проблем, който се посочва и от МВФ, и от ЕК, е високото ниво на необслужваните кредити.

За България нивото е 12.6%, а средното за ЕС е около 5%. Да, по-високо е. Но имаше голяма игра с мярката на този показател и това как се изчислява. Като абсолютна стойност обемът е ясен, както и като дефиниция. Детайлът е в начина на изчисляване. Озадачи ме, че при оповестяване на доклада на ЕК имаше група държави, които обичайно са без проблем, но при обявяване нивото на необслужваните им кредити се оказаха с нива около 10%. Това също е високо ниво.

Когато се посочва, че необслужваните кредити са проблем, за съжаление никога не се прави уточнението колко голям е проблемът. Те наистина бяха проблем, и при това катастрофален, за Ирландия, Гърция, Кипър. За България нивата са относително високи, но е факт, че това не води до спасителни за държавата споразумения. Това е проблем, по който банковата система трябва да бъде насърчена да работи. Самите банки имат разбирането, че трябва да се справят с него. В този смисъл нивото на необслужваните кредити е общ проблем и за целия ЕС. Желанието ни и съгласието, което имаме с МВФ и Световната банка, е да насърчим банките да работят по този проблем. Това ще стане вероятно с калибриране на регулации. ЕБО също готви стандарти в това отношение, с които ще се съобразим. В никакъв случай необслужваните кредити не са катастрофален проблем за България.

Има ли банки, които не отчитат всичките си необслужвани кредити коректно и "замитат под килима"?

Отчитат всичко коректно и проверката на активите го потвърди.

Ще имат ли проблеми банките с новия счетоводен стандарт 9? Ще отчетат ли повече загуби и необходимост от повече провизии?

На този етап няма достатъчно информация, за да се направи количествена оценка. МВФ ползва в изследването си като референтна информация проучване на ЕБО от миналата година. То е правено за огромните банки. В него беше достигнат извод за средна стойност на допълнителни обезценки от около 10% и в отделни случаи максимална стойност на увеличение на съществуващите обезценки с 33%. При нас съществуващите нива на обезценки са поначало с 20–25 на сто по-високи. БНБ следи, насърчава и подпомага банките в подготовката им за въвеждане на новия счетоводен стандарт за оценка на финансови активи.

Съществуването на ТБ "Виктория" след обявяването на КТБ в несъстоятелност се проточи. Какво е виждането на БНБ по отношение на перспективите пред нея?

Този въпрос е по-скоро към синдиците на КТБ. БНБ следи процеса с повишено надзорно внимание. Необходима е дългосрочна визия за бъдещето на банката. Синдици не биха могли да дадат дългосрочна визия. Мога само да допълня, че лицензът не е ценна книга, а ангажимент и възможностите за неговото изпълнение следва да се показват и доказват.

Интервюто взе Валентина Илиева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

На какво ни учат грешките На какво ни учат грешките

Александър Лефтеров, изпълнителен директор на Tiger Technology, пред "Капитал"

23 авг 2019, 2139 прочитания

Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи 1 Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи

Главният изпълнителен директор на китайската Ctrip Corporation пред "Капитал"

9 авг 2019, 2864 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Завръщане към стартъп корените

Изпълнителният директор на "Телерик академия" Бойко Яръмов пред "Капитал"

Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота