От стартъп до хостинг лидер за 13 години

Профил Любомир Русанов и Методи Дреновски са съоснователи и изпълнителни директори на най-голямата компания за хостинг услуги в България – "СуперХостинг.бг". И двамата имат дългогодишен опит в IT сферата като разработчици и мениджъри. Русанов е завършил Техническия университет, а Дреновски - компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски".

Компанията "СуперХостинг.бг" е основана през 2005 г., като постепенно се развива до най-големия доставчик на хостинг услуги в България. Сред клиентите на компанията са големи частни и държавни фирми и корпорации, министерства, неправителствени организации, учебни заведения, болници и др. През миналата година "СуперХостинг.бг" придоби най-големия си конкурент на местния пазар в хостинг сегмента - компанията "Хостинг", която стоеше зад Host.bg. Приходите на "СуперХостинг.бг" за 2016 г. нараснаха с над 20% до 5.9 млн. лв. при печалба от 671 хил. лв. Приходите на "Хостинг" (която през 2017 г. се вля в "СуперХостинг.бг") са 1.8 млн. лв. Компанията вече има 100 служители, от които 80 са IT специалисти

Как и защо решихте да се занимавате с хостинг бизнес?

Любомир Русанов: Преди да започнем бизнес в сферата на хостинга през 2005 г., работехме в софтуерни компании като програмисти. През 2003 г. направихме собствена аутсорсинг фирма. В един момент решихме, че този тип разработки не са за нас, защото тогава правиш продукта на някой друг и не ти доставя някакво особено удоволствие, тъй като не виждаш развитието му впоследствие. Тогава правехме и по-малки проекти за сайтове. Хостингът в България не беше добре развит и в един момент видяхме голям потенциал в тази област, защото нямаше много фирми, които да предлагат такива услуги. Реално тогава най-голямата компания беше host.bg. Видяхме, че има нужда и търсене на по-добро обслужване, и решихме да се захванем с този бизнес. Мислехме си, че едва ли не можем да правим такъв бизнес "между другото". Още на шестия месец ни стана ясно, че няма как това да се случи, и се фокусирахме само върху хостинг бизнеса и развитието на пазара в България.


Как се разви този пазар в следващите години и на какво ниво е в момента?

Методи Дреновски: Разви се и продължава да се развива с добри темпове, дори по наше мнение и мнението на наши клиенти нивото в България е доста по-високо от други страни като качество и обслужване. Това може би се дължи на спецификите на пазара тук.

Колко сайта хоствате в момента?



М. Д.: С host.bg са над 150 000 сайта.

Една година след придобиването на host.bg каква е равносметката ви за сделката?

М. Д.: Продължават да са два отделни бранда - superhosting.bg и host.bg, но едно юридическо лице ги обслужва, тъй като чисто административно е по-лесно за нас, за да няма различни дублиращи се разходи. А и цените тук са четири-пет пъти по-ниски от тези в западните държави, докато заплатите на специалистите са постоянно нагоре. Затова решихме да ги обединим като компания. От създаването си инвестираме в подобряване на услугите и с придобиването на host.bg получихме по-голяма основа, с която да предоставяме повече решения за нашите клиенти, свързани със сигурността, с бързата работа на сайтовете, с инфраструктура и т.н. От наша гледна точка равносметката е положителна. Естествено винаги си има предизвикателства - две компании, две култури, досега са били конкуренти, но смятаме, че управляваме този процес добре.

Колко голям е екипът ви в момента?

Съвсем скоро ще надхвърлим 100 служители.

Хостинг пазарът е много повече от чисто "домакинство" на сайта на даден клиент. Как се промени секторът?

Л. Р.: През последните години комплексността на услугата много нарасна в сравнение с времето, когато стартирахме. Някои хора още го възприемат като "едни момчета, които имат един сървър, където аз си качвам файловете, и всичко работи". Реално е много по-сложно. Ние работим с клъстъри, на които се разполагат клиентските акаунти, имаме допълнителни системи за надежден бекъп, през последните години много инвестирахме в сигурността на клиентските сайтове - защита срещу злонамерени действия, хакване и т.н. Ако случайно станат някакви пробиви, поемаме ангажимент да ги изчистим и да добавим защита. В световен мащаб малко компании правят това, и то като пакетна услуга, както е при нас. Също така инвестирахме много в посока на WordPress, която е най-популярната CMS-система в момента - много сайтове се разработват на нея. Добавихме средства нашите клиенти лесно да управляват своите WordPress процеси, защото все по-често нетехнически хора правят сами сайтовете си и имат нужда от подобни улеснения. Разбира се, инвестирахме много в екипа като обучения и компетенции.

Колко малък е пазарът тук спрямо околните държави?

М. Д.: Трудно можем да се сравняваме на база потребители. Например Гърция е най-добре развита от околните държави по отношение на хостинга, макар чисто технологично да е по-изостанала от други. Но в световен мащаб България е много малка, ако се сравнява с далеч по-развити пазари. А при тях самите услуги са по-развити - клиентите не взимат задължително най-евтиния хостинг план, за да си качат някакъв сайт, а работят да присъстват по-пълноценно в интернет - рекламират, интегрират със социални мрежи и т.н. с идеята това присъствие да им носи ползи. Докато тук пазарът е малък, но има още къде да порасне, защото хората не използват пълноценно присъствието си в интернет и използват само един инструмент - например Facebook. Но това е само маркетингов инструмент за тези, които имат сайт в интернет. Има и много други решения - могат да се интегрират с YouTube, Google, Pinterest, както и с чат канали и други инструменти за комуникация. От тази гледна точка има потенциал за растеж. През последните години електронната търговия набра скорост, но има още какво да се подобри. А и самите потребители вече търсят все повече услуги. Примерно една малка фирма може да постигне с WordPress доста добро присъствие в интернет - има плъгини за интеграция с Facebook, можеш да направиш сайта ти да изглежда на телефона като мобилно приложение и много други.

Л. Р.: А някои компании използват WordPress и за вътрешна комуникация и управление на процесите - споделяне на файлове, редакция и т.н. Другото, което дават хостингът и собственият домейн, е независимост - ако се обвържеш само с една платформа като Facebook, ставаш 100% зависим от нея. Но конкурентът ти плаща на 100 трола и в един момент закриват профила ти. Когато имаш собствен домейн и друга услуга за съхранение и обработка на информация, това те отличава и ти дава независимост. Да, платформи като социалните мрежи ще бъдат важна част от маркетинг микса, но няма как да се разчита само на една платформа.

В България онлайн търговията преживява бурен растеж. Тя ли ще е двигателят на бизнес като вашия?

М. Д.: Както казах, много са факторите - добавяне на интернет услуги, вътрешни процеси и т.н. Да, онлайн търговията се развива бурно и нови магазини постоянно се появяват, но според нас това, което трябва да се промени, са правилното използване на интернет и начинът на обслужване от един онлайн търговец. Много от малките магазини, които стартират, трябва да са по клиентски ориентирани. Защото хората ще ги предпочетат пред пазаруване от чужбина, ако предоставят по-добро обслужване - тук комуникацията е на български, защитен си от българското законодателство, и т.н.

Оглеждали ли сте пазари извън България за разширяване на бизнеса си?

М. Д.: На събития постоянно се срещаме с хора от най-различни държави и следим хостинг сектора по света. Но излизането на чужд пазар е свързано с много предизвикателства - местни регулации, законодателство и т.н., така че дори да се решим на подобна стъпка, няма да стане от днес за утре.

Тринадесет години след създаването на компанията - какви предизвикателства сте срещали и бихте ли направили нещо различно?

Л. Р.: Има неща, които сме си говорили през годините как бихме променили, свързани с цени и ценообразуването – например дали не трябваше да вземем някои решения по-рано. Естествено трудно решение беше и сделката за Host.bg - дали въобще да се заемем с нея.

Друго трудно решение беше дали да запазим две отделни компании - ако беше друг, по-голям пазар с повече клиенти, може би щеше да е по-удачно да ги профилираме да таргетират отделни сегменти. Ще дам пример с LIdl и Kaufland, които имат един собственик, но работят по различни модели. Докато в хостинга мащабът е малък, а и портфолиата ни с клиенти бяха близки и се припокриваха. Бяхме и в един и същ ценови сегмент.

Кои са най-често използваните домейни при вас? Хоствате ли вече домейни на кирилица?

Л. Р.: Да, имаме такива на кирилица - под 1000 са. Иначе най-използваният е .com с над 50% от всички, следван от .bg и .eu.

Къде виждате компанията след пет години?

М. Д.: Говорихме си неотдавна, че си е научна фантастика да кажеш какво ще се случи след пет години - просто всичко се развива много бързо. Да, знаем дългосрочно къде искаме да отидем, но се придвижваме с краткросчно планиране и постоянно настройване в движение. Иска ни се след пет години да имаме достатъчно услуги, за да задоволяваме желанията на малкия и средния бизнес.

Държите над 50% от пазара вече, нали?

М. Д.: Може би да, но е много относително да се каже колко голям е пазарът. Защото има много малки компании и интернет доставчици във и извън България, които хостват по различни странни начини - или в гаража, или на тавана, или на компютъра на секретарката. Постоянно се опитваме да кажем на тези хора, че това не е надежден бизнес.

Започнали сте като стартъп и сте се развивали като мениджъри стъпка по стъпка, без бизнес образование и обучения. Според вас нужно ли е бизнес образование, за да станеш добър мениджър?

М. Д.: Не е задължително, не е като при лекарите. Първите неща, които правихме във фирмата, сме експериментирали върху себе си буквално, заедно с някои от първите ни служители, които още са в компанията. Тогава, дори да сбъркаш, ти си носиш отговорността, но никой няма да умре. Но само с четене не става, както и да се открива топлата вода също не е добре. Ако нещо научиш, е хубаво да го пробваш и приложиш, за да видиш дали работи и дали се налага да го модифицираш.

Л. Р.: Да, ако някой много добър мениджър от сферата на бързооборотните стоки го сложиш в компания за интернет услуги, ще срещне доста предизвикателства. Може да се справи, но ще е много различно за него от предишната му работа.

Q&A Намерихте ли баланса между личното и работното време? М. Д.: Със сигурност с увеличаване на екипа успяхме да делегираме някои дейности. Както Любо се шегуваше навремето - да си управител на фирма е да се занимаваш с всякакви неспецифични дейности - от администратор до пренасяне на шкафове, купуване на тоалетна хартия, зареждане на хладилника със сандвичи, пребоядисване на офиса. Л. Р.: Дори бих казал, че на стартъп ниво да участваш в пребоядисването е задължително. М. Д.: Но пък се появяват други предизвикателства. Човек, борейки се за баланс, трябва да знае, че когато се е посветил на дадено нещо, има моменти, в които трябва да отделя повече време за него. Например през миналата година със сливането с Host.bg ни се наложи да сме по-ангажирани и някои неща, които бяха планирани, дори в личен план, не се случиха. Аз се стремя да не игнорирам семейството си, защото преди се е случвало да не ги виждам по цял месец. Л. Р.: Лично според мен цялата теория за work-life balance донякъде е преекспонирана. Някои млади хора казват - аз, ако не почивам много, няма да работя много. Но според мен и двете неща са важни - ако не си свършил работата си добре и удовлетворяващо, какво като си със семейството си и се чувстваш напрегнат. Не знам дали съпругата ми ще се съгласи, но аз мисля, че съм намерил баланса. Какви устройства ползвате в ежедневието си - лаптоп или смартфон предпочитате? М. Д.: Аз лично предпочитам лаптоп за работата си - може би съм old school. За консумация на информация, разбира се - телефона. Имам и четец за е-книги. Л. Р.: И аз основно лаптоп използвам, макар той да стои по-често в офиса. Организирали сме така нещата, че вече да няма нужда постоянно да следиш нещо през компютъра - имаме голям екип, който следи оперативните неща. Смартфонът е ок за бързи консултации и комуникация. Имате ли любимо бизнес четиво? Л. Р.: Последната книга, която четох и ми хареса, е преведена на български като "Мисленето" на Даниъл Канеман, иначе на английски е Thinking, Fast and Slow. Много добре описва как се взимат решения и процеса на мислене при тях. М. Д.: За мен много интересна беше "Иноваторите" на Уолтър Айзъксън.