С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 окт 2017, 12:45, 8266 прочитания

Хаосът руши статуквото

Линда Ротенбърг, съосновател на Endeavor, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Линда Ротенбърг е съосновател на неправителствената предприемаческа организация Endeavor. През годините е обявявана за "Един от най-добрите бизнес лидери в Америка" от U.S. News и един от "100-те иноватори на 21 век" от сп. Time. Книгата й "Crazy Is A Compliment: The Power of Zigging When Everyone Else Zags" е сред бестселърите в класацията на New York Times. Томас Фридман я нарича ментор капиталист, а нейни профили и интервюта са публикувани в Wall Street Journal, Forbes, The Economist, Financial Times и други. Живее в Манхатан със съпруга и двете си деца. Ротенбърг беше в България за конференцията на Endeavor България Dare to Scale.
Организацията

Endeavor e глобална неправителствена организация, която подпомага със съвети, създаване на стратегии, финансиране и връзки с предприемачи от различни пазари в растежа на бизнеса им. Тя има офиси в 30 държави, като от юни 2015 г. има такъв и в България. В борда на директорите тук са един от основателите на Telеrik Васил Терзиев, Атанас Симеонов от "С груп", Неделчо Спасов от Easy Asset Management, Христо Илиев от AG Capital и др. Досега по света Endeavor е разгледала над 50 000 кандидати и е избрала над 1500 предприемачи, които през 20-те години от съществуването на организацията са създали над

700 000 работни места и над

10 млрд. долара приходи.
Как стигнахте до идеята за Endeavor?

- Случи се преди цели 20 години. Завърших юридическия факултет в Йейл, а преди това учих в Харвард. Единственото нещо, което тогава знаех, беше, че не искам да работя като адвокат. Но нямах особена идея какво ще правя. Мои преподаватели се смилиха над мен и ме пратиха да работя по проекти в Чили, Аржентина и Бразилия. В тези страни постоянно срещах млади хора, чиято основна цел в живота беше да работят за правителството. Бях, меко казано, учудена. Казвах им: "Че кой иска държавна работа?"


Беше средата на 90-те години на ХХ в. Младите в Щатите се вълнуваха от Yahoo и Стив Джобс. И когато питах връстниците им в Латинска Америка защо не искат да се занимават с бизнес, те ми отговаряха: Защото нямам правилната фамилия. Стана ми ясно, че хората разсъждаваха, че нищо не могат да постигнат, ако нямат точните връзки. За тях идеята за създаване на компания в гараж беше напълно чужда – буквално ми казваха: "Ами аз нямам гараж." Така ми хрумна идеята за създаването на местни ролеви модели, които да им служат като вдъхновение. Със съоснователя Питър Келнър още в началото смятахме, че ще разширим Endeavor към други райони, но стартирайки в Латинска Америка. Казваха ни, че никога няма да открием такива бързорастящи предприемачи. Но ето ни 20 години по-късно: присъстваме в 30 държави и съм щастлива да кажа, че успяхме, макар и да ни наричаха луди.

Все още ли сте толкова въодушевена, както и в началото?

- Да, дори повече. И ще ви кажа защо: присъстваме в 30 държави и в няколко американски града. През селекцията на Endeavor са минали над 50 000 предприемачи. Работим с над 1500 компании, които са генерирали приходи за над 10 млрд. долара към 2016 г. и са създали почти 700 000 работни места. Тези предприемачи наистина имат визия и отношение как да вървят напред и да помагат. И виждаме как през годините претърпяват културна промяна - споделят, а не крият идеите си, разказват историите си на следващото поколение. И създават национални екосистеми, с които да помагат. Виждаме това и в България, където стартирахме преди две години.



Endeavor присъства основно на нововъзникващи пазари. Колко успешно е прилагането на модела и в развити икономики?

- Успешно е. Преди време започнахме в Гърция и се прехвърлихме към Испания, Италия, Япония, четири града в САЩ - Атланта, Маями, Детройт и Луивил. Смятам, че понятията "нововъзникващи" и "развити" вече са доста размити. В България и региона на Централна и Източна Европа ни харесват, защото се развиват бързо и хората в тях имат идеи. А не е толкова лесно да развиеш идеята си дори и в неосновни градове в САЩ.

Започнахте Endeavor като неправителствена организация. Смятате ли да промените модела си - вече управлявате и инвестиционни фондове?

- Да, имаме два фонда. Първоначално стартирахме с идеята да сме един вид гаранти, без ние да инвестираме. Знаехме, че на тези пазари има идеи, хора, капитали, но липсва доверие. Тоест те не могат да се открият помежду си. Ето защо нашата идея беше да сме Швейцария в предприемачеството. Но времената се промениха оттогава. Първо, разраснахме се бързо. Второ, Еndeavor беше неразривно свързана с предприемачите, които допринасяха по всякакъв начин за развитието на организацията. Не набирахме средства като традиционните фондации и НПО. Идеята беше да сме устойчиви на базата на успеха на предприемачите в програмата. В един момент решихме, че можем да създадем нов вид фонд - Endeavor Catalyst, който да подпомага развитието ни. Той всъщност е два фонда, за които сме набрали над 100 млн. долара капитал досега. Запазихме финансовата си договорка с предприемачите в програмата, като инвестираме в техните компании. Ако те са инвестирали 5 или повече милиона долара, Endeavor Catalyst се включва автоматично в рунда. Така пак сме свързани с успеха на предприемачите и в същото време сме независими финансово. Фондовете в Catalyst получават 50% от печалбата, а останалите 50% са за Endeavor вместо типичния 80/20 модел. Според мен такива хибридни модели са бъдещето. Ако сте компания, трябва да имате и социален компонент. Ако сте НПО, не може да успеете, без да имате устойчиви приходи на пазарен принцип. Мечтата ми е в следващото десетилетие Endeavor да се самоиздържа на база на успеха на предприемачите в програмата, които ние сме подкрепили.

Кое е най-трудното ви решение досега в организацията?

- В началото нямаше други играчи, но сега, когато навлизаме на някои пазари, там вече действат инкубатори и акселератори. И Endeavor трябва да предлага по-добри условия на предприемачите. Така най-трудното ми решение в началото беше да подкрепя навлизането в САЩ. Бях против идеята и се чудех защо някой предприемач в Маями или Детройт ще има нужда от Endeavor. Но тогава бордът ни (в който 75% са от Силициевата долина) ми каза, че успешните идеи в тези градове, така или иначе, ще се преместят в Долината. И това ме вбеси, казах си: защо предприемачите трябва да ходят някъде другаде, а не останат в тези градове. Интересното за мен беше, че отношенията между компаниите и предприемачите в тези неосновни градове са много по-близки до случващото се в Европа, Азия, Африка, отколкото до Западното и Източното крайбрежие на САЩ, където действат съвсем други правила.

Не допринесе ли и финансовата криза за решението ви да навлезете на тези развити пазари?

- Да, донякъде. Също и покрай избора на Доналд Тръмп разбрахме, че има много градове, където технологиите, глобализацията и финансовият бум не доведоха до нови работни места и надежда. Разбрахме, че т.нар. американска мечта е донякъде неуловима за много хора в тези градове. А ние винаги сме гледали на предприемачеството като на създател на надежда, включително и за тези вторични градове.

В продължение на десетилетия България нямаше развито предприемачество. Това донякъде важи дори за някои страни в Западна Европа, където създаването на нов бизнес е трудно. Как организации като вашата могат да променят това?

- Много съм развълнувана от старта ни тук. Endeavor България е само на две години, а вече сме подбрали 15 предприемача от десет компании с общи приходи от 60 млн. долара. Но по-важното е да се покажат възможностите и затова вярваме, че тези ранни истории са важни - да демонстрират как предприемачеството променя живота на хората. Ето защо обичам да работя извън Силициевата долина, където всичко се свежда до следващото приложение и какъв рисков капитал си привлякъл.

Едно от нещата в Европа, а донякъде и в САЩ, които спират развитието, е стабилността. А предприемачеството се движи от хаоса. Ако искаш да разтърсиш статуквото, се нуждаеш от поне малко хаос - да си гъвкав и да се възползваш от тромавостта на старите, големи корпорации. А на местата, където държавата и тези компании са голям работодател, хората се страхуват. В същото време за развитието на тези предприемачески системи е необходимо време, за да се създаде нужният талант, който да движи тези промени. Именно това прави Силициевата долина успешна - постоянното развитие и движение на талант от една в друга компания. Този процес отнема от пет до десет години и именно това започваме да виждаме в страните, където присъстваме по-дълго - Турция, Бразилия, Аржентина. Вече сме свидетели на втората вълна на талант и развитие на предприемачите. Това ще се случи и тук. В същото време смятаме, че България е добър хъб за разширяване на дейността на Еndeavor в региона.

Според вас на какво се дължи това консервативно отношение към създаването на нови компании в Европа?

- Напомня ми малко на посещението ми преди години в Мексико. Бях поканена на голям форум, на който присъстваха само магнати като Карлос Слим, Лоренцо Замбрано и др. По едно време някой ме потупа по рамото с думите "Ако знаеш какъв процент от мексиканския БВП е в тази зала". Казах си наум, че по-добре да не разбирам. Тогава тези хора се питаха защо нямат същата предприемаческа култура, каквато има в Чили и Аржентина. Казах им: "Вие сте големите риби, а големите риби обикновено изяждат малките риби. Ако искате предприемаческа култура, хубаво е да създадете аквариум, в който големите хранят малките риби."

Именно това са част от големите предизвикателства: в много държави старите олигополи и монополи задушават конкуренцията и много хора предпочитат да работят за тях, а не да гледат навън. Но има успешни истории и хората виждат, че всичко е възможно.

Коя е любимата ви история от Еndeavor?

- Ще разкажа две. Едната е историята на компанията Mercado Libre в Аржентина. Срещнахме тези млади хора - Николас Шекаси, Ернан Каза и Маркос Галперин през 1998 г. Току-що бяха завършили "Станфорд" и най-вероятно щяха да работят за някоя голяма банка или консултантска компания. Бяха чули за един наш по-ранен успех там - Уенсес Касарес беше израснал във ферма за овце в Патагония и беше създал брокерската компания Patagon.com с набраните пари от мрежата на Endeavor. Впоследствие я продаде на Banco Santander за 750 млн. долара, което го превърна в местен култов герой. Та те си казваха, че могат да повторят такъв успех. И създадоха eBay на Латинска Америка. Хората им се присмиваха, че еBay ще дойде и ще ги смачка. eBay наистина дойде и влезе като миноритарен акционер в компанията с идеята да я изкупи цялата, но основателите й отказаха да я продадат. През 2007 г., точно преди срива на световните борси, Галперин я листна на NASDAQ. Днес Mercado Libre е компанията с най-висока пазарна оценка в Аржентина. Другите двама съоснователи Шекаси и Каза стартираха най-големия фонд за рисков капитал в целия регион. Сега Маркос е вицепрезидент и на Endeavor Аржентина.

Другата ми любима история е турската фирма за онлайн поръчки на храна Yemeksepeti, която се превърна в най-голямата продажба на интернет компания в историята на Турция - преди две години беше купена от Delivery Hero за 589 млн. долара. Но не това е основната история. Тогава двама от основателите Невзат Айдън и Мелих Йодемиш виждат, че никой от служителите не иска да притежава акции във фирмата, защото се притеснява, че така няма да получи кеш бонуси. Айдън и Одемиш поддържат дневник с представянето на всеки служител и така раздават 27 млн. долара от собствените си приходи от сделката на персонала. CNN нарече Невзат "най-добрият шеф в света".

За мен тези истории са любими, защото не става дума само за успеха на един предприемач, а за осъзнаването, че тези бизнесмени имат отговорност към служителите си и общността.

Интервюто взе Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2913 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2413 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Джордж Маргонис: Времето на цигарите ще свърши

Генералният мениджър на "Филип Морис България" пред "Капитал"

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10