С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 юни 2019, 9:42, 3176 прочитания

Миглена Стоилова: България трябва да си постави по-амбициозни ВЕИ цели

Председателят на надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миглена Стоилова е председател на надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация и член на управителния съвет на Националната енергийна камара. Тя също така е член на Съвета на директорите на "Енел грийн пауър България".

До края на юни Министерството на енергетиката приема коментари и препоръки за новия Интегриран национален план за енергетика и климата до 2030 г. Документът вече предизвика множество въпроси без да даде отговори за това как ще се развива енергетиката на страната. Какъв е вашият прочит?


- На фона на динамичните промени в електроенергетиката през последните години ветроенергийната асоциация е сред основните участници в дебатите за развитието на сектора. Националният интегриран план определено е един от тези значими въпроси, които заслужават съответния отзвук. Всички заинтересовани страни изпратиха своите първоначални становища. Надявам се с общи усилия и в конструктивен диалог до края на 2019 г. да достигнем до национален план, който да очертае обективно приоритетите на страната, да заложи на конкурентните ѝ предимства и да отговори на все по-амбициозните европейски екологични изисквания. Целта ни е до 2030 г. да имаме модерен и конкурентен енергиен сектор, който да отговоря на нуждите на гражданите и бизнеса за електрификация, декарбонизация и да гарантира доставката на чиста енергия при оптимална цена.

Енергетиката е в преход и решенията, които следва да вземем и изпълним, са доста трудни, тъй като изискват от нас промяна на начина ни работа, бизнес фокуса и професионалните ни качества. Трябва да бъдем по-динамични, гъвкави и да отговаряме адекватно на нуждите на нашите традиционни и нови клиенти. За инвеститорите пък националните планове са основен стратегически документ, който ще им даде възможност да се насочат към страните, в които ще са необходими инвестиции за постигане на набелязаните национални цели.

Очакваше се един от основните акценти в интегрирания план да бъдат ВЕИ, особено при новите цели на ЕС за 32% дял в брутното производство на електроенергия. Защо обаче в публикувания проект липсва визия за развитието на този сектор?



- Дебатите след публикуването на първоначалния вариант на плана показаха действително, че има широко разбиране в НПО и енергийните среди, че ВЕИ целта е не достатъчно амбициозна и следва да бъде преосмислена. Анализ на IRENA (Международната агенция за възобновяема енергия) за потенциала на страните от Европейския съюз показва, че до 2030 г. за България е постижим 35% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление при конкурентни разходи и наличния ресурс, като от посочените проценти значителен е делът на енергията от вятър. Затова ние в БГВЕА считаме, че националната цел за дял на енергията от ВЕИ в крайното брутното потребление на енергия трябва да бъде далеч по-амбициозна от заложената.

В проекта на интегрирания план следва да бъдат очертани необходимите законодателни и регулаторни стъпки, които да направят възможно и конкурентно навлизането и пазарната интеграция на нови възобновяеми мощности. Става дума за насърчаване на инвестициите в инсталации за съхранение на енергия, интелигентни мрежи, развитие на "demand side response" - потребителите да са активни участници на пазара, взаимосвързаност на електроенергийната ни система и пазар в рамките на европейската електроенергийна система.

Могат ли да се случат инвестиции във ВЕИ и по-конкретно вятърни турбини при изцяло пазарни условия?

- България има значителен ветрови потенциал и бихме могли да очакваме висок ръст на инсталираната мощност от вятърна енергия при стабилна и предвидима пазарна среда. При тези условия през следващите 10 години производството на енергия от вятър би могло да заеме все по-значимо място в енергийния микс на България.

В немалка степен националните планове се очаква да насочат инвестиционния интерес и съответно средства към страните, които показват решимост за развитие на тези технологии. Инвестиционният риск, който е ключов за цената на капитала и съответно цената на енергията, би бил по-нисък там, където ясно е заявено намерение за развитие на ВЕИ мощности. Предвид чувствителността на българското общество към цената на енергията считаме за наложително държавата да заложи в интегрирания план максимално висока цел за ВЕИ, за да привлече инвестиции с ниска цена на капитала и по този начин да гарантира възможно най-ниска цена на електрическата енергия за крайните потребители.

Също така ключова за инвеститорите е предвидимата и стабилна регулаторна среда, гарантираща равнопоставеност и справедливо третиране на всички участници. Ретроактивните мерки и променящите се условия и пазарни правила, на които бяха изложени ВЕИ производителите през изминалите 10 години, подкопават сигурността и доверието на инвеститорите, създавайки непредвидени при планирането, финансирането и извършването на инвестициите значителни разходи. В една изцяло пазарна енергийна среда с нарастващ дял на възобновяемата енергия подобни практики неминуемо биха довели до увеличаване на цената на електроенергията за крайните потребители.

Правителството залага най-вече на поддържането на въглищната индустрия и ТЕЦ, като очертава хоризонт 2050 г. за тяхната експлоатация. Какво е вашето мнение за това?

- Начертаният от ЕС път към декарбонизация е свързан с поетапната замяна на централите на фосилни горива с възобновяеми енергийни източници. Действително в периода на преход към нисковъглеродна икономика електроенергийната система на България има необходимост от въглищни централи, които да спазват все по-стриктните европейските екологични изисквания. Наред с това в интегрирания план следва да бъдат предвидена пътна карта и конкретни мерки за преминаване към нисковъглеродно електропроизводство, като например включване на страната в европейските програми за преструктуриране на въглищните региони, активно участие с проекти в рамките на финансиращите механизми на ЕС за търговия с емисии, национална подкрепа при преминаването на съответните райони към нисковъглеродна икономика, алтернативна индустриализация и насърчаване на ВЕИ свързани производства. Политиките по декарбонизация не трябва да бъдат отлагани, тъй като това би оскъпило този преход.

Една от основните тези на критиците на ВЕИ е непостоянното производство и трудностите, които създава това за електроенергийната система. Би ли могла българската енергийна мрежа да се балансира при удвояване на производството от ВЕИ?

- Производството на енергия от вятър има своите специфики, както и всяко друго електроенергийно производство, и задача на правителството и всички заинтересовани страни е да развием електроенергийния пазар, така че той да интегрира нови ВЕИ мощности. ЕС вече прие в началото на тази година нови правила за работа на електроенергийни пазари, които имат за цел именно да направят възможно навлизането на повече ВЕИ централи. И настоящите, и бъдещите вятърни централи са отговорни финансово за небалансите, които предизвикват. В тази връзка, за да се гарантира оптимална и справедлива цена на балансиращата енергия, балансиращият пазар в България следва да се реформира в посока на прозрачност, ликвидност и свързаност с регионални пазари на балансираща енергия.

Вятърните централи също биха могли активно да участват като балансиращи мощности, като намаляват производството си при необходимост или са доставчик на спомагателни услуги. Това е предвидено и в новите европейски пазарни правила.

Как се отразява новият пазарен модел върху производителите на вятърна енергия с обща инсталирана мощност от 4 и над 4 МВ, които от 1 януари продават енергията си на борсата?

- Изминалите 5 месеца от участие на големите вятърни производители на свободен пазар са твърде кратък срок, за да бъдат направени генерални изводи за функционирането на новия модел. Периодът е белязан от много високи и от относително ниски цени на БНЕБ. Тенденцията, която наблюдаваме, е, че пазарът се влияе от големите доставчици на електроенергия и съответно производителите на вятър са зависими от тяхното поведение на борсата. Наблюденията ни показват, че профилът на производство на вятърните централи не позволява те да се възползват от високите цени на електроенергия в пикови часове, а по-скоро получават цени за оф-пик енергия.

Значи ли това, че производителите сега получават по-малко приходи спрямо преференциалните цени, които имаха?

- Оценка за доходността на вятърните централи би могла да бъде направена след едногодишен цикъл поради сезонността на производството на електроенергията от вятър, както и сезонността на консумацията, която влияе на борсовите цени. Освен това приходите, които производителите получават при продажба на електроенергия на борсата, са на база на подадения от тях прогнозен график. За сравнение, преди това преференциалната цена се изплащаше за произведено количество електроенергия. Именно тези променливи са показателни за новите пазарни рискове, пред които се изправят ВЕИ производителите. Необходимо е да разполагаме с усреднени едногодишни данни за доходите на вятърните производители, за да можем да преценим дали те са сравними или не с възнаграждението по преференциална цена.

Също така изводите от този анализ са валидни само за разглеждания период, а не са показателни принципно за новия режим на участие на борса и договори за премия. През всеки нов регулаторен период КЕВР определя нова прогнозна пазарна цена, която може да доведе до противоположни изводи за доходността за съответния едногодишен период спрямо предходния.

Като позитивен аспект, свързан с въвеждането на новия пазарен модел, може да се отбележи възможността за участие на ВЕИ в платформата "в рамките на деня", което помага за намаляване на предизвиканите небаланси в системата и съответно до намаляване на разходите. До края на предходната година ВЕИ производителите нямаха право да участват на тази платформа на БНЕБ поради изискването да са членове на стандартни балансиращи групи.

В същото време притеснителен за нас е фактът, че предложението за въвеждане на компенсаторен механизъм (бел. двупосочна компенсация при разлика между постигнатата реална пазарна цена и определената от КЕВР за съответния регулаторен период прогнозна пазарна цена) не бе възприето. Това наше искане бе продиктувано изцяло от стремежа за справедливо третиране на съществуващите инвестиции посредством запазване на доходността на съответните проекти. При настоящия модел и липсата на подобен механизъм за компенсация обаче производителите носят и пазарен риск по отношение на цената на електрическата енергия на борсата, и регулаторен риск по отношение на определената от регулатора прогнозна пазарна цена.

Какъв е ефектът от отмененото от Върховния административен съд решение на КЕВР от 2015 г. за определяне на нетно специфично производство и последвалите го нови регулаторни решения?

- Решението наложи поредната ретроактивна мярка срещу ВЕИ, като ограничи количествата електроенергия, които се изкупуват по преференциална цена. При производителите на енергия от вятър значително ощетени са най-ефективните централи с най-скъпа инвестиция. Спечелените от производителите след три години и половина съдебни дела възстановиха макар и само морално справедливостта. Новите решения на КЕВР предвиждат идентични с отмененото от ВАС решение нетни специфични часове, които са приложими със задна дата (от 1 януари 2015г.) и станаха повод за множество нови съдебни дела.

Друг ефект, който е специфичен за производителите от вятър с най-ефективните производствени мощности и отново свързан с решението на регулатора за нетно специфично производство, е, че те бяха принудени да подпишат договори за премия, в които да фиксират по-ниски нетни специфични часове (2000), въпреки че попадат в категория производители с по-високо нетно специфично производство (2300). Това е един регулаторен проблем, наследен от периода преди участието на ВЕИ на либерализиран пазар. Той е свързан с неясно регулаторно решение, което даде повод за множество търговски и съдебни спорове. Договорите за премия бяха удобен инструмент за прекратяване на тези спорове във вреда на производителите.

Интервюто взе Ивайло Станчев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кризата на Силициевата долина Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

19 юли 2019, 2884 прочитания

Да управляваш 520 000 души 1 Да управляваш 520 000 души

Франк Апел, главен изпълнителен директор на Deutsche Post DHL Group

12 юли 2019, 4497 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервюта и коментари" Затваряне
Орнит Шинар: Държавата не трябва да се меси там, където частният сектор се справя добре

Ръководителят на стартъп партньорствата на Citibank в интервю за "Капитал"

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността