С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 май 2018, 19:25, 5185 прочитания

Искаме да разберем как работи мозъкът, за да разберем как функционира и обществото

Проф. Богдан Драгански от Human Brain Project пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Сайт за снимки на задържани в САЩ изнудвал потърпевшите

Арестът на собствениците на mugshots.com показва тъмната страна на индустрията с публикуване на фотографии на арестувани, но неосъдени граждани

24 май 2018

Европейската комисия не си пада по роботите, но ще инвестира в изкуствен интелект

Брюксел иска ЕС да достигне инвестициите на Китай и САЩ в технологиите на роботиката

25 апр 2018

Кратка история на Стивън Хокинг

Един ум, който се опита да разбере Вселената, направи ни по-знаещи и по пътя се превърна в Оракул

16 мар 2018

Не подценявай интелекта ми

Развитието на изкуствения интелект ще бъде основна тема на тазгодишната конференция DIGITALK

16 мар 2018
Богдан Драгански е професор по неврология, живеещ и работещ в Лозана, където е директор на лабораторията LREN. Драгански е част от проекта Human Brain Project, който стартира през 2013 г. за период от десет години. Той е финансиран основно от Европейския съюз и цели да достигне до по-добро разбиране как работи човешкият мозък чрез създаването на научна инфраструктура, която да позволи на експертите в Европа да обменят информация и знание в сферата на невронауката, компютърните системи и мозъчната медицина.

Как най-просто бихте обяснили какво прави Human Brain Project?
- Просто обяснение няма. Ако говорим формално, става дума за технологичен проект на Европейския съюз, който изгражда техническа база за обмяна на научни данни. Платформа, която се опитва да интегрира знанието и данните на различни центрове, върху които всеки център досега е работил сам - било в областта на роботиката, на информационните технологии, на невронауките – което е и моята област. Това са области, които досега са били много отдалечени. Много хора биха се запитали защо през 2018 г. все още не можем да интегрираме всички тези неща. И един от лесните отговори е, че липсва технологичната база, чрез която тези хора да намерят общ език, за да говорят по трудни въпроси в тази област, и в крайна сметка да разберем как точно работи човешкият мозък.


Проектът започва през 2013 г. и има десетгодишен срок. Какво трябва да се случи в края му?
- Отново формално ЕС е една добре организирана структура, която очаква резултати, продукти – софтуерни продукти и знание. Тогава и моята област - медицинската според мен ще се върне обратно към това да работи за доброто на пациентите с мозъчни заболявания.

В Human Brain Project вие работите усилено и върху изкуствения интелект. В момента тази технология е една от горещите теми, като условно има два лагера – един, който иска AI да се развива възможно най-бързо, и друг, който се страхува от подобно развитие. От коя страна сте вие?
- Нека първо развенчаем този мит за изкуствения интелект. Става дума за едно общо понятие, което събира в себе си математически и статистически алгоритми, които съществуват от десетилетия. В момента ние се опитваме да ги вкараме в нещо, което най-често си представяме като тяло на робот. Той ще има този изкуствен интелект. Според мен няма нужда от страх. По-скоро това, което трябва да се каже, е, че имаме възможността най-вече заради достъпа до много данни да извлечем най-голяма полза от тези алгоритми. Искаме да разберем как функционира мозъкът, защото така ще разберем не само него, но и как функционира нашето общество. Защо, въпреки че е явно, че не е хубаво да воюваме, политици постоянно точат саби и т.н. Това е целта. Опитваме се да разберем мозъка, защото се опитваме да разберем себе си и защо сме такива, каквито сме.

Как бихте си обяснили страха на такива визионери като Илън Мъск, които смятат, че това е нещо, което може да погуби цялата човешка раса?
- Не съм специалист точно в тази тясна област на статистика и математика, но също мисля, че има вероятност алгоритмите, които са създадени с една цел, да започнат свой собствен живот, който да промени основни цели на този тип наука и тя да навреди на човечеството. Вече имаме примери, особено от Русия, където с много ясна цел тези прийоми на изкуствения интелект, се използват за изграждане на военни машини. Дали има теоретична възможност по някаква причина изкуственият интелект, който не би трябвало да бъде креативен, да започне свой собствен живот с негативна цел за нас, хората – не ми се вярва. Нека бъдем прагматични. Толкова много неща се промениха откъм технологии в последните години, че всяка стъпка, която правим напред, ще бъде последвана от регулаторни елементи в добрия смисъл, които ще успеят да преценят всякакви опасности и ще измислят противодействие срещу тях. Да не си мислим, че ще стане като някой футуристичен филм в порядъка на една нощ да се изградят армии от роботи, които ще ни унищожат. Нека бъдем реалисти.



Теоретично възможна ли е тази утопия, която отдавна съществува в художествената литература и изкуството като цяло - един мозък да бъде ‘свален’, така че човек да продължи живота си под друга форма – като изключим философския въпрос дали това би бил същият човек?
- Доколкото знам, дори има фирма, която предлага тази услуга, но това, което се предполага - ‘свалянето’ на всички мисли, би приключило със смъртта на съответния човек. Това е едната страна на въпроса – какво имаме предвид под живот, но има и друга страна – структурата на човешката мисъл въплъщава в себе си понятието за тяло, крайници и т.н.. Без да се впускаме в семантични спорове, но всяка от нашите мисли, които са свързани с време и пространство, взимат предвид наличието на някакво тяло, което ще се предвижи от една посока в друга. Така че когато ние теоретично "даунлоуднем" един мозък, той не може да живее в една стъклена кутия с няколко кабела, които да го захранват. Трябва да му дадем и тяло. В този момент ние се питаме кои са наистина основните параметри, които ни правят хора. За мен като невролог най-важният орган е мозъкът, но и без сърце, без мускули този мозък не може да живее самостоятелно. Има толкова различия между хората – анатомията на мозъка, начинът на работа. Не можете да намерите два еднакви индивида, дори да са близнаци. Техните мозъци имат различни структури още на пръв поглед – всички тези хълмове на мозъка, те просто не са симетрични. Това са неща, които не можем да си обясним и ще бъде трудно да се превърнат в алгоритъм или парадигма и да ни дадат отговор за смисъла на живота, който може и да е числото 42.

Днес сте на половината път от проекта Human Brain Project. Върху какво работите в момента?
- Отговорът не е много романтичен или визионерски. Работата е наистина много тривиална и най-вече касае комуникациите. Това е един огромен проект, в който участват много европейски държави, има партньори и от други континенти. Имаме телеконференции всяка седмица, но има дори основни технически проблеми, било то звук, образ – все се борим с такива ежедневни проблеми на комуникацията. Всичко се свежда до управлението на проекта. Има хора, които се опитват да ни вкарат нас, по-свободните като мисъл хора като учените, в релси и в края на проекта наистина да имаме готовите продукти, които сме обещали да направим.

Как е разделен проектът?
- На няколко части. През март завърши първата част от основния проект и започна втората. На края на всяка част има одит от страна на Европейската комисия. Платформата, за която отчасти отговарям, е медицинската информатика. Целта ни е да покажем, че с помощта на технологията можем да свържем различни болници, за да използват те данни на пациенти за диагностични цели. Техните данни се пазят по юридически причини и тези данни не се използват за наука. Говорим с болниците, когато те ни предоставят информацията, да успеем да отговорим на въпроси, свързани с мозъчни заболявания. Важно е да се каже, че в контекста на скандалите с лични данни тази информацияа е не само анонимизирана, но и се обработва и опростява, така че се работи само върху едно обобщение на тези данни. Те се предоставят на учените и се сортират, така че когато те си кажат "искам да видя всички мозъчни изображения на 60-годишни жени, които пишат с лявата ръка", този въпрос слиза до всички болници и научни центрове, които са част от медицинската платформа, се прави осредняване на метаданните и учените получават информация. Тя може да им каже, че дамите на 60-годишна възраст, пишещи с лявата ръка, в Амстердам са различни от тези, които живеят в София. Може да се погледне дали разликата е в социоикономически фактори, ако има и такива данни, дали се дължи на лош въздух или други фактори.

Както споменахте, личните данни също се превърнаха в голям скандал и гореща тема наскоро. Ясно е, че има начини те да бъдат анонимизирани или обработени така, че да не ни вредят, но доколко имаме нужда въобще от тях?
- Много е важно всичките тези алгоритми да бъдат захранени с много данни. Търсим начин да отговорим на въпроси, които човешкият мозък не може да обхване поради две причини – заради сложността на въпросите и заради невъзможността да обработваме толкова много данни. Веднъж зададен един теоретичен въпрос той може да получи отговор, но е добре да се валидира с още повече данни. Във Facebook, например, има алгоритъм, който може да разпознава лица. Това са алгоритми, които в началото взимат компоненти като цвят на кожата, контури на лицето и др. Има си сложни мрежи, които са отговорни за разпознаването на този детайл. Най-добре той ще работи, ако има 100 хил. снимки на Богдан Драгански или дори повече. Това е принципът, на който работи така нареченото машинно самообучение, в което машината се учи да разпознава и да работи по-прецизно. Нашият принцип е същият. Искаме да установим определени промени в мозъка, свързани с деменция, алцхаймер и други заболявания, преди проблемът вече да се е показал наяве и човек да трябва да иде на лекар. Тогава можем да развием стратегии, които да променят тези прогресивни заболявания. Трябват ни много данни, за да хванем онези малки, микроскопични промени, които предвещават тези състояния. Накратко казано, ние трябва да намерим иглата в купата сено.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

13 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:


  • Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
  • Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред региона и България
  • Най-важните сделки за годината и какво стои зад тях
  • Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2019
  • Защо за МСП е важно да са публични компании и каква подкрепа има за това
  • Нови инициативи в сектора за инвестиции с рисков капитал

Повече подробности на capital.bg/conference

Прочетете и това

Санджей Брамавар: В България Software AG расте с 30-50 души на година Санджей Брамавар: В България Software AG расте с 30-50 души на година

Изпълнителният директор на германската софтуерна компания пред "Капитал"

4 ное 2018, 1926 прочитания

За проектите и хората За проектите и хората

Михаил Михайлов, председател на PMI Bulgaria, пред "Капитал"

2 ное 2018, 15854 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Procter&Gamble има 180 години история като иновационен пионер

Антоан Брюн, вицепрезидент на Procter&Gamble за Югоизточна Европа

Новата карта на България

Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен

Кралицата при сирената

Cheese The Queen предлага различни видове сирена от кашу с пробиотик

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Кино: "Бохемска рапсодия"

Силата на музиката в спектакъл за сърцето

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Властта опита да тушира протестите; "Антикорупция" притиска шефа на касационния съд

Емисия

DAILY @7PM // 12.11.2018 Прочетете