С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 юни 2019, 11:11, 3215 прочитания

Орнит Шинар: Държавата не трябва да се меси там, където частният сектор се справя добре

Ръководителят на стартъп партньорствата на Citibank в интервю за "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С населението си от 8.8 млн. души Израел е сравнима като големина с България, но като степен на развитие в областта на предприемачеството и технологиите двете страни са като различни планети. По данни на независимата неправителствена организация Startup Nation Central технологичният сектор допринася за 12% от брутния вътрешен продукт и дава заетост на 8% от работещите в страната.

През 2018 година там работят активно 6600 високотехнологични компании, проведени са 681 рунда по финансиране на стартъпи, с които са набрани 6 млрд. долара. Завършени са 97 изхода от инвестиции в такива дружества на обща стойност 3.28 млрд. долара. Броят на професионалните инвеститори в сектора е 430 и за една година се е увеличил с 16. Мултинационалните компании, разкрили развойни центрове, са 320, а специализираните хъбове, акселератори, co-working space и програми за подкрепа на стартиращи компании в технологиите са 225.

За да стигне толкова напред, Израел е изминал не много дълъг, но затова пък поучителен път. Бедна на природни ресурси, но богата на образовано, тренирано в армията население, преди 20 години държавното управление оценява потенциала и избира да подпомогне развитието на технологичния сектор, като предложи стимули на мултинационалните гиганти да отворят развойни центрове в страната, а и на квалифицираните професионалисти чрез привлекателна имиграционна политика.

Citigroup e една от компаниите, отворила Innovation Lab в Тел Авив, а резултатът е в десетки разработки, които, от една страна, подкрепрят стартъп екосистемата на Израел, а, от друга - фундаментално променят начина, по който се развива глобалната банка. От лабораторията й тръгва например проектът Proximity, който дава възможност на инвеститорите дистанционно да участват в общи събрание на акционерите и след тестовия период във Великобритания ще бъде предложен на глобалния пазар. През развойния си център в Тел Авив банката гледа и към възможностите на близките дестинации, стана ясно по време на медийна среща, организирана от банката за журналисти от Централна и Източна Европа, включително и България. В интервю за "Капитал" Орнит Шинар, която е ръководител дялови инвестиции и иновации в Citi, каза, че акселераторската програма на институцията е отворена и за технологични компании от България.

Шинар, която израелският вестник Haaretz определя като една от 66-те жени, които трябва да познавате, ще бъде в София на 20 юни за участие в InnoStart Forum, който се организира от Американска търговска камара в България и Израелско-американската търговска камара.

Защо финтех компаниите все още не са завладели света и банките продължават да си държат позициите?

Когато се появиха първите стартъпи, те гледаха банките и си представяха какво от услугите им могат направят по-добре. Но без да познават сърцевината на банковата дейност, знанието им се ограничаваше до тяхната клиентска интеракция с банките. Затова и през 2013-а имаше толкова идеи около банкоматите.


Така че първите предприемачи във финтех сектора направиха промени, но не и революции. Но колкото повече стартъпите започват да разбират бизнеса на банките, толкова по-значими стават промените, които внасят. Това израстване върви едновременно с растежа и предприемачите рабират, че не е една и съща тежестта на регулациите, когато имаш хиляда потребителя и когато имаш няколкостотин хиляди. Те вече знаят, че някои неща в банките са тромави не защото ние искаме да направим труден живота на нашите клиенти, а защото сигурността е наистина приоритет и не можем да си позволим грешки.

В същото време финтех стартъпите изиграха голяма роля за това банките да преоткрият себе си. За мен лично онази Citi, към която се присъединих преди години, вече не е същата Citi. Ако щете, начинът на мислене в институцията е друг.

Но все още ли има такава заплаха, че финтех компаниите ще отхапят от банковия бизнес?



За някои може тенденцията и да е такава, но повечето компании разработват неща, които в крайна сметка банките използват. Ако погледнете стартъпите през 2018-2019 година, ще видите, че всъщност банките са тези, които се намесват в бизнеса на стартъпите.

Как се развиват отношенията между банки и финтех стартъпите?

Ако разговаряте с предприемачи от финтех сектора, ще чуете много истории как, когато са създавали компанията си, са имали една оценка Х за нея, но когато са отишли при някоя банка за партньорство, тя е им е предложила една трета от цената Х. Но реалността е, че немалко такива сделки накрая се превръщат в мултимилиардни, защото чрез своя капацитет банката поставя компанията на глобалната карта. Смятам, че красотата на партньорството между стартъпите и институционалните играчи е в допълването между тяхната визия и нашето знание за индустрията.

Има ли нещо, което отличава банките в начина, по който дигитално се трансформират?

Много са нещата, които влияят за това да има разлики. Понякога големината помага, защото можеш да си позволиш да ангажираш достатъчно специалисти, които да работят по усъвършенстване и интегриране на процесите ти. Но от друга страна мащабът върви с повечето регулации и тромавост. Малките пък невинаги имат възможност да инвестират и с достатъчна бързина да се адаптират към промени. Според мен много важен отличителен фактор за това колко добре се развиваш технологично е дали си на правилното място, за да идват стартъпите при теб. В Citi имаме този късмет да имаме структура в сърцето на технологичната индустрия в Тел Авив.

Защо Европа изостава от САЩ и Китай по отношение на финансовите технологии?

Имам няколко предположения за това. Според мен нишата в предлагането на финансови услуги в Китай, покрай слабото проникване на банкови продукти, разкри възможности и това доведе до появата на прекрасни компании, които създадоха фантастични продукти. Китайската стартъп екосистема процъфтява и заради значителните ресурси, които се насочват към нея много фокусирано.

А САЩ са много напред и заради факта, че там е поставено началото на тази индустрия. Там има изградена инфраструктура за рисков капитал, тя е непрекъснато и добре захранвана с ресурси, има знанието как бързо да се оценява коя инвестиция е добра и коя не, това съкращава времето за вземане на инвестиционно решение. Освен това САЩ е единен пазар, с един език и юридическа система. Докато Европа е различна- различни езици, държави, валути, култури, регулации. Но има сфери като поверителност или дигитално банкиране, в които Европа е безспорен лидер.

Има ли нещо, което може да се направи, за да може Европа да се нареди до САЩ и Китай по отношение на технологичните иновации?

Има и се прави. Насочването на средства от Европейския съюз към предприемаческата екосистема е положително, защото без него няма как да се задвижи системата. Когато предприемаческият риск е висок и възвръщаемостта е ниска, е необходимо да се включи институционален играч, за да може това да увлече частните инвеститори. Кокото повече пари се насочват към екосистемата, толкова повече компании ще се ориентират натам, това увеличава шанса за успешни изходи, а това ще привлича още инвеститори.

Какви са уроците, които като развит пазар Израел може да преподаде на възникващи стартъп пазари като българския?

На първо място, най-важният урок, е умната намеса на държавата. В Израел е имало интелигентното схващане, че там, където частният сектор се справя добре, държавата не бива да се меси. Освен това много правилно в правителството са прозрели, че страната има концентрирано технологично знание, но й липсва акумулирано индустриално знание за сектор като банковия, например. Така че вместо да конкурира венчър фондовете, държавата е решила да насочила ресурсите си към създаване на условия за привличане на институционални инвеститори и мултинационални компании като например Citi. Ние познаваме същността на банкирането, стартъп предприемачите познават технологите. Срещата помежду ни създава екосистема, която се справя феноменално добре.

Познавате ли българската стартъп екосистема и смятате ли, че тук има идеи, които биха могли да се използват от Citi?

Все още не познавам българската стартъп екосистема, но скоро ще бъда в България и бих се радвала да се срещна с интересни предприемачи и идеи. Citi има много различни сфери, в които е отворена за иновации - в ритейл банкирането, корпоративното банкиране, киберсигурността, паричните преводи. Имаме и акселераторска програма, която в момента е отворена за кандидатстване.

Интервюто взе Гергана Михайлова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Заедно и в добро, и в лошо Заедно и в добро, и в лошо

Радомир Миланов, управляващ директор в SAP България, пред "Капитал"

18 окт 2019, 1504 прочитания

Невил Причард: Темпът на промяна увеличава необходимостта от адаптиране, учене и развитие Невил Причард: Темпът на промяна увеличава необходимостта от адаптиране, учене и развитие

Основател на People in Flow и лектор на HR and Leadership Forum 2019

14 окт 2019, 1749 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Без йерархия

Лиселот Мунк, изпълнителен директор на "Фадата", пред "Капитал"

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10