С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 1 мар 2019, 12:06, 7167 прочитания

Спринт към гръцкия спортен пазар

Основателят на веригата Sport Depot Красимир Цонов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За компанията
Началото на веригата за спортни стоки Sport Depot е поставено преди 21 години. Повратна точка в развитието е сключването договор за франчайз със Sport 2000 International, една от водещите т.нар. buying groups в Европа за ритейл индустрията на спортни стоки с над 3855 магазина в 24 държава и приходи над 6.3 млрд. евро. Българската верига има 25 собствени плюс 3 магазина на франчайз - в Банско, Боровец и Сливен. На 28 март предстои отварянето на още два във Варна - един на District и един на Sport Depot. В тези 25 влизат и магазините District. В момента има 2 в София и по един в Пловдив, Бургас и Велико Търново, като с този във Варна ще станат 6.

Приходите на дружеството "Спорт депо" за 2018 г. на местния пазар са

61 млн. лв.

като дружеството е част от холдинг от 12 компании. Нетната печалба преди одитиране е 3.4 млн. лв. В компанията работят над

500 души
Красимир Цонов е създател и изпълнителен директор на веригата магазини за спортни стоки Sport Depot. Завършва Машинно-електротехническия институт в София (МЕИ) и става аспирант по електроника. След промените се насочва към частния бизнес и със съпругата си развива търговия и производство на охранителна техника. През 1998 г. навлиза в бизнеса с търговия на фитнес уреди, като така се полагат основите на "Спорт депо".

Как дипломиран инженер по електроника създаде компания за спортни стоки?


- Фирмата започна около фитнес уредите на Kettler. Беше в далечната 1998 г. и стана случайно - през невърнат заем от приятел. Вече шест години имах опит в бизнеса с електрониката. Завърших МЕИ, бях преподавател известно време. Учих за доктор на науките, станах аспирант, писах статии, дойде революцията и това CV нямаше значение, тъй като назначенията в МЕИ спряха и не успях да стана преподавател. Бях принуден да изкарвам прехраната на семейството си чрез частен бизнес. Започнах с електрониката, защото ми беше най-близка. Около 6 години със съпругата ми търгувахме с охранителна техника. Произвеждахме химически апарати, тъй като жена ми беше завършила Химикотехнологическия и металургичен университет.

Били сте в Канада. Защо не останахте там?

- От 1994 до 1997 г. със семейството ходихме в Канада, но не се установих там, защото вече имах фирмата в България. Тук за месец печелех толкова, колкото за година в Канада. Математиката показваше, че ако стоя две години в България, все едно съм изкарал целия живот в Канада. През 1994 г. имах 8 служители и макар компанията да беше малка, на пазара имаше дефицити и празни ниши с високи маржове. В момента рентабилността е изключително ниска и много трудно се започва фирма от нулата. Накратко: през 1994 г. отидохме в Канада за пръв път, две години по-късно се преместихме трайно там, но се връщах, за да управлявам бизнеса, и през 1997 г. за последен път отидох там.



Приятелят със заема кога се намесва?

- Приятелят с Kettler се намеси през март 1998 г. През юни, след като той не успя да върне парите, започнах усилена работа, за да си ги възстановя. Бързо осъзнахме, че само уредите Kettler не са достатъчни, и започнахме да добавяме и други брандове към нашия портфейл, като първият беше Lotto, последван от Lowa за туристически обувки, от Lafuma... След няколко години допълнихме с Adidas, с Nike. Веригата Sport Depot е на 12-13 години във вида, в който я виждате.

Как взехте решението да подпишете договора за франчайз с германската Sport 2000?

- Стартирахме с него, защото имахме проблем с Adidas и с Puma. Подготвяхме отваряне на магазин в Плевен, но вносителят на Puma ми каза, че имат силен дилър и няма да имам право да продавам Puma там. Ние издаваме каталози със списък на магазините с локации и няма как да се отбележи, че обектът в Плевен не предлага Puma. Вече имахме обекти във Варна и в Пловдив. Отказахме се от намерението си за Плевен и се насочихме към разширяване на мрежата в Сливен. Историята се повтори, този път с Adidas. Те ни съобщиха, че в Сливен има много силен франчайзьор и няма как да отворим магазин там. Разбрахме, че няма да успеем самостоятелно, и потърсихме гръб.

В Европа има две големи франчайз организации. Едната е Intersport, другата е Sport 2000 International. Но Intersport е организация от типа на McDonald's. Те ти задават правилата и така е възможно например да се окажеш в позицията лятото да трябва да заредиш с фланелка на Гана, защото има световно първенство, без значение, че в България тя няма да се продава добре. A Sport 2000 e франчайз организация от т.нар. buying group. Те договарят най-добрите условия заради пазарната си сила от голямата си мрежа от магазини. А ние ние имаме право на избор кои продукти да купим, като заплащаме фиксирана такса към Sport 2000. Това партньорство ни дава възможност да отваряме магазини, където искаме. Подписахме договора 2009-2010 г., като вече имахме 7-8 магазина и започнахме да се развиваме малко по-усилено.

Как се появи другата ви верига - District?

- Причината отново са големите марки. Те са си разделили колекциите, например Adidas имат едни продукти за дискаунтърите като SportsDirect и Decathlon, други - за general sports specialist, каквито сме ние и Intersport. След това е високият клас, където например са Stella McCartney, Alexander McQueen или Jordan. Това ни ограничаваше и не можехме да предлагаме най-интересната част. По тази причина създадохме магазините District.

Освен във Варна къде още предстои да откриете магазини?

- В момента сме се насочили към разработването на гръцкия пазар, като предстои откриване на първия ни магазин в Солун. Той ще е 2400 квадрата. Ще бъде отворен в края на април - началото на май. Това ще бъде най-големият магазин за спортни стоки в Северна Гърция.

Дотук имаме по един представителен магазин в Сърбия и в Румъния, тъй като в двете държави се занимаваме само с търговия на едро. Нямаме интерес и сила да развиваме верига на дребно, защото конкуренцията в Румъния е голяма, а Сърбия не е в ЕС и това създава големи пречки. Все пак, когато работиш на едро, е добре да има къде да покажеш на клиента какво продаваш, затова имаме по един представителен обект.
Докато в Гърция започваме да развиваме такава верига, каквато е в България. Тази година трябва да отворим 2 магазина минимум, макар че сме планирали 4 до октомври.

Започваме да строим и най-големия спортен магазин в България, в София на бул. "Цариградко шосе". Ще бъде на 4 етажа, 5000 кв.м, от които 1000 кв.м отгоре ще са офиси. Той ще е с търговска площ около 3000 кв.м, а толкова голям магазин за спортни маркови стоки в България няма. Планираната инвестиция е 6 млн. лв., като искаме да сме готови за следващия зимен сезон. Имаме и още една софийска локация в "Люлин", на "Царица Йоана".

Навлизането на Decathlon промени ли нещо за вас?

- Decathlon създаде възможност на хора, които нямат големи финансови възможности, да спортуват. Евтини стоки обаче имаше и преди френската верига. Decathlon вероятно е взел от Sport Depot част от най-ценово ориентираните ни клиенти. Но има различно търсене в сектора, например когато детето е малко, за ролерите му не е важно те да бъдат най-скъпият модел, защото номерът бързо се променя, а и то утре може да откаже да ги кара. Но има стоки, които човек няма да купи от Decathlon, защото те са аристократични като спорт. Например тениса или ските. Но Decathlon си има своята аудитория и смятам, че се справя прекрасно.

Колко голям е пазарът и какъв е вашият пазарен дял?

- Не може да се каже колко е пазарът, защото ние практически прекупуваме един от друг. Sport Depot сме най-големият магазин за спортни стоки, които продават маркови продукти и в същото време ние сме най-големият вносител. Като 90% от 150-те марки, с които работим, ги внасяме като изключителен представител. Например ние продаваме Fischer в нашите магазини, но зареждаме и всичките ски гардероби, така че бизнесът се преплита. Най-голям е оборотът на Decathlon. Ние сме на второ място, но Decathlon има доста повече площ от нас.

Картите за спорт MultiSport и Sodexo промениха ли допълнително пазара в положителна посока?

- Хората остават с впечaтлението, че ние продаваме спортни стоки, и това е така, но клиентите не ги купуват за спорт, а за да ги носят в ежедневието си, като моделите на Adidas, на Nike. Докато, ако даден клиент си купи ски, то е ясно, че ще ги използва в планината, но този хардуер прави 10% от оборота, а 70% идва от Adidas, Nike, Puma.
В България понякога липсва и култура. Например рядко може да се види велосипедист с каска. Има положително развитие, но трябва време. Ръстът на пазара сега идва от увеличените доходи. Чифт маратонки преди 10 години струваха 120 лв. и сега цената е същата, но се увеличи броят на хората, които искат Adidas и Nike и могат да си го позволят.

С колко расте пазарът на година?

- През 2017 г. имахме 28%, през 2018 г. - 21% ръст. Планираме по 20% ръст на пазара на година.

Как се развиват онлайн продажбите?

- В момента те са малко над 20% от общите, като сме заложили в бюджета електронните продажби да станат 23-24% тази година. За съжаление малко закъсняхме с подобряване на условията и през януари и февруари не постигнахме ръста, който заложихме. Но този пазар расте малко по-бързо от традиционната търговия в магазините, защото при онлайн търговията не съществуват ограничения. Много добре се развиват онлайн продажбите ни в Румъния. В Сърбия е по-трудно, защото не са в ЕС. В Гърция също стартирахме много добре и като завършим магазина, ще има 400 кв.м склад, от който ще обслужваме онлайн търговия, с което ще съкратим срока на доставка с един ден и цената ще падне.

Кое е най-трудното ви бизнес решение?

- Решението да стартираме в Гърция. В България нямаме проблеми, едни от първите сме. Финансово стоим добре. Но дебютът в Гърция е едно предизвикателство.

Бихте ли променили нещо, ако можехте да върнете времето назад?

- Много късно дадох свобода на мениджърите да си работят. Преди организацията беше доста по-централизирана и ръководството се намесваше повече в работата на ръководителите на отделите. Сега има делегиране. Тази свобода дава криле на екипа и те имат възможност да се изявят.
Q&A
Какви са хобитата ви?
Първо събирах марки. Второто хоби, което беше също и комерсиално - събирах римски монети. Направих колекция, която продадох през 1994 г. и си купих с нея апартамент в София. Сега събирам картини, имам интересна колекция от известни автори и на няколко месеца я допълвам с удоволствие. Играя тенис и карам ски. Карам и колело.

Имате ли любимо бизнес четиво?
Сега открих една книга на Акио Морита, собственикът на Sony - "Произведено в Япония". Иначе чета Investor, dnevnik, "Капитал". Дневник го чета електронно, докато "Капитал" - на хартия. Много обичам да подчертавам в книгите. Записвам си подчертаното в една тетрадка, започната 1979 г., когато бях войник.

Какви устройства използвате в работата и свободното време?
Имам телефон, таблет и по един лаптоп вкъщи и на работа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

3 октомври 2019
Хотел Империал Пловдив

Годишен бизнес форум Industry 4.0


Къде е мястото на България в Индустрия 4.0 и европейската карта на автомобилните производители?
Запазете своето място на форума Industry 4.0, организиран от Капитал, за да почерпите от първа ръка от опита и знанието на глобалните и местни лидери: Daimler, Volvo Group, McKinsey & Company, Schneider Electric, Aurubis и други.

Основни теми на събитието:


  • Перспективите за развитие на индустриалния и автомобилния сектори в страната и региона
  • Бизнес стратегиите за прилагане на нови технологии като AI и 5G на водещи европейски производители
  • Умните решения за по-добро използване на ресурсите и кръгова икономика
  • Конкретните ангажименти на държавата и общините за развитие на индустриалния сектор

Годишен бизнес форум Industry 4.0 Запазете билет

Прочетете и това

На какво ни учат грешките На какво ни учат грешките

Александър Лефтеров, изпълнителен директор на Tiger Technology, пред "Капитал"

23 авг 2019, 2246 прочитания

Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи 1 Джейн Дзие Сун: България е все по-популярна сред китайските туристи

Главният изпълнителен директор на китайската Ctrip Corporation пред "Капитал"

9 авг 2019, 2868 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Майк Лембъргър: Visa се учи от финтех вълната

Директорът "Продуктови решения" на Visa за Европа пред "Капитал"

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Плащай, за да живееш

Пациентите с масови заболявания доплащат 300 млн. лв., за да получат лекарства от здравната каса

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците