С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 юни 2018, 12:46, 14032 прочитания

Кристофър Дембик: Следващата икономическа криза ще бъде по-дълбока

Ръководителят на макроикономическите анализи в Saxo Bank пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Кристофър Дембик е ръководителят на макроикономическите анализи в инвестиционната Saxo Bank от 2016 г. Фокусът му е върху монетарната политика и макроикономическото развитие на глобално ниво. Преди да се присъедини към банката през 2014 г., е сътрудник към френското министерство на финансите и икономиката в Тел Авив. Завършил е Полската академия на науките с магистърска степен по бизнес администрация и Института за политически науки в Париж с магистратура по международни отношения.
Проблемът е, че, когато следващата криза започне, няма да разполагаме с достатъчно инструменти да контролираме пазара, тъй като лихвите и сега са много ниски.
Мисля, че България няма интерес да приеме еврото в близкото бъдеще.
Тръмп е бизнесмен. В момента играе хазарт и му се получава по отношение на търговията.

Още по темата

Жизненият стандарт в България е наполовина от средния в Европа и през 2017 г.

Ниските доходи не са пречка пред присъединяването на страната към еврозоната според еврокомисаря Домбровскис

20 юни 2018

Меркел най-накрая представи идеите си за реформа на еврозоната

Призивите на френския президент Макрон получиха отговор след месеци чакане

4 юни 2018

САЩ налагат мита върху стоманата и алуминия за ЕС, Канада и Мексико

Облагането влиза в сила в петък, Европейската комисия ще реагира с контрамерки

31 май 2018

Еврокомисията предложи 2 млрд. евро помощ за желаещите да приемат еврото

Компромисът в Брюксел е разочароващ за инициативата на Еманюел Макрон

31 май 2018
Последните макроикономически прогнози залагат на забавяне на икономическия растеж в Европа. Защо?

Първо, намираме се в края на бизнес цикъла. Периодът на възстановяване се оказа по-дълъг, отколкото очаквахме, но вече приключва. Това не е неочакван обрат, поне що се отнася до кредитния цикъл.

Второ, през последните години икономическата активност се дължеше предимно на ниските лихви по кредитите, което е тревожно. Евтините кредити означават силно задлъжняване както в частния, така и в публичния сектор. Това не е белег на стабилно възстановяване.

През идните две години можем да очакваме рецесия, особено в САЩ. Проблемът е, че когато тя започне, няма да разполагаме с достатъчно инструменти да контролираме пазара, тъй като лихвите и сега са много ниски или отрицателни, а нямаме много други лостове, които да използваме. Това означава, че в някакъв момент централните банки отново ще трябва да се намесят и да изкупуват активи.

Вече се чуват предупреждения, че се задава следващата криза. Споменахте предстояща рецесия в САЩ. Какво ви дава повод за тревога там?



Като за начало - финансовите пазари. Обикновено има ранни индикатори за предстоящи рецесии, като например изравняваща се крива на доходността. Използваме и индикатор на Saxo Bank, наречен "кредитен импулс" - това е притокът на нов кредит, предимно търговски и индустриални заеми, като процент от БВП. Индексът все още не е отрицателен, но е много близо, а когато премине в минусова територия ще прерасне в рецесия. Това се потвърди с последните седем цикъла на кризата.

Друг фактор са макроикономическите данни. Числата от първото тримесечие показват, че потреблението в САЩ сериозно се забавя. Забавените плащания по кредитните карти и автомобилните кредити достигат най-високите си нива от последната криза. Всичко това се случва в период на пълна заетост. Представете си какво би се случило, ако безработицата се повиши. И това се дължи именно на факта, че възстановяването беше задвижено от дълг. Евтиният кредит води до задлъжняване и в даден момент трябва да се изплатиш.

Описаната ситуация напомня на тази на имотния пазар в САЩ през 2007-2008 г. Възможно ли е тази рецесия да е също толкова остра?

Според мен ще бъде дори по-дълбока. През 2007 г. политиците и централните банки се намесиха много бързо, за да спасят финансовите институции. От политическа гледна точка това беше добър ход, защото алтернативният сценарий имаше огромна социална и политическа цена. Но от икономическа гледна точка проблемът беше, че тази стратегия не заздрави финансовия сектор. Просто вложихме повече дълг в системата.

Всичко беше наред през последните две години, защото икономическата активност беше силна. Но рано или късно тя винаги пада и това е големият проблем сега – имаме натрупаните задължения и проблеми от преди 2007 г. и отгоре на това е дългът, който е поет оттогава.

Кога според вас ЕЦБ ще вдигне лихвите?

Никога. Ако съм прав, че се задава рецесия или силно забавяне на растежа към 2019 г., не можем да очакваме повишаване на лихвените проценти. Може да прекратят програмата за количествените облекчения, но лихвите няма да се променят скоро.

Вече десет години Saxo Bank публикува своите ексцентрични прогнози за предстоящата година. Какво представляват те и кои са най-интересните за 2018 г.?

В днешно време най-голямото предизвикателство пред инвеститорите на фондовите пазари е несигурността. Това, което се опитваме да правим ексцентрични прогнози, е да ги запознаем с тези явления, които не очакват – т.нар. черни лебеди. Всяка година имаме десет прогнози и поне една от тях се материализира в повечето случаи. Една от най-известните беше от 2014 г., когато предвидихме резкия спад на цената на петрола.

През тази година имаше една, която много ме зарадва – африканската пролет. Прогнозата ни беше, че ще видим вълна от демократични движения в Зимбабве и Южна Африка, което се случи. Е, не е пълна демокрация, но е стъпка в тази посока.

Френският президент Макрон подаде заявки за множество реформи във Франция и Европейския валутен съюз. Доколко са постижими?

Реформите на Макрон във Франция вървят много добре, защото няма опозиция от политическите партии и синдикалните организации. Има и огромна обществена подкрепа. Шансовете му във Франция са големи.

В Европа обаче ще срещне провал, без съмнение. Предложенията му не могат да се реализират при сегашните високи нива на популизъм. Меркел не е партньор, популизмът в Италия е бариера, а в ЦИЕ партиите, които са близки до идеите на Макрон, нямат силна подкрепа от страна на населението. Няма партньор, поради което ще се провали.

Върви ли ЕС към "Европа на две скорости"?

Ситуацията и в момента е такава, но не е институционално установена. Между политическите експерти в Западна Европа дори не се води подобен дебат, а за нас това е абсолютен факт. Въпросът сега е да се споразумеем на политическо ниво как да продължим оттук нататък. От икономическа гледна точка е повече от очевидно, че има голяма разлика между държавите в ЦИЕ и Западна Европа. Ако погледнем дори само на Запад, икономиките и там не се движат на една скорост.

Кои са най-големите рискове пред растежа в Европа през следващите две години?

На първо място, частните инвестиции са твърде ниски, особено в развитите западни икономики. В повечето държави дори виждаме, че от четвъртото тримесечие на миналата година се забавят още повече.

От гледна точка на външните предизвикателства изпъква геополитическият риск. Той е прекалено сложен, за да бъде оценен. Въпреки това Федералният резерв на САЩ разполага със своите инструменти, за да го остойности и да го превърне в индекс. И към момента този индекс се намира на най-високата си стойност от последната година. Рискът се дължи предимно на ситуацията в Близкия изток. Живял съм в Тел Авив няколко години – и тогава не беше лесно, но днес обстановката е в пъти по-сложна заради положението в Саудитска Арабия, Русия и ролята на САЩ.

Тревожи ме и перспективата, че може да се окажем с евроскептично мнозинство в Европейския парламент през 2019 г. Италия например вярва, че това ще се случи.

Виждате ли рискове за световната търговия предвид мерките от страна на САЩ?

Нулев риск. Когато се срещам с клиенти, ги предупреждавам да не се фокусират върху търговски войни по две причини. Първо, не можем да предвидим какво ще направи Доналд Тръмп, за да оценим риска. А при положение че не може да се остойности, няма причина да се тревожим предварително. Второ, текущата ситуация не може да се нарече търговска война, каквато бе наблюдавана през 30-те години на миналия век, когато не бяхме в период на глобализация. В днешно време правилната дума трябва да е протекционизъм.

Тръмп е бизнесмен. В момента играе хазарт и му се получава по отношение на търговията. Според мен няма причина за тревога. Китай, САЩ и Европа са наясно, че ако започнат търговска война, всички ще са губещи. И вярвам, че Тръмп също разбира това.

В началото на 2017 г. българското правителство заяви, че ще подаде документи за ERM II до края на полугодието. Как изглежда подобна инициатива отстрани?

След референдума във Великобритания и след като знаем, че следващият европейски бюджет ще бъде фокусиран върху еврозоната, ходът е разбираем и разумен. България още има нужда от европейските фондове и това е начинът да постигнете по-голямо влияние.

Като икономист обаче съм по-скептичен. Валутата ви е фиксирана към еврото, но в еврозоната губите всякакъв контрол над монетарната си политика. Не съм сигурен, че икономиката ви е достатъчно силна и конкурентна, за да преодолее риска. Икономики като Словакия, България и дори Полша са базирани на ниски разходи за производство. Проблемът се вижда и в момента в Италия, която изпитва сериозни трудности заради твърде силното евро. Мисля, че България няма интерес да приеме еврото в близко бъдеще.

Докъде могат да стигнат цените на петрола до края на годината?

Според експертите на Saxo Bank цената би трябвало да се задържи около 80 щатски долара на барел по няколко причини. От една страна, Тръмп поиска от Саудитска Арабия да увеличи производството, за да компенсира по-ниското количество от Иран. От друга страна, Венецуела, която е силен производител, засилва позициите си.

Ефектът върху Европа ще е повече инфлация. Но надали ще се отрази на покупателната способност на населението. Негативният ефект ще се усети по-скоро от САЩ – там вдигането на цената има пряк отрицателен ефект върху джоба на потребителя.

Интервюто взе Лилия Игнатова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 октомври 2018г.
Sofia Event Center

regal.bg/rid2018

"Retail in Detail" Transforming Retail Together: How to Adapt to the New Frontiers



Акценти в програмата:


  • Персонализaция и как да разберем какви са нуждите на клиента
  • Как иновациите в технологии променят търговията на дребно
  • Как достигаме до поколението на милениълите
  • Прозрачност и устойчивост
  • Успехи на международните пазари - от местно към регионално присъствие
  • Еволюция на маркетинга - дигитален маркетинг (маркетинг чрез социални мрежи, мобилен маркетинг, и др.)

regal.bg/rid2018

Прочетете и това

Със София в центъра на бизнеса Със София в центъра на бизнеса

Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта пред "Капитал"

21 сеп 2018, 10188 прочитания

Ладислав Бартоничек: Плановете на PPF тук са дългосрочни 2 Ладислав Бартоничек: Плановете на PPF тук са дългосрочни

Акционерът и отговарящ за телекомуникационния сектор в чешката PPF, която купи "Теленор България", пред "Капитал"

31 авг 2018, 35388 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Уебинар: Как да изберете MBA програмата си и как да я завършите успешно

На 25 септември от 19 ч. можете да задавате въпросите си на Д-р Лесли Самози, академичен директор на MBA програмата на Шефийлдския университет

Какво да правим с визитките след GDPR

За да използвате по какъвто и да е начин данните на бизнес партньорите си, трябва да имате правно основание - съгласие или легитимен интерес - за обработването на тези данни и трябва да предоставите на лицето определена информация

Пет минути със ... Алесандро Салерно

Алесандро Салерно - мениджър "Производство" в завода за производство на електрическо оборудване ABB и финалист в последното издание на конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018 на "Капитал" и "Кариери"

Кариерният форум "Кариера в България" ще се състои на 20 септември

Инициативата е предназначена за студенти, специалисти и предприемачи, които търсят кариерно развитие в България

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Строител на дигитализма

Михайло Николич, технологичен директор в Athlon, пред "Капитал"

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

Пазарът на занаятчийска бира е малък, но с потенциал

Все повече ентусиасти започват свой бизнес, рисковете обаче не са малко, както и възможностите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Музика за очите

Гиноварт в Музея на музиката в Барселона

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете