С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 дек 2019, 12:50, 2464 прочитания

Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Джон Върна е специалист по криминалистичен одит (forensic auditing). Той е основател и изпълнителен директор на Center for Strategic Business Integrity - организация, която се занимава с разработване и развитие на стратегии и умения за ефективен фирмен надзор. Има над 25 години опит в области като разследвания на измами, разработване на контролни механизми в бизнеса, криминалистичното счетоводство, компютърната криминалистика, корпоративното управление, мониторинг на почтеността в бизнеса и финансов одит. Консултирал е ръководствата на много дружества от Fortune 500 и големи непублични компании при разрешаването на сериозни проблеми с почтеността. От 2006 г. е главен изпълнителен директор на Navigator Associates - фирма, специализирана в предоставянето на консултантски услуги по сливания и придобивания, разследвания, организационни контролни механизми и мониторинг за компании. Управляващ член е и на Global Audit - разследваща фирма за криминалистичен одит, която подпомага чужди правителства по въпроси, свързани с нарушения на американския Закон срещу корупционните практики в чужбина. Наскоро изнесе лекция в София на тема "Какво трябва да знаят главните изпълнителни директори за предотвратяването и разкриването на корупцията: как да се ограничат възможностите за вътрешни и външни злоупотреби".

Какво представлява корупцията в една организация и как може да се предотврати?

- Корупцията се среща в много форми. Хора на ключови позиции например може да лъжат акционерите колко добре се справя компанията, за да получават бонуси и да поддържат висока цената на акциите. Друг вид корупция е плащането на подкупи. Ако вашата организация например има нужда от оборудване, аз ви давам пари в плик, за да купите от моето оборудване. Това е един от най-трудните за доказване случаи на корупция. Има много мерки, които изпълнителният директор на една компания може да предприеме, за да предотврати корупцията, но основните елементи са три. Първият е водачеството, което означава, че самият ръководител не трябва да лъже, мами и краде и най-важното - да отстранява тези, които го правят. Вторият е да осигури ефективна система за проверки и контрол вътре в организацията, така че проверяващите да са независими от проверяваните. Третият ключов елемент са правилните хора. Без тези три елемента всякакви други усилия са безсмислени.
Измами се извършват най-вече от мъже на средна възраст - между 45- и 49-годишни. Това са хора, които имат възможност и мотивация.



Работил сте и в Enron. Какви управленски грешки според вас позволиха да бъдат направени такива големи измами и да се стигне до фалита на компанията?

- Помагах на Enron да разработи програма срещу икономически шпионаж като външен консултант няколко години преди краха. Макар че виждах червените лампички, в правомощията ми не влизаше да разследвам финансови измами. Според мен в Enron бяха сбъркани два от трите стратегически елемента. Първият е липсващият лидер. Кенет Лей беше прекалено зает да ходи в Давос и да се прави на гражданин на света, че да следи какво се случва в компанията му на всекидневна база. Затова прехвърли ръководството на Джефри Скилинг, който имаше нагласата на човек, чиято цел е да спечели на всяка цена. Така че те първо имаха проблем с ръководството. Самата им организационна структура беше чудесна, всичко беше правилно отделено, разполагаха с необходимите звена за проверки и контрол. Имаха обаче проблем с хората. Скилинг успя да създаде култура на нарцисизъм, в която главните му подчинени - финансовият директор, главният контролиращ и т.н., на практика постоянно нарушаваха контролните механизми. Това, че структурно бяха добре отделени, нямаше значение - те работеха заедно, действаха като мафия на Enron, а не като отговорни бизнес лидери. Това в крайна сметка доведе до фалита на компанията.

Има ли сектори, в които корупцията се среща по-често?



- Не. Корупция може да има във всеки сектор, в който има хора. Ако използваме кривата на нормалното разпределение, може да се предположи, че 5% от хората от лявата страна на кривата са неподкупни - не лъжат, не крадат, спазват всички правила. Това са типът хора, които всяка седмица си косят тревата пред къщата до точно определена височина. Следват огромната група хора, да кажем 90%, които са добри, но могат да бъдат въвлечени в някаква измама или корупционна схема. При тези хора контролните механизми наистина вършат работа, важно е да се очертае границата, която не трябва да прекрачват. Последните 5% са хора, които, независимо какво правите, ще вършат лоши неща. Ако им предложите 1000 долара, те ще кажат, че не искат да ги вземат, а искат да ги откраднат. Без значение какви контролни механизми въвеждате, този тип хора ще работят ден и нощ, за да ги заобиколят и да получат това, което искат. Такива хора контролните механизми ги забавят, но не задължително ги спират. Това, което може да ги спре, е да бъдат разкрити и да има реакция.

Как може да се открият корумпираните хора в една компания?

- Профилът им показва, че измами е извършват най-вече от мъже на средна възраст - между 45- и 49-годишни. Това са хора, които имат възможност и мотивация. За някои мотивация е властта - например Джеф Скилинг не го направи за пари, а защото искаше да бъде големият шеф, най-умният човек в стаята. Други хора вероятно биха го направили, защото им трябват парите, например за наркотици. Има различни видове пристрастяване. Джеф Скилин беше пристрастен към властта, други към наркотици, трети към хазарт. Така че мотивацията може да е различна. Но профилът не е всичко. Профилите са разработени на базата на хората, които са били заловени, а нямаме представа какви са хората, които не са били заловени. Това, за което трябва да се следи, е поведението. То е ключът. Трябва да се гледа за странни случки, промени в начина на живот. Ако някой води начин на живот, който много се разминава с доходите му, това може да е сигнал за корупция.

Важно е също да се следят слуховете в една организация. Разбира се, това е нож с две остриета. Не може просто да вярвате на това, което чувате, трябва да го докажете с факти. Има два вида доказателства - документални, включително видео- и аудиозаписи, и показания на надеждни свидетели, които са наблюдавали или са участвали в това, което се е случило. Ако не разполагате с тези неща, не може да твърдите, че някой е виновен.

В какви случаи компаниите се обръщат към вас за съдействие?

- Обикновено ме наемат собствениците, висшите мениджъри или адвокатите на компанията, за да проверя някакви съмнения за нарушения вътре в организацията. Това става например, когато са хванали някого в нарушение и искат аз да разследвам случая и да видя докъде е стигнал, колко време го е правил и т.н. Често откривам, че за въпросния човек е имало достоверни слухове в продължение на години, но те са били пренебрегвани. Така че единият от принципите за справяне с корупция в компанията е добре да познавате ситуацията и когато се притеснявате за нещо, да действате, да го проучите. Дори не става дума да правите пълно разследване, а просто дискретна проверка дали наистина не се случва нещо лошо.
Всичко, което е необходимо на една държава да се справи с корупцията, е да има правосъдна система, която е справедлива, балансирана и последователна.


Вие се занимавате и с консултации при сливания и придобивания. Какви проблеми може да накарат една компания да се откаже от сделка?

- Проблемите може да са различни. Може базовият им бизнес модел да не е добър. Когато придобивате дадена компания, вие придобивате бизнеса, придобивате и хората им. Така че въпросът е: бизнесът истински ли е или ни лъжат през финансовите отчети - дали не надуват приходите си или подценяват разходите си, за да се изкарат по-печеливши, отколкото са, дали нямат по-малко клиенти, отколкото казват, дали клиентите им са добри и си плащат и т.н. Аз основно се занимавам с репутационния дю дилиджънс в целевите компании при сливания и придобивания. Ако ще придобивате компания и главният изпълнителен директор ще дойде с нея и ще се присъедини към вас, вие ще искате да знаете с кого ще имате работа. Например, ако искате да придобиете компания в държава като Мексико и не познавате добре мексиканската култура, това може да е много опасно. Ще искате да знаете какви хора са ръководителите на компанията, която ще придобивате - дали са корумпирани, дали са лъжци или са добри хора, каква е тяхната лична и бизнес история. Това трябва да се изрови и да се прегледа. Ние се опитваме да намерим факти.

Ако говорим на ниво държава, как една страна може да се справи с корупцията?

- Всичко, което е необходимо, е да има правосъдна система, която е справедлива, балансирана и последователна. Ако ще правите бизнес, трябва да сте сигурен, че разполагате с набор от правила, които се прилагат последователно и ви позволяват да сключвате сделките си в среда на правна справедливост и баланс.

Може ли една компания да се откаже да направи инвестиция в дадена страна, ако правосъдната й система не работи добре?

- Разбира се, това постоянно се случва. Ако се каните да придобиете компания, да кажем, в Боливия, със сигурност ще си помислите добре, защото законите в Боливия може да не са разумни или да не се прилагат последователно, а вие ще искате да сте сигурен, че инвестицията ви ще е защитена. Вижте например Китай. От години Китай мълчаливо нарушава законите за интелектуалната собственост и има напълно заслужена репутация на корумпирана държава. Китайското правителство няма интерес да спре кражбата на интелектуална собственост от китайските компании, защото смята, че страната печели от това. В резултат на това много корпорации през годините са се чудили дали наистина да инвестират в Китай, защото не са сигурни, че ще могат да защитят продуктите си. Един от традиционните механизми, който много американски и европейски компании използват, е да изнесат само по-старите си поколения технологии в Китай. Аз мисля, че в дългосрочна перспектива това е контрапродуктивно.

Интервюто взе Иглика Филипова

Капитал #49

Текстът е част от брой 49 на седмичния Капитал (6 - 12 декември). В броя ще прочетете още:

PISA 2018: Училище за вчера
От какво боледува педиатрията
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 4706 прочитания

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро 2 Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

16 яну 2020, 2423 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10