Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 19 окт 2018, 10:33, 6928 прочитания

Д-р Рей Рист: Ще оцелеят само социално отговорните и иновативни компании

Световният експерт по корпоративна социална отговорност пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Д-р Рей Рист е един от световните експерти в областта на корпоративната социална отговорност (КСО). Той е сред създателите и съпредседателите на Международната програма за обучения по оценка на развитието (International Program for Development Evaluation Training), както и бивш сътрудник на Групата за независима оценка към Световната банка. Д-р Рист продължава да консултира международни организации и национални правителства в областта на създаването и изграждането на системи за мониторинг и оценка. Кариерата му включва 15 години в американското правителство на високи управленски постове както в изпълнителната, така и в законодателната област. Той е бил професор в университета "Джонс Хопкинс", "Корнел" и "Джордж Вашингтон" и е бил участник в програмата "Фулбрайт" към института "Макс Планк". Д-р Рист е и автор и редактор на 35 книги, написал е над 140 статии и е изнасял лекции в над 75 страни. Част е от редакционните бордове на 9 професионални списания и ръководи международна работна група, която си сътрудничи по изследвания, свързани с оценката и управлението. Той беше в България по покана на фондация "Америка за България" като главен гост-лектор в рамките на бизнес събитието "Как да разберете дали дарявате ефективно".
Корпоративна социална отговорност може да означава различни неща за различните хора. Какво означава за вас?

- Зависи от контекста, в който работите. Ако оперирате в Съединените щати, контекстът би бил различен от този в Япония или в България. Това е така, защото понятието и практиката на КСО еволюира и се променя при пренасянето на други места и в рамките на различни култури. Концепцията и първоначалните форми на реализация на КСО са създадени в САЩ през 70-те години на миналия век. Аз лично вярвам в 3P подхода (People - хора; Planet - планета; Profits - печалби - бел. ред.). За КСО трябва да се мисли именно в тези три измерения.


Какво точно представлява тази концепция? Може ли да обясните по-детайлно?

- На първо място, КСО се отнася до грижата за хората, т.е. вашите служители, хората, които съставляват веригата за доставки, както и жителите на държавата, в която сте локализирали производството си. Помислете например за трагедията с местните производители на облекло в Бангладеш - големият пожар, в който загинаха повече от 1000 души. Това, което наблюдаваме, е, че КСО изгражда лоялност сред служителите, уважение и усещане, че работят в добра компания и с някаква обществено значима кауза. Повечето хора не са особено щастливи да бъдат част от компания, която не се интересува и не се грижи за никого и нищо друго освен за печалбите. Абсолютно голият див капитализъм не е привлекателен.

А какво мислите за твърденията и разпространеното схващане, че КСО политиките на корпорациите имат единствено PR обосновка и цел?



- Това изобщо не е вярно. Може да има някакъв минимален PR компонент в КСО, но ако компанията наистина има намерение и си е поставила за цел да допринесе към културата и обществото, в което оперира, това няма как да е само PR. Разбира се, приходите и печалбата са важни, те са част от 3P подхода, за който споменах. Но когато се борим със замърсяването на природата и климатичните изменения, с различните форми на ракови заболявания или с домашното насилие, това няма как да бъде PR. Тези теми са изключително големи и сложни и изискват средства, ноу-хау и множество усилия от страна на компанията, ако тя иска да получи доверие и уважение сред служителите си и по-широката общественост.

В концепцията на КСО сякаш е заложено и понятието за едно определено ниво на прозрачност, което компаниите трябва да постигнат, за да бъдат релевантни в XXI век. Как е възможно фирми, които само допреди няколко години са оперирали като затворени, изолирани актьори, каквато беше по-голямата част от частния бизнес в България например, да се отворят към обществеността и да станат по-прозрачни?

- Корпорациите на XXI век носят отговорност към обществото, за обществото, както и за собственото си етично поведение. И ако ще бъдеш отговорен към и за обществото, трябва да знаеш как възнамеряваш да допринесеш към общото благо или да подобриш страната или средата, в която действаш. Ако обаче предпочиташ да го криеш, това би било или защото не правиш достатъчно, или защото го правиш безрезултатно и неефективно. А промяната, за която питате - от затворени към прозрачни компании, може да се постигне само с промяна на корпоративната култура. Този преход няма как да се случи без участието или наличието на просветен мениджмънт - тя тръгва винаги отгоре. Във всички случаи не може да се върнем в миналото. В XXI век от компаниите се изисква да бъдат прозрачни и обществено полезни.

Споменахте, че КСО е създадена през 70-те години в САЩ. Как се е променила оттогава тази сфера и кои са основните тенденции в нея днес?

- Една от основните тенденции е по-дълбокото ангажиране с нуждите на служителите, отделянето на част от работното им време за различни доброволчески каузи. Съществува все по-голямо осъзнаване, че бизнесът е по-успешен, когато служителите са горди с работодателя си и са щастливи, че са част от дадена компания. Това се потвърждава и от различни статистики, свързани с подбора. Служителите, които отделят време на КСО активности, са по-мотивирани, ангажирани и се задържат за по-дълго време на работното си място. КСО освен това се превръща в един от основните инструменти за привличане и подбор - доказано е, че талантите ще предпочетат да работят за компания с КСО политики, отколкото за такава без. С други думи, КСО стои в основата на съвременните стратегии за изграждане на работодателска марка.

Колко скъпо струва КСО на компаниите?

- Не е задължително да е скъпо. Разбира се, ако възнамеряваш да построиш или да инвестираш в център за диагностика на онкологични заболявания, това би струвало доста, понеже са необходими високотехнологично оборудване и подготвен персонал. Но ако компанията и служителите й се съгласят да доброволстват два пъти в месеца например в построяването на обществен парк, тук става въпрос за време, не толкова за материални разходи. Във всички случаи, ако КСО политиките ви са стратегически обосновани, те ще възвърнат стойността си под една или друга форма - те увеличават приходите, изграждат бранда и репутацията и увеличават цикъла на престой на служителите в компанията. В Щатите например фирмите, които имат КСО политики, се ползват с доста данъчни облекчения, което е и един от начините държавата да стимулира бизнеса в тази посока.

Кои са най-големите грешки, които допускат компаниите по отношение на КСО политиките си?

- Първата е, че нямат ясна концептуална рамка за нещата, които се опитват да постигнат, и просто искат да се занимават с нещо. Така наблюдаваме бизнеси, които харчат средства, пари и усилия само и само за да изглеждат заети с някаква кауза. Но заетост не означава ефективност. Другата голяма грешка - некадърната реализация. Ако не осъществите инициативата си добре, няма как да постигнете задоволителни резултати. С други думи, трябва да имате ясна визия какво целите да постигнете и след това да знаете как най-ефективно да я приложите и реализирате.

А как ефективно може да се измерва КСО?

- Може да се прави по два начина - като положите ясен набор от ключови показатели на изпълнение (от англ. key performance indicators, или KPIs - бел. ред.) и, разбира се, като започнете с ясна базова линия. Ако разполагате и с двете, сте дори в още по-добра позиция, защото благодарение на тези два инструмента ще можете да кажете какво конкретно сте постигнали и какво не. И най-важното - трябва да заложите показателите и базовите линии още от самото начало на инициативата, а не една или две години след това.

Едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват мениджърите, е как да подсигурят не само консистентността, но и продължителността във времето на КСО политиките. Какъв вид организационно лидерство или комуникационни системи трябва да бъдат въведени, за да се гарантира, че КСО усилията ще продължат отвъд настоящото управление?

- Преди всичко КСО трябва да бъде неизменна и органична част от фирмената култура, да се изповядва философията на "това е начинът, по който вършим бизнес". Ако културата се промени или мениджмънтът претърпи провал и напусне, често пъти реакцията върви към връщане на фокуса единствено върху печалбата. Това е груба грешка - КСО не е като да изкараш нов продукт на пазара, а касае изграждането на нови форми на фирмено поведение. Затова трябва да имаш време да тестваш тези нови поведения, да вярваш в тях и да измерваш какви ползи носят те на компанията, но най-вече на обществото.

Каква е ролята на HR отделите по отношение на КСО?

- Добрите HR-и се вълнуват от теми като мотивацията на служителите, как да ги задържат за по-дълго, текучеството, но и как да привличат най-подходящите таланти. Няма как да не обръщаш внимание на тези въпроси, особено ако искаш да растеш. Така че двете роли са дълбоко свързани. Добрият HR е почти задължителна предпоставка за успешна КСО стратегия.

Как виждате бъдещето на КСО? Как ще се промени тази област през следващите 10+ години?

- Компаниите, които нямат установени и работещи КСО политики и не гледат на темата като на критичен компонент от лидерството през XXI век, ще изостанат рязко след останалите. КСО ще стане една от определящите разлики между успешните и високоефективни организации и тези, които не се представят добре. Няма да има средно положение - или ще си иновативен и креативен, или няма да си такъв. Ще бъде въпрос на оцеляване - ще победят най-приспособимите към своята среда, т.е. хората, планетата и печалбата.

Интервюто взе Димитър Пижев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигът на електронните подписи Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

22 май 2020, 3972 прочитания

Мениджърската библия на "Аванти" 4 Мениджърската библия на "Аванти"

Татяна Попова, управител на веригата за хранителни стоки "Аванти" пред "Капитал"

8 май 2020, 19463 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Работодателската марка и създаването на изживяване в процеса на кандидатстване стават все по-ключови за успешния подбор

Манджури Синха, глобален мениджър по подбора на IT таланти в Zalando SE, пред "Кариери"

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10