Да превърнеш детската страст в кариера

Профил Момчил Ковачев се нареди в челната тройка на 11-те финалисти в новото издание на националния конкурс за млади бизнес лидери на "Капитал" и "Кариери" Next Generation. Завършил е общо машиностроене в ТУ - София, има и магистратура индустриален мениджмънт от същия университет. Автомобилите го привличат още от дете, което определя и кариерата му. След университета работи 5 години в тогавашния вносител на Mercedes-Benz в България "Балкан стар", където оглавява отдела за резервни части. През 2011 г. е един от първите служители, които създават търговеца на авточасти "Интер карс България", част от полската група Inter Cars. Преминава през различни мениджърски позиции и в момента е заместник-директор по информационните въпроси в цялата група Inter Cars SA.

Компанията Inter Cars е създадена през 1990 г. от трима полски предприемачи - Кшищоф Олексович, Пьотр Олексович и Анджей Олишевски. Постепенно компанията се превръща в лидер в Полша, а впоследствие започва експанзия към външни пазари и днес е водещият търговец на автомобилни части в Централна и Източна Европа. От 2011 г. е и в България, където постепенно увеличава дела си и днес е сред лидерите. За разлика от повечето компании в бранша полският гигант заложи само на продажби на едро, тоест доставя от своите обекти на сервизи и търговци. Концепцията на местното дружество "Интер карс България" е да работи с местни партньори по градове под марката на фирмата. Компанията доставя голяма част от поръчваните части от огромния склад на групата в Брашов, като през тази година планира да открие такъв и край София. Приходите на Inter Cars за 2017 г. надхвърлят 1.25 млрд. евро, а на българското дружество са 111 млн. лв. за миналата година.

Защо избрахте автомобилния сектор и как стигнахте до технологиите в този сектор?

Това е едно мое желание още от дете. Роден съм в Троян и се преместихме в София малко след промените. Баща ми започна работа в тогавашния официален вносител на Volkswagen - "Юнитрейд - Х". Спомням си първия път, когато му отидох на гости в шоурума - имаше един червен Golf или май беше Vento. И тази кола ми направи огромно впечатление. Бях на 9 и тогава казах на баща им, че и аз искам да съм близо до автомобилите. Той ми отговори, че щом това е желанието ми, първо трябва да ме запознае с учителя, който му е преподавал немски в Троян, защото езиците отварят такива възможности. И аз от втори клас лятно време започнах да ходя на уроци по немски. Целият ми път оттогава е воден от това желание – изборът на езиковата гимназия с чешки беше такъв, защото имаше слухове, че Skoda ще прави завод тук. След това като тийнейджър се запалих по компютрите и така от само себе си се получи и пресечната точка с технологиите. След училище ме приеха в немския факултет на ТУ - София, със специалност общо машиностроене, въпреки че се бях прицелил в компютърните системи и технологии. Започнах работа в самия факултет като системен администратор и установих, че така научавам практически ориентираните неща. Випускът ни беше много готин като хора, начин на мислене, логика и така завърших като инженер по общо машиностроене.

Впоследствие имахме задължителна практика, която аз прекарах в тогавашното представителство на Mercedes-Benz в България - "Балкан стар". Харесахме се и скоро след това ми предложиха да стана ръководител на отдела за резервни части. Така че винаги тези ми две страсти - автомобилите и компютрите, са се преплитали в кариерата ми. Много процеси автоматизирах и дигитализирах там. Реално по-съществено нещата в информационните системи се задълбочиха след 2011 г., когато влязох в екипа на "Интер карс България". В началото бяхме точно трима души и аз отговарях за продуктов мениджмънт, маркетинг, логистика и IT.

Постепенно екипът се разширяваше, както и отговорностите. Направленията получаваха своите мениджъри, но IT мениджърът, който оперативно пое темата, остана под мое ръководство. След това започнах да преминавам през различни позиции на международно ниво, които бяха много ориентирани към проектен мениджмънт. Занимавах се с внедряване и създаване на нови IT системи. Последната година реално успях да реализирам най-големия ми проект досега - новата ни платформа за електронна търговия. След дискусия с ръководството се реши да поема нова позиция вътре в самия IT отдел, за да имаме нова, бизнес ориентирана гледна точка. Отговарям за три направления - Enterprise Architecture, Digital Transformation и Markets' Support, които добре се преплитат с моя опит досега. Бих казал, че през кариерата си съм правил доста последователни стъпки, за да стигна дотук.

А как технологиите промениха вашия сектор - търговията с части?



Не бих казал, че основата на бизнеса толкова много се е променила, но скоростта на идентификация на частите и прецизността са се увеличили доста. Нашите клиенти работят с много голяма база данни. При обслужване на даден автомобил специалистите в сервиза могат в реално време да преценят за този автомобил какво изделие биха искали като качество, цена, срокове на доставка. Чрез новата ни платформа ние предоставяме не само точна идентификация на нужната резервна част, но и добавена стойност за сервиза с техническа информация, схеми и нормовремена за извършването на ремонтната операция.

Съумяхме и да направим интеграция между различни информационни източници, за да може клиентът ни - сервизът, да търси и по номер на шаси или регистрационен номер. Всичко се върти около новите възможности за окрупняване на данните и процесите и предоставяне на добавена стойност към сервиза. Даваме възможност на свободния афтърмаркет - тоест сервизите, които не са свързани с някоя определена марка, да имат достъп до същия обем информация, какъвто и техните колеги в оторизираните сервизи. Това е и идеята на европейските директиви. Всички тези усилия, надяваме се, водят и до по-добра услуга за собственика на автомобила.

Вие бяхте в "Интер карс България" още от самото начало. Колко се промени компанията?

Компанията се промени много. Това, което се запази, е възможността всяко решение да се обсъжда с мениджмънта на компанията, без значение кой го поставя. Промени се, че се изгради страхотен екип - една много добре смазана процесуално и емоционално машина, която проект след проект жъне успехи – последният пример е изложението, което организирахме в Пловдив. В нашата компания стартирахме с най-базисните неща - има сервиз, той се нужда от части, ние имаме търговски представител, който му обяснява как да ползва нашите услуги. Но впоследствие развихме и продукти и услуги с добавена стойност и нашият екип в България от последен пазар, който се е появил в структурата на компанията, се превърна в един от първите, който получава новите софтуерни решения, платформи и инструменти.

Колко голям е екипът ви?

Той е разпръснат в цяла Европа, а директно работя с 6-има мениджъри. Все пак големият екип, който ръководя, е основно в Полша. Така че става въпрос за смесен международен екип, което е предизвикателство, но е и много приятно занимание.

Колко трудно е да човек да стане мениджър от традиционен служител, без да е учил мениджмънт?

Аз всъщност съм учил мениджмънт. След бакалавърската степен по общо машиностроене в немския факултет завърших и магистратура индустриален мениджмънт - немският вариант на MBA. По това време вече бях оглавил отдела за резервни части в "Балкан стар". Бях на 24 години и управлявах екип от 25 души - бях с около 10 години "по-малък" от най-младия там. Беше изключително предизвикателство, защото житейският ми опит дотогава поставяше някакви пречки. И това образование много ми помогна точно в този момент. Как се справяш ли? Ами блъскаш си малко главата. Хората около мен ми даваха съвети, научих доста неща от баща ми. Случих и на много добър мениджър в "Балкан стар", който беше изпратен от Daimler.

Инженерният ми профил ме научи, че когато си подготвен, аргументиран, спокоен в една дискусия, нещата се случват. Когато успееш да извадиш хората от емоционалното, тогава дискусията става фактологична и можеш да се разбереш с всеки.

А гледайки днес назад, според вас има ли нужда един мениджър от бизнес образование, за да е добър?

Привърженик съм на структурираните знания. Има и хора със страхотни таланти, усет, амбиция, отдаденост без такова образование. Но за мен структурираните знания, което едно качествено MBA образование може да ти даде, както и времевата рамка, която ти си отделяш да се развиваш, са много стабилна основа. Така че, ако човек не иска да прави нещата по трудния начин, трябва да направи добър МВА. Но имам силно изразено мнение кога. Това, което аз направих, ми помогна много, но беше прекалено рано за мен. Това беше и една от причините да кандидатствам за Next Generation - възможността за ново МВА образование. Така че един от съветите ми към следващите участници и поколения е следният: поработете малко, натрупайте опит и тогава направете МВА, защото тогава ще сте мотивирани да използвате максимума от това, което ще научите.

Какво за вас е Next Generation лидер?

Доста разсъждавам за темите в заобикалящата ни среда. За мен човек трябва да движи с личен пример. Ако е добър в това, което прави, и има хармония в семейството, което за мен е много важно, личният пример променя нещата около нас. Ако съм добър родител и добър професионалист, предполагам, хората около мен също ще искат да са такива. Лидерът трябва да е такъв - човек, който се старае да задава чрез личния пример това, което очаква от обществото.

Вие имали ли сте такъв личен пример?

Старая се във всеки, с когото работя и се срещам, да открия нещо, което ме предизвиква да подобря нещо у мен. Тоест не се опитвам да кажа: ето това е човекът, когото искам да наподобявам. Определено екипът, с който стартирахме "Интер карс България", са хората, които наистина са ме променили. И сме се променили заедно. Ние сме страшно различни, но успяхме да изградим много голямо доверие и толеранс помежду си. За всяко нещо, което някой от нас иска да обсъди или да предложи, или да поиска съвет, успяваме да си дадем много открита обратна връзка. Това много ми помогна.

Може ли да посочите едно трудно решение в кариерата си?

Имам много такива. Едно подобно е решението да напусна "Балкан стар" и да се присъединя към новосъздадената "Интер карс България". Много хора с лека насмешка тогава ми казваха как така напускам като мениджър резервни части на Mercedes-Benz за България. Причината да взема това решение беше, че ми се даваше шанс да започна нещо от нулата и да развивам идеите си, което в една създадена организация като "Балкан стар" не беше възможно.

Учите ли се от грешките?

Да, човек се учи от грешките си, а пък умните се учат от грешките на другите. За някои неща успявам да гледам какво са направили другите, за някои - дори и да знам техния опит, имам нужда да опитам и аз. Което всъщност е здравословно.

Какво бихте посъветвали следващите участници в Next Generation?

Като мениджър, а и на чисто човешко ниво, бих ги посъветвал да търсят хармонията между личното и професионалното щастие. Тези два свята съществуват заедно и не могат да бъдат разделени. Търсенето на тази хармония допринася за доброто себеусещане, представяне на работното място и в отношенията с близките хора.

Q&A Имате ли хобита? Спортът много ми помогна. Играх дълго време в аматьорска футболна лига, но за съжаление скъсах коленни връзки. Занимавам се и с фотография. Имам широки интереси - като си харесам някаква тема, много задълбавам в нея. Примерно професионално ми се наложи да пиша код, за да реша някаква задача в компанията. В един момент съпругата ми имаше нужда от такива умения и така направих и за нея електронен магазин. Какви устройства използвате в ежедневието си? От 11 години имам само лаптоп, а не десктоп, който е винаги с мен. Работата ми е свързана предимно със срещи, писане на мейли и проектно ориентирана документация. Ежедневно ползвам и видеоконферентното оборудване, което ми позволи да намаля броя на полетите. Открих и дигиталната писалка, с която скицирам различни идеи и процеси директно на сензорния екран.

Интервюто взе Константин Николов