С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 15 сеп 2017, 14:58, 48108 прочитания

Йозеф Шети: Хората емигрират, защото не се чувстват защитени от закона

Швейцарският предприемач и собственик на фабрика в България, за революцията в индустрията и проблемите на средата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Йозеф Шети е собственик на няколко бизнеса в България - производствената компания "Шети", търговската "Солтех" и още две по-малки. Започва преди 12 години с производство на метални и свързващи елементи, а с времето се разраства и като официален представител на няколко големи компании.

Освен че има интересни наблюдения за средата за бизнес в България и нейните промени в последните 12 години (например доставя собствената си продукция сам, защото български карго оператори са проваляли доставки два пъти), той е и разговорлив - нетипично качество за ръководителите на предприятия тук.

Шети казва, че мисли в режим "Индустрия 4.0" - бъдещето с роботизацията при него вече е настояще. В компанията му са внедрени машини, които работят почти автономно, а с помощта на специален софтуер създава виртуални близнаци на машините, през които настройката на оборудването става много по-бързо и евтино.

Той е и специален гост в панела "Образование" на голямата конференция на "Капитал" Индустрия 4.0, която се провежда на 28 и 29 септември в Пловдив (можете да се регистрирате за участие на сайта).

Кога дойдохте в България?

За пръв път дойдох през януари 2005 г. Първият урок, който научих, беше, че план, който работи в Швейцария, не работи тук. Но това ми даде и перспектива.


Защо България?

Скучно ми бе в Швейцария. Исках да разширя бизнеса, търсех предизвикателство. Не дойдох тук заради евтината работна ръка. Това беше добре, но не беше основна причина. Беше по-евтино да се направи компания тук, отколкото в Чехия или Полша. Направихме световно проучване, отказахме се от Индия и Китай, защото са твърде далеч за нашите клиенти, и решихме да останем в Европа. На финалната права останаха Литва и България. Още помня как брат ми ме попита "къде искаш да работиш" и аз отговорих "в България - има червено вино и зеленчуци, а на север има грис, черен хляб и бира". Когато правиш нещо такова, трябва да се чувстваш добре. А и хората тук са по-близки до мен като менталност, отколкото в Литва.

Как ви спечели мястото?



Българите, които срещнах тук, ми "продадоха" страната си. Те бяха интелигентни, умни, с широк хоризонт. Никога не минах през известните официални канали - търговски камари или агенции - всички тези чудесни хора, които се въртят около входните врати и търсят инвеститори. Минах по непознат път. Познавам швейцарец експерт от синдикатите, който водеше обучение на тукашните си партньори, по програма на правителството. И минах през неговите контакти.

Защо Пловдив?

Направих 5 пътувания по една седмица - София, Перник, Русе, Варна и Стара Загора и Пловдив. Пловдив излезе най-отгоре, първо защото е голям град. Ако погледнете историята на индустриализацията, хората първо отиват в големия град, а когато доходите им нараснат, излизат отново от града и си купуват къщи извън него. Тук вече виждаме втория етап.

Второ, казах си, къде имам кадърни образовани хора и професионални училища. Аз самият имам опит в правенето на инструменти и елементи от метал. И за мен да мина през някои от тези училища ме насълзи - да видя професията ми третирана така, беше просто тъжно. И тогава възникна желанието ми да дам шанс на младите хора.

Опитах да направя проект в една от тези зони, които тогава, разбира се, не бяха структурирани като сега. Тогава се сблъсках с една от чертите от българския характер. Питам колко струва една инсталирана тръба за сгъстен въздух? И те казват "трябва ни цял проект, за да дадем цена". Намерих си друг начин и друго място - с помощта на правилния човек – честния и доблестния.

Как започнахте?

Отворихме инженерен офис и идеята беше да имаме 20 - 25 души, а аз да идвам веднъж месечно. Разбира се, стана по напълно различен начин. Изникваха възможност след възможност. Тук, ако си предприемач и искаш да правиш неща, е рай. В Швейцария моята бизнес идея биха я имали още 12 души и 3 биха били по-добри. Тук имам чувството, че съм единственият.

През 2008 г. с идването на кризата, един от основните ни клиенти отказа поръчките си. И аз имах фабрика, но нямах достатъчно поръчки. А точно тогава никой не беше доволен да ме види да тропам на вратата им да им искам поръчки. Затова започнах да добавям още услуги, само и само да не освобождавам хора. Сега има две компании, които са под една шапка.

След време производствената компанията стана по-голяма, 2008-2009 г. се преместихме край Пловдив и се опитах да намеря инструменти и оборудване. Можех да купя по-евтиното турско и китайско или да чакам 12 седмици за доставка от Германия. И така се ядосах, че се обадих на немската фирма Hoffmann Group - компанията, която сега представлявам - и им казах "аз ще ви продавам тук по-добре". Те казаха "не се интересуваме". Половин година по-късно ме поканиха на кафе. Така започна другата ми търговска компания - "Солтех". Имах много нужди, които традиционният български доставчик не можеше да задоволи. Не мога да чакам 7 седмици за инструмент, нито да ползвам стари такива.

Какво правят компаниите ви?

Едната прави функциониращи механизми за мебели и бяла техника, метални части. Това беше първата ни задача. Това е производство, което има нужда от машини и ноу-хау, но трябва и сглобка. Затова тук пасва добре. Сега клиентите ни са международни производители като Electrolux, Bosch, Siemens и някои германски, австрийски и френски малки и средни предприятия. 99% от продукцията е за износ. Имам един клиент в България и той е английска компания.

"Солтех", от друга страна, е търговска компания, която основах преди малко повече от пет години. Тя е представител на Hoffmann Group (индустриално оборудване и инструменти), Universal Robots (колаборативни роботи) и Siemens PLM. В "топ 40" класацията на "Капитал" на най-големите дружества за машини и оборудване почти всички компании ползват нашите услуги.

Занимавате се активно с темата за Индустрия 4.0, предлагате и решения за преоборудване. Дошла ли е вече тази революция и как се подготвяме за нея?

Цената на един робот, да кажем, е 30 хил. лв. Той може да прави 3000 работни часа на година. Това са 15 хил. часа за пет години срещу 30 хил. лева. Така че той струва по 2 лева на час за пет години. Да го направим 4 лева с ток и други разходи. 4 лева на час по 150 часа са 600 лева на месец. Това вече е доста под средното тук.

Това вече се случва. Нямаме още 10 години да чакаме. Ако изпуснеш влака, може да няма други. Трябва да работиш, за да подготвиш организацията си за тези предизвикателства. Ако бизнес моделът ти е да чакаш "чичо Минчо" да ти даде нова поръчка, ще оцелееш още десетина години. Ако обаче искаш да оцелееш на световния пазар, трябва да мислиш как да бъдеш дългосрочно конкурентен.

Индустрия 4.0 е много подвеждащ термин - много мислят, че става дума да си купиш хардуер. Но то е промяна на светогледа, индустриална революция, но различна. Предишната революция беше замяната на труда с капитал, а сега не знам как да го назова. Заместване на знанието с изкуствен интелект. Всеки иска да участва в това, да е Фабрика 4.0®, но за мен става въпрос преди всичко на отношение.

Повечето машини, които купих през последните 3 години, или са изцяло роботизирани, или имат такива вградени възможности. Почнах със системата един оператор, една машина, една смяна. Сега е един оператор, много машини, много роботи. Но няма да останат само роботите. Винаги има нужда от човек.

Как ще се отрази на работния пазар тази революция?
"Невероятно е, че никой не говори за мащабното изтичане на мозъци от България"

[Солтех]

Роботите ще променят труда и това е хубаво. Защото аз вече не мога да намеря нископлатен труд. Но мога да намеря млади хора, които искат да се учат как да управляват роботи. Това е интересно. Знанието вече не е толкова важно, колкото беше. Всичко е Google. Знанието се обезцени и да се преподава така, както досега - учениците да повтарят след учителя, ще бъде излишно. Сега е важно как ползваш знанието и го превръщаш в нови неща.

Много млади хора тук, дори образовани, не могат да разбират това, което четат. Те са функционално неграмотни. Хората, които бих наел, са вече заминали, или наети. Така че оставам с онези групи, които са маргинализирани.

Аз съм много внимателен с наемането на хора. Когато наемам, от моя страна е, докато съответният човек се пенсионира. Искам да давам тази перспектива. Обичам да запазвам хората си. Повечето от тях са с мен от 12 години.

Спрях да правя входни тестове за инженери, защото се разочаровах. Търся хора с енергия, които искат да се развиват и ги обучавам.

След като сте тук от 12 години, мислите ли, че България се промени за това време?

Стана по-непредвидимо. Когато дойдохме, имаше хора, които искаха да работят. Сега безработицата е 2-3%, а това е пълна заетост. Нямаш достатъчно хора, за да растеш. Но това не е заради компаниите, които отварят тук - те са 10 - 20 хил. души, а тук имаме град от 400 хил., официално. Неофициално - по-скоро 250 хил. Свързано е с изтичането на мозъците от България, което е в голям мащаб. И е невероятно, че никой не говори за това.

Е, не е като да не се говори, напротив.

Да, и повечето казват "о, не можем да го променим. Бог е наредил така нещата, че хората напускат България". Това ме вбесява. Не мога да ви кажа колко много интервюта съм имал с хора, които са ми казвали: "Да бяхте дошли години по-рано, харесва ни при вас - имам сигурност и предизвикателство, но децата ми нямат добро училище, не се чувствам добре тук, искам да опитам другаде." Как се състезаваш с това? Не става дума за пари.

Един от проблемите, които неизбежно изникват, когато говорим, че хората напускат, са ниските заплати?

Бих отворил за вас счетоводната си книга. Ако сравните заплатите по покупателна способност, основните ми хора тук печелят повече, отколкото в Швейцария. Има хора тук, които взимат нето над 3 хил. евро. И то не един или двама. Средното ниво на заплащане за служител с ръководна функция е нето около 1000 евро. И това е в Пловдив. Тук с тези пари можеш да отгледаш семейство, тъй като много от хората имат собствено жилище например.

Разбира се, това не са заплатите навсякъде. Но това не е мой срам и не е моя отговорност. Аз говоря с други предприемачи и ги виждам как се опитват да хитруват. Това не е добре. Схемата често тук е да плащаш минимална заплата и всичко останало под масата. Това е от 25 години и всички го знаят. Моите заплати са нормалното ниво за индустрия.

Имали ли сте проверки?

Да, проверки от държавните институции. Тогава виждам при някои от тях каква е разликата между България и Швейцария.

Казвате, че е станало по-зле - от гледна точка на бизнеса или за хората?

[Солтех]

2007 г. беше едно очакване за пролет. Когато като компания отидеш при местните власти и кажеш "това не отговаря на европейските правила", те проучваха и ти даваха позволение. Сега трябва да чакаш и едва ли не да хвърляш закона по тях, за да стане. В Швейцария държавните институции помагат на гражданите, на бизнеса, в негова услуга са. Качеството на хората на такива позиции се развали - те като че ли са вече изцяло политически назначения, не професионалисти, а се сменят след всеки политически избор; няма традиция.

Образованието беше много добро, а сега е "нямам думи". Кой университет тук има роля в европейската научна общност?

Не е ли парадоксално, че икономиката расте, заплатите растат, а има мнения, че ситуацията се влоши?

Давам пример. Аз съм на 30 години и имам чудесна идея. Искам да основа компания. Къде бихте го направили - в Швейцария или в България? Ако имате възможност, ще е в Швейцария. Защо? Заради законите, които се прилагат правилно. Защото там сте защитени. Защо хората напускат и не мислят, че тук е добре? Не се чувстват защитени. Това го чувам от много хора. Държавата не ги защитава.

Или пък имате 5-годишна дъщеря. Можете да отидете в Германия. Там ли бихте я пратили на училище или тук? Там има перспектива, тъй като учебният процес е реално свързан с бизнеса и живота. Ако и на двата въпроса не можете да отговорите с "тук", хората ще продължат да напускат тази красива страна.

И еврофондовете не променят това, напротив. Това финансиране циментира тукашната структура.

Интервюто взе Огнян Георгиев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи 1 Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи

Главният изпълнителен директор на китайската Ctrip Corporation пред "Капитал"

9 авг 2019, 2475 прочитания

Кризата на Силициевата долина Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

19 юли 2019, 4144 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство