Вазил Хюдак: Искаме да финансираме и по-големи проекти в България
17 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вазил Хюдак: Искаме да финансираме и по-големи проекти в България

"Ключови сектори за нас в момента са селското стопанство, фармацевтиката, туризмът, където може да се промени профилът от low cost към продукти с висока добавена стойност."

Вазил Хюдак: Искаме да финансираме и по-големи проекти в България

Вицепрезидентът на ЕИБ пред "Капитал"

Гергана Михайлова
5921 прочитания

"Ключови сектори за нас в момента са селското стопанство, фармацевтиката, туризмът, където може да се промени профилът от low cost към продукти с висока добавена стойност."

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


След близо половин милиард евро ресурс, насочен към България през миналата година, главно в проекти на малки и средни предприятия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще открие още един фронт в работата си - подкрепа за по-едри проекти с индикативна стойност над 40 млн. евро. Това каза в интервю за "Капитал" вицепрезидентът на институцията Вазил Хюдак, който бе в София преди седмица за участие във форум на строителната индустрия. Хюдак прогнозира, че през 2017 г. обемът на подпомагането за проекти в България може да е по-голям от предишната заради правителствената програма за саниране. Според него ефектът от Brexit няма да намали възможностите за финансиране през банката за държави като България. Вазил Хюдак e вицепрезидент на ЕИБ от октомври 2016 г. Сред отговорностите му като ръководител са финансовите операции на институцията в България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Украйна и Централна Азия. Преди да се присъедини към екипа на банката, Хюдак е министър, а след това и съветник на министъра на икономиката в Словакия. Кариерата му е започнала в корпоративния сектор, където е работил за компании като Citibank и J.P. Morgan.

На базата на бизнесa ви в България до средата на тази година какви са очакванията ви за цялата 2017 г. - ще порасне ли финансирането тук, както и броят на компаниите, които се възползват от него?

Очакванията ми са годината да е поне на нивото на миналата, ако не и малко по-добра, тъй като стартирахме немалко операции тук, насочени към малките и средните предприятия. Има и конкретни области за по-активни действия, които обсъждаме с местните власти, като например програмата за енергийно обновление на многофамилните жилищни сгради, която има такъв потенциал. В случая обаче при нея може да се наложат някои промени, като например крайните бенефициенти на помощта да трябва да върнат някаква част от получените средства.

Сред продуктите и инструментите, които предлагате отскоро и в България, има такива, които ви дават възможността да подпомагате директно клиентите без посредничеството на банки. Такъв ли ще бъде фокусът на дейността ви занапред и дава ли задоволителни резултати този подход в работата?

За да финансираме директно, ние се нуждаем от проекти с определена големина. Минимумът е 40 млн. евро. Търсим такива проекти и внимаваме компаниите, които стоят зад тях, да са стабилни и в сектори с потенциал. Такива за нас в момента са селското стопанство, фармацевтиката, туризмът, където възможността е да се промени профилът от low cost продукт на продукт с висока добавена стойност.

ЕИБ е обявила емиграцията, сигурността и отбраната като нови сфери, които би подпомагала. Има ли в България такива проекти, които сте набелязали?

Ние търсим възможности, които да оказват положително въздействие върху целия Европейския съюз, и отбраната е пример за сфера, в която капацитетът би могъл да бъде подсилен. Търсим компании, които са технологични и работят в това направление, но имаме изискване те да работят и за цивилния сектор, не само в специалната продукция, и дори цивилното производство да е доминиращо, над 51%.

Съзирате ли начин да подпомогнете подготовката на България за председателството на ЕС?

Ние имаме опит в това и имаме готовност да подкрепим българското председателство на ЕС. То си е поставило за цел да преследва изпълнението на три приоритета и те са сигурността, стабилността и развитието на Западните балкани и кохезията и конкурентоспособността. Ние искаме да подкрепим такива политики, за да се превърнат те в реален резултат.

Доволен ли сте от прогреса по плана "Юнкер" в България?

Като цяло сме доволни, защото генерално сме на две трети от онова, което си бяхме поставили като цел по плана "Юнкер". В България сме предоставили 150 млн. евро за проекти по него през Българската банка за развитие (ББР). Освен с ресурс смятаме да подпомогнем процеса чрез разкриването на информационни минихъбове в страните, включително и в България, които да представят инициативата на местния език. Тяхната роля ще е създаването на инвестиционната среда, която да се възползва от този ресурс. Екипът в този минихъб ще действа и като първи филтър на проектите, защото идват много идеи, голямата част от които е невъзможно да бъдат изпълнени. Този хъб ще е още един канал към директното подпомагане през ЕИБ.

Като подкрепящи инвестиционни и дългосрочни проекти вие сте много зависими от инвестиционния климат в страната. Последните статистически данни показват влошаване, особено на чуждестранните инвестиции. Как гледате на тази тенденция?

Намалението на чуждестранните инвестиции е особен въпрос, защото то не значи обезателно, че ситуацията е лоша. Може да е резултат на влошен климат в цяла Европа или да се дължи на политическите цикли при смяна на правителства, което кара инвеститорите да изчакват. Тук имаме ново правителство, заетостта расте, България е сред страните с най-нисък държавен дълг и бюджетът е на излишък. В региона страната стои много добре, така че за нас това не е червен флаг. Освен това ние сме чуждестранен инвеститор на финансовия пазар и за нас местните банки са в добра кондиция - добре капитализирани са и делът на необслужваните заеми не е голям.

Как очаквате да се отрази Brexit върху активностите ви в страни като България, защото това най-вероятно ще означава свиване на ресурсите, с които разполагате?

Великобритания е един от основните акционери на ЕИБ, един от четирите най-големи, с дял от 16%. Знаете, че акционери могат да са само страни от ЕС, така че след март 2019, когато се случи Brexit, Великобритания ще трябва да се оттегли от ЕИБ, което ще има отражение върху капитала на банката. Имахме дискусия с Европейската комисия (ЕК), особено с Мишел Барние, който води преговорите на ЕС с Великобритания. Работим за това Brexit да не се отрази негативно върху ЕИБ и върху размера на нашето финансиране. Това може да бъде постигнато през увеличение на капитала от останалите акционери или като актуализираме своите собствени фондове. Търсим как да компенсираме излизането на Великобритания и гледаме на себе си като на институция със запазена мощ и капацитет, затова и не гледаме на възможността за негативен ефект върху никоя държава членка.

Ако все пак се свият ресурсите ви заради Brexit, има ли опасност от едно гишетата за подпомагане да станат две - едно на по-бърза и второ на по-бавна скорост?

Ние сме институция, зад която държавите членки като Германия и Франция стоят като гаранти. Годишно набираме по 70 млрд. евро благодарение на първокласния ААА рейтинг, който имаме. Нашите акционери изискват от нас да продължим своята работа със същия размах и дори да засилим ролята си като банката на Европа. Ето защо не искам да спекулирам какво би станало, ако изведнъж се окажем по-малки. Европа има нужда от инфраструктура, иновации, конкурентоспособност и ЕИБ е институцията, която подпомага и ще подпомага тези сфери.

Интервюто взе Гергана Михайлова


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK