Марош Шефчович: България трябва да прояви активност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете
21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марош Шефчович: България трябва да прояви активност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете

Марош Шефчович: България трябва да прояви активност по въпроса със затварянето на ТЕЦ-овете

Зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз пред "Капитал"

Ивайло Станчев
11382 прочитания

© Цветелина Белутова


Една от ключовите теми за ЕС в момента е т.нар. Енергиен съюз и пакетът от директиви "Чиста енергия за всички европейци". Става дума за новите правила за пазара на електроенергия, за повишаване на енергийната ефективност с 30% до 2030 г., за увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници до 27%, както и за намаляване на вредните емисии, включително чрез ограничаване дейността на въглищните централи. За да промотира и придвижи напред всичко това, преди седмица в България беше вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по Енергийния съюз Марош Шефчович.

Освен че се срещна с премиера Бойко Борисов, с когото обсъдиха реализацията на проекта за газов хъб "Балкан", визитата на Шефчович бе важна поради факта, че сега именно от българските власти зависи придвижването на законодателните инициативи на ЕС до финала. Очакванията са в рамките на нашето председателство да бъде приета поне директивата за ВЕИ.

Какъв е напредъкът по енергийните директиви и какво следва? Възможно ли е евродирективите да бъдат приети по време на българското председателство?

Енергийният съюз е един от основните приоритети на Европейската комисия и председателя й Жан-Клод Юнкер. Убеден съм, че ще успеем да изпълним плановете. Напредваме добре и се надявам българското председателство да ни помогне да приключим работата по директивата за възобновяеми енергийни източници и целия пакет "Чиста енергия за всички европейци", който включва нов модел на пазара на електроенергия, декарбонизация на транспорта и други. Засега всичко върви добре и мога да кажа, че сме на финалната права. Предстоят т.нар. триалози между Съвета на ЕС, комисията и европарламента. Макар и с малко закъснение се надявам българските дипломати да придвижат нещата напред, така че до края на председателството да имаме едни добри резултати.

Известно е, че Европейският парламент и Европейската комисия искат да определят по-високи цели, но ще можете ли да убедите националните правителства?

Това е традиционна тактика при преговорите между ЕК, ЕП и страните членки. Що се отнася до въглеродните емисии, мисля, че въпросът вече е решен, след като през февруари успяхме да приемем нова схема за търговия с квотите за вредни емисии. Тя ще важи за десетилетието от 2020 г. и ще спомогне за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г., както предвиждат политиките в областта на климата и енергетиката, както и ангажиментите на съюза по Парижкото споразумение. Ние сме първата голяма икономика, която прилага в законодателството си такива мерки.

По отношение на възобновяемите енергийни източници имаме разминаване - европейските лидери искат 27% дял до 2030 г., а ЕП предложи 35%. Предложението на съвета обаче е от 2014 г. и се основава на стари анализи, оттогава имаме драстично поевтиняване на инсталациите - соларни и вятърни, което ни кара да мислим, че с едни и същи по обем инвестиции може да постигнем много по-голям дял на ВЕИ в енергийния микс. Затова е и искането на ЕП да се повиши таргетът. Сега се опитваме да убедим в това и страните членки, за да ни подкрепят. Смятам, че ще постигнем компромис на около 30% дял на ВЕИ към 2030 г.

Що се отнася до енергийната ефективност, предложението на комисията е за правно обвързваща цел от 30% енергийни спестявания през 2030 г. спрямо 1990. Редица страни членки първоначално поискаха цел от 27%. Така че, образно казано, предложенията са на масата и предстоят преговори между съвета, ЕК и ЕП. Надявам се, че ще приемем решение, което е най-добро за всички европейци.

Каквито и да цели да се заложат, някои от въглищните топлоелектрически централи ще трябва да бъдат затворени. Как смятате, че страни като България и Полша ще могат да направят това за толкова кратко време? В комплекса "Марица-изток" у нас работят хиляди хора, какво ще се случи с тях?

Напълно наясно сме с тези проблеми, които впрочем съществуват не само в България - в общо 12 страни членки има определени 41 такива региона, които предстои да се трансформират. Разбираме загрижеността на работещите в отрасъла, че могат да загубят препитанието си, а затварянето на ТЕЦ-ове да се отрази негативно върху развитието на цели градове и региони. Точно затова създадохме специална платформа, която да предложи възможности за бизнес и иновативни решения на засегнатите компании и хора. Вече имаме добри примери как една такава промяна може да се случи и да доведе до ново икономическо бъдеще. Първите пилотни проекти са в Полша, Словакия, Чехия, Германия. Също така знам, че Гърция е напът да стане част от тази група. От Испания проявяват интерес. Така че се надявам България също да прояви активност и да се присъедини към платформата.

Няма унифицирано решение - в различните региони са добри различни практики. Трябва да се направят съответните анализи и да се реши каква е основната цел за бъдещето. Конкретно за България и Румъния създадохме фонд, който може да подпомогне чрез финансиране модернизацията на въглищни централи, така че да се постигне нисковъглеродна дейност. Разбира се, възможно е също да се поиска промяна в оперативните програми, релокация на средства, могат да се използват възможностите на схемата за търговия с вредни емисии.

Всичко зависи от това какво ще решат да правят българските власти - да модернизират старите централи или да ги заменят с нови, защо не и зелени енергийни източници.

Дали обаче бързото въвеждане на ВЕИ е икономически обосновано. Германия например плаща 25 млрд. евро годишно на преференциални цени? В България вятърните и слънчеви паркове също увеличават крайната цена на електроенергията.

Аз смятам, че най-доброто решение за хората е да имат повече възобновяеми енергийни източници, които да им осигуряват по-евтин ток. Точно това искаме да постигнем с Енергийния съюз и предложенията ни за ВЕИ. Това, което наблюдаваме през последните години, е драстичен спад на цените на инсталациите, от което следва и внушителното поевтиняване на самото електричество, което произвеждат. Сега е напълно постижимо да получите цена за един киловат от соларен парк в рамките на 2-3 цента. Дори много по-сложни проекти като офшорните вятърни паркове вече постигат цени от 5-6 цента за киловатчас електроенергия.

Освен това новият пазар на електричество, който искаме да постигнем, не предвижда преференциално третиране на ВЕИ проектите. Така че те ще трябва да се състезават с останалите производители на пазарен принцип.

Също така искаме да позволим на всеки гражданин на ЕС да си постави соларни панели на покрива.

Това обаче все още е сериозен проблем тук, в България.

Точно за това се надяваме, че новото европейско законодателство ще подтикне властите да предприемат съответните мерки и да направят инсталацията на соларни панели лесна и изгодна за хората. Потребителите трябва да станат и производители или както ги наричаме още - потребители (Prosumer - от Producer/Производител и Consumer/Потребител). Те трябва да могат да произвеждат сами необходимата им електроенергия без никакви пречки, така както се случва сега в Германия. Там огромна част от възобновяемата енергия се произвежда от обществото на местно ниво.

Интервюто взе Ивайло Станчев


4 коментара
  • 1
    qvl16557437 avatar :-|
    qvl16557437

    "Сега е напълно постижимо да получите цена за един киловат от соларен парк в рамките на 2-3 цента"

    Тоест, напразно ограбват българския потребител като го карат да плаща в пъти над реалната цена за енергия от ВЕИ? След като тая енергия е толкова конкурентна, нека още днес предоговорят изкупните цени и всичко да става на пазарен принцип.

  • 2
    cqo33546357 avatar :-|
    cqo33546357

    До коментар [#1] от "qvl16557437":

    А ако провериш и как точно се ползва тая енергия ще вземеш тесла и ще чупиш соларни панели

  • 3
    oix39371817 avatar :-|
    T.M.

    До коментар [#1] от "qvl16557437":

    Не е точно така! Технологиите се развиват, а с тях и цената за изграждането на тези паркове пада. Както и самата технология става доста по-енергоефективна. Навремето, когато са се правели тези инвестиции и сметки, цените за изграждане и енергоефективността е била по-различна.
    Нека дам един друг пример: Развиваш си бизнес, имаш като единствен монополен купувач държавата. Договорили сте едно цени, по които да се изкупува продукцията ти няколко години напред. Въз основа на тези дпговорки си си направил сметка дали инвестицията би била изгодна. По средата на експоатационния период, обаче държавата решава, че ще се предоговарят тези цени. И реално се получава, че твоята инвестиция вече не е изгодна, а ти си прецакан.
    Какъв е изводът?? - колкото повече държавата се намесва, толкова повече се убива бизнеса.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK