С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 сеп 2018, 11:43, 45020 прочитания

Със София в центъра на бизнеса

Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Компанията
Базираната в Бедфорд, Масачузетс, Progress e основана през 1981 г. Компанията предлага технологии и инструменти, които се използват от софтуерни компании и разработчици за създаване на бизнес приложения. В края на 2014 г. Progress купи българската Telerik за 262.5 млн. долара и е един от големите работодатели в IT сектора в България. Българското дружество "Телерик" има над

500
служители в страната, а от няколко месеца се премести в новия си офис на "Цариградско шосе". Приходите на фирмата достигнаха

92
млн. лв. за 2017 г., а на глобалната компания Progress - 398 млн. долара за фискалната 2017 г.
Йогеш Гупта е изпълнителен директор на американската софтуерна компания Progress от октомври 2016 г. Преди да се присъедини към Progress, от 2013 до 2015 г. е президент и главен изпълнителен директор на Kaseya, софтуерна компания за ИТ управление в облака. Преди Kaseya Гупта е главен изпълнителен директор на FatWire Software от 2007 г. до придобиването й от Oracle през 2011 г. Под негово управление за три години FatWire увеличава приходите си със 100% вследствие на иновативни нови продукти и базирани в облака предложения. От 1989 г. до 2007 г. Гупта е в Computer Associates, където е главен технологичен директор и главен стратег. Има дългогодишен опит в софтуерния сектор, където е работил и като разработчик.

Софтуерният пазар е изключително конкурентен. Как се развива Progress на него и какво отличава компанията ви?
- Пазарът на разработка на приложения премина през няколко етапа. Преди няколко години всеки говореше как мобилните технологии са на първо място, впоследствие дойдоха и облачните. Днес, разбира се, тези два фактора са изключително важни за бизнес приложенията. Но друг фактор, който става все по-важен, е как внедряваме изкуствен интелект, за да направим софтуера по-когнитивен и умен. Защото разработката на софтуер става все по-комплексна.


Друга тенденция от последните десет години е как към основната движеща сила в сектора - разработчиците, първо се присъединиха дизайнерите, които правят приложенията по-лесни за използване и по-красиви. Впоследствие с възхода на облачните технологии към тях се присъединиха и специалистите по DevOps (от англ. от development и operations). Сега към тях се включват и специалистите по анализ на данни. Тези четири съставни части трябва да работят заедно като екип и ние като компания е необходимо да им предоставяме решения, които да улесняват работата им. Това е и целта на Progress.

Да, има огромна конкуренция в сектора, но и много възможности. Ние сме уникална компания по една основна причина - основната част от приходите ни – почти 60%, идват от други софтуерни компании. Правим продукти, предназначени за разработчици, които създават софтуер. Но и много други компании го правят. Причината е, че бизнес моделът ни е настроен спрямо тези софтуерни компании, с което малцина могат да се похвалят. Което е и заложено в ДНК-то на компанията ни още преди 37 години.

Къде е мястото на офиса в София в цялата структура и този бизнес модел?
- В София е най-големият ни R&D център и той е изключително важен за нас, което се вижда и от инвестицията в новия ни офис. Много от продуктите ни се създават тук, като имаме и такива, които се разработват в сътрудничество с други екипи по света - в областта на чатботове с изкуствен интелект, облачна инфраструктура, добавена и виртуална реалност и други. Целта ни е да имаме центрове с критична маса служители в офиси, които им предоставят правилната среда в комбинация с добро ръководство, и да ги свържем помежду им. Освен в София имаме такива в Индия, както и два в САЩ. Тези четири центъра извършват голяма част от разработките в компанията. И офисът в София играе основна роля в тази структура.



Колко трудни са координацията и сътрудничеството между офиси в толкова различни държави?
- Някои продукти се правят изцяло в София или изцяло в други локации и сътрудничеството между офисите не е толкова голямо. В други случаи то е далеч по-активно. Но е лесно заради новите средства за комуникация - от видеоконферентен разговор през смартфона до инструменти като GitHub и CodeShare, както и Slack. Имаме нова среда без граници, много по-различна от тази от времето, когато аз пишех код (смее се). В същото време са важни и срещите лице в лице - ето защо имаме планирани срещи всяко тримесечие - в София, Бостън и т.н. Правим ги, за да може хората в компанията да знаят, че макар да сме на различни места, ние сме едно цяло. Техническата ни поддръжка също е глобална и се извършва от центровете, където се създават продуктите ни.

Какво е наблюдението ви за българския технологичен сектор и специалистите в него?
- Не знам какво е било нивото преди 16 години, когато Telerik стартира, но днес то е много високо. Има голяма база от специалисти, както и хора с предприемачески умения. Ние самите ръководим бизнеса си, като наблягаме на предприемаческия дух на служителите. В същото време средата за наемане на нови хора е много динамична и предизвикателна, защото софтуерната икономика в България е "гореща", също както в Бостън и Хайдарабад. Наемането и задържането на добри специалисти е голямо предизвикателство за технологичните компании днес.

Според мен има три съществени фактора, които помагат за задържането на служителите в една компания. При първия не работата е най-важна, а екипът. Вторият са самата работа и задачите, по които служителите работят. А третият е средата, в която тези екипи си сътрудничат. Ако не понасяш сградата, в която работиш, няма как да си пълноценен. Така че наша задача е да осигурим тази среда, както и да наемем най-добрите специалисти, които да работят по иновативни проекти.

Каква е целта на Рrogress Labs, при който служителите могат да работят и по собствени проекти?
- Ще започна с малко предистория - когато станах тeхнически директор на CA Technologies през 2000 г., се запитах: как да иновираме в такава огромна структура? Имахме 3000 софтуерни инженери от общо 16 000 служители, 4 млрд. долара приходи и т.н. Как можеш да иновираш в такава компания? Така ми хрумна идеята за лаборатории за иновации. Когато започнах в Progress, привлякох и техническия директор Дмитри Черевик, който преди работеше в една от лабораториите в CA Technologies. Той даде начало и на Progress Labs. Концепцията зад тях е проста: служителите ни са предприемачи вътре в самата компания и трябва единствено да убедят един или двама души да ги финансират - в случая аз и Дмитри. Трябва да имат идея и екип и да постигат определени цели, както при всеки стартъп. Някои идеи работят, други не и това е нормално.

Всъщност интересното е, че повечето няма да сработят. Стартъп общността не говори за 19 от 20-те проекта, които се провалят, а единствено за този, който е успял. Знаем, че 95% от стартъпите не успяват. Същото е и очакването ни за проектите вътре в компанията, което е напълно нормално. Проектите ни се разглеждат на всеки шест месеца и решаваме дали да продължим да ги финансираме за следващите шест месеца. Имаме големи успехи - такива в областта на добавената и виртуалната реалност, както и в чатботовете, имаме и проект, занимаващ се с блокчейн. Искам да подчертая, че това не са единствените иновации вътре в компанията. Екипите ни в продуктовите сегменти също постоянно иновират.

Преди години сте работили в областта на изкуствения интелект. Как тази технология се превърна в най-важната в съвременния технологичен свят и какво предстои?
- Работих в областта на AI преди много години. За изкуствен интелект се говори още от 60-те години на ХХ в. В началото на 80-те години, когато пристигнах в САЩ, вече започна да се оформя идеята за съвременния AI. Много от сегашните алгоритми за невронни мрежи са от 80-те години на ХХ в. Тогава имаше един основен проблем - компютърният капацитет за обработка на данни беше много по-ограничен, а съхранението на данни беше малко и много скъпо. А и масивните обеми данни не съществуваха в днешния си вид. През последните две десетилетия компютърните ресурси постепенно станаха съществени, но едва през последните 5-10 години информацията стана достатъчно голяма като обем за съществен и смислен анализ на данни.

Сега сме свидетели как данните се създават от машини и сензори. Те са толкова мащабни, че няма как да ги разгадаем сами. Ето тук вече виждаме и бизнес смисъла в машинното самообучение. Намираме се в страхотен период на промени и напредъкът е феноменален. Според мен през следващите няколко години в областта на бизнес приложенията основен въпрос ще бъде как компаниите да се възползват от автоматично генерираните данни за своите бизнес цели. Това ще промени производството, енергетиката, транспорта, строителството, имотния сектор и т.н. Дори базов проблем като поддръжката на някакви операции може да спести стотици милиарди долари чрез автоматизацията им. На корпоративно ниво технологиите ще променят начините, по които правим бизнес, а на потребителско ще променят целия ни живот.

Тоест не вярвате на апокалиптични прогнози, че един ден машините ще ни завземат?
- При първата индустриална революция хората са си казвали, че машините ще ги заместят и ще правят всичко вместо тях. За последните 150 години машините вече правят всичко, но днес има повече работни места от всякога. Следва електрическата революция със същите притеснения. Днес машините се движат по-бързо и пренасят повече от самите хора. Въпросът на дневен ред вече е на ментално ниво - как машините мислят и взимат по-добри решения от нас. И да, в някои случаи това е така. Но го правят в помощ на хората. Разбира се, нещата могат да се объркат, но същото може да се случи и при шофирането на човек. Според мен човечеството е добро в откриването на начини как да използва технологиите за добри цели. Естествено има много притеснения около новите технологии. Смятам, че с течение на времето изкуственият интелект също ще бъда научен какво ТРЯБВА да прави. Тук важната дума е ТРЯБВА, защото предполага преценка. На първо място трябва да стои преценката, че хората са на първо място и са по-важни от машините - все пак Айзък Азимов e писал за законите на роботиката преди над 60 години. Ако поставим точни правила, всичко ще е наред. Да, ще има и недобронамерени хора, които ще се опитат да превърнат технологиите в оръжие. Но това го има и сега.

Много потребители се притесняват от влиянието на технологиите върху живота им. Как ще се отрази това върху сектора ви?
- Мисля, че се задава възможен отпор срещу някои технологии, най-вече срещу организациите, които не зачитат правата на потребителите си. И той ще е с най-различен интензитет и характер - например виждаме силен отпор срещу Facebook, но не и при Google. Защо? Amazon например също събира много данни за потребителите си, но те продължават да използват платформата им. Всичко зависи от начина, по който тези организации третират проблема - ще създадеш доверие, ако казваш на потребителите как и защо събираш тази информация, даваш им възможност да изтриват тази информация, защитаваш я добре, и си държиш на думата. Ако нарушиш това доверие, брандът ти ще пострада много. И в наши дни има компании, които се справят много добре с опазването на това доверие, но и такива, които не успяват. Ако повече компании не се справят, отпорът срещу целия технологичен сектор ще е голям. Така че трябва да има по-голяма отчетност и отговорност у компаниите. И да, ЕС прие GDPR, но не можеш да регулираш етиката - тя трябва да дойде от самата компания.

Как се промени софтуерният пазар?
- Пазарът на разработка на приложения е огромен и ще продължи да расте - може би единственият друг, който е толкова динамичен, е този на биотехнологиите. А и той е наполовина софтуерен. Наистина съм късметлия, че съм част от софтуерния сектор, в който започнах работа през 1981 г. Създаването на софтуер е вълнуващо, защото няма физически ограничения. Всъщност първо работих пет години като електрически инженер и там проблемът е, че дори да създадеш най-добрия дизайн, пак си дърпан назад именно от физическите ограничения. Докато при софтуера кодът прави точно това, което му кажеш. И дори при изкуствения интелект алгоритмите, върху който той работи, са създадени от човек. Така че софтуерният сектор ще продължи да расте.

Къде виждате Progress през следващите три до пет години?
- Смятам, че ще сме още по-силни в нещата, които правим. А ние създаваме софтуер за софтуерни разработчици, в което сме много добри.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи 1 Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи

Главният изпълнителен директор на китайската Ctrip Corporation пред "Капитал"

9 авг 2019, 2480 прочитания

Кризата на Силициевата долина Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

19 юли 2019, 4154 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Яник Асуад: България все още е много конкурентна като разходи за труд

Главният изпълнителен директор на Latecoerе пред "Капитал"

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА