С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 окт 2017, 17:05, 5467 прочитания

Мати Лепала: В бъдеще пенсионните фондове ще ползват Fintech и блокчейн технологии

Главният изпълнителен директор на PensionsEurope пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение при избора на пенсионен фонд.
Мати Лепала е главен изпълнителен директор и главен секретар на PensionsEurope, водещата организация, обединяваща усилията на националните асоциации на пенсионните дружества в 24 европейски страни, включително и България. Тя покрива повече от 70 млн. осигуряващи се лица в Европа и общо над 3.5 трлн. евро активи. Преди това Мати Лепала има 11 години опит във Пенсионния алианс на Финландия, браншова асоциация, която представлява всички местни пенсионни институции. Има опит в правосъдното министерство на страната, а също така и в синдикални организации, защитаващи правото на социална и здравна грижа за работещите. Завършил е право в Университета в Турку през 1987 г. и има MBA по застраховане и финанси от Университета в Тампере от 2007 г.

Г-н Лепала, доколко новите fintech решения, които все по-широко се използват в банковия сектор, могат да имат приложение при пенсионните дружества и каква е практиката в Европа?
- Това е много интересен въпрос, който и ние сме задавали на нашите членове. Виждаме, че много от тях са отделили ресурс, за да работят по fintech решения – дали за начина, по който обслужват клиентите, или за начина, по който управляват инвестициите си. Така например най-голямата холандска компания в бранша - APG, която има активи на стойност 500 млрд. евро, има отделно дружество, което се занимава с разработката на десетки fintech приложения и решения. В момента наистина никой не може да каже колко от тях ще започнат да функционират с пълна сила, но фактът е, че те сериозно инвестират в тази "лаборатория" за нови решения с много широк обхват. Така че те очевидно виждат голямо бъдеще в тази сфера във всеки аспект на осигурителната дейност.


Тоест това не са само решения, които са насочени за "вътрешна" употреба за по-добро управление на фонда, но и към крайния потребител - осигуряващите се лица.
- Да, точно така. Един друг подходящ пример е във Великобритания, където е въведена услуга, наречена пенсионно информационно табло (Pensions Dashboard). Тя предоставя на едно място цялата информация за всички пенсионни сметки и очаквана месечна пенсия, включително и за държавната пенсия на потребителите. Това е особено облекчаващо, защото там на едно осигуряващо се лице може да се водят до 13 различни партиди и досега нямаше централизирано място, което да предоставя прегледност на данните. С информационното табло се илюстрира на осигуряващо се лице какъв е прогнозният месечен доход след пенсиониране от всеки фонд поотделно, както и сумарно, а също така и каква доходност е генерирана през годините. Така че формулировката fintech покрива много различни услуги и технологични решения, но бих казал, че когато най-напредничавите пенсионни компании в Холандия, Великобритания и Дания активно инвестират в подобни услуги, очакванията ми са, че в бъдеще този сегмент ще е от изключително значение.
Това, което към момента не е ясно, е дали тези нововъведения ще доведат до повече консолидация – ако това са решения, от които могат да се облагодетелстват само най-големите компании, или дали тези решения ще позволят и на малките компании да увеличат своята конкурентоспособност. Преди новите регулации съществуваха 1500 холандски фонда, след това останаха 200. Тази тенденция се засилва, но е възможно fintech услугите да създадат нови възможности за по-малките дружества.

Разглежда ли се и блокчейн технологията в рамките на тези разработки?
- Да, има и такива примери. В Португалия има финансова компания, която е наш член и освен пенсионни фондове притежава и взаимни, и вече е въвела блокчейн технология при управлението им. Техният опит и послание е, че на всички компании в сектора ще се наложи да приложат подобни методи, за да се задържат на пазара, тъй като понижаването на разходите и улесняването на администрирането на фондовете е наистина чувствително. Те получават толкова голямо конкурентно предимство, че останалите дружества просто ще бъдат принудени да ги последват, за да оцелеят.

Означава ли това и по-ниски такси за крайния потребител?
- Да, таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение. Те стават още по-видни в среда на ниски лихвени проценти. Като цяло пълната прозрачност на разходите и тяхното ниво е важна и сега, но очевидно тяхната роля ще се увеличава в бъдеще. Тоест, когато fintech нововъведенията могат да предложат по-евтини решения, по-разходоефективни решения, тогава и тяхната необходимост и употреба ще стане неизбежна.



След около 2 години се очаква да заработи услугата за единна европейска пенсия PEPP (Pan European Pension Product). Вярвате ли, че дотогава fintech решенията ще помогнат на европейските пенсионни фондове да достигнат по-лесно до нови пазари като България например?
- Да, определено. Естествено идеята за PEPP тепърва предстои да бъде обсъдена в Европейския парламент и в Съвета на Европа и проектът да претърпи промени. Според първоначалния план, изготвен и одобрен от Европейската комисия, компаниите, които ще предлагат PEPP, поемат ангажимента да разпространяват продуктите си във всяка страна на ЕС. Тоест не може да решиш да предлагаш такъв фонд само в 5 държави, които си харесаш, а си задължен да достигнеш до всеки един пазар, което е голямо предизвикателство за повечето дружества. Към момента това е по силите само на най-големите европейски и американски компании за управление на активи, но е вероятно с развитието на fintech това да стане възможно и за останалите.

Какви са настроенията в Брюксел относно въвеждането на такъв паневропейски пенсионен продукт?
- Дебатите сега започват, нашата асоциация все още не е формулирала докрай позицията си, защото както имаме членове, които напълно подкрепят предложението, така има и членове, които не са чак толкова заинтересувани. Освен това има и други институции като Европейската банкова федерация, които също разглеждат подробно предложението на ЕК. Обсъжданията в Съвета на Европа вече започнаха в съответната работна група, като все още няма голям напредък, като след това ще се пренесе и в европарламента. Този процес ще продължи поне до есента на 2018 г. Със сигурност има много детайли за изчистване, като например инвестиционните възможности, колко често ще може да се прави прехвърляне на партидата и каква ще е неговата цена, въпроси по регулацията, дали ще може заварените доброволни фондове да се прехвърлят в PEPP фонд. Според сегашния проект PEPP ще е алтернатива на доброволните фондове и не се опитва да ги замести, но има опасения, че той може да окаже влияние и на специфичните задължителни пенсионни фондове, каквито са в Холандия, или на спестяванията в Испания, където по-голямата част е в 3-ия стълб на пенсионната система.

В България изплащането на пенсии от частните фондове ще започне през 2021 г. От вашия опит какви са най-големите предизвикателства през първите години на този процес?
- Този проблем е навсякъде в Европа и е свързан с анюитизирането, което е водещата опция за изплащане. В среда на ниски лихви е трудно за хората да приемат ниската пенсия, която ще получат, ако изберат анюитизиране. Затова се изпробват различни опции, които дават повече гъвкавост, като например да се поемат инвестиционни рискове и след пенсионирането. Добре е потребителите да знаят, че имат избор. В такъв случай обаче възниква нов проблем – кой ще носи риска.

Как глобалната криза от 2008 г. промени начина на управление на фондовете и готови ли са те за забавяне на глобалната икономика, за което все повече анализатори коментират, че ще стане факт до 2-3 години?
- Глобалната финансова криза наистина имаше силен негативен ефект върху пенсионните фондове, в някои държави като Ирландия отрицателната доходност достигна повече от 30%. Европейската комисия и EIOPA започнаха дебат за въвеждането на хармонизирана рамка, на която пенсионните фондове в Европа да отговарят, като "Платежоспособност II", която беше въведена за застрахователните компании. Това щеше да означава да се вземе моментна снимка на изключително ниски нива на доходност, която да се проектира за идните години и на базата на това допускане да се изчислят разходите на фондовете. Ние успяхме да се противопоставим на тази инициатива, която беше напълно безсмислена и към момента всяка държава има своите самостоятелни регулаторни режими. Регулаторите настояваха за повече сигурност, но според нас това е измамно чувство за сигурност, ако нямаш право да инвестираш в реалната икономика, като по този начин допринасяш за икономическия ръст и за откриването на нови работни места.

В България от миналата година осигуряващите се лица могат да прехвърлят спестеното в частните фондове обратно към Националния осигурителен институт. Доколко разпространен е подобен модел в другите европейски страни?
- В Унгария например фактически национализираха частните фондове. В Словакия, чиято асоциация не е наш член, 4 пъти даваха възможност на осигуряващите се лица да прехвърлят средствата си към държавния фонд. В Полша, която също не е наш член, също национализираха повече от половината активи на пенсионните дружества. В други държави по време на кризата – като в Ирландия, беше въведен данък за пенсионните дружества, в Португалия бяха национализирани няколко фонда, свързани с банковия сектор. Но големите промени в Унгария, Полша и в известна степен Словакия предизвикват значителна тревога, защото подобни действия със сигурност не помагат на дългосрочните политики за осигуряване на адекватна пенсия за хората.

Интервюто взе Николай Нейчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 4824 прочитания

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро 2 Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

16 яну 2020, 2454 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Хаосът руши статуквото

Линда Ротенбърг, съосновател на Endeavor, пред "Капитал"

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10