С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 май 2018, 11:13, 2863 прочитания

Даниел Дьодерлайн: В Норвегия мобилните плащания достигнаха 70% от пазара само за 2 години

Основателят на платформата за мобилни плащания Auka пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

IBM създаде най-мощния суперкомпютър в света

САЩ си връща първо място от Китай в класацията за производство на бързите машини

11 юни 2018

Плащанията с карти за пръв път надхвърлиха 10 млрд. лв.

Потребителите вече ги използват по-често за плащане, отколкото за теглене на пари в брой

3 апр 2018

Три четвърти от българите пазаруват без повод в интернет

Една пета от потребителите биха отказали покупка, ако не могат да платят безкешово, показва проучване на "Visa България"

12 дек 2017
Даниел Дьодерлайн е предприемач с близо 20 години опит в сектора на технологичните компании. През 2010 г. основава mCASH, първата платформа за мобилни плащания в Норвегия, а през 2014 г. печели наградата "Предприемач на годината" на Norwegian Venture Capital Association, асоциация на над 40 венчър компании, осигуряващи над 2 млрд. евро годишно. Днес mCASH e прераснала в Auka, чиято основна дейност е да предоставя технологични решения за мобилни плащания на банки в светлината на новата платежна директива на ЕС PSD2.

Даниел Дьодерлайн е лектор на първата конференция Fintech Summit, която се организира от "Капитал" и се провежда днес в Sofia Event Centre.



Колко бързо ще се промени банкирането, като се има предвид, че през тази година влязоха в сила няколко нови регулации като допълнената Платежна директива на Европейския съюз и регламента за личните данни?

- Само една от причините за промените в сектора са регулациите. Те ще се усетят на пазара през втората половина на 2019 г., защото макар и Платежната директива PDS2 да влезе в сила, последствията и прилагането на API (програмно-приложен интерфейс) няма да бъдат задължителни до септември 2019 г. Втората и по-важна причина за промените в сектора, която вече оказва влияние, са новите технологии и новите типове услуги, които банките, а и телекомите могат да предложат и да променят начина, чрез който взаимодействаме с пари. Това го виждаме на другите пазари извън европейския, където промените стават светкавично – в Индия, където ограничиха предлагането на кеш, в Китай, където Alipay и We Chat изпълняват все по-голяма част от паричните транзакции, при това единствено заради удобство, а не заради наложени регулации, а и в Северна Европа – където банките изпревариха с много поставените регулаторни крайни срокове, за да запазят своя пазарен дял. Тези промени се случват много бързо – в рамките на 2 години мобилните плащания в Северна Европа например от почти несъществуващи достигнаха 70% от пазара и ежедневно ги използват хора от всяка социална група – от баба ми, до децата ми. Същото очаквам да се случи и в България.

Нека коментираме спецификите на пазарите. Индия, Китай, а и Кения – те прескачат фази на развитие, тъй като не са имали голямо проникване на банкови карти, и директно пренасят развитието в мобилните плащания. Какво може да се каже за българския пазар?



- Българският пазар, подобно на останалите от Източна и Централна Европа, има постоянен ръст на платежната инфраструктура и модерно население, което много бързо възприема новите технологии – все повече хора имат смартфони, използват социални мрежи и интернет и тези процеси се увеличават много бързо. При безкешовите плащания ускорението обаче не е толкова бързо. И тук идва въпросът – когато PSD2 започне реално да се прилага, защо потребителите биха били доволни с картовите плащания? Защо биха искали търговците да инвестират средства за ПОС терминали, когато те ще могат – с това, което вече имат – да приемат плащания. Например всички таксиметрови шофьори, които не приемат картови плащания, имат смартфон. Използват го за навигация и за изпълняване на поръчки и куп други приложения. Защо не биха приемали плащания през него. Очаквам това да се случи и си мисля, че динамиката тук е много сходна до африканския пример, въпреки че сте по-модерна държава. Така че всички предпоставки за развитието на такъв пазар са вече тук, въпросът е кой го прави и колко бързо ще го въведе. Виждаме, че Mastercard съответно се опитват да предпазят бизнеса си и да развият максимално картовия модел – агитират банките да продават повече терминали, правителството да ограничава кешовите плащания, за да изсветли икономиката. Но този модел е основан на хардуерни устройства, които струват пари, а в същото време всички търговци вече разполагат със смартфони. Въпросът тук е кой ще донесе новата услуга на пазара и ще бъде българският Alipay.

Но доколко важни са културните особености – ако в Норвегия има места, в които не може да се плати кеш, в България има много места, в които не може да се плати с карта.

- Работя по платежни системи от 12 години и виждам, че наистина всяка отделна държава има своя платежна култура. По същата причина много държави нямаха желание да въвеждат еврото, но сега виждаме силните икономически ползи от хармонизирана валута. В Норвегия например разполагахме с инфраструктурата и картовите плащания се приемаха навсякъде. Мобилните плащания са само малко по-удобни от картовите, но именно това беше достатъчно и за потребителите, и за търговците да решат, че към момента това е най-добрата услуга. Въпросът е как се представят решенията. Ако попиташ собственика на кварталния магазин, в който се плаща само кеш, "бихте ли въвели мобилни плащания", той най-вероятно ще отвърне "не знам за какво говориш, но това ми звучи скъпо". Защото не знаят какво представлява. Но ако му обясниш, че разполагаш със система, която може да го свързва със всеки на улицата и да маркетира магазина му, така че той да достига до много повече хора от онези, които и без друго са си наумили да го посетят, да изпраща съобщения за промоции на дадени продукти, тогава нещата значително се променят. Постигаме разрешаване на проблем и променяме потребителските навици. Докато картовите плащания са просто механична замяна на кешовите плащания.

Различни анализи сочат, че банките ще изгубят между 40% и 60% от приходите си от такси в рамките на следващите няколко години. Каква е вашата гледна точка?

- И да, и не. Като се има предвид опита, който имахме в Северна Европа, наистина се вижда, че когато се стартира услуга по мобилни плащания, приходите по обслужване на картовите операции от потребители и от търговци се свиват, когато се въведе по-гъвкава схема за обслужване на плащания. Но в същото време новите услуги дават възможност да спечелиш на пазара и по този начин да увеличиш обхвата си. Така че в крайна сметка се оказва, че тези услуги могат да носят повече приходи, дори и да имаш структура с по-ниски такси. Преди време беше определен таван на таксата, която търговците плащат на банките за обслужване на картово плащане, което понижи приходите на банките от тази дейност. За разлика от тях мобилните плащания не са регулирани все още. В Норвегия видяхме, че ако дадена компания или банка държи 70% от пазара на мобилни плащания, тя може да увеличи цената за това до ниво, което тя смята за справедливо. Така че, когато новите технологии се управляват правилно, приходите всъщност могат да се увеличат. Така че, ако се въведат нови услуги – имаме решение, но ако не се прави нищо по въпроса – приходите ще намалеят – и в двата случая на база регулациите и конкуренцията. Това може да е проблем за традиционните банки, които нямат стратегия как да бъдат различни и по-добри.

Разкажете за някои от по-интересните проекти, по които работите към момента.

- Ние сме доставчик на услуги и технологии за банките и нашата политика е да не споделяме информация за нашите клиенти. Така че това е информация, която единствено банката може да разкрие. Но това, което мога да кажа, е, че повече от 100 банки използват технологиите на Auka и бяхме добавени в списъка на Deloitte Fast 500 като най-бързо финансово растящата fintech компания за Европа, Близкия изток и Африка за 2016 г.

Очаквате ли fintech компаниите и новите т. нар. challenger банки, които използват основно онлайн услуги, да повишат драстично цените си, след като веднъж успеят да наберат голяма клиентска база?

- Да, мисля, че това е естествен процес. Виждаме, че всяко развитие на конкуренцията е на цикли – например банките, за които споменах в Норвегия, които успяха да спечелят пазара, започнаха да увеличават цените си, но не и над степента, до която бяха преди това с картовите разплащания. Тоест в крайна сметка говорим за бизнес и услугата, която всички потребители харесват, заслужава своята справедлива цена, така че да можеш да направиш много пари от нея.

В същото време една голяма част от традиционните банки навлизат в съвсем нова територия – те ще са задължени да имат определен програмно-приложен интерфейс, чрез който да споделят информация за банковите сметки с трети лица. Повечето от тези банки никога не са имали какъвто и да е програмно-приложен интерфейс и затова те нямат опит в сферата. Това ги задължава да работят с нови играчи, които ще успеят да свършат това по-бързо, по-евтино и по-добре от традиционните вендори в сферата, като IBM например. Това е от особено значение и виждаме, че успешните банки малко или много вече са се превърнали и в технологични компании – било то вътрешно или чрез партньорства.

Интервюто взе Николай Нейчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

13 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:


  • Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
  • Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред региона и България
  • Най-важните сделки за годината и какво стои зад тях
  • Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2019
  • Защо за МСП е важно да са публични компании и каква подкрепа има за това
  • Нови инициативи в сектора за инвестиции с рисков капитал

Повече подробности на capital.bg/conference

Прочетете и това

Санджей Брамавар: В България Software AG расте с 30-50 души на година Санджей Брамавар: В България Software AG расте с 30-50 души на година

Изпълнителният директор на германската софтуерна компания пред "Капитал"

4 ное 2018, 2012 прочитания

За проектите и хората За проектите и хората

Михаил Михайлов, председател на PMI Bulgaria, пред "Капитал"

2 ное 2018, 16637 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Момчил Бояджиев – "Оргахим" като кауза

Изпълнителният директор на русенската фабрика за бои и лакове пред "Капитал"

Новата карта на България

Предложеното от регионалното министерство ново разделение на страната ще промени разпределенето на европейски средства, а ефектът може да е далеч по-сериозен

Как НБА поиска да е спорт №1

Баскетболната лига е по-динамична отвсякога, навлиза в нови територии, разширява влиянието си в световен мащаб и експериментира с всичко

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Президентът иска социален данък за колите; ЕК видя проблема в медиите

Емисия

DAILY @7PM // 13.11.2018 Прочетете