Клеменс Химпеле: Иновацията е решение само когато технологиите се прилагат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Клеменс Химпеле: Иновацията е решение само когато технологиите се прилагат

Toni Tonchev

Клеменс Химпеле: Иновацията е решение само когато технологиите се прилагат

Австрийският икономист и ръководител на отдел в общината на Виена обсъжда иновациите в модерния град пред "Капитал"

2591 прочитания

Toni Tonchev

© EurocommPR


Визитка

Клеменс Химпеле е австрийски икономист, ръководител на отдел "Икономика, труд и статистика" на община Виена, още познат като Отдел 23. Химпеле проведе лекция за опита и предизвикателства на град Виена с новата дигитализирана споделена икономика на 21 февруари в "Квадрат 500". Лекцията беше част от по-голямата конференция "Диалог за бъдещето", организирана от община Виена, община София, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции и Виенската бизнес агенция.

Сблъскала ли се е Виена с проблеми, свързани с услуги като Uber? Как се съчетават такива услуги с функционирането на градската инфраструктура?

- Във Виена имаме Uber и Taxify, но регулацията на този пазар е на национално ниво, така че не можем да ги регулираме ние самите. Uber твърдят, че работят на загуба, други казват, че това не е така, но Виена не може да заеме позиция по въпроса. В момента текат няколко дела в съда и предстои да видим как ще приключат.

Ако услуги като Uber се придържат към целите ни (като държава или град) - осигуряват защита на потребители и работници и не водят до загуба на ресурси, тогава са добре дошли да работят във Виена. Но ще трябва да се справят със загубите. Може да се наложи да се променят законите, ако се окаже, че не отговарят на ситуацията, която нови споделящи услуги като Uber създават, но ще разберем това в следващите няколко години.

Споменахте по-рано, че Виена има проблем с AirBnB и недостига на жилища поради хазяи, които мащабно предлагат услугата като хотелиери. Можете ли да дадете пример за нови споделени услуги, които допринасят за общественото благо във Виена?

- Има малки компании като "Библиотеката на вещите". Има много неща, от които не се нуждаете често. Ако искате да си поправите стената и ви трябва бормашина, ще си я купите, ще си свършите работата и след това нещото ще събира прах 20 години в мазето ви. Ако използвате "Библиотеката на вещите", може бормашината, закупена от един човек, да бъде използвана от 25. По този начин се пестят важни ресурси.

Друг позитивен аспект е споделящи услуги за коли, колелета или е-скутери. Те могат да бъдат експлоатирани, тъй като се нуждаят от паркоместа, но съм уверен, че проблемът с мястото може да бъде ефективно разрешен чрез дигитално планиране. Вече нямаме проблем с колелетата, оставени навсякъде, защото имаме единна система за споделяне на колелета. Виена вече предлага и е-скутер услуги на компаниите Bird и Lime и тази микромобилност работи добре, тъй като скутерите не ползват много енергия и са в пъти по-компактни от колите.

Не на последно място си остават услугите за споделяне на коли (да не се бъркат с наемането на шофьори в стил Uber). Аз самият не притежавам автомобил, но ако се нуждая, просто мога да прекося една или две улици и да се кача в споделена кола. Когато всички имат личен автомобил, той просто седи паркиран някъде 95% от времето. Споделянето на автомобили помага за по-ефективно използване и на техниката и на мястото в града.

През 2016 г. във Виена е имало 370 превозни средства на 1000 души срещу 550 в България през 2016 г. Как се променя това число през годините?

- По-ниско е отпреди няколко години, което се дължи на така наречения разделение на превоза във Виена. Ние се гордеем с това, че само 27% от всички пътувания в града ни се извършват чрез частни превозни средства. Има добър градски транспорт, който продължаваме да разширяваме, и освен това е евтин. Може би знаете, че годишната карта за целия градски транспорт във Виена струва 365 евро - по евро на ден. Това е изключително евтино за град с цени и стандарт на живот като Виена. Много по-лесно е да вземеш метрото от собствената си кола. Ето защо населението ни притежава по-малко коли днес, отколкото преди 10 години.

Как се информира екологическата ви стратегия от дигитализацията? Как се възползвате от новите технологии?

- Дигитализацията предлага много възможности. Историята е следната - от милион работещи във Виена всеки ден 260 хил. идват от близки региони извън града. Това създава много задръствания всеки ден. Дигитализацията постепенно ще създава все по-голяма възможност за работа от вкъщи - така можем да пестим важни ресурси, които да се използват в други сектори на икономиката.

Дигитализацията предлага много възможности, но също налага и регулации за справяне с алгоритмите. Като обществена институция не можем просто да приложим машинно учене или изкуствен интелект без ясни граници и правила за използването им. Надяваме се да можем да постигаме все повече физически задачи с дигитални ресурси в бъдеще.

Другият въпрос е какво ще правим с парите и ресурса, които се спестяват от дигитализацията. Въпросът как да осигуриш добър стандарт на живот на населението, без да унищожаваш екологията, си остава неотговорен за всички градове по света. Няма прост отговор на този въпрос, иначе вече щяхме да сме го приложили.

Какво според вас дефинира един умен и обитаем град през XXI век?

- Мога да ви отговоря как би трябвало да изглежда един такъв град, но не съм сигурен, че събитията ще се развият както се надяваме. Най-важното предизвикателство пред нас е въпросът с природните и екологически ресурси. Също така все повече хора се местят да живеят в градовете, което създава необходимостта от построяването на повече апартаменти, за да може един град се справи с високата гъстота на населението. Не на последно място идва и проблемът с икономическите неравенства, който е приложим както в населението на един отделен град, така и за целия континент и целия свят.

Въпросите и предизвикателствата, които трябва да разрешим, са ясни. Не съм сигурен обаче дали ще успеем да се справим с тях в следващите 50 години, и то главно заради заплахата, която промяната в климата представлява. Градовете са добро място за справяне с климатичните промени - ако живеете в град, се нуждаете от по-малко ресурси от хората в провинцията, обикновено не се нуждаете от кола, а ако апартаментът ви се намира в голяма сграда, се нуждаете от много по-малко енергия за отопление.

Докато обсъждаме предизвикателствата, в какво трябва да инвестира един град на бъдещето най-много?

- Инвестициите в образователната система са изключително важни, особено в ранното образование и детските градини. Населението на Виена е изключително разнообразно - добре е децата да започнат образованието си възможно най-рано и да се запознаят с общите правила и ценности на обществото.

Жизнено важно е да се инвестира и в обществения транспорт. Във Виена тъкмо започваме нова линия на метрото, която ще се строи през следващите 10 години. Инвестираме сериозно и в общинските жилища. През 2019 г. се навършват 100 години от инициативата "Червена Виена", с която общината е започнала да строи общински жилища през 1919 г.

Проблемите на модерния град обаче не могат да бъдат разрешени само чрез стари технологии. Кметът на Виена иска да превърне града в столица на дигитализацията - това значи да използваме технологиите. Ако притежаваш технология, но не я използваш, тя не е решение. Иновацията означава да приложим тези нови технологии в града и да се възползваме от добавената им стойност.

Интервюто взе Деян Димитров

Визитка

Клеменс Химпеле е австрийски икономист, ръководител на отдел "Икономика, труд и статистика" на община Виена, още познат като Отдел 23. Химпеле проведе лекция за опита и предизвикателства на град Виена с новата дигитализирана споделена икономика на 21 февруари в "Квадрат 500". Лекцията беше част от по-голямата конференция "Диалог за бъдещето", организирана от община Виена, община София, Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции и Виенската бизнес агенция.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK