Кристиан Руби: България не развива достатъчно бързо ВЕИ
Генералният секретар на Асоциацията на електроенергийната индустрия в Европа Eurelectric пред "Капитал"
Кристиан Руби е генерален секретар на Асоциацията на електроенергийната индустрия в Европа - Eurelectric. Той има богат опит в политическите комуникации и публичните отношения. В периода май 2015 – декември 2016 г. е бил част от екипа на WindEurope, където е заемал позицията главен директор по политиките, отговарящ за разработването и прилагането на политическата стратегия на асоциацията. Преди WindEurope Руби е бил асистент на бившия европейски комисар по действията в областта на климата Кони Хедегор. В продължение на няколко години е бил държавен служител в датското Министерство на климата и енергетиката и Министерство на околната среда.
Руби беше един от лекторите на международната конференция "Чиста енергия и инвестиции в енергетиката - реалности и предизвикателства", която се проведе в Стара Загора на 4 април.
Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да декарбонизира икономиката и да премине изцяло към чиста енергия към 2050 г. Но важният въпрос е какво трябва да се предприеме още днес, за да може това да бъде постигнато?
- Голямото предизвикателство пред електроенергийния сектор, от една страна, е да се декарбонизира самият той, но от друга, е необходимо и да се електрифицират сектори като транспорта, отоплението и дори индустрията. Така че всъщност имаме двойно предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно с редица малки стъпки. Няма как нещата да се случат изведнъж.
Добрата новина е, че вече сме изминали голяма част от пътя - още сега около 60% от електроенергията в Европа е въглеродно неутрална. Половината от нея идва от атомни централи, а другата половина е от възобновяеми енергийни източници. От тази гледна точка аз смятам, че е напълно възможно да постигнем 100% декарбонизация на сектора. Дори още в следващите 10 години би могло да има съществен напредък в тази посока.
Основният въпрос сега е как ще се случват инвестициите във ВЕИ. Знаете, че първата вълна отпреди няколко години бе движена от субсидиите. Вероятно в някои страни този модел ще продължи да функционира и занапред. Но много по-често ще ставаме свидетели на чисто пазарни проекти, каквито вече се реализират в Дания например.
Това е продиктувано от драстичното понижение на цените на соларните панели и вятърните турбини...
- Да, разходите за ВЕИ се понижиха значително и ако сега пазарната реализация на такива централи е по-скоро прецедент, то няма съмнение, че само след 5 години повечето зелени проекти ще бъдат движени изцяло от пазарните сили.
Как ще се управлява електроенергийната система с увеличаващ се дял на непостоянното производство от слънце и вятър?
- Безспорно е, че ВЕИ ще бъдат по-евтини от конвенционалните енергийни източници. Но също така ние ще имаме нужда от ТЕЦ, за да балансираме системата, когато няма слънце или вятър. До известна степен този въпрос е регламентиран в новия пакет от директиви "Чиста енергия за всички европейци", който бе приет миналата година. Имаме подобрена пазарна среда със създаването на борсовите сегменти за търговия с електроенергия в рамките на деня. Секторът е отворен за всички и предлага голяма гъвкавост както при цените, така и при продуктите.
Всички тези малки неща създават възможност за конвенционалните електроцентрали не само да участват на пазара, но дори и да генерират печалба при правилни стратегии.
Дали ще има необходимост от някакви специфични политики за бъдещия електроенергиен пазар?
- Смятам, че през последните 5 години на европейско ниво бяха приети множество разпоредби - имаме нови цели за ВЕИ и енергийна ефективност, схемата за търговия с CO2 беше променена, бяха въведени нови правила за целия енергиен пазар, имаме стриктни разпоредби за транспорта и т.н. Следващата стъпка е това законодателство да бъде сведено на национално ниво и най-важното е това да се случи по правилния начин.
Необходимо е време, за да може този нов модел да заработи и да бъде оценен. Ако след няколко години се установи, че в определен аспект нещата не се случват, вероятно ще трябва да предложат други политики и разпоредби. Сега обаче нека да оставим пушилката от последните години да се разсее и да видим как ще работи новият пазар.
Докато говорим с вас за декарбонизацията на икономиката, стотици хора от региона на Стара Загора протестират с искания за запазване на въглищните централи и мините в комплекса "Марица-изток". Плановете на българското правителство са да запази това производство не само до 2030 г., но и след това. Как тази политика се вписва в европейската?
- Част от трансформацията на енергетиката несъмнено е свързана с осъзнаването на факта, че различните страни започват прехода от съвсем различни етапи. В Eurelectric сме направили анализ, че енергийната система на ЕС може да бъде напълно декарбонизирана до 2045 г. Това е след повече от 25 години и трябва да е напълно ясно, че през този период конвенционалните електроцентрали ще имат важна роля за балансирането на системата. Затова паралелно с инвестициите във ВЕИ трябва да се поддържат и останалите мощности.
Но моето мнение е, че България не развива достатъчно бързо възобновяемите енергийни източници и това е сериозно предизвикателство пред правителството.
Българските управници, както и голяма част от обществото, не харесват особено ВЕИ заради горчивия опит с високите субсидии, които повишиха цената на електроенергията...
- Това наистина е проблем, но той е по-скоро свързан с нагласите, отколкото с реалността. През 2010-2012 г. инвестициите в зелени технологии бяха продиктувани именно от субсидиите, но сега вече не е така и това трябва да бъде обяснено на хората. До няколко години ВЕИ ще са предпочитаната технология от инвеститорите в енергетиката не само заради по-ниските първоначални разходи, но и поради по-малкия риск в дългосрочен план. От властите се иска единствено да гарантират правната сигурност в страната, другото ще свърши пазарът. Затова не бива да се страхувате от бъдещето, то разкрива много нови възможности за енергийния сектор.
Гледайки към бъдещето обаче, българското правителство планира изграждането на втора ядрена централа - край Белене. Тя ще има два блока с по 1000 МВт мощност, каквито са и в АЕЦ "Козлодуй", който ще работи поне до 2050 г. Смятате ли, че при такова развитие ще има място за нови ВЕИ?
- В повечето случаи АЕЦ се приема за базова мощност, но някои страни успяват да използват атомната енергия много по-гъвкаво, като я комбинират с ВЕИ за покриване на пиковото потребление. Въпросът не е толкова в това дали ще бъде АЕЦ или ТЕЦ, а дали системата може да се балансира. С добро прогнозиране би могло да се оперира електроенегийна система с голямо участие на АЕЦ и ВЕИ. Но по-ключовото тук е от кого зависиш за доставката на ядрено гориво и поддържането на централата...
За доброто управление на електроенергийния сектор от съществено значение е и преносната мрежа. Тя трябва да бъде модернизирана, да става по-умна и да позволява автоматизирани процеси. В България инвестициите в това направление са регулаторно ограничени, за да се поддържа по-ниска цена на тока. Какво може да причини отложеното модернизиране на преносната и разпределителната мрежа?
- Важността на тези мрежи все още не е напълно осъзната. Те на практика ще са сърцето на бъдещата електроенергийна система. Чрез тях ще се управлява производството на ВЕИ, зареждането на електрическите коли, съхранението на енергия и т.н. Затова е необходимо те да бъдат дигитализирани и да съчетаят в себе си най-модерните технологии за обработка на данни в реално време и изкуствен интелект. От днешна гледна точка може да се окаже по-правилно да се вложат средства в компютри, които да управляват съществуващата мрежа, отколкото да се полагат нови кабели.
За да се случи това, електроразпределителните предприятия трябва да работят в сигурна среда, да получат подкрепа от правителството, а не да бъдат ограничавани. Ясно е, че това е свързано с цената на електроенергията, която за българите е изключително чувствителна. Но инвестициите в електроенергийната мрежа са от критично значение за бъдещето на сектора и в един момент ще позволят да имаме много по-ниски тарифи.
Освен това не бива да се забравя съвкупната цена на енергията. Сега българските граждани плащат милиарди за внос на петрол и природен газ. Ако електрифицирате по-голямата част от транспорта, отоплението и индустрията и това електричество идва от местни ВЕИ, в крайна сметка разходите ще са много по-малко. Но по-важното е, че ще си осигурите по-голяма независимост от другите страни и ще подобрите търговския си баланс.
Чудесен пример за такъв преход е Исландия, която до неотдавна внасяше огромно количество петролни продукти, за да се отоплява. Сега страната използва за целта термалните си извори. Това стана с цената на голяма инвестиция, но дългосрочно бяха спестени разходите за внос на петролни продукти и като резултат балансът е положителен. България също има огромен потенциал за ВЕИ. Само трябва да го осъзнае.
Интервюто взе Ивайло Станчев
