Ценностите зад PR бизнеса

Как се промени PR индустрията през годините?

Дори в глобален мащаб вече се прокрадва идеята професията да не се нарича PR, защото така повечето хора я асоциират само с връзка с медиите. Вече отдавна не правим само това, то не би могло и да подхранва бизнеса. Трансформацията е факт и говорим за интегрирани решения. Не правим типичния ATL, но търсим ефективния комуникационен микс за постигането на заложените цели и резултати. Ние вече се наричаме хибридна агенция.

Наш фокус като PR специалисти е да разработваме комуникационни стратегии, защото рядко компаниите имат такива и ни търсят за изпълнение на различни тактики. Така те се фокусират върху отделни проекти, които понякога нямат връзка помежду си. Ние твърдо вярваме, че трябва да има цялостна стратегия, за да постигнем резултати. Стратегиите от своя страна трябва да бъдат базирани на данни за бизнеса и за потребителите, които събираме и анализираме чрез различни иновативни инструменти. Напоследък важна част от комуникационния микс става и маркетинг през лидери на мнение.

А как се промени профилът на PR специалиста?

В момента трябва да имаш много и разнообразни умения. Като започнем от писането на съдържание, през визуализирането му, заснемане на видеа, записване на подкасти до програмиране. За целта всеки PR специалист трябва да бъде запознат с различните технологии и инструменти, които се използват ежедневно в работата ни и я улесняват.

С какво се различава вашата агенция от другите на пазара?

Две са нещата. Едното е корпоративната ни култура, на която много държим и дълго време работихме върху нея. Държим на пет ценности: учене, позитивност, иновативност, отговорност и страст към работата. Успяхме да съберем екип с приблизително еднакви ценности и поглед над живота и все повече си давам сметка колко важно е това. Ако преди това сме наемали хора заради професионалните им качества, сега първото и най-важно е ценностната им система. Втората разлика е желанието ни да създаваме иновативни комуникации. Всеки ден тестваме и експериментираме нови идеи и инструменти.

В края на миналата година открихте клона на Entrepreneurs’ Organization (EO) за Югоизточна Европа. Как решихте да станете част от асоциацията?

При пътуване до Мексико се запознах по случайност с един инвеститор от Америка, който ми препоръча да стана член на организацията, която го е развила като предприемач и инвеститор. Проучих я и имах две възможности – да стана член или да основа клон. Реших, че е по-добре да инвестирам време в това да основа клон. След като преминах през редица интервюта, от EO се съгласиха да основем клон в Югоизточна Европа. Трябваше да бъдем минимум 16 членове от региона, а сред изискванията да си член на организацията е компанията ти да има минимум един милион долара приходи. Така се събрахме общо 16 учредители, от които седем българи, седем румънци и двама сърби. Всички сме от различни бизнес сфери. Аз съм президент за настоящата и следващата година. Обикновено мандатът е една година, но заради старта и докато натрупаме опит, ще продължа две.

Най-голямото предимство на организацията е обмяната на опит и изграждане на контакти. Общо в цял свят EO има 13 хил. членове. Веднъж в годината пък се организират форуми, в които всеки разказва за развитието на бизнеса му и перипетиите.

Може ли и по-малка компания да стане част от организацията?

Има акселераторска програма за предприемачите с по-малки приходи, която цели именно да им помогне да достигнат този 1 млн. долара. Надявам се и нея да успеем да въведем за региона.

Вие сте и председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Какви цели за развитието й си поставяте?

Имам две основни цели – да развиваме професията и бизнеса на PR агенциите. Например взаимоотношения клиент - агенция, мениджмънт, да пазим репутацията на професията, да създадем общност около бранша. Искаме да работим в посока изграждане и популяризиране на професионални стандарти, защото малко се знае какво е добър PR например.

С какви проблеми се сблъска агенцията в ежедневната си работа?

Първият голям проблем е неразбирането на труда на PR агенциите като цяло. Трябва да работим върху това да обучим компаниите колко струват услугите и защо се различават цените между агенциите. Ние например инвестираме много в това да тестваме нови технологии, комуникационни инструменти и др., което увеличава цената на услугите ни. Трябва да обясняваме също и часовите ставки, защото ние продаваме експертиза и време, а не конкретни продукти.

Иска ни се да повлияем на клиентите да бъдат малко по-смели към иновативните решения. Сериозен проблем в професията като цяло остава споменаването на марките и компаниите в медиите. Не е коректно при криза да се споменава името на бранда, а при добро дело да не може. Това са двойни стандарти, които трябва да се изчистят.

Бихте ли променили нещо в кариерата си до момента?

Бих била по-смела. Някои решения не съм ги взимала от страх, а страхът не е добър съветник. Така навремето е можело да взема решения, свързани с партньорски взаимоотношения, които не съм направила. Хората понякога сме склонни да търпим.

Как си представяте бъдещето на комуникационния бизнес?

Живеем в много претоварена от информация среда. Ще трябва да работим в посока да даваме само полезната информация на подходящите хора в точното време по разбираем и точен начин. Трябва да познаваме много добре аудиторията, без да я тормозим и заливаме с информация. Затова все по-важни ще стават данните, които ни помагат да познаваме потребителите и от какво имат нужда те.

Интервюто взе Сирма Пенкова