С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 дек 2019, 12:23, 20239 прочитания

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Станислав Протасов е съосновател и старши вицепрезидент за продуктовите разработки на софтуерната компания Acronis. Завършва Московския физико-технически институт и основава няколко различни IT компании с приятеля си от университета Сергей Белоусов. Впоследствие базират бизнеса в Сингапур. Кандидат на физико-математическите науки, държи над 70 международни патента.
Компанията

Софтуерната компания Acronis разработва софтуер за киберзащита, архивиране на файлове, възстановяване, синхронизиране и споделяне на документи и файлове за бизнеса. Създадена е в началото на века от четирима съдружници в Сингапур, след като е отделена от друга компания - Parallels. Има над 1400 служители в 18 държави, сред които и България. Компанията отвори голям офис тук през миналата година, където навлезе след придобиването на местната "Т-софт", чийто екип от 20 специалисти работеше с нея от години. В момента има над 200 служители.

Продуктите на Acronis се ползват от над 5 млн. клиента и 500 000 бизнеса. През септември стана ясно, че компанията е получила финансиране от 147 млн. долара от инвестиционната банка Goldman Sachs, което оценява дружеството на над 1 млрд. долара.
Колко трудно беше в началото на компанията да сте инженер, а после и мениджър?

Мисля, че на първо място съм инженер. Развих се и като мениджър, но основно другият съосновател, Сергей Белоусов, се занимаваше и се занимава с визията и растежа на компанията. Той се справя отлично и на продуктово, и на бизнес ниво. Аз се фокусирам основно върху създаването на най-добрия възможен продукт - така че съм повече инженер, отколкото бизнесмен. Но определено, когато работите от самото начало на една компания, трябва да изградите и мениджърски умения.


Колко трудно беше да създадете собствен продукт и да го развиете?

Започнахме да работим със Сергей веднага след завършване на университета. Първата ни компания се казваше SWsoft, която по-късно се превърна в Acronis и Parallels. Що се отнася до създаването на собствен продукт, е много трудно да се каже точно как стигнахме до днешния размер на компанията. В университета със Сергей смятахме, че ще работим в научната сфера, но след разпада на Съветския съюз тази сфера не можеше да ни осигури нужното качество на живот. Познавате тази обстановка - мисля, че България също премина през такъв период. И тогава започнахме да се оглеждаме с какво да се захванем. И компютрите се оказаха една добра и нова възможност - нямаше много хора, които да се занимават с такава дейност в бившия съветски блок. Доброто образование, макар да не беше компютърни науки, а по-скоро физика и математика, ни даде възможност по естествен път бързо да развием компютърни умения. Нямахме никакъв опит в създаването на продукт и първият ни бизнес се занимаваше с аутсорсинг на софтуерни разработки за външни клиенти, както много други източноевропейски компании. В края на 90-те години настъпи спукването на първия дотком балон и ние разбрахме, че да имаш собствен продукт е много по-добър вариант, отколкото да работиш за друг. Така стигнахме до идеята първо за Parallels, а после и Acronis.

Как се прави тази стъпка от подизпълнител до собствен продукт?



Много е трудно. Всяка следваща стъпка е трудна - независимо дали от работа за друг към собствен продукт или от един собствен продукт към няколко такива, или към изграждане на цялостна собствена платформа. Когато бях млад, имаше компании с много известни продукти като Ashton-Tate - в един момент бяха по-големи от Microsoft, или Borland, които така и не оцеляха. Има немалко случаи, когато хвърляш много енергия в нов продукт, разрастваш се бързо и натрупваш пари, и искаш да забавиш темпото. Ето защо е трудно - за да продължиш напред, трябва да имаш много воля и нещо, което да те стимулира.

Много болезнено е да преминеш от IT аутсорсинг към собствен продукт, защото работата за такива клиенти е някак си удобна. Ако имаш дългосрочен договор с тях, ти знаеш, че приходите ти са осигурени, независимо какво правиш. Но в момента, в който започнеш да разработваш продукт, изведнъж ти става ясно, че си сам - нямаш приходи, докато продуктът не излезе на пазара и започне да прави пари. И в известен смисъл е плашещо. В нашия случай смятам, че ако не се беше случило спукването на дотком балона, можеше и да продължим да работим като подизпълнител. Но през 1999-2000 г. американските компании започнаха да намаляват бюджетите си за аутсорсинг. И ние си казахме: Да, можем да продължим, но с намаляващ брой клиенти, или можем да преминем към наш продукт, което е рисков ход, но пък не сме зависими от друг.

Ако трябваше да дадете само един съвет и пример на млад предприемач, какъв би бил той?

Познавам много хора, които изградиха компании и продукт от нулата и станаха успешни. И за всички тях важи едно и също - поел по този път, винаги се сблъскваш с момент, когато искаш да спреш и да преминеш в друга сфера, например да работиш за друг, или да пратиш CV-то си на Microsoft. Има моменти, в които наистина си мислиш, че с живота ти е свършено. И единственият съвет, който мога да дам е: Никога не се предавай, не спирай, опитай по някакъв начин да преминеш през тези трудности и продължи по своя път.

Как решихте в Acronis да помагате на образователни инициативи, да се занимавате с благотворителност и въобще да помагате обратно на екосистемата, която ви помогна да се развиете като компания? От само себе ли се случи, или по-скоро възникна от нуждата да намерите и развиете още хора за бизнеса си?

Може би и двете. Със сигурност имаме нужда от още специалисти. Но например когато изграждаме училище в Сенегал, не очакваме нещо от подобно действие. Вярваме, че знанието е на първо място, и най-доброто, което може да сторим в живота си, е да помогнем за разпространяването на това знание. Даваш на хората шанс за по-добър живот и да постигнат повече, и в крайна сметка цялото общество печели от това. Със сигурност, когато помагаме на различни университети, налице е и HR елементът. Защото колкото са по-добри студентите в Софийския университет например, толкова по-добри инженери ще можем да наемем. Не сега, но може би след пет години. Но не това е единствената причина. Другата е желанието ни да увеличим образователното ниво чрез съвместни проекти, които никога не бихме могли да направим сами. Защото каква е основната разлика между академичната и корпоративната изследователска дейност? В повечето компании тази дейност води до резултати, които се използват в продукти. Докато при университетите негативните резултати от изследванията също са много важни, защото се учиш от тях. Бизнесът не може да си позволи това. Така че при съвместна работа с университети получаваме опит, който сами не можем да натрупаме.

За много европейски стартъп предприемачи провалът е някаква стигма, каквато например в Силициевата долина няма. Защо според вас е така?

Да, в Русия също има такива усещания. Мисленето се променя, но бавно. Смятам, че е често срещано в цяла Европа, но най-вече в източноевропейските държави. В САЩ е друго, защото никой не го е грижа колко провала имаш зад гърба си и винаги може да успееш. Една от причините за тези настроения в България и въобще Източна Европа е, че тези държави зависят от външни източници на капитал. България не може да си позволи като САЩ да инвестира много пари в изследвания и стартъп проекти. А американската финансова система е най-развитата в света и за щатските компании е много по-лесно да наберат капитал. Така, ако се провалиш, си ок, стига да не си изхарчил парите за луксозни стоки и живот, защото получаваш опит. А пък инвеститорите така или иначе са вложили пари в стотици компании и две от тях примерно да са успешни, е супер. Такава развита финансова система дава възможност на предприемачите да експериментират повече. Нещата ще се променят в Европа, но ще отнеме време.

Инвестирате ли като бизнес ангел?

Да, инвестирал съм в един от стартъп фондовете на Сергей Белоусов. Инвестирам и самостоятелно - понякога губя пари, понякога печеля, което е нормално.

Следите ли компании, които могат да ви помогнат с технологии, хора и услуги?

Да, постоянно следим компании и специалисти за определени технологии, които могат да допълнят бизнеса ни. Така разширяваме и мирогледа си.

Къде искате да видите Acronis след три до пет години?

Визията ни е фокусирана и точна и ни дава сериозни възможности за бъдещето. Защитата на данните и сигурността се сливат и трябва да интегрираш и двете услуги. Смятам, че Acronis ще бъде глобален лидер в тази област.

Какво ще е мястото на софийския офис в цялата тази организация?

Със сигурност ще бъде най-големият ни инженерен офис. Според мен през следващите години България ще има всичко необходимо да се развие с по-бързи темпове в IT сектора от Чешката република преди време. Разполагате с хора, природа, част от Европейския съюз сте и всъщност може да растете бързо и да се превърнете в IT хъб.

Интервюто взе Константин Николов

Капитал #49

Текстът е част от брой 49 на седмичния Капитал (6 - 12 декември). В броя ще прочетете още:

PISA 2018: Училище за вчера
От какво боледува педиатрията
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 4890 прочитания

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро 2 Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

16 яну 2020, 2470 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора

Експертът по криминалистичен одит пред "Капитал"

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10