По български модел в Канада

Николай Христов е старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в Dundee Precious Metals от ноември 2014 г. Преди това е бил изпълнителен директор на "Дънди прешъс металс Челопеч" - едно от българските дружества на канадската компания, което оперира медно-златното находище в Челопеч. Започва работа в компанията през 2004 г. като технолог, след което заема все по-високи управленски длъжности, а през 2011 г. поема ролята на вицепрезидент и генерален мениджър на рудник "Челопеч". Той ръководи проекта за разширение, с който беше удвоено производството на предприятието. Завършил е Минно-геоложкия университет в София с докторска степен по "Обогатяване на полезните изкопаеми". Има завършена управленска програма за напреднали в Harvard Business School.

Компанията

Dundee Precious Metals (DPM) е международна минна компания със седалище в Торонто, Канада. Дейността й включва търсене и проучване на полезни изкопаеми, разработване, добив и преработка на руди на благородни метали. В България DPM е собственик на две дружества - "Дънди прешъс металс Челопеч", което оперира подземното медно-златно находище край града, и "Дънди прешъс металс Крумовград", което в момента изгражда минно-обогатителен комплекс за златно-сребърни руди, който се очаква да заработи в края на следващата година. Канадската компания е собственик и на металургично предприятие в Намибия, където се преработва концентрата от Челопеч. Работи по няколко геологопроучвателни проекта в различни държави.
Приходите на DPM за 2016 г. са в размер на 279.5 млн. долара. Към края на годината в компанията и дъщерните й дружества работят 2898 души.

Имахте ли колебания дали да поемете поста в Канада и как оценявате решението си три години по-късно, имаше ли нещо, което ви изненада?

- Нямах никакви колебания. Оценявам решението си изключително положително, в професионален и личен план. Смятам, че това е развитие както за мен като професионалист, така и за семейството ми - предоставя възможност на всички нас да почувстваме различна среда, което обогатява човек. Аз лично съм човек, който е отворен към промяната и гледа положително на нея, но това, което ме изненада, е, че адаптацията се оказа по-дълга, отколкото очаквах. Всъщност тази промяна ми помогна да почувствам нещо, което винаги съм знаел - това, че дом е усещане, не географско понятие, и зависи от близките хора около теб. Ние ще бъдем граждани на света, където и да сме.

В България управлявахте компанията на оперативно ниво. Помага ли ви този опит на корпоративно ниво? Има ли нещо, което ви липсва?

- Управлението на корпоративно ниво е доста по-различно. На оперативно ниво имаш задачи, свързани с производство и в повечето случаи виждаш резултата много бързо, след като си взел дадено управленско решение. На корпоративно ниво проектите са с доста по-дълъг хоризонт и естеството на работа е друго - дефиниране на стратегията на компанията заедно с останалия ръководен екип, разработване на политики и стандарти, специално при мен свързани с устойчивото развитие. Различното естество на работа изисква различен подход. Не може просто да копираш практиките, които са били успешни в оперативната среда. Това, което ми липсва от оперативната работа, е контактът с хората близо до работните места. Той е много зареждащ.

Ангажиран ли сте по някакъв начин с дейността на българските предприятия на DPM?

- Устойчивото развитие е свързано с всеки аспект на нашата дейност и е част от развитието на всеки проект. Не може да кажеш днес ще произвеждаме, а утре ще се занимаваме с устойчивото развитие. В България имаме страхотен екип от специалисти на световно ниво и това, което изграждаме там, до голяма степен служи за модел в цялата компания в различни точки по света. Разбира се, с определена адаптация, тъй като културите се различават.

В България минните компании често се сблъскват с неразбиране от страна на обществото или някои организации. По-лесен ли е диалогът с т.нар. заинтересовани страни извън България?

- Взаимодействието със заинтересованите страни е отговорност на всеки в компанията. Всеки трябва да бъде отворен, да слуша и да чува това, което хората казват, и да следва подход на партньорство. Противопоставянето "ние - вие" не работи. Навсякъде има специфики, трябва да намериш правилния подход. Ако няма диалог, явно нещо не се казва, както трябва. Добре е да можеш да се поставиш в положението на човека срещу теб, да влезеш в неговата кожа и да се опиташ да разбереш гледната му точка.

Как оценявате средата за добивния бизнес в България? Смятате ли, че се влошава или напротив?

- Аз лично смятам, че средата бавно се подобрява. Поглеждайки малко по-широко, човечеството вече стигна етап, в който би трябвало да осъзнава, че проблемите са глобални и решаването на предизвикателствата, които стоят пред нас, изисква глобално мислене, глобален подход. Изисква зрялост, а тя е резултат от процеса на развитие. Тъй като съм роден и израснал в България, аз също бях много критичен към това, което виждах в страната. Сега когато имам възможност да работя на различни места, смятам, че не трябва да бъдем прекалено самокритични. Това ни пречи. Ако искаме да променим средата, трябва да погледнем първо към себе си, защото ние сме част от средата и промяната трябва да започне от нас.

Склонен ли сте да споделяте отговорности в компанията или предпочитате да държите всичко под контрол?

- Винаги съм смятал, че отговорността е изцяло моя, а успехът е успех на целия екип. Когато нещо не се случи, трябва да погледнеш първо към себе си. Смятам, че задачата на всеки ръководител е да си създаде екип и да даде хоризонт на действие на всеки член от екипа, за да може всеки наистина да вложи собствен подход за решаването на предизвикателството. Отговорност на ръководителя е да дефинира границите, в които се работи - от гледна точка на ценности, спазване на закони. След като се дефинират тези граници, успехът наистина се случва, когато дадеш възможност на човек да прояви креативност, инициатива, творчество, иновативност. Това е изключително мотивиращо и положително.

Кое е било най-трудното ви решение в кариерата като мениджър?

- Няма трудни решения. Човек се ръководи от своите ценности. Като ги спазва, решенията не мисля, че са трудни. Някои решения са по-скоро болезнени, особено когато си вложил много в развитието на даден човек и той те разочарова. Решението е лесно, но болезнено. За щастие не съм имал много такива случаи. Обграден съм от хора, които дават всичко от себе си да се развиват като личности, да развиват екипа, компанията и обществото като цяло. В това отношение съм късметлия.

Q&A

Как балансирате между работа и лично време?

- Интересната работа е изключително опияняваща. Това може да доведе до много сериозни крайности. Лично за мен смятам, че трябва да има баланс между работа и семейство и това е въпрос на ценности и воля. Съвременният живот е толкова динамичен, че ограничаване на работата от 9 до 17 е абсолютно невъзможно. Задачите, проектите, по които се работи, са различни и понякога се изисква да вложиш повече. Но после трябва да намериш време да балансираш, да кажеш "добре, следващите два дни ще отделя на семейството и ще използвам да презаредя, да обърна внимание на близките си". Човек трябва да бъде гъвкав.

Какви устройства използвате в работата и ежедневието си?

- В България използвах различни продукти и приложения, но сега минах изцяло на Apple. Много ми харесва свързаността, която отделните приложения предлагат. Това ми помага много в организацията както на ежедневната ми работа, така и в живота.

Как минава работният ви ден?

- До голяма степен работата тук е свързана с дейности в офиса, както и с поддържане на множество контакти, което изисква доста пътуване. Опитвам се цялата ми година да бъде планирана колкото може повече, така че до голяма степен задачите за деня излизат от този по-голям план. Иначе денят ми започва с пътуване към административния център на Торонто, тъй като живеем извън града. Не шофирам, ползвам градски транспорт, което ми дава възможност сутрин да прочета новините, да прегледам какво се случва по света, в отделните държави, където работим. На връщане се опитвам да разпускам с някой TED Talk, голям любител съм, това ми действа изключително разтоварващо.

Имате ли любими места в Канада?

- Канада е изключително красива страна, природата много ми харесва и ме зарежда. Не мога да кажа, че съм видял всичко, което искам, Канада е много голяма страна. Кошницата с желания все още е пълна с места, които искаме да посетим.

Интервюто взе Иглика Филипова

Още по темата

Мината в Челопеч отчете рекоден добив на злато през 2017 г.

Собственикът DPM очаква значителен ръст на производството тази година с откриването на комплекса в Крумовград

15 яну 2018

"ДПМ Челопеч" отчита близо 30% ръст на приходите

За деветмесечието минната компания е добила повече злато и по-малко мед, но при по-високи цени

14 ное 2017

"Дънди" продаде злато за 50 млн. долара от бъдещия добив край Крумовград

Купувачи на около 9% от очакваната продукция за 2019 и 2020 г. са чужди банки и българската Уникредит Булбанк

5 окт 2016

Покажи още

Facebook
Twitter
Зарче
Email
Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

Сума за дарение: Дарение
Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Етикети: DPM Дънди прешъс металс Николай Христов Челопеч

Прочетете и това

1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 3020 прочитания