С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 мар 2018, 11:59, 7282 прочитания

Софтуерните услуги винаги ще са търсени

Съоснователят и изпълнителен директор на софтуерната компания "Мелън" Крум Хаджигеоргиев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Крум Хаджигеоргиев е съосновател и изпълнителен директор на българската компания за софтуерни услуги и разработка "Мелън". Има дългогодишен опит в сектора, а в "Мелън" отговаря за управлението, бизнес развитието, продажбите и маркетинга. Участва в борда на директорите на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании), бил е ментор и в първия фонд на Eleven.
Компанията
"Мелън" е компания за софтуерни услуги в областта на уеб и мобилните технологии (.NET, PHP, Python, Ruby, SharePoint, HTML/JS, iOS, Android, Windows Phone, PhoneGap, Xamarine, Adobe AIR), интерактивните медии, дизайна и др. Компанията има развойни центрове в София, Велико Търново и Скопие, както и офиси за продажби в Европа. Фирмата има множество награди за предпочитан разработчик през годините, а клиентите й са от най-различни сфери. За последната отчетена засега година - 2016 г., приходите на "Мелън" достигнаха 8.4 млн. лв.при печалба от 641 хил. лв. В компанията работят 160 служители, като през тази година очакванията са броят им да продължи да расте.
Как се развива софтуерният сектор през последните години и къде е мястото на "Мелън"?

Секторът расте по-бързо от останалите, да не кажа, че е най-бързо растящият в нашата икономика. През последните пет години той се удвои по приходи. Като брой на хората в индустрията също почти се удвои - нараснала е с около 1.8 пъти за същия период от пет години. Всички в сектора сме оптимистично настроени - това е тенденция на растеж през последните 15 години, която има всички шансове да продължи.


Що се отнася до нашето място в тази общност като работодател, ние сме една от сравнително по-старите компании на пазара – на над 15 години. Сред водещите сме в сферата на услугите, смятаме да останем такива и занапред. По брой на служителите амбициите ни са по-скоро да растем устойчиво, а не толкова бурно. Добавяме едни 15 - 20% всяка година. В момента сме 160 души, като по-голямата част от тях са в София. От десет години имаме и развоен център във Велико Търново. От три години имаме такъв в Скопие, където работят около 40 души.

Колко по-трудно се управлява бизнес на различни локации?

Определено внася допълнителен слой администрация и пътувания.



Има ли големи разлики между македонския и българския IT сектор?

Не са големи, но те не са толкова развит пазар като българския. Тук има по-дългогодишни традиции и улегнали компании. Със сигурност обаче наваксват бързо, а талантът там е много близък до нас като качество и отношение. Разбира се, има културни разлики и специфики на пазара. Затова там имаме местен мениждмънт и заедно успяваме да се справим добре.

Като пряк свидетел на развитието на сектора през годините как смятате: сега по-трудно или по-лесно се прави бизнес в тази индустрия?

Ще отговоря от две страни. От едната, бизнес се прави много по-лесно, тъй като сме част от Европейския съюз, а индустрията се е развила и улегнала. От гледна точка на продажби и разрастване е много по-лесно - нещата се случват по-бързо, всичко вече е свързано, а само преди десет години нямаше дори видеоконферентни разговори. Полетите, най-вече в Европа, са достъпни и изключително лесно можеш да отидеш да се видиш с клиента.

От гледна точка на пазара на труда е малко по-различно, но тази ситуация не е от вчера или онзи ден. Спомням си 2000-2001 г. пускахме обява за работа и за два дни имахме около 100 CV-та. Мисля, че три-четири години по-късно всичко се обърна - пускаш обява и след около една-две седмици получаваш една-две кандидатури. Това е фигуративно казано, разбира се, но като цяло още около 2005-2006 г. нещата с кадрите станаха значително по-трудни. Хората не бяха толкова много и не бяха толкова опитни. Така че сега търсенето на хора за фирми като нашата се случва малко по-бавно, що се отнася до кадри с опит и експертиза, и не чак толкова трудно за такива с по-малко опит. Цялата общност и екосистема работи усърдно и целенасочено от дълго време, за да има такива хора, да сме по-привлекателни като работодатели и да се прави бизнес по ясен, прозрачен и интересен начин. Все повече хора избират професията програмист, както и работа в тази сфера, дори и да не са професионалисти. Например кандидатстват за административна и HR роля, защото казват, че им харесва индустрията.

Що се отнася до джуниър кадри, пак казвам - много е важно, че цялата общност от години работи за една и съща цел: има тренинг академии и частни организации, които инвестират в обучения, и съответно кадрите като брой хора растат. Отделно университетите работят все по-тясно с браншовите организации и отделни компании за създаването на такива специалисти. Държавата не ни пречи, понякога ни помага. В браншовата ни организация БАСКОМ си имаме нашите каузи и битки. Но цялата екосистема работи, за да може секторът да расте. Барометърът на БАСКОМ на софтуерната индустрия показва, че за последните пет години тя е пораснала от 1% от БВП до 2.2%. Приходите са над 1 млрд. евро за 2016 г., а за 2017 г. се очаква да растат още. А ръстът на заплатите за последните четири години е над 30%. Търсенето и предлагането е баланс - има хронично и голямо търсене, предлагането наваксва по-бавно, съответно и разходите на компаниите растат.

Има ли вариант покрай недостиг на кадри секторът да е балон, който в един момент да се спука?

Не, за мен нещата са доста логични от икономическа гледна точка. Става дума за търсене и предлагане, толкова е просто. Когато има много търсене, нещата се бутат към еквилибриум - или цените се вдигат, или предлагането се увеличава. България като размер е малка, има отрицателен прираст, демографски проблеми и т.н., тоест има недостиг на квалифицирани специалисти. Според мен не може да се говори за балон при вдигане на цените. Какво може да се случи? Или бизнес моделитe на някои компании ще отпаднат, за да освободят място на другите, които могат да плащат повече пари, или пък повечето компании ще се опитат да произвеждат кадри по различни креативни начини, което вече се случва. За мен винаги е било странно, че някои хора се опасяват в дългосрочен план, че в България влизат все повече малки, средни и големи компании. За големите компании е ясно, че ще наемат хора от пазара и ще произвеждат хора за пазара. През призмата на няколко години напред и няколко назад това само помага на нашия сектор да расте. За всеки има място, ако инвестира и прави печеливш бизнес. Да, някои ще отпаднат по време на това пътешествие, но колкото повече компании на пазара, толкова по-добре в дългосрочен план.

Споменахте, че с БАСКОМ работите тясно за разрешаването на някакви общи проблеми. Виждате ли положително развитие в областта на сините карти?

За много от компаниите това е още един канал, чрез който да намират кадри. Има частично смислени притеснения защо това не може да се отпуши напълно. Но премахването на маркет теста и улесняване на процедурата позволява на компаниите да са привлекателни за хора от Западните Балкани, Украйна, Молдова и т.н. Не бива да забравяме, че тези държави също полагат усилия да разрастват този сектор, който е хубав, печеливш и основно експортно ориентиран. Колкото по-лесно е да вкарваме умни хора от другаде, толкова по-добре за сектора, а и не само за сектора - тези хора идват тук, допринасят за БВП, добавят стойност и т.н.

Някои компании и академии полагат усилия да преквалифицират по-възрастни хора, които са имали кариера в други сектори. Виждате ли възможност в подобни инициативи?

Да, възможно е. При нас се е случвало някъде успешно, някъде не толкова. Нямаме предпочитания да наемаме млади вместо по-възрастни хора, мъже, а не жени, и т.н. В общи линии добре дошъл е всеки, който може и вижда смисъл да бъде тук и да се справя със задачите. Не случайно в компанията ни 38% са жени, при средно за индустрията у нас 28%. Тази професия за мен е универсална от гледна точка на пол и каквато и да било друга принадлежност. Съответно дали си възрастен или млад е въпрос на това дали имаш желание да се учиш, да се развиваш и да си вършиш работата, за която си нает. Последният служител, който наехме, е над 50 години, чудесен специалист, който се мести от Истанбул. Има интерес от хора от Турция, които се прибират тук, и които по някакъв начин са свързани с България.

Така че преквалификацията на кадри по-скоро е въпрос на това дали те имат желание да го направят, а не дали ние искаме или бихме ги наели. За съжаление България не е много приятeлски настроена към хора в предпенсионна възраст от гледна точка на работодатели. Много от тях не се замислят, че това е добра възможност за следващо развитие, особено тези с инженерно образование.

Какви и къде са основните ви клиенти?

Работим основно с клиенти от Западна и Северна Европа, Обединеното кралство, също така САЩ. Много малко са от България. Допреди няколко години бизнесът ни беше разделен 50 на 50 Западна Европа - САЩ, сега е 65% в Европа. Повечето колеги от бранша виждат Европа като потенциално добро място да развият бизнеса си. Много е близко, в Европейския съюз сме, почти няма часова разлика, имаме добра репутация като сектор. Съответно те се отварят все повече към нас. Разбира се, САЩ е огромен пазар, особено за продуктовите фирми, но специално за нас в сектора за услугите за разработка на софтуер Европа расте по-бързо.

Има ли шанс да има повече български фирми със собствен продукт, а не толкова доставчици на услуги?

Има. Тук не е въпросът толкова дали са фирми със собствен продукт или услуги за разработка на софтуер, а дали се вдига добавената стойност. И в двата сектора се вдига. Ние ясно сме се дефинирали като фирма, която работи повече в областта на професионалните услуги за средни до големи предприятия.

Но да, тенденцията е да има все повече компании със собствени продукти, които продават навън. Колкото повече успешни истории има, толкова повече мотивация имат младите хора да се опитат да правят това нещо в България. За мен много приятно е наблюдението, че все повече хора имат причини да останат в България. При тази свързаност и скорост на интернет вече няма граници.

Помага ли и стартъп екосистемата?

Естествено. Дори аз се усещам, че на моменти разсъждавам като стартъп предприемач, макар вече да сме на 17-18 години като компания. Изключително много помогна развитието на тази екосистема за избора на кариерен път и на собствената идея от много хора. Пак казвам, важно е всички елементи в тази екосистема да работят - образование, държава, бизнесът, който не е в стартъп етап, R&D институти и др. Преди време ми казаха подобно нещо и в Израел - за да работи екосистемата, трябва всички да участват, не може един да не работи и да пречи. А ако се замислите, това се случи с жълти стотинки - тези 20-30 милиона евро, с които тръгнаха фондовете LAUNCHub и Eleven, може би са едни от най-добре похарчените европейски пари в България.

Бихте ли направил нещо различно, ако сега стартирахте "Мелън"?

О, да. Хубаво е да си вземеш поука от уроците от правенето на бизнес. Едно от основните неща, които бих направил различно, е компанията да има повече фокус и специализация. Вярвам, че когато си малък в този конкурентен пазар, е по-добре да подходиш като малкия ресторант с меню с три неща, които обаче са много хубави. И когато си изградиш някаква репутация, че това е твоето нещо и ти го правиш конкурентно спрямо всички останали играчи на пазара, макар да си малък, около него можеш да градиш много по-лесно. Можеш да се опиташ да растеш в различни области. А навремето ние се лутахме и разпилявахме в повече неща, отколкото можехме да направим. Много е труден този избор, когато си много малък: мога ли да откажа тази поръчка, когато рискувам да не дам заплати следващия месец.

Второто нещо, което бих направил различно, е да се науча да уплътнявам на максимум ценното времето на хората, с които градим нещо. Програмистите са с разнородни познания - ако имаш един проект с една технологична платформа и друг - с друга, е много трудно да прехвърлиш хора от едната в другата. Или отнема време да ги преквалифицираш, или отново си на пазара на труда - хем имаш хора без работа, хем ти трябват хора за други платформи. С течение на времето и внасянето на добри практики, на по-добър контрол над продажбите и т.н. този процес се случва все по-добре и по-добре. При нас това е един от основните показатели, с които мерим дали се справяме добре - продуктивността и дали се разпилява талантът ни.

Къде виждате "Мелън" след пет години?

След пет години се виждаме два пъти по-големи: и като хора, и като приходи. Не е ясно този икономически цикъл докога ще продължи, но е ясно, че винаги ще има търсене на услуги за разработка на софтуер. Целта ни е устойчив, а не амбициозен и бърз растеж. Наясно сме, че ако искаме да достигнем до тези по-привлекателни проекти в нашия бизнес, трябва да имаме обем. Но предпочитаме да постигнем тази цел органично, а не чрез придобивания и наемания. Всяка година слагаме по 15 - 20% ръст.
Q&A

Намирате ли баланс между свободно и работно време?

От гледна точка на физическо присъствие в офиса - да. Отдавна не сме в етап на 18-часов, дори 12-часов работен ден. Но телефонът ми е винаги включен и често пъти получавам критики вкъщи, че прекалявам. Опитваме се да дадем този баланс на всеки в компанията. Важно е да си добре в личен план, за да се справяш добре и професионално.

Какви устройства и приложения използвате?

Смартфон и лаптоп, а десктоп компютърът го пенсионирах вече. Използвам все по-малко устройства. По отношение на софтуера ежедневието ми имейл, чат, браузър и от време навреме Powerpoint и Excel.

Имате ли любимо бизнес четиво?

За съжаление не ми остава много време да чета дълги книги, което е огромен минус. Но за мен една от книгите, която ми е вид референция, е Winning на Джак Уелч. Тя е доста базова и old school, но универсална от гледна точка на това какво е важно за един бизнес. Чел съм и доста други, но тя остава непреходна и днес.

Интервюто взе Константин Николов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Burton, или изкуството да сърфираш по снега Burton, или изкуството да сърфираш по снега

Дона Карпентър, изпълнителен директор на Burton, пред "Капитал"

19 апр 2019, 1971 прочитания

Фил Дейвис: По-добри сме като фокусирана компания, а не да се опитваме да правим всичко Фил Дейвис: По-добри сме като фокусирана компания, а не да се опитваме да правим всичко

Главният директор продажби и президент на Hybrid IT в Hewlett Packard Enterprise, пред "Капитал"

12 апр 2019, 2756 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

Намалява броят на българските студенти в САЩ

През миналата учебна година в американски университети са учили 826 души от страната

Стажове, стипендии, конкурси (25 февруари – 3 март)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Йенмин Уан: Средният ни пазарен дял в региона е над 20%

Президентът на потребителския бизнес на Huawei за Централна и Източна Европа и скандинавските страни

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Как Facebook ни управлява

Алгоритмите в интернет отговарят за това какво виждат и дори говорят милиарди души в целия свят

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София