С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 дек 2017, 17:09, 12329 прочитания

Питър Барон и Валентин Гълъбов: Искаме TBI да бъде първата fintech българска банка

Управляващият директор на TBIF Financial services, холдингът, собственик на TBI Bank и председателят на УС, пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През лятото на миналата година люксембургската компания за бързи потребителски кредити 4finance Holding придоби Ти Би Ай банк за 69 млн. евро. С Питър Барон и Валентин Гълъбов разговаряме за развитието на банката, плановете й, дигиталната трансформация на банковите и за бъдещето на технологиите в сектора.

Как се развива банката след сделката през миналото лято и оправдават ли се очакванията на новия собственик?
Питър Барон: Да, напълно оправдани, още повече че и преди сделката TBI вече беше доста успешна банка на българския и румънския пазар. Този успех се задържа и ние сме тук, за да го увеличим. И според актуалните данни за 2017 г. сме сред най-добрите по възвращаемост на активите и собствения капитал, които са ключови индикатори за ефективността на банките. Резултатите от оценката на активите от регулатора също ни поставят сред най-добрите. През тази година печалбата на банката ще бъде най-голямата от нейното създаване, което говори за ефикасността на служителите й. Така че TBI продължава своето много успешно развитие и ние сме щастливи да обявим новите ни инвестиции в технологиите. В сферата на финансовите услуги, не само в потребителските заеми, в които банката исторически има приоритет, има огромни възможности за технологическо развитие и TBI е страхотна платформа.


В тези нови условия къде ще се позиционира TBI на пазара на финансовите услуги?
П.Б.: Нямаме намерение да се конкурираме с големите банки и ще се фокусираме върху това, в което банката винаги е била добра – да предоставя достъпни, бързи и удобни потребителски кредити. Ще продължим да изграждаме тази прозрачна връзка с клиентите и да поддържаме високо ниво на клиентско удовлетворение. Но в същото време, като се има предвид, че мобилните устройства са толкова широко разпространени, цялата ни финансова група се насочва към дигитализация на услугите. Това важи не само за вътрешнобанковите процеси по управление, но и по отношение на връзката с клиентите и по-добрата осъзнатост за нуждите и поведението им и въвеждането на по-добро потребителско преживяване. Стремим се към по-бързи процеси както тук, така и в Румъния.
Валентин Гълъбов: Философията на банката винаги е била чрез технологичното си развитие максимално да скъси физическото време от досега с клиента до получаването на услугата. Затова и се стремим да се развиваме технологично, за да доставим това, което клиентът иска сега и веднага. Като ние се концентрираме върху потребителското кредитиране и ще продължаваме все повече, като преминаването от офлайн към онлайн е единствено за да предоставим по-бърза и по-качествена услуга на потребителите.
П.Б.: Така например онлайн формата за кандидатстване за кредит ще се променя според съответния потребител, като броят на полетата за попълване например ще намалява за познати клиенти. Банкирането се променя бавно. Fintech компаниите вече дават новия тон как могат по-добре да стават нещата, но те са много малки. Ние искаме да вземем най-доброто от двата свята – TBI не е прекалено голяма, тоест няма проблем с бързо въвеждане на нови технологически решения; но също така не сме малки, тоест можем да си позволим да инвестираме средства и голям интелектуален капацитет. Така че ние вярваме, че сме в златната среда, и се надяваме да пожънем най-добрите плодове от това.

През лятото банката продаде лизинговото си дружество "Ти Би Ай рент". Каква беше причината и планирате ли още оптимизиране на структурата на дружеството?
П.Б.: Този бизнес не беше основен за нашата дейност, той беше наследен от прехвърлянето на собствеността и никога не е бил част от нашата стратегия за развитие. Това е причината, поради която го продадохме. Следващите ни стъпки ще бъдат вече силно да инвестираме.
В.Г.: Целта ни е да се фокусираме върху потребителското кредитиране и всичко друго, което е извън фокуса, а то беше сравнително малко, не представлява интерес.
Как новите регулации и изисквания за провизии ще се отразят на банката, като се има предвид, че тя е със сравнително по-малък капитал?
П.Б.: Наше изискване е винаги да отговаряме на регулациите. Що се отнася до изискванията за капитала, ние сме сред най-добре капитализираните банки в България. Имаме ниво на капиталова адекватност от близо 25%, което е двойно по-високо от минимално изискуемото по закон.
По отношение на двете основни директиви, засягащи банковия сектор – Регламента за защита на личните данни (GDPR) и Директивата за платежните услуги – 2 (PSD2), ние работим в тясно сътрудничество с банковите асоциации и регулаторите, за да изчистим детайлите и да ги въведем. До края на годината трябва да отговаряме също и на изискванията на Директива за пазарите на финансови инструменти (MiFID) и ние правим необходимите инвестиции в нужната технология. Инвестицията в нови технологии така или иначе за нас е приоритет, като в случая става дума и за хората, които могат да създадат най-доброто с тях.

Какви са възможностите и предимствата на по-малките банки при спазването на новите изисквания като PSD2?
П.Б.: Първо – все още има неяснота относно крайните срокове и форматите, под които банките трябва да разкрият банковата информация. В началото всички очакваха, че PSD2 ще даде предимство на малките банки, но това е така само когато те са готови да направят инвестиции както в технологии, така и в човешки капитал. Докато при големите банки – те в повечето случаи вече разполагат с това. Но те също така инвестират директно в създаването на по-модерни и динамични структури. HSBC – една от най-големите банки в Европа, не само разкрива банковата информация, но и създава условия да стане портал за достъп на клиентите и на всички останали участници в системата. В този контекст да не забравяме потенциала за развитие в тази посока на facebook, Apple, Google и т. н.



Всъщност само преди 10 години имаше реклама, която макар и шокиращо доколкото си спомням звучеше така: "по-големи са шансовете клиентът да влезе в затвора, отколкото до смени обслужващата си банка." Ето колко консервативна беше ситуацията преди 10 години във Великобритания, нещо, което трудно може да се каже за състоянието на пазара днес.
В.Г.: На нашия пазар сме поставени в изцяло силно конкурентна среда и обикновено нашите клиенти са клиенти и на нашите конкуренти. Тоест ние вече сме свикнали с този факт, че има движение на клиенти в една или друга посока. Вече свикнали да живеем в тази конкурентна среда, тя ни кара да предлагаме продукт, с който да привличаме нови клиенти, и сме възприели като философия, че всеки клиент можеш да го задържиш единствено като постоянно му предлагаш онова, от което се нуждае. Изгубиш ли ориентация за момент, няма средства освен пазарни, с които да го задържиш.

А какви са разходите на банките, за да спазят въпросните изисквания?
П.Б.: Честно казано, не мисля, че някоя банка ясно осъзнава това. Зависи от инфраструктурата на всяка отделна банка. В нашия случай – тъй като TBI инвестира значително в подобряването на инфраструктурата, тези допълнителни разходи няма да са чувствителни, тъй като ние и без друго в момента подменяме работната платформа, която също е много по-отворена. Тоест не говорим за голям допълнителен разход, защото така или иначе ще въведем отворен API (приложно-програмен интерфейс).
При банки, които използват по-стар тип инфраструктура, тези разходи ще са от съвсем друг по-голям мащаб, а и ще имат по-големи рискове при обновяването й. Например при някои рани можеш да минеш само с лейкопласт, за други трябват шевове, а в трети случаи – трябва да се присади бионична ръка. Този трети случай обаче не може да се разреши просто със залепянето на повече лейкопласт, а моето усещане е, че някои банки се опитват да направят точно това.
Същото важи и за банки, при които е имало сливания, банки, които са били залепени заедно, но както знаем, залепеното не може да бъде толкова здраво като еднородното цяло. Тъй като ние гледаме сериозно на дигиталната трансформация, наскоро назначихме Андреас Даун за главен технологичен директор, който идва от германската банка Fidor – известна като една от първите дигитални банки и която е използвана като прототип от голяма част от новия тип банки като Monzo, N26, Starlink Bank. Той помага за преминаването ни към новата платформа и хората, които я разработиха за нас, възприемат Андреас като някакъв полубог, като използват много от нещата, които Fidor правят още през 2011 г. Така че не възприемаме тези промени като част от изпълняването на изискванията по PSD2 и GDPR, а като инвестиция за общата ни дигитализация и подобряване на вътрешните процеси, с която целим да сме по-конкурентоспособни и да заслужим одобрението на клиентите.
В.Г.: Не случайно се говори много за милениал поколението, Z поколение – клиенти, които идват с широко отворени очи за света, за тях е много трудно да бъдат лоялни, залепени само за една или друга финансова институция. И PSD2 регулира процеси, които ние така или иначе се стремим да ги правим.
П.Б.: Пазарът на fintech услуги започва да заприличва на балон – има толкова много приложения, дигитални банки и т. н., но ако погледнете внимателно резултатите им, ще видите, че нито една от тях не излиза на печалба. Те имат големи разходи и винаги зависят от следващия инвеститор. Ние се опитваме да бъдем една от първите fintech банки, която едновременно да бъде много печеливша със стабилна капиталова база, с висока ефективност на разходите, но в същото време да имаме много гъвкав подход. В България виждаме малко такива компании – модерни технологични решения да се прилагат тук, вътре в страната и за страната.

Според приложението банките имат 18 месеца да приложат PSD2. Ще успеете ли да се вместите в този срок?
П.Б.: Като се има предвид въвеждането на новата ни платформа, че това едва ли ще бъде проблем за нас. Има крайни срокове, но истината е, че все още не е ясен единният формат, под който информацията за банковите сметки ще бъда открита. Има доста технически детайли, които все още не са конкретизирани, но специално за TBI не мисля, че крайните срокове могат да бъдат проблем.
В.Г.: PSD2 се очаква също така и от небанковите финансови институции и fintech компаниите. Но ние не носим тази тежка раница, която големите банки носят, така че не очаквам да ни създаде главоболия. И тъй като сме по средата между двете крайности, за нас това е шансът не само да задържим, но и да повишим нашата конкурентоспособност.

Смятате ли, че fintech компаниите могат да бъдат повече пречка или партньор на дигитализацията на банките?
П.Б.: Те играят много оздравяваща роля в сферата на финансовите услуги. Ние вече си партнираме с такива за анализ на данните и за предоставяне на технологични решения, консултиране, както и при изготвянето на стратегията ни. Тук, в България работим с водещата fintech консултантска компания 11fs за изграждането на дигиталната ни стратегия. Така че определено ги виждаме повече като партньори, отколкото като някаква заплаха. Защото човек не може да бъде добър във всички сфери, вместо това трябва да разбереш в какво си силен, а ние сме много добри в предоставянето на достъпни потребителски кредити. Но в същото време ще добавим още услуги, които незадължително ще бъдат изготвени от нас, но те ще бъдат предоставени под един чадър с останалите ни продукти. Тук PSD2 е изключително полезен, както и цялата fintech среда. Като например Transferwise – всички нови банки като N26 и Monzo работят с тях, тъй като никой от тях не може да предостави по-добра услуга в тази сфера. Това са т. нар. plug-in услуги. И отново се връщаме към темата за златната среда – трябва да си достатъчно голям, за да приложиш тази технология, но и не прекалено голям, за да имаш гъвкавост на решенията и тяхното прилагане.

Какво мислите за блокчейн технологията и имате ли служители, които работят по нея?
П.Б.: Ще ми се да имахме такива служители, но към момента единствено сме провели няколко срещи, на които обсъждахме бъдещето на тази технология. Но според мен в бъдеще тя ще прерасне в нов стандарт за споделяне на информация и ще бъде навсякъде възприета – не днес, може би не утре, но до 3 до 5 години ще прерасне в стандарт с масови приложения.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Икономическата логика изисква да изнасяме продукта образование за чужбина Икономическата логика изисква да изнасяме продукта образование за чужбина

Проф. д-р Димитър Димитров – основател и президент на Висшето училище за агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР)

21 сеп 2019, 1298 прочитания

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите 2 Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

20 сеп 2019, 2230 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
По български модел в Канада

Николай Христов, старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в Dundee Precious Metals

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев