С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 20 окт 2017, 14:23, 13479 прочитания

Карина Караиванова: Липсва доверие в капиталовия пазар

Новоизбраните заместници не са политически компромис, смята председателят на Комисията за финансов надзор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил:

Карина Караиванова е председател на Комисията за финансов надзор от 28 юли 2016 г. Преди това (XII.2012 - II.2013 и XI.2013 - VII.2014) е заместник-министър на финансите.
Как ще коментирате критиката, че новоизбраните ви заместници не са експерти и малко или много изглеждат като политически компромис?
Не, не са политически компромис. Действително те бяха подкрепени от политическите партии, но не са политически компромис. Доколкото аз ги познавам лично и двамата, това са експерти с изключително сериозен опит - и административен, и управленски.

Да, но нямат опит точно в конкретната сфера, която поемат, какви очаквания имате към тях?


Лично аз смятам, че до две седмици те не просто ще навлязат, а ще придобият ясна представа какви са конкретните задачи пред съответните управления като ангажименти. След което очаквам да се заемат сериозно с изпълнение на техните ангажименти, като това, което обещаха при представянето на концепциите си, ни е общ приоритет. Предстоят ни сериозни реформи в надзора, които следват от препоръките в рамките на програмата за оценка на финансовия сектор, които бяха направени от Международния валутен фонд, от Световната банка и също така в резултат на препоръките на Европейската комисия. Така че двамата ми нови заместници нямат много време и те го знаят, и са готови да започнат работа по същество максимално бързо.

Част от препоръките бяха свързани с капацитета на комисията, достатъчни ли са екипите на новите заместници и предвиждате ли повече експерти по области, особено сега, когато евентуално комисията ще стане финансово независима?

Нека първо да бъде приет новият законопроект, за да бъдем в състояние да предлагаме възнаграждения, които отговарят на пазарните. Най-важни за нас са актюерите, не само в регулацията на застрахователния сектор, но и в пенсионния, особено от гледна точка на предстоящата фаза на изплащане. Нашата цел не е да увеличаваме щата и броя на експертите, за нас това, което е важно, са техните знания, тяхната експертиза, качеството на работа, така че върху това ще работим. И това ще бъде основният акцент - да привлечем експерти, качествени хора, които да могат да допринесат съществено за подобряване на работата на комисията. Това ни е основен приоритет, който сме фиксирали много отдавна и се надяваме с влизането в сила на новия законопроект да имаме възможност да изпълним. Те ще са в рамките на щата, който имаме в момента, имаме достатъчно свободни позиции, трудно наемаме качествени експерти. Надяваме се, когато имаме възможност да предложим по-конкурентни възнаграждения, да успеем да привлечем такива експерти.



Мина почти година, откакто участниците на капиталовия пазар, включително и КФН, се обединихте около стратегия за развитието му. Въпреки това не виждаме раздвижване на пазара, нови IPO-та. На какво се дължи това според вас?

Смятам, че капиталовият пазар има един основен проблем - липсва доверието. Започнахме да говорим за стимулиране и развитие на капиталов пазар, но оставам с впечатлението, че все още не може да пречупим негативните модели на поведение на различните участници на българския капиталов пазар. Много ми се иска това да се промени, за да се изгради това доверие.

След миналогодишните проверки в два от ключовите сектори, които комисията надзирава – пенсионния и застрахователния, беше назначена втора доза проверки. От тях така и не сме видели анализ, цялостен резултат, защо вторите проверки минаха по-тихо?

Идеята за вторите проверки никога не е била те да бъдат публични. Една от първоначално поставените цели при първия преглед на двата сектора беше да се оповестят резултатите, докато вторите проверки си бяха изцяло и само за целите на надзора, никога не е поставяна задачата да бъдат оповестявани публично. След като направихме осветляването на двата сектора при първия преглед, когато бяха оповестени публично финансовите резултати, основната цел на вторите проверки беше да се направи проследяване на направените препоръки и, разбира се, да се види окончателният финансов резултат към края на 2016 г.

Как изглеждат вторите проверки на фона на първите?

Мога да кажа, че вторите проверки бяха значително по-добри като резултати. Очевидно поднадзорните лица от двата сектора са си взели поука и препоръките за корекции бяха значително по-малко.

Един от въпросите специално в пенсионния сектор беше, че се налагат корекции, това означава ли, че се е наложило да се преизчисляват стойностите на пенсионен дял една година назад?

Няма как това да се случи за толкова дълъг период, не е възможно за година и три месеца назад да се преизчисляват стойности на дялове за всеки ден. Така че препоръките на надзора бяха да се вземат предвид констатациите за бъдеща дата и това беше направено от пенсионните фондове.

В пенсионното осигуряване един от най-острите проблеми бяха инвестициите в свързани лица. Това до голяма степен сега се адресира с предложените законови промени. По ваши оценки как биха изглеждали от гледна точка на новия закон сегашните инвестиции на пенсионните фондове, биха ли надвишавали ограниченията на инвестициите и в какви размери?

Няма как в момента да кажем дали ги надвишават и в какъв размер, защото, първо, новите текстове не са влезли в сила и няма правно основание да изискваме такъв тип оценка. Тъй като нямаме основание да изискваме дружествата да ни разкриват такъв тип обвързаност, няма и как да я остойностим, така че единствените, които биха могли да имат някаква идея по отношение на размера на надвишаване на евентуални изисквания, това са пенсионните фондове. Но нека първо да бъде приет законът, те ще имат определен срок, който отново е упоменат в закона, в рамките на който трябва да се приведат в съответствие.

Има ли опасност, ако инвестициите в свързаните лица се окажат прекалено много, до края на срока да започнат масови разпродажби на акции, които да доведат до спад на пазара?

Аз мисля, че срокът, който е даден, е разумен, нека да видим как окончателно ще бъде приет законът. Основната цел е да им се даде достатъчно време, за да могат да се приведат в съответствие, и в същото време по никакъв начин да не създадем предпоставки и за сриване на капиталовия пазар в България.

В практиката на комисията досега наблюдават ли се случаи, в които умишлено се изпълнява само буквата на закона, но се заобикаля смисълът му по отношение на свързаните лица, т.е. умишлено изградени структури, така че да не изглеждат свързани, но да има де факто свързаност, примерно каквато наблюдавахме и в казуса с КТБ?

Това е един от основните ни мотиви, за да направим такъв тип предложения за промяна на дефинициите за свързаност в законопроекта, но истината е, че в рамките на действащия закон свързаност не беше установена. Засичали сме обаче подобни опити. Законопроектът в момента е в Народното събрание и се разглежда. Имахме възможност за прецизиране на предложените дефиниции между първо и второ четене. Невъзможно е да дадем гаранция, че няма да има опити за заобикаляне на закона, ако това очаквате от мен. Все едно полицията да каже, че дава гаранция, че няма да има престъпност. Ние създаваме законовата рамка, така че съответните пенсионни дружества да не инвестират в свързани лица, но това е една постоянна игра на котка и мишка.

Приемат ли пенсионните компании предложенията ви?

От моя гледна точка те правят конструктивни предложения за доизясняване на текстовете и там, където считат, че текстът не е пределно ясен и дава възможности за субективизъм от страна на КФН, както те го формулират, влизаме в диалог, за да бъдат ясно формулирани разпоредбите.

Една от честите критики по отношение на закона за комисията е, че с новите такси може да предизвика едно изкуствено окрупняване в сектора. Споделяте ли я?

Категорично не я приемам. Взехме предвид притесненията на малките, в законопроекта са отчетени предвид притесненията на всякакви по размер дружества.

През пролетта обявихте конкурс за избор на нова сграда, този въпрос беше ябълка на раздора в предишния състав на комисията. Докъде стигна тази процедура?

Искам да подчертая, че комисията се е нанесла в тази сграда и има договор за наем със собствениците, сключен от предишното ръководство на комисията. Още с встъпването си в длъжност аз съм отправила искане към областната управа на София да ни бъде предоставена по възможност сграда, която да отговаря на нашите нужди. Така че очаквам при възможност да ни бъде предоставена сграда, за да не се налага да излизаме на пазара и да плащаме значителна част от нашия бюджет за наем. Ситуацията със сградата, която обитаваме понастоящем, е следната - текущият договор, който съм заварила, изтича през месец март 2018 г. Проведохме процедура, с която да видим какви са пазарните условия, така че да преценим дали имаме възможност да наемем друга сграда на съотносима цена, или да останем в сегашната, в която са правени много инвестиции, за да отговаря на изискванията на комисията. В резултат на проведената процедура се установи, че нямаше по-благоприятни предложения от това, с което разполага комисията в момента. Така че с решение на КФН като колективен орган беше продължен договорът и ще останем в настоящата сграда, като ще плащаме базисната цена, на която проведохме проучването. Проучили сме какви са условията на пазара, взета е най-благоприятната оферта, предстои да се сключи договор. Така че все още няма сключен договор и ако междувременно успеем да намерим подходяща сграда, за която няма да плащаме наем, разбира се, че ще я предпочетем. Има пет месеца дотогава, всичко е възможно.

Интервюто взеха Николай Стоянов и Десислава Николова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как съжителстват еднофамилни къщи в селище от затворен тип Как съжителстват еднофамилни къщи в селище от затворен тип

Адв. Стефан Кючуков: "Обосноваността и абсолютната действителност на вещните и други права трябва да стъпват на закон"

1 дек 2019, 4071 прочитания

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро 3 Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

30 ное 2019, 8454 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Напред към облака

Себастиен Марот, вицепрезидент в Google, пред "Капитал"

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10