С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 юни 2018, 12:46, 17449 прочитания

Кристофър Дембик: Следващата икономическа криза ще бъде по-дълбока

Ръководителят на макроикономическите анализи в Saxo Bank пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Кристофър Дембик е ръководителят на макроикономическите анализи в инвестиционната Saxo Bank от 2016 г. Фокусът му е върху монетарната политика и макроикономическото развитие на глобално ниво. Преди да се присъедини към банката през 2014 г., е сътрудник към френското министерство на финансите и икономиката в Тел Авив. Завършил е Полската академия на науките с магистърска степен по бизнес администрация и Института за политически науки в Париж с магистратура по международни отношения.
Проблемът е, че, когато следващата криза започне, няма да разполагаме с достатъчно инструменти да контролираме пазара, тъй като лихвите и сега са много ниски.
Мисля, че България няма интерес да приеме еврото в близкото бъдеще.
Тръмп е бизнесмен. В момента играе хазарт и му се получава по отношение на търговията.
Последните макроикономически прогнози залагат на забавяне на икономическия растеж в Европа. Защо?

Първо, намираме се в края на бизнес цикъла. Периодът на възстановяване се оказа по-дълъг, отколкото очаквахме, но вече приключва. Това не е неочакван обрат, поне що се отнася до кредитния цикъл.


Второ, през последните години икономическата активност се дължеше предимно на ниските лихви по кредитите, което е тревожно. Евтините кредити означават силно задлъжняване както в частния, така и в публичния сектор. Това не е белег на стабилно възстановяване.

През идните две години можем да очакваме рецесия, особено в САЩ. Проблемът е, че когато тя започне, няма да разполагаме с достатъчно инструменти да контролираме пазара, тъй като лихвите и сега са много ниски или отрицателни, а нямаме много други лостове, които да използваме. Това означава, че в някакъв момент централните банки отново ще трябва да се намесят и да изкупуват активи.

Вече се чуват предупреждения, че се задава следващата криза. Споменахте предстояща рецесия в САЩ. Какво ви дава повод за тревога там?



Като за начало - финансовите пазари. Обикновено има ранни индикатори за предстоящи рецесии, като например изравняваща се крива на доходността. Използваме и индикатор на Saxo Bank, наречен "кредитен импулс" - това е притокът на нов кредит, предимно търговски и индустриални заеми, като процент от БВП. Индексът все още не е отрицателен, но е много близо, а когато премине в минусова територия ще прерасне в рецесия. Това се потвърди с последните седем цикъла на кризата.

Друг фактор са макроикономическите данни. Числата от първото тримесечие показват, че потреблението в САЩ сериозно се забавя. Забавените плащания по кредитните карти и автомобилните кредити достигат най-високите си нива от последната криза. Всичко това се случва в период на пълна заетост. Представете си какво би се случило, ако безработицата се повиши. И това се дължи именно на факта, че възстановяването беше задвижено от дълг. Евтиният кредит води до задлъжняване и в даден момент трябва да се изплатиш.

Описаната ситуация напомня на тази на имотния пазар в САЩ през 2007-2008 г. Възможно ли е тази рецесия да е също толкова остра?

Според мен ще бъде дори по-дълбока. През 2007 г. политиците и централните банки се намесиха много бързо, за да спасят финансовите институции. От политическа гледна точка това беше добър ход, защото алтернативният сценарий имаше огромна социална и политическа цена. Но от икономическа гледна точка проблемът беше, че тази стратегия не заздрави финансовия сектор. Просто вложихме повече дълг в системата.

Всичко беше наред през последните две години, защото икономическата активност беше силна. Но рано или късно тя винаги пада и това е големият проблем сега – имаме натрупаните задължения и проблеми от преди 2007 г. и отгоре на това е дългът, който е поет оттогава.

Кога според вас ЕЦБ ще вдигне лихвите?

Никога. Ако съм прав, че се задава рецесия или силно забавяне на растежа към 2019 г., не можем да очакваме повишаване на лихвените проценти. Може да прекратят програмата за количествените облекчения, но лихвите няма да се променят скоро.

Вече десет години Saxo Bank публикува своите ексцентрични прогнози за предстоящата година. Какво представляват те и кои са най-интересните за 2018 г.?

В днешно време най-голямото предизвикателство пред инвеститорите на фондовите пазари е несигурността. Това, което се опитваме да правим ексцентрични прогнози, е да ги запознаем с тези явления, които не очакват – т.нар. черни лебеди. Всяка година имаме десет прогнози и поне една от тях се материализира в повечето случаи. Една от най-известните беше от 2014 г., когато предвидихме резкия спад на цената на петрола.

През тази година имаше една, която много ме зарадва – африканската пролет. Прогнозата ни беше, че ще видим вълна от демократични движения в Зимбабве и Южна Африка, което се случи. Е, не е пълна демокрация, но е стъпка в тази посока.

Френският президент Макрон подаде заявки за множество реформи във Франция и Европейския валутен съюз. Доколко са постижими?

Реформите на Макрон във Франция вървят много добре, защото няма опозиция от политическите партии и синдикалните организации. Има и огромна обществена подкрепа. Шансовете му във Франция са големи.

В Европа обаче ще срещне провал, без съмнение. Предложенията му не могат да се реализират при сегашните високи нива на популизъм. Меркел не е партньор, популизмът в Италия е бариера, а в ЦИЕ партиите, които са близки до идеите на Макрон, нямат силна подкрепа от страна на населението. Няма партньор, поради което ще се провали.

Върви ли ЕС към "Европа на две скорости"?

Ситуацията и в момента е такава, но не е институционално установена. Между политическите експерти в Западна Европа дори не се води подобен дебат, а за нас това е абсолютен факт. Въпросът сега е да се споразумеем на политическо ниво как да продължим оттук нататък. От икономическа гледна точка е повече от очевидно, че има голяма разлика между държавите в ЦИЕ и Западна Европа. Ако погледнем дори само на Запад, икономиките и там не се движат на една скорост.

Кои са най-големите рискове пред растежа в Европа през следващите две години?

На първо място, частните инвестиции са твърде ниски, особено в развитите западни икономики. В повечето държави дори виждаме, че от четвъртото тримесечие на миналата година се забавят още повече.

От гледна точка на външните предизвикателства изпъква геополитическият риск. Той е прекалено сложен, за да бъде оценен. Въпреки това Федералният резерв на САЩ разполага със своите инструменти, за да го остойности и да го превърне в индекс. И към момента този индекс се намира на най-високата си стойност от последната година. Рискът се дължи предимно на ситуацията в Близкия изток. Живял съм в Тел Авив няколко години – и тогава не беше лесно, но днес обстановката е в пъти по-сложна заради положението в Саудитска Арабия, Русия и ролята на САЩ.

Тревожи ме и перспективата, че може да се окажем с евроскептично мнозинство в Европейския парламент през 2019 г. Италия например вярва, че това ще се случи.

Виждате ли рискове за световната търговия предвид мерките от страна на САЩ?

Нулев риск. Когато се срещам с клиенти, ги предупреждавам да не се фокусират върху търговски войни по две причини. Първо, не можем да предвидим какво ще направи Доналд Тръмп, за да оценим риска. А при положение че не може да се остойности, няма причина да се тревожим предварително. Второ, текущата ситуация не може да се нарече търговска война, каквато бе наблюдавана през 30-те години на миналия век, когато не бяхме в период на глобализация. В днешно време правилната дума трябва да е протекционизъм.

Тръмп е бизнесмен. В момента играе хазарт и му се получава по отношение на търговията. Според мен няма причина за тревога. Китай, САЩ и Европа са наясно, че ако започнат търговска война, всички ще са губещи. И вярвам, че Тръмп също разбира това.

В началото на 2017 г. българското правителство заяви, че ще подаде документи за ERM II до края на полугодието. Как изглежда подобна инициатива отстрани?

След референдума във Великобритания и след като знаем, че следващият европейски бюджет ще бъде фокусиран върху еврозоната, ходът е разбираем и разумен. България още има нужда от европейските фондове и това е начинът да постигнете по-голямо влияние.

Като икономист обаче съм по-скептичен. Валутата ви е фиксирана към еврото, но в еврозоната губите всякакъв контрол над монетарната си политика. Не съм сигурен, че икономиката ви е достатъчно силна и конкурентна, за да преодолее риска. Икономики като Словакия, България и дори Полша са базирани на ниски разходи за производство. Проблемът се вижда и в момента в Италия, която изпитва сериозни трудности заради твърде силното евро. Мисля, че България няма интерес да приеме еврото в близко бъдеще.

Докъде могат да стигнат цените на петрола до края на годината?

Според експертите на Saxo Bank цената би трябвало да се задържи около 80 щатски долара на барел по няколко причини. От една страна, Тръмп поиска от Саудитска Арабия да увеличи производството, за да компенсира по-ниското количество от Иран. От друга страна, Венецуела, която е силен производител, засилва позициите си.

Ефектът върху Европа ще е повече инфлация. Но надали ще се отрази на покупателната способност на населението. Негативният ефект ще се усети по-скоро от САЩ – там вдигането на цената има пряк отрицателен ефект върху джоба на потребителя.

Интервюто взе Лилия Игнатова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Шандор Чани, OTP Bank: Оглеждам възможности за инвестиране в България Шандор Чани, OTP Bank: Оглеждам възможности за инвестиране в България

Унгарският предприемач се интересува от бизнес извън банковия и в България

16 яну 2019, 668 прочитания

Офир Ейял: Viber e лидер в България, макар потребителите да използват едновременно и други приложения Офир Ейял: Viber e лидер в България, макар потребителите да използват едновременно и други приложения

Главният оперативен директор на Viber пред "Капитал"

15 яну 2019, 1577 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

Стажове, стипендии, конкурси (19 – 25 ноември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Строител на дигитализма

Михайло Николич, технологичен директор в Athlon, пред "Капитал"

Голямата ТОЛ-измама

Със скандален анекс от края на септември държавата е пренаписала договора за електронната винетка и тол-системата.

Танкер на абордаж

Либийският танкер BADR, който беше конфискуван, вкара България в международен скандал и страната има трудната задача да изчисти имиджа си, че не е съучастник в пиратски акт

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Непознатата Лика Янко

Изложба проследява рядко разказваната история на репресираната по време на социализма българска художничка от албански произход

20 въпроса: Елена Розберг

Заедно с Ива Дойчинова и Евелина Павлова тя започна новия медиен проект Triple Eye

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 12.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Mей се изправя пред вот на недоверие, съдът спря плановете за втори лифт в Пирин

Емисия

DAILY @7PM // 16.01.2019 Прочетете