Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
23 окт 2017, 17:05, 3003 прочитания

Мати Лепала: В бъдеще пенсионните фондове ще ползват Fintech и блокчейн технологии

Главният изпълнителен директор на PensionsEurope пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение при избора на пенсионен фонд.

Още по темата

Как блокчейнът ще преобрази бизнеса

От статия в Harvard Business Review, предоставена от "Майкрософт"

3 ное 2017

Какво има в пенсионния ми фонд

Дружествата направиха доста промени в портфейлите си за последната година, а стабилизирането на финансовите пазари помага за доходността им

30 авг 2017

PEPP:

Пенсия без граници в ЕС

Европейската комисия представи плана, който ще позволи на гражданите в съюза да се осигуряват във фондове извън държавата им

14 юли 2017
Мати Лепала е главен изпълнителен директор и главен секретар на PensionsEurope, водещата организация, обединяваща усилията на националните асоциации на пенсионните дружества в 24 европейски страни, включително и България. Тя покрива повече от 70 млн. осигуряващи се лица в Европа и общо над 3.5 трлн. евро активи. Преди това Мати Лепала има 11 години опит във Пенсионния алианс на Финландия, браншова асоциация, която представлява всички местни пенсионни институции. Има опит в правосъдното министерство на страната, а също така и в синдикални организации, защитаващи правото на социална и здравна грижа за работещите. Завършил е право в Университета в Турку през 1987 г. и има MBA по застраховане и финанси от Университета в Тампере от 2007 г.

Г-н Лепала, доколко новите fintech решения, които все по-широко се използват в банковия сектор, могат да имат приложение при пенсионните дружества и каква е практиката в Европа?
- Това е много интересен въпрос, който и ние сме задавали на нашите членове. Виждаме, че много от тях са отделили ресурс, за да работят по fintech решения – дали за начина, по който обслужват клиентите, или за начина, по който управляват инвестициите си. Така например най-голямата холандска компания в бранша - APG, която има активи на стойност 500 млрд. евро, има отделно дружество, което се занимава с разработката на десетки fintech приложения и решения. В момента наистина никой не може да каже колко от тях ще започнат да функционират с пълна сила, но фактът е, че те сериозно инвестират в тази "лаборатория" за нови решения с много широк обхват. Така че те очевидно виждат голямо бъдеще в тази сфера във всеки аспект на осигурителната дейност.

Тоест това не са само решения, които са насочени за "вътрешна" употреба за по-добро управление на фонда, но и към крайния потребител - осигуряващите се лица.
- Да, точно така. Един друг подходящ пример е във Великобритания, където е въведена услуга, наречена пенсионно информационно табло (Pensions Dashboard). Тя предоставя на едно място цялата информация за всички пенсионни сметки и очаквана месечна пенсия, включително и за държавната пенсия на потребителите. Това е особено облекчаващо, защото там на едно осигуряващо се лице може да се водят до 13 различни партиди и досега нямаше централизирано място, което да предоставя прегледност на данните. С информационното табло се илюстрира на осигуряващо се лице какъв е прогнозният месечен доход след пенсиониране от всеки фонд поотделно, както и сумарно, а също така и каква доходност е генерирана през годините. Така че формулировката fintech покрива много различни услуги и технологични решения, но бих казал, че когато най-напредничавите пенсионни компании в Холандия, Великобритания и Дания активно инвестират в подобни услуги, очакванията ми са, че в бъдеще този сегмент ще е от изключително значение.
Това, което към момента не е ясно, е дали тези нововъведения ще доведат до повече консолидация – ако това са решения, от които могат да се облагодетелстват само най-големите компании, или дали тези решения ще позволят и на малките компании да увеличат своята конкурентоспособност. Преди новите регулации съществуваха 1500 холандски фонда, след това останаха 200. Тази тенденция се засилва, но е възможно fintech услугите да създадат нови възможности за по-малките дружества.

Разглежда ли се и блокчейн технологията в рамките на тези разработки?
- Да, има и такива примери. В Португалия има финансова компания, която е наш член и освен пенсионни фондове притежава и взаимни, и вече е въвела блокчейн технология при управлението им. Техният опит и послание е, че на всички компании в сектора ще се наложи да приложат подобни методи, за да се задържат на пазара, тъй като понижаването на разходите и улесняването на администрирането на фондовете е наистина чувствително. Те получават толкова голямо конкурентно предимство, че останалите дружества просто ще бъдат принудени да ги последват, за да оцелеят.

Означава ли това и по-ниски такси за крайния потребител?
- Да, таксите за осигуряващите се лица са от все по-голямо значение. Те стават още по-видни в среда на ниски лихвени проценти. Като цяло пълната прозрачност на разходите и тяхното ниво е важна и сега, но очевидно тяхната роля ще се увеличава в бъдеще. Тоест, когато fintech нововъведенията могат да предложат по-евтини решения, по-разходоефективни решения, тогава и тяхната необходимост и употреба ще стане неизбежна.



След около 2 години се очаква да заработи услугата за единна европейска пенсия PEPP (Pan European Pension Product). Вярвате ли, че дотогава fintech решенията ще помогнат на европейските пенсионни фондове да достигнат по-лесно до нови пазари като България например?
- Да, определено. Естествено идеята за PEPP тепърва предстои да бъде обсъдена в Европейския парламент и в Съвета на Европа и проектът да претърпи промени. Според първоначалния план, изготвен и одобрен от Европейската комисия, компаниите, които ще предлагат PEPP, поемат ангажимента да разпространяват продуктите си във всяка страна на ЕС. Тоест не може да решиш да предлагаш такъв фонд само в 5 държави, които си харесаш, а си задължен да достигнеш до всеки един пазар, което е голямо предизвикателство за повечето дружества. Към момента това е по силите само на най-големите европейски и американски компании за управление на активи, но е вероятно с развитието на fintech това да стане възможно и за останалите.

Какви са настроенията в Брюксел относно въвеждането на такъв паневропейски пенсионен продукт?
- Дебатите сега започват, нашата асоциация все още не е формулирала докрай позицията си, защото както имаме членове, които напълно подкрепят предложението, така има и членове, които не са чак толкова заинтересувани. Освен това има и други институции като Европейската банкова федерация, които също разглеждат подробно предложението на ЕК. Обсъжданията в Съвета на Европа вече започнаха в съответната работна група, като все още няма голям напредък, като след това ще се пренесе и в европарламента. Този процес ще продължи поне до есента на 2018 г. Със сигурност има много детайли за изчистване, като например инвестиционните възможности, колко често ще може да се прави прехвърляне на партидата и каква ще е неговата цена, въпроси по регулацията, дали ще може заварените доброволни фондове да се прехвърлят в PEPP фонд. Според сегашния проект PEPP ще е алтернатива на доброволните фондове и не се опитва да ги замести, но има опасения, че той може да окаже влияние и на специфичните задължителни пенсионни фондове, каквито са в Холандия, или на спестяванията в Испания, където по-голямата част е в 3-ия стълб на пенсионната система.

В България изплащането на пенсии от частните фондове ще започне през 2021 г. От вашия опит какви са най-големите предизвикателства през първите години на този процес?
- Този проблем е навсякъде в Европа и е свързан с анюитизирането, което е водещата опция за изплащане. В среда на ниски лихви е трудно за хората да приемат ниската пенсия, която ще получат, ако изберат анюитизиране. Затова се изпробват различни опции, които дават повече гъвкавост, като например да се поемат инвестиционни рискове и след пенсионирането. Добре е потребителите да знаят, че имат избор. В такъв случай обаче възниква нов проблем – кой ще носи риска.

Как глобалната криза от 2008 г. промени начина на управление на фондовете и готови ли са те за забавяне на глобалната икономика, за което все повече анализатори коментират, че ще стане факт до 2-3 години?
- Глобалната финансова криза наистина имаше силен негативен ефект върху пенсионните фондове, в някои държави като Ирландия отрицателната доходност достигна повече от 30%. Европейската комисия и EIOPA започнаха дебат за въвеждането на хармонизирана рамка, на която пенсионните фондове в Европа да отговарят, като "Платежоспособност II", която беше въведена за застрахователните компании. Това щеше да означава да се вземе моментна снимка на изключително ниски нива на доходност, която да се проектира за идните години и на базата на това допускане да се изчислят разходите на фондовете. Ние успяхме да се противопоставим на тази инициатива, която беше напълно безсмислена и към момента всяка държава има своите самостоятелни регулаторни режими. Регулаторите настояваха за повече сигурност, но според нас това е измамно чувство за сигурност, ако нямаш право да инвестираш в реалната икономика, като по този начин допринасяш за икономическия ръст и за откриването на нови работни места.

В България от миналата година осигуряващите се лица могат да прехвърлят спестеното в частните фондове обратно към Националния осигурителен институт. Доколко разпространен е подобен модел в другите европейски страни?
- В Унгария например фактически национализираха частните фондове. В Словакия, чиято асоциация не е наш член, 4 пъти даваха възможност на осигуряващите се лица да прехвърлят средствата си към държавния фонд. В Полша, която също не е наш член, също национализираха повече от половината активи на пенсионните дружества. В други държави по време на кризата – като в Ирландия, беше въведен данък за пенсионните дружества, в Португалия бяха национализирани няколко фонда, свързани с банковия сектор. Но големите промени в Унгария, Полша и в известна степен Словакия предизвикват значителна тревога, защото подобни действия със сигурност не помагат на дългосрочните политики за осигуряване на адекватна пенсия за хората.

Интервюто взе Николай Нейчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Дидие Боровски: Има риск от балони при акциите, облигациите и имотите 2 Дидие Боровски: Има риск от балони при акциите, облигациите и имотите

Макроикономистът във фонда Amundi пред "Капитал"

18 яну 2018, 2368 прочитания

Божидар Нейчев: Двете големи промени са технологиите и регулациите Божидар Нейчев: Двете големи промени са технологиите и регулациите

Управляващият съдружник за Югоизточна Европа в "PwC България" пред "Капитал"

5 яну 2018, 2942 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

За да бъдете успешни, фокусирайте се върху крайната цел, но я разбийте на по-малки, постижими цели

На гости в рубриката "Пет минути със..." е Манди Хиксън, бивш пилот на Кралските военновъздушни сили, а към настоящия момент - лектор и коуч

Стажове, стипендии, конкурси (22-28 януари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Как да организираме по-добре работното си време

Няколко основни съвета как да бъдете по-ефективни и фокусирани

Стажове, стипендии, конкурси (8-14 януари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 декември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Хаосът руши статуквото

Линда Ротенбърг, съосновател на Endeavor, пред "Капитал"

Полицай, милион, полицай, милион

Страхът да няма гафове по време на европредседателството накара премиера Бойко Борисов да даде извънредни 125 млн. лв. само за две седмици. Подобно решение може да предизвика вълна от искания за още пари и да наложи ревизия на бюджета

Какво да направим с общинските болници

Те са силно задлъжнели, изпълняват предимно социална функция и нямат ресурс да се издържат, решението е в изграждане на добра спешна помощ и връзки с областните болници

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Ново място: Ibeco

Ibeco е шоурум, посветен на кафето, чая и виното

Кино: Формата на водата

Реалността е красив и страшен сън във "Формата на водата" на Гийермо дел Торо

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2018 Прочетете