С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 3 ное 2017, 12:02, 21235 прочитания

Какво продава IBM в България

Игор Правица, изпълнителен директор на IBM България, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Игор Правица е изпълнителен директор на IBM България от средата на 2016 г., като преди това оглавява облачния бизнес на IBM за Югоизточна Европа с фокус върху продажбите, развитието и изпълнението на нови облачни стратегии. Завършил е компютърни науки в Нови Сад, има и диплома за бизнес анализи от London Business School. Има над 10-годишен опит в индустрията.
Компанията
Малко известен факт е, че IBM е в България от 1937 г., когато лично Томас Уотсън старши отваря представителството тук. Българското дружество "Ай Би Ем България" предлага продуктите и услугите на гиганта IBM като IT инфраструктура, софтуер, техническа поддръжка и консултантски услуги, IT решения и др. Част от бизнеса тук е и дъщерното дружество "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България", което се занимава с управление на бизнес процеси и аутсорсинг.
Според консолидирания отчет на групата за 2016 г. приходите са
116 млн. лв.

През последните години служителите на компанията продължават да растат и за миналата година са над
1300 души, от които голяма част се занимават с аутсорсинг дейност.
Как се развива бизнесът на IBM в България и какви са прогнозите Ви за близкото бъдеще?

Бизнесът ни в страната се развива много добре, като работим едновременно с частния и с публичния сектор. Заедно обсъждаме предизвикателствата, идентифицираме възможностите и предлагаме иновативни решения. Работим усилено в областта на мобилността и сигурността, преноса и обработката на големи масиви от данни, облачните и когнитивните технологии, които стават все по-актуални днес. За нас е много важно заедно с клиентите да решаваме кое е най-подходящо за техния бизнес модел и кое би оптимизирало бизнеса им.


Споменахте предизвикателства – еднакви ли са те за всички пазари в региона, или има специфични във всяка държава?

Опитът ми до момента сочи, че предизвикателствата пред компаниите в Югоизточна Европа си приличат, защото начинът, по който живеем тук, по който правим бизнес или се свързваме помежду си, в голяма степен се определя от технологиите, а те се променят много бързо. Точно заради това предизвикателствата, с които се сблъскваме в България, много приличат на тези в други страни от региона. В този смисъл, целта ни е да създаваме решения и продукти, които в максимална степен отговарят на очакванията на клиентите ни и които са валидни за повече от един пазар.

Значи е възможно решения на IBM, създадени за един пазар, да бъдат преправяни за друг?



Да, това са т.нар. повторяеми решения. Възможно е благодарение на факта, че бизнеси от един и същ сектор, но в различни страни, често имат едни и същи предизвикателства, с които да се борят. Колкото и странно да звучи, ние виждаме голямо предимство в това, защото можем лесно да репликираме решения от един пазар на друг независимо дали говорим за облачни технологии, мобилност, когнитивни системи и т.н.

Напоследък всеки говори за дигиталната трансформация. Но какво точно е тя и какво означава за компаниите в България?

Компаниите са готови за дигиталната трансформация, пазарът е подготвен, ние също имаме готовност да участваме в реализирането ѝ. Сама по себе си тя касае начина, по който живеем, как правим бизнес. Вземете за пример сферата на бързооборотните стоки: огромно предизвикателство за нея са скоростта и динамиката в справянето с постоянно променящото се потребителско поведение. Но ако се замислите, това поведение на свой ред зависи от начина ни на живот и от потребителското ни мислене. Дигиталната трансформация на практика е способността за справяне с новите изисквания и промени по нов начин. Ако се върнем към нашия пазар и клиентите ни, бих казал, че основата на всичко са данните. Те са нужни, за да взимаме правилните решения, за да отговорим по най-добрия начин на новите изисквания на потребителите. Това е валидно за всички пазари в момента – как правилно да селектираш данните, да ги обработиш и обобщиш, за да ги ползваш по ефективен начин и да ги монетизираш. На практика днес решенията, които взимаме са базирани на данни, които ни помагат да разберем поведението и желанията на потребителите, за да подобрим изживяването им.

Споменахме, че работите с различни сектори тук, в България. Как очаквате да се развиете бизнесът на IBM тук?

Нуждите и очакванията на бизнеса определят новите изисквания на пазара, на които ние трябва да отговорим. Това се случва не само по отношение на бързооборотните стоки, но и в здравния, в технологичния сектор и др. Стараем се да дефинираме най-подходящите решения, да приложим услугите си, за да се справим с казусите. Виждаме, че клиентите ни вече съвсем целенасочено търсят начини за въвеждане на иновативни решения, които могат да им помогнат за оптимизиране на бизнеса. Това на практика е една нова ера, в която навлизаме, т.нар. когнитивна ера. Етап, при който комбинацията от работата на машините и хората значително подобрява представянето на бизнеса. Така че на глобално и локално ниво усилията ни ще са насочени в посока да бъдем добър партньор на нашите клиенти, като им помагаме да се справят с новите реалности на пазара, да трансформират бизнеса си, да използват когнитивни технологии в услугите и продуктите, които създават.

Можете ли да ни споделите примери от България?

Заедно с банка ДСК разработихме облачна платформа, която обединява основните им банкови приложения. Създадохме уникално решение, достатъчно гъвкаво и измеримо, което позволява на организациите, които го ползват, да работят много по-бързо. Подобренията са безспорни, намалихме времето за работа 10-15 пъти. Друг пример е проектът ни с "Технополис". За тях изградихме платформа за електронна търговия, като търсихме максимално подобряване на потребителското изживяване. С тази нова платформа удвоихме клиентите онлайн и постигнахме ръст на продажбите с 50%.

Мога да ви разкажа и за постижение на IBM Watson в здравеопазването. Към момента Watson се използва в болници в Словакия и Полша - тези от групата на Svet Zdravia. Друга интересна инициатива, която за първи път реализираме и в България, е IBM Corporate Service Corps. Тя отразява нашия дългосрочен ангажимент към обществото тук. Програмата предоставя на правителства, НПО и други нестопански организации прочутата експертиза и ноу-хау на IBM, които иначе създаваме за търговските предприятия по цял свят и които ще ползваме за подобряване на качеството на живот на българските граждани. За период от един месец по програмата IBM CSC 12 служители на IBM от 7 държави (Нова Зеландия, Япония, Индия, Китай, САЩ, Бразилия, Аржентина) ще посетят София и ще работят с четири организации – "Зелена София" към Столична община, Проект AirBG.info на фондация "Код: България", Изпълнителна агенция по трансплантация и Център за приобщаващо образование, за развитие на стратегиите им и подобряване на бизнес средата.

Споменахте платформата Watson - освен здравния, кои са другите сектори, в които тя работи добре?

IBM Watson е отворена когнитивна платформа, която има огромен капацитет да обработи големи масиви данни. Тя може да предостави огромни възможности на клиентите ни в региона. Ако трябва да дам друг пример, в Германия работим с BMW по създаване на интегриран интелигентен асистент, базиран на Watson, който позволява на шофьорите да говорят с Watson на естествен език и да получават информация за автомобила и средата, в която се намират, в реално време. Така че потенциалът на Watson e голям по отношение на голяма част от индустриите.

Не липсват експерти, които се притесняват, че след време машините могат да изместят човешкия интелект. Каква е позицията на IBM?

Темите, свързани с изкуствения интелект, в момента са обект на многостранни дискусии. Като технологичен лидер винаги се стараем да бъдем оптимисти, що се отнася до новите технологии. Те на практика ни помагат да разберем по-добре света, в който живеем и да взимаме по-добри решения. На практика има две основни тенденции, когато говорим за изкуствения интелект - първата е, че сама по себе си технологията променя ролята си и от инструмент се превръща в съветник. Ако се върнем малко назад, ще видим, че винаги сме използвали технологиите като средство за правене на бизнес. Сега по-скоро се осланяме на технологиите и ги виждаме като съветници. Така например в здравеопазването ползваме Watson в онкологията, за да насочва лекарите кое е най-доброто решение в борбата с коварните заболявания. Реално той прави живота ни по-лесен, идеята не е да заменя лекарите.

Втората тенденция e свързана с това, че машините надграждат човешкия интелект, те предоставят следващо ниво на разпознаване и анализ на информацията, а това е много ключово. В началото на тази година представихме три основни принципа за по-сигурно използване на когнитивните технологии. Първият е свързан с предназначението на когнитивните технологии – да наградят човешкия интелект и да работят заедно с него. Вторият е свързан с прозрачността – в IBM имаме ангажимента винаги да осведомяваме кога и къде използваме когнитивни технологии, както и с каква цел. Това е много важно, защото ако искаш да изучиш когнитивните технологии в основа, трябва да си напълно наясно как работят и за какво се използват, иначе ставаш подозрителен за другите. Третият принцип е свързан с уменията за работа с тях. Както вече споменах, работим с различни общности – компании в различни сектори и дори студенти, като идеята е да ги научим как да използват тези нови технологии в живота и работата си.

Освен когнитивните технологии кои са другите решения, които планирате да развиете в близко бъдеще?

Това, на което сме свидетели в момента, е, че данните на практика са следващият "природен ресурс". Все повече компании, сред които и наши клиенти, се интересуват по какъв най-ефективен начин могат да добиват и обработват данни. На първо място, откъде да намерят данните, от които се нуждаят, по какъв начин да ги обработят и как с направените изводи и заключения могат да добият още данни. Отличен пример за това са компании в банковия сектор и телеком сектора, които разполагат с гигантски обеми данни, но на практика оползотворяват само една малка част от тях за основния си бизнес. Те търсят начини как да монетизират тези данни, да добавят нови услуги или решения за своите клиенти. Тази тенденция със сигурност ще продължи да се развива.

Когнитивният бизнес е друга посока, която тепърва ще развиваме все повече. Процесът вече започна в цял свят, като в България действително е пазар, в който тепърва ще навлиза по-осезаемо, благодарение на това, че работим близо с клиентите ни и ги съветваме кои са най-добрите начини да оптимизират бизнеса си и да следват трите принципа, които споделих по-горе. Друга технология, която вече е добре позната на всички и която в последните години се ползва усилено от компаниите, е облакът. Простото обяснение за това е, че ако разполагаш с огромни обеми данни и целиш по-честа интеракция с тях, имаш нужда от бърз и лесен начин до тях от всяко място по света. Облакът е много важен, още повече че наши технологии като Watson например са изградени върху него. Ролята на облака постоянно се променя, съзрява, като в момента основно е платформа за иновации. В допълнение, облачните технологии се надпреварват не толкова по отношение на големината, а на качеството. Публичният облак е крайната цел, а хибридните облачните технологии са пътят за достигането ѝ. Облакът на IBM е платформа за следваща ера в бизнеса. Разработен е за съхранение на данни, да поддържа изкуствен интелект и за защита от край до край. IBM има над 60 центъра за съхранение на данни в 19 държави – клиентите ни в цял свят могат да се възползват от облака, който поддържа големи обеми данни, предлагайки същевременно гъвкавост за съхранението им навсякъде и по всяко време. Интернет на нещата (IoT) е друго решение, което ще продължим да развиваме. Комбинирайки облака с IoT, създаваме ползи и предимства както за потребителите, така и за бизнеса. В основата на всички тези технологии е сигурността. Когато говорим за данни, независимо какви, много важно е да сме убедени, че са добре защитени. В този смисъл, сигурността на данните е нещо, което върви ръка за ръка с всички изброени решения.

Как IBM се справя на трудовия пазар в България, как намирате квалифицирани кадри тук?

В IBM с намирането на таланти се ангажира голям отдел, който ползва различни инструменти и програми за привличане, развитие и задържане на хора. Ние наемаме широк спектър от специалисти - консултанти, инженери, експерти в областта на сигурността. На този етап процесът по подбор върви доста добре, не се сблъскваме с големи предизвикателства в тази посока. Радвам се, че тук работят хора, които обхващат различни сфери на бизнеса ни не само в страната, но и в ЦИЕ и ЮИЕ, защото е отново доказателство, че знанията и уменията, с които хората тук разполагат са високо оценени от компанията.

Ако говорим за таланти и как ги привличаме, наясно сме, че трябва да говорим директно на младите хора, взимайки предвид и постоянните промени в технологиите, които се случват много бързо. Работим интензивно с университетите в България, споделяме в отворени лекции своята експертиза, опит и знания, представяме своята визия за развитие на технологиите.

Смятате ли, че българското образование може да създава готови кадри за бизнеса и колко допълнителни обучения и квалификации са нужни?

В голяма степен наша работа е да развием хората, които наемаме. Чрез програмите, чрез инициативите в компанията подготвяме младите хора за света на бизнеса, за следващите стъпки след завършване на университета.
Q&A

Какви устройства ползвате най-често в ежедневието си?
Разчитам много на своя iРad. Доста удобен е за работа, лек е и с него мога бързо и лесно да демонстрирам наши продукти или услуги, да правя презентации и т.н.

А какви приложения ползвате?
Имаме много приложения, разработени за нас в IBM, които ползвам всеки ден. Те са много полезни в подготовката за срещи, за бърз и удобен преглед на документация, отчети или резултати за нагласите на потребителите и др.

Как намирате баланс между личното време и работата?
За щастие в компанията имаме много инструменти и хора, които ни помагат да се справим с намирането на баланса. Това е много важно в забързаното ежедневие, в което живеем.

Имате ли хоби?
В свободното си време обичам да бъда със семейството си, да чета книги или да открадна поне 5 минути само за себе си. Обичам и да гледам филми, като силно препоръчвам хитовия "Скрити числа" (Hidden Figures), който разказва за това как три жени, работещи в мисията за изпращане на човек на Луната, използват технология на IBM за тази цел.

Интервюто взе Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

13 дек 2019, 1225 прочитания

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора 1 Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 1871 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Инж. Пламен Николов: IKEA ни дава достъп до глобалния пазар

Управителят на "Бонана" - Петрич, пред "Капитал"

Още от Капитал
Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10