С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 23 мар 2018, 12:03, 10788 прочитания

Марош Шефчович: България трябва да прояви активност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете

Зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Една от ключовите теми за ЕС в момента е т.нар. Енергиен съюз и пакетът от директиви "Чиста енергия за всички европейци". Става дума за новите правила за пазара на електроенергия, за повишаване на енергийната ефективност с 30% до 2030 г., за увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници до 27%, както и за намаляване на вредните емисии, включително чрез ограничаване дейността на въглищните централи. За да промотира и придвижи напред всичко това, преди седмица в България беше вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз Марош Шефчович.

Освен че се срещна с премиера Бойко Борисов, с когото обсъдиха реализацията на проекта за газов хъб "Балкан", визитата на Шефчович бе важна поради факта, че сега именно от българските власти зависи придвижването на законодателните инициативи на ЕС до финала. Очакванията са в рамките на нашето председателство да бъде приета поне директивата за ВЕИ.



Какъв е напредъкът по енергийните директиви и какво следва? Възможно ли е евродирективите да бъдат приети по време на българското председателство?

Енергийният съюз е един от основните приоритети на Европейската комисия и председателя й Жан-Клод Юнкер. Убеден съм, че ще успеем да изпълним плановете. Напредваме добре и се надявам българското председателство да ни помогне да приключим работата по директивата за възобновяеми енергийни източници и целия пакет "Чиста енергия за всички европейци", който включва нов модел на пазара на електроенергия, декарбонизация на транспорта и други. Засега всичко върви добре и мога да кажа, че сме на финалната права. Предстоят т.нар. триалози между Съвета на ЕС, комисията и европарламента. Макар и с малко закъснение се надявам българските дипломати да придвижат нещата напред, така че до края на председателството да имаме едни добри резултати.

Известно е, че Европейският парламент и Европейската комисия искат да определят по-високи цели, но ще можете ли да убедите националните правителства?



Това е традиционна тактика при преговорите между ЕК, ЕП и страните членки. Що се отнася до въглеродните емисии, мисля, че въпросът вече е решен, след като през февруари успяхме да приемем нова схема за търговия с квотите за вредни емисии. Тя ще важи за десетилетието от 2020 г. и ще спомогне за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г., както предвиждат политиките в областта на климата и енергетиката, както и ангажиментите на съюза по Парижкото споразумение. Ние сме първата голяма икономика, която прилага в законодателството си такива мерки.

По отношение на възобновяемите енергийни източници имаме разминаване - европейските лидери искат 27% дял до 2030 г., а ЕП предложи 35%. Предложението на съвета обаче е от 2014 г. и се основава на стари анализи, оттогава имаме драстично поевтиняване на инсталациите - соларни и вятърни, което ни кара да мислим, че с едни и същи по обем инвестиции може да постигнем много по-голям дял на ВЕИ в енергийния микс. Затова е и искането на ЕП да се повиши таргетът. Сега се опитваме да убедим в това и страните членки, за да ни подкрепят. Смятам, че ще постигнем компромис на около 30% дял на ВЕИ към 2030 г.

Що се отнася до енергийната ефективност, предложението на комисията е за правно обвързваща цел от 30% енергийни спестявания през 2030 г. спрямо 1990. Редица страни членки първоначално поискаха цел от 27%. Така че, образно казано, предложенията са на масата и предстоят преговори между съвета, ЕК и ЕП. Надявам се, че ще приемем решение, което е най-добро за всички европейци.

Каквито и да цели да се заложат, някои от въглищните топлоелектрически централи ще трябва да бъдат затворени. Как смятате, че страни като България и Полша ще могат да направят това за толкова кратко време? В комплекса "Марица-изток" у нас работят хиляди хора, какво ще се случи с тях?

Напълно наясно сме с тези проблеми, които впрочем съществуват не само в България - в общо 12 страни членки има определени 41 такива региона, които предстои да се трансформират. Разбираме загрижеността на работещите в отрасъла, че могат да загубят препитанието си, а затварянето на ТЕЦ-ове да се отрази негативно върху развитието на цели градове и региони. Точно затова създадохме специална платформа, която да предложи възможности за бизнес и иновативни решения на засегнатите компании и хора. Вече имаме добри примери как една такава промяна може да се случи и да доведе до ново икономическо бъдеще. Първите пилотни проекти са в Полша, Словакия, Чехия, Германия. Също така знам, че Гърция е напът да стане част от тази група. От Испания проявяват интерес. Така че се надявам България също да прояви активност и да се присъедини към платформата.

Няма унифицирано решение - в различните региони са добри различни практики. Трябва да се направят съответните анализи и да се реши каква е основната цел за бъдещето. Конкретно за България и Румъния създадохме фонд, който може да подпомогне чрез финансиране модернизацията на въглищни централи, така че да се постигне нисковъглеродна дейност. Разбира се, възможно е също да се поиска промяна в оперативните програми, релокация на средства, могат да се използват възможностите на схемата за търговия с вредни емисии.

Всичко зависи от това какво ще решат да правят българските власти - да модернизират старите централи или да ги заменят с нови, защо не и зелени енергийни източници.

Дали обаче бързото въвеждане на ВЕИ е икономически обосновано. Германия например плаща 25 млрд. евро годишно на преференциални цени? В България вятърните и слънчеви паркове също увеличават крайната цена на електроенергията.

Аз смятам, че най-доброто решение за хората е да имат повече възобновяеми енергийни източници, които да им осигуряват по-евтин ток. Точно това искаме да постигнем с Енергийния съюз и предложенията ни за ВЕИ. Това, което наблюдаваме през последните години, е драстичен спад на цените на инсталациите, от което следва и внушителното поевтиняване на самото електричество, което произвеждат. Сега е напълно постижимо да получите цена за един киловат от соларен парк в рамките на 2-3 цента. Дори много по-сложни проекти като офшорните вятърни паркове вече постигат цени от 5-6 цента за киловатчас електроенергия.

Освен това новият пазар на електричество, който искаме да постигнем, не предвижда преференциално третиране на ВЕИ проектите. Така че те ще трябва да се състезават с останалите производители на пазарен принцип.

Също така искаме да позволим на всеки гражданин на ЕС да си постави соларни панели на покрива.

Това обаче все още е сериозен проблем тук, в България.

Точно за това се надяваме, че новото европейско законодателство ще подтикне властите да предприемат съответните мерки и да направят инсталацията на соларни панели лесна и изгодна за хората. Потребителите трябва да станат и производители или както ги наричаме още - потребители (Prosumer - от Producer/Производител и Consumer/Потребител). Те трябва да могат да произвеждат сами необходимата им електроенергия без никакви пречки, така както се случва сега в Германия. Там огромна част от възобновяемата енергия се произвежда от обществото на местно ниво.

Интервюто взе Ивайло Станчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си 1 Лоранс Кригер: Не ме тревожи Brexit, а дали ще успеем да привлечем най-добрите кадри в екипа си

Главният оперативен директор на британския стартъп във финансовите технологии Tide, който вече има над 100 служители в новооткрития си офис в София, в интервю за "Капитал"

8 ное 2019, 2883 прочитания

Стажантът, който стана изпълнителен директор Стажантът, който стана изпълнителен директор

Джеймс Матюс, изпълнителен директор на Ocado Technology, пред "Капитал"

1 ное 2019, 2388 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Джефри Пюрит: Най-новият ни клиент е Google

Президентът и главен изпълнителен директор на TELUS International пред "Капитал"

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10