Искаме или не, дигитализацията идва
Мениджърът публични политики за Централна и Източна Европа на Google Марчин Олендер пред "Капитал"
Марчин Олендер е мениджър публични политики и връзки с правителствата за Централна и Източна Европа в Google. Преди да се присъедини към екипа на Google, Олендер работи като адвокат, както и в публичната администрация в няколко институции, включително Министерството на дигиталните работи на Полша. Там той работи по редица проблеми, свързани с интернет – от защита на личните данни до сигурността на видео на поискване. Днес работата му е фокусирана върху авторското право и аудио-визуалните политика на ЕС. Олендер е член на Съвета на полската камара за ИТ и телекомуникации и е експерт по въпроси по дигитална икономика към Business Center Club Poland. Той се включи в инициативата на MOVE.BG EDIT on the Road, чиято цел беше представители на дигиталната икономика да се срещнат с представители на традиционния бизнес в различни точки от страната. "Капитал" се срещна с Олендер на конференцията The Digital Unconference, която се проведе през октомври в Sofia Tech Park. Там той говори на панела, посветен на дигиталните медии.
72 000 служители в цял свят.
89.46 млрд. долара са приходите на компанията - майка на Google, Alphabet за миналата година.
По време на вашия панел на Digital Unconference говорихте за борбата с фалшивите новини и потенциалното третиране на интернет гигантите като медии. Трябва ли Google да бъде регулирана като медиа?
- Има огромна разлика между това, което наричаме социални медии, и традиционните медии като телевизионните канали. Има голяма разлика в това как оперира една традиционна медиа и как оперираме ние. Затова трябва да се отнасяме към двете неща по различен начин, защото те нямат почти нищо общо. Традиционните медии имат физически ограничения около това колко съдържание могат да предоставят. Вестниците са най-лесният пример, но същото важи и за телевизиите, където също има ограничен брой честоти. Затова и поначало се появиха големите регулации върху традиционните медии – защото те носят със себе си власт и този, който е начело на телевизията, е отговорен за това какво хората знаят. При интернет всичко е различно. В тази тематика можем да кажем, че интернет е свободен и всеки може да направи своя телевизия, всеки може да има свой вестник, всеки може да има свое радио. Единственият проблем е да накараш някого да те гледа, да те слуша или да те чете. Няма физически лимити за разнообразието от информация, няма опасност някои хора да доминират дебата така, както преди имаше тази възможност с традиционните медии. При телевизиите има например квоти за това каква част от времето да бъдат български предавания. В интернет няма такива неща и няма нужда да има.
В Полша например хората сами избират да гледат повече полски предавания. Правят го, защото това искат, и няма нужда от ограничения. Това е само един пример за това как регулациите върху интернет не трябва да бъдат същите, както върху традиционните медии. Те просто са напълно различни.
Да, но заради цялата история около фалшивите новини Европейската комисия иска по-твърди регулации върху интернет компаниите. Трябва ли да има такива?
- Виждам един балансиран подход от страна на комисията. Те просто търсят отговори. В момента горещата тема са фалшивите новини, но в по-голям мащаб по-големият проблем са екстремисткото съдържание, пропагандата от терористични групировки и нелегалното съдържание. С тези неща няма въпрос дали трябва да водим борба. Поемаме тази отговорност и не правим компромис със свалянето на всичко нелегално. Подписали сме и правна рамка за саморегулиране, която бе изготвена от Брюксел, така че има разбиране между двете страни. Работим по свалянето по възможно най-бързия начин на всякакво проблемно съдържание. С фалшивите новини е малко по-сложно, защото е трудно да дефинираш какво точно са фалшивите новини. Друг проблем е, че фалшивите новини не са незаконни. Не е незаконно да говориш лъжи – да, неморално е, но не е незаконно. Така че кои сме ние като посредник да казваме на хората какво могат да говорят или споделят, ако не е нелегално? Ние искаме да подходим по-внимателно към този проблем и смятам, че комисията също не иска твърд подход. Има много неща, които можем да направим, без да преминем границата, след която ограничаваме свободата на словото и достъпа до информацията, защото аз смятам, че това са важни европейски ценности. Нямаме нужда от Министерство на истината.
Какви по-леки мерки могат да бъдат взети?
- Можем да образоваме хората, да помагаме на журналистите, да разработваме факт чекинг в Google News, да сложим етикет на потвърдените новини. Но ние не искаме да ги цензурираме, а само да сложим етикет, че написаното в статията вероятно не е истина. Трябва да научим хората да не вярват на всичко в интернет. Ние сме преди всичко търсачка и като такава през нас е най-лесно да се провери дали един факт е истина. Много хора споделят в социалните мрежи неща, които дори не са прочели. Така че въпреки че се съгласяваме, че това е проблем и не подкрепяме фалшивите новини или сайтовете, които ги пускат, трябва да поддържаме баланс. Все пак това е въпрос и на човешки права и свобода на словото. Смятам, че имаше момент на прекалено емоционална реакция.
Настрана от тези проблеми, пътувахте с екипа на EDIT и се срещнахте с бизнеса в България извън София. Какви са наблюденията ви и от какво смятате, че има нужда бизнесът?
- Не съм сигурен, че мога да кажа от какво точно има нужда бизнесът. От това, което видях, хората имат голям ентусиазъм. Както от младите, така и не само от младите. Развиват се идеи около новия тип икономика, има много идеи и се случват много неща. Има го онова чувство, че скоро ще се случи нещо. Самото общество, изглежда, се разраства и работи сплотено, което, ако погледнем Силициевата долина, е едно от най-важните неща в този бизнес. Именно помощта между сплотеното общество доведе до големия успех на технологичните компании. Размяната на идеи и опит – какво работи, какво не, всичко това е добре. Това е, което видях от - за съжаление - ограниченото си време с българските предприемачи.
Смятате ли, че бизнесът тук има нужда от повече дигитализация?
- О, това дори не е под въпрос, а е неминуемо. Искаме или не, дигитализацията на всичко идва. Данните показват, че България не се дигитализира с достатъчно бързи темпове. Аз не съм анализатор на българската икономика, но ако направя аналогия с родината ми Полша, която също е бивша комунистическа република, там също има голям бум на стартъпи, огромен интерес към точните науки, към технологиите, дигитализацията и всичко ново. Но това е само от една страна. От другата страна имаме проблем с по-малките населени места, където бизнесът не се възползва от възможностите на развиващата се дигитална икономика. Пътувал съм много из страната и тези места са много красиви, но никой не знае, че те съществуват. Много от хората там не са дори в интернет, а ако не си в интернет, никой не може да те намери. Това е приликата между Полша и България – има един много развит сектор на дигиталната икономика и предстои много работа, докато се смали разликата с останалата част от страната. Надяваме се скоро да обявим нови проекти, които са насочени именно към тази част от населението.
Каква е стратегията на Google за тези региони от страната, които са назад с дигитализацията?
- Проектът, който започнахме с MOVE.bg, EDIT on the Road, бе първият подобен опит за това да достигнем до тези хора, да излезем извън София. Ще анализираме резултатите и това какво сме научили от тази обиколка. В момента имаме и безплатен пакет от инструменти, наречен Google Garage, който е насочен към тези хора, които се чудят дали да дигитализират бизнеса си, дали да навлязат в интернет икономиката. Инструментите работят не само с Google, но помагат и при други платформи, като Facebook. Навсякъде има възможности, стига да бъдат търсени. Започнахме платформата през 2016 г., тази година обиколихме страната и следващата година се надяваме да направим нещо още по-голямо.
Има ли различна стратегия за България спрямо останалата част от Източна Европа?
- Стратегията е до голяма степен същата. Всяка страна има лека вариация в стратегията според специфичните проблеми. Така например, ако има много напускащи ученици, обръщаме внимание на това. В България големият проблем е, че има много малки и средни бизнеси, които просто не използват интернет. Подобни трудности има в много други страни.
Като говорим за региона, каква е причината Румъния да е толкова голям хъб за Google в Източна Европа?
- Най-големият хъб за нас в региона е Полша. Румъния е най-големият ни хъб за Югоизточна Европа и причината това да е така е проста – това е най-големият пазар. Това не означава, че останалите пазари не са важни за нас. Колкото и да е изненада за хората, ние също разполагаме с ограничени ресурси и не можем да бъдем навсякъде, където пожелаем.
Има ли в момента Google работеща връзка с правителството в България?
- Не бих казал, че имаме много близка връзка с правителството. Разбира се, имаме контакт и се надявам, че можем да работим заедно по въпроси като образованието, развитието на дигитални умения. Все още е рано да говорим за подробности, но за нас би било добре, ако обединим сили.
Трябва ли да има средно- или дългосрочна стратегия на България за затваряне на дигиталната дистанция между големите градове и по-малко населените места?
- Да, трябва да има такава. Подготовката на дългосрочна стратегия в днешни дни е много сложна работа, защото не знаем какво ще се случи в следващите пет години, а следващите десет ще ни се струват като научна фантастика. Преди 10 години дори нямаше iPhone. Но е важно да знаем каква е посоката. Правителството трябва да има стратегия, която дори да не е толкова детайлна, да бъде ясно какви са крайните цели, за да можем да взимаме решения според тях. Правителството има голяма сила, така че, ако те се застъпят за дигитализацията, това ще бъде фактор в промяната.
Имахте възможност да обиколите някои части на България. Къде пътувахте и какви са впечатленията ви?
- Пътувах до Варна с екипа на EDIT, но освен това пътувах и по собствена инициатива. Видях много от България, но смятам, че има още много какво да посетя. Направих една хубава обиколка на страната. Преминах през връх Ботев, след което ходих до Търново. После стигнах почти до границата с Румъния и се насочих към морето, където минах през Бургас, Варна, Несебър и Созопол, след което се върнах обратно към София. Изкачих и Мусала. Много харесвам планините на България. През зимата бях и в Боровец, където карах ски. Следващата ми спирка ще бъдат Родопите.
