Електронната търговия движи пазара в световен мащаб. В какви иновативни сфери сега се конкурират куриерските компании, за да отговорят на изискванията на онлайн търговците?

Различно е дали говорим за вътрешни или международни доставки. На международно ниво е важно да има бързи доставки. В експресния ни бизнес онлайн клиентите поръчват продукти и искат да имат доставка на следващия ден или в рамките на два дни, като търсят и лесни варианти за връщане. За вътрешните доставки става все по-важно да има доставка в същия ден, въпреки че си остава все още свободна ниша, но доставката на следващия ден е необходимост, както и станции на самообслужване за получаване на пратки. Използваме ги в Германия вече 20 години, можеш да си вземеш пратката по всяко време. Освен това е важно да имаш представа кога ще пристигне нещо. Хората приемат доставката за два или три дни, стига да знаят кога точно ще пристигне. Лесното връщане е не по-малко важно.

Неща като дроновете ще останат нишови. Извършваме доставки с дронове в Танзания например, до остров в езерото Виктория, което иначе отнема шест часа, а с дрон - 20 минути. Използваме дронове и в Китай, но това са малки райони. В крайна сметка удобството и проследяемостта са нещата, които потребителите искат.

В какви системи за дигитализация и автоматизация инвестират сега куриерските компании?

Мисля, че дигитализацията, технологиите и автоматизацията са страхотни предимства за услугите, защото сложността на изпълнението им се опростява. Това, което нашите куриери и колегите в хъбовете правят, са сложни дейности за робот. Следователно не беше логично от гледна точка на разходите да се поставят роботи на тези места. Сега е възможно да използваме такива роботи, които да се учат от хората и да оперират до хората.

Ако отидете в автомобилен завод, роботите са зад огради, защото са опасни, тъй като не осъзнават, че на пътя им има човек и могат да го наранят. Новите роботи разбират, че пред тях има човек, и се държат така, че да не наранят някого. Добър пример е как пълним коледните бонбониери с шоколадчета. Досега се правеше само от хора, а сега - от хора и роботи. Роботите правят лесните неща, а работниците - останалото. Това е перфектен пример, в който роботите помагат на служителите да са по-ефективни. Даденият пример не е най-вълнуващата работа на света, но на хората им харесва да бъдат по-ефективни.

Всичко, каквото си представите, може да бъде подобрено чрез автоматизацията и това ще се случи в следващите 10 до 20 години.

Как търговските конфликти на глобално ниво се отразяват върху куриерския бизнес?

Ние зависим от това колко е силна търговията. Смятаме, че ще видим икономически ръст от 3% в световен мащаб. Разбира се, има търкания между САЩ и Китай в момента. Никой не знае какво ще се случи. Сега ситуацията изглежда малко по-позитивна. Рискът е, че компаниите отлагат инвестиционните си решения и потребителите започват да правят същото със своето потребление, тъй като ги е страх, че нещата ще отидат в грешна посока. Тогава има по-малко търсене и по-малко производство

Да, пазарите са по-слаби, отколкото са били преди, но не бих го приписал само на тези трудности и на отношенията Китай - САЩ. По-скоро не може да се продължава със същия ръст непрекъснато. Но досега не виждаме твърде голямо влияние на това върху нашите обеми от пратки.

Как се подготвяте за Брекзит без сделка?

Обучаваме хората си. Всъщност сме добре подготвени и за "твърд" Брекзит, защото в момента вече никой не може да го изключи. Това, което се стремим да правим, е най-доброто за нашите клиенти. Разбира се, това си има цена, няма как да се случи безплатно, но вярваме, че сме добре подготвени за непредвидени ситуации около Брекзит. Не го харесвам и не смятам, че е умно да се напуска ЕС изначално. Гражданите, които гласуваха "за" Брекзит, ще са тези, които ще пострадат от резултата, а не богатите. Добре платените работни места вероятно ще си останат във Великобритания, но по-ниско платените ще се преместят в други страни. Както виждаме, производства вече се местят от Великобритания в континентална Европа. Хората, които може би са гласували в подкрепа на Брекзит, може да загубят работата си, преместена в континентална или Източна Европа и ние това го виждаме вече. В DHL във Великобритания имахме хора от Източна Европа, които се върнаха по родните си държави. Дори в България имате много ниска безработица и хората, които са научили нещо, имат добър английски, защото са работили там, се връщат тук. Така и работните места ги няма вече във Великобритания, което не е добре за тяхната икономика.

Българският куриерски пазар се развива много динамично през последните години. Кога според вас ще настъпи забавяне на ръста?

Това е свързано с две неща. От една страна, имаме основния ръст и прогнозите. Когато дойдох тук, прочетох, че имате добър ръст на БВП, по-голям от средния за Европа. Второто е структурната промяна от търговията в онлайн такава, която няма да спре в следващото десетилетие, тъй като още има толкова много възможности за бизнесите да се обръщат в онлайн такива. Ние не сме вътрешен играч, правим международни доставки и виждаме силен ръст от онлайн търговците. Големите възможности от онлайн търговията в комбинация с нашите услуги са, че ако си местен предприемач и си някъде във Варна, имаш брилянтна идея или произвеждаш местен продукт, те свързваме с хора и други българи в чужбина, които се интересуват от стоката или културата ти. Ако имаш подходящ сайт на български и английски език, това е достатъчно да се генерира търсене извън България и хората поръчват, стига да имаш добри възможности за доставка по света и за връщане - ако не им хареса. Това може да се прави на всички пазари в ЕС, може да се прави с храна, местни изкуства и продукти. Ако имаш добра идея и живееш някъде в отдалечен район, можеш да се свържеш със света веднага и това сега е възможно чрез сайт и логистичните услуги, които предлагаме ние.

Това демократизира по някакъв начин света, като дава шанс на хората, без да има значение откъде са, стига да имат добра идея, да изградят бизнес. Не е пречка да си в България или Германия и това са добри новини за всички предприемачи, които искат да пробват.

Как ще се развие процесът по консолидация на куриерските компании на Балканите и глобално?

Има два сегмента в този пазар - експресният и останалите доставки. На глобално ниво има три глобални играча в експресния сегмент, два конкурентни и ние, след като един от тях купи TNT. Никой антитръстов регулатор няма да позволи повече сливания.

В другата сфера е по-непредвидимо. Има регионални играчи, които се формират в Югоизточна Европа. Има и паневропейски играчи, които като нас използват и партньори. Ние не искаме да бъдем на всички пазари. Понякога искаш да си на международния пазар и да използваш местни партньори.

Така че това вероятно е още в началото на консолидацията. Има възможности. Не искаме да играем роля на всички вътрешни пазари, защото не можем и не искаме да го правим. Искаме само да сме свързани по-добре.

Например сега се споразумяхме с Austrian Post, че спираме нашата работа извън експресните пратки и си партнираме с тях. Правили сме го и в Норвегия, Дания, Белгия и Финландия. В други страни като Великобритания, Холандия и Чехия работим самостоятелно.

Виждаме възможности в търсенето на международни доставки за 2-3 дни. Искаме за тях да сме предпочитаният доставчик, но това се постига с местни партньори, извършващи финалната доставка.

Новият ви експресен хъб на летище София беше открит преди по-малко от година. Как се подобри ефективността?

Това не е склад - където нещо се съхранява. Тук всичко, което влиза - излиза. Свързваме България чрез тази нова сграда по по-ефективен начин. Това води до по-кратко време за сортиране, по-добри срокове за взимане и доставяне на пратките. Конкурентното предимство на това съоръжение е, че го автоматизирахме.

Инвестираме, когато имаме достатъчно ръст. Екипът тук се справя чудесно с растежа на бизнеса и сега имаме достатъчно обеми, за да изградим по-голям капацитет, което пък ни дава по-добри времеви прозорци и това увеличава качеството на услугата. В крайна сметка ние се стремим да предоставяме по-качествени услуги. Оценката от клиентите ни е наистина най-добрата в Европа. Ако бизнесът расте - инвестираме.

Какви инвестиции планирате в бъдеще в страната и като цяло?

За България не сме обявили нищо официално още. Що се отнася на глобално ниво - следваме клиентите си. Не изграждаме съоръжения само за да ги има. Следваме търсенето. Това е причината постоянно да инвестираме, като тази година общата сума ще е 3.7 млрд. евро. Купуваме нови самолети, разширяваме логистичните си центрове, купуваме нови сгради. Всяка инвестиция поотделно е относително малка, но в комбинация е огромна.

Какви са прогнозите ви за тази година, що се отнася до бизнес развитието?

Продължаваме да вярваме, че ще достигнем ръст от 3% по света. Нека да видим как ще продължат преговорите между Китай и САЩ. Ако стигнат до разбирателство, може и да е повече ръстът. В противен случай може и да е по-малко от 3%.

Средната класа расте. Имаме най-високата заетост досега по света и това генерира търсене. То пък е движеща сила за ръст и затова все още сме оптимисти въпреки целия шум около търговските войни.

Имаме три области, които трябва да се вземат предвид. Основният темп на растеж, електронната търговия, която е структурната промяна, която ще се случи дори в рецесия, а третата е дали можем да спечелим пазарен дял. Ние имаме страхотно качество на услугата в експресния бизнес. Единственият начин да спечелим пазарния дял е с това.

Какво е било най-трудното мениджърско решение, което е трябвало да вземете?

Когато трябваше да затворим дейността си в САЩ. Там имахме много хора и си казахме: вече е свършено, загубихме твърде много пари. Това беше първата ми година на сегашната ми позиция като главен изпълнителен директор преди единадесет години. Беше трудно решение да се каже на хората: трябва да се приберете вкъщи и да спрем дейността. Стратегията ни не проработи. Опитахме се да бъдем по-силни в САЩ, придобихме местната компания, която беше само за вътрешния пазар, и не се получи. Губехме толкова много пари всеки ден, че трябваше да спрем. За щастие го направихме.

Интервюто взе Мила Чернева