С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 апр 2019, 11:00, 4787 прочитания

Йохан Тейс: Имаме капитал за още придобивания, включително в България

Главният изпълнителен директор на белгийската KBC Group пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Визитка

Йохан Тейс e главен изпълнителен директор на белгийския банково-застрахователен концерн КВС Group. Магистър е по приложна математика и актюерство от Университета в Льовен. Към компанията се присъединява през 1988 г., като кариерата му започва първо в застрахователните поделения на групата, а след 2006 г. продължава в управителните органи на ниво група. По време на глобалната финансова криза Тейс е член на изпълнителния комитет на KBC Group, а след преодоляването й застава начело на бизнеса като главен изпълнителен директор.

В България KBC Group притежава третата по големина банка - ОББ, №3 в общото застраховане ДЗИ, четвъртата по големина на пазара лизингова компания "ОББ Интерлийз", дружества в управлението на активи и факторинга.
"Интересуваме се от покупки на банкови и застрахователни бизнеси, които са насочени към ритейла, малките и средните предприятия и корпоративния сектор."
"Инвестираме 1.5 млрд. евро за трансформация и конкуренцията на финтех компаниите не ни притеснява, напротив - държи ни будни."
Какви са перспективите пред бизнеса на KBC Group в Европа с оглед на икономическата и политическата обстановка?

За нас има много предизвикателства, които произтичат от средата, в която се намираме. От една страна, това са ниските лихви, които ще се задържат и през тази година. Имаме и ситуация на свръхликвидност, която е следствие на монетарната политика на ЕЦБ. Това от своя страна подлага на натиск маржините, с които работим. Има и множество регулаторни промени, които тепърва ще се отразяват - MIFID 2, Базел 4, IFRS 16 и 17. От друга страна, има геополитически елементи, които ни се отразяват - отношенията между САЩ и Китай, излизането на Великобритания от Европейския съюз, бюджетните затруднения на Италия. Всичко това прави финансовите пазари нервни и ние трябва да развиваме своя бизнес в условията на такава ситуация.


Но бих искал да откроя още едно предизвикателство в средата, в която работим, и което ни мобилизира още повече от останалите - това е дигитализацията и промяната в поведението на потребителите. Тя се случва много по-бързо, отколкото очаквахме, и води до предприемането на фундаментални промени в банковата система.

Какви бизнес възможности разкрива Brexit за вас?

Ние имаме банка във Великобритания, но тя е създадена, за да обслужва клиентите там, тя не търси експанзия. Така че сме взели мерки и за нея. По-важното е, че тези изтегляния на бизнес от Великобритания са ясен сигнал за това как пазарът оценява взетото решение. Сам по себе си Brexit има фундаментално въздействие както за Великобритания, така и за банковата индустрия в краткосрочния план от няколко години. Но той е в ход и ние трябва да се справим.



Консолидацията е също едно от предизвикателствата за европейските банкови групи. Как се променят позициите ви спрямо конкурентите на картата?

Ако слушате внимателно какво казва ЕЦБ, вие разбирате, че консолидацията трябва да се случи, за да може в Европа да има големи играчи. В същото време само допреди няколко години слушахме точно обратното - как не трябва да има твърде големи банки. Но това е реалността - ние сме в процес на консолидация. Затова KBC Group подсилихме допълнително позицията си в България с придобиването на ОББ, направихме и някои други, по-малки придобивки в региона. Ако на целевите пазари, на които работим, можем да направим нещо за разрастването на нашия бизнес, който се развива по банково-застрахователен модел, ние определено ще го направим.

Интересува ли ви придобиването на друга банка в България?

Ако се появи възможност, ние бихме я изследвали. Можем да си позволим още придобивки. Ние сме много добре капитализирани и генерираме капитал, който ни дава възможности за растеж. При други играчи процесите, които текат, са различни. Някои, например пристъпват към намаляване на експозициите си, включително и в България. И като резултат от тези разлики се получава така, че някои продават, а други купуват.

Имате ли определена сума за придобивания през тази година?

Държим буфер, равняващ се на 2% от капитала ни, който бихме могли да използваме за придобивания. Това са 1.9 млрд. евро капитал. Но имайте предвид, че когато говорим за капитал, сумата в евро е много по-голяма, защото с него се придобиват рисково претеглени активи. Например, ако ти купиш нещо, което струва 1 млрд. евро, то за приобиването му ти влагаш, да кажем, 600 млн. евро. Така че с този буфер бихме могли да придобием активи за близо 3 млрд. евро.

Какво би ви заинтригувало за покупки?

За нас представляват интерес както банкови, така и застрахователни бизнеси, които са насочени към ритейла, малките и средните предприятия и корпоративния сектор. Определено не ни интересува инвестиционното банкиране. Гледаме целевите си пазари, които са Белгия, Чехия, Словакия, Унгария, Ирландия и България.

Какви са очакванията ви за консолидацията на българския пазар? Все още ли играчите са твърде много за малкия обем?

Въпросът е не дали играчите са твърде много, а каква е рентабилността на пазара. Да, тя е по-висока от средната за Европа, но проблемът е, че средноевропейската рентабилност е твърде ниска. Освен това не за всички играчи в България рентабилността е еднакво висока. Има разлики. И те не произтичат от това кой колко е голям. Например Сибанк беше осмата по големина банка на пазара, но беше много рентабилна, защото имаше добър мениджмънт. Философията, с която се управляваше банката, бе, че нейната мисия е да обслужва клиентите, а за да го прави по най-добрия начин, банката трябва да е рентабилна, да генерира капитал. Защото когато имаш солидна основа, върху нея можеш да градиш бъдеще. С вече по-големият размер имаме възможността да правим икономии от мащаба, да сме по-ефективни. Но дори и сега философията ни остава същата, защото тя създава стойност.

През тази година се задават няколко риска пред рентабилността на банките, особено в България - от декември ще се изравнят таксите по валутните преводи, а от есента влизат в сила регулаторни промени, които ще отварят достъп до данни на банковите клиенти за финтех компании. Как смятате да отговорите на тези заплахи?

По отношение на изравняването на таксите, това е нещо, което е решено, ние нямаме какво да направим, освен да го приемем. Дали трябва на всяка цена да се търси начин за компенсиране на негативния ефект, не смятам. Ние правим бизнес от много и различни по вид транзакции, като винаги има едно минимално ниво за таксуване на услугата, което покрива нейната себестойност. Така че ние ще продължим да се придържаме към този модел на работа.

По отношение на конкуренцията от финтех сектора, както ви казах и по-рано, това е истинското предизвикателство за нашия бизнес. Само че аз гледам на него по-скоро като на възможност, от която да се възползваме. Ние имаме партньорски взаимоотношения с десетки финтех компании и аз виждам как те, които не са затиснати под тежестта на регулации, могат да си позволят да работят върху решения, които са страхотни за потребителя - лесни за използване и разбираеми. Но моделът на тези компании става нестабилен, когато трябва да скалират бизнеса си. Защото едно е да имаш 10 потребителя, друго е, когато имаш 500 хиляди.

Ако ние като традиционна банка не направим нещо, за да променим обслужването на клиента по такъв начин, че той да използва услугите ни лесно, тогава ние сме мъртъвци и финтех компаниите ще ни превземат. Но ако успеем да направим банкирането потребителски ориентирано, ако на едно място дадем достъп до всичко - застраховки, търговия и покупката на инвестиционни продукти по същия лесен и интуитивен начин, ако можем да интегрираме всичко това на едно място, тогава аз не се боя от финтех компаниите. Тогава, когато пускаме нова услуга, ние ще можем да скалираме от 0 на 12 млн. клиента само за ден.

А какъв е напредъкът ви в догонването на онова, което финтех компаниите вече постигнаха с потребителите?

Инвестираме 1.5 млрд. евро за трансформация и конкуренцията на финтех компаниите не ни притеснява, напротив - държи ни будни. Ако сте виждали нашето мобилно приложение за банкиране, то е едно и също за потребителите ни във всички държави и това е важно, когато се конкурираш с финтех компании, за които няма граници. В България миграцията към приложението се случи наскоро, така че тепърва ще се добавят и функционалностите, които се ползват в другите държави. В Белгия например, освен да банкирате през него, можете да си купите билет за градския транспорт или да си платите в обществения паркинг.

Защо смятате, че бурното развитие на финтех услугите и най-вече PSD2 с отварянето на достъпа до банкови данни за трети страни крие рискове за потребителите?

Нека ви попитам нещо: Имате дебитна карта в банка, нали така? Бихте ли ми я дали? Не? А защо тогава бихте го направили на някой, който не познавате, с PSD2? Рисковете са нещо, което хората подценяват. Да, всичко изглежда страхотно от гледна точка на иновации и конкуренция, но реалните последствия може да не са толкова позитивни.

Да ви върна към бизнеса в кредитирането. Банките подкрепяте предприятията в инвестициите им. На база на онова, което тече като проекти в България, каква активност очаквате през тази година?

На първо място смятам, че България върви в правилната посока - икономиката расте всяка година с около 3%, държавният бюджет и дълговата позиция са много добре управлявани, населението е образовано. Предстои ви да продължите да укрепвате инфраструктура и да балансирате секторно икономиката, което допълнително ще създаде заетост, ще повиши възнагражденията и ще увеличи благосъстоянието. Така че инвестициите са в правилните сектори и най-хубавото е, че разкриват достъп на България до европейския пазар, който с неговите 500 млн. потребители е наистина голяма възможност. Позитивен съм за развитието на страната и очаквам още по-голямата й интеграция с Европа.

Оптимист ли сте, че постъпките към банковия съюз и еврото ще успеят? България има ли подкрепа за това в Брюксел и Франкфурт?

Ако покриете всички стандарти, няма причина защо да не получите по-пълна интеграция. Това в момента се проверява, нека видим какъв ще е резултатът от проверката в банковия сектор. Ако всичко е наред, това ще е още една отметка по пътя напред.

Интервюто взе Гергана Михайлова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

13 дек 2019, 698 прочитания

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора 1 Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

6 дек 2019, 1824 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Клеменс Химпеле: Иновацията е решение само когато технологиите се прилагат

Австрийският икономист и ръководител на отдел в общината на Виена обсъжда иновациите в модерния град пред "Капитал"

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10