С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 19 дек 2019, 16:25, 5872 прочитания

Бунджиро Яо: Искаме да научим китайците да обичат българското кисело мляко

Мениджърът "Международно бизнес развитие" на компанията Meiji пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В Япония първата асоциация с България е кисело мляко. Заслугата за това е на компанията Meiji, която от десетилетия произвежда българско кисело мляко. Meiji Bulgaria Yogurt държи 20% от пазара на мляко в Япония, който се оценява на 3.8 млрд. долара за 2017 г. При натуралното кисело мляко в големи опаковки пазарният дял на Meiji е 40%.

Вече близо 50 години компанията Meiji произвежда и продава българско кисело в Япония. Как започва всичко и как една японска компания решава да заложи на толкова нетипичен за Азия продукт?

- Историята започва от Световното изложение в Осака през 1970 г. Там България участва със свой щанд, където може да се дегустира българско кисело мляко. Заинтригувани, тогавашните ръководители на Meiji изпращат екип в България, който да види дали един такъв оригинален, неприсъщ и непознат продукт може да бъде по някакъв начин разработен и внедрен на японския пазар.


Към онзи момент японският пазар на кисели млека е бил в начален стадий на развитие и са присъствали само млека от десертен тип, нямало го е автентичното българско кисело мляко без добавки, без подсладители, без нищо. Хората от ръководството и маркетинга на Meiji тогава са взели стратегическо решение, приемайки, че такъв нов, автентичен продукт има възможност да се наложи в Япония.

Философията на компанията е да се залага на продукти, които са колкото се може по-близо до природата, без твърде голяма човешка намеса. Българското кисело мляко е съвпадало с тази концепция за доставяне на потребителите на естествени, автентични продукти.

В началото е било много трудно, просто не се е продавало. И тъй като първите опаковки са били подобни на тези, в които се е предлагало прясно мляко, част от потребителите са мислели, че това е вкиснало прясно мляко и е имало доста рекламации.



Освен това първоначално наименованието на продукта не е съдържало името на България, което е съществен елемент от маркетинга, тъй като нашият екип по онова време е трябвало да проведе преговори с българската държава, за да се стигне до споразумение. Те са продължили три години, през декември 1973 г. се подписва договорът и от следващата година започват продажбите с името на България.

От днешна гледна точка как оценявате решението продуктът да бъде така свързан с България и днес в Япония България и кисело мляко да са почти синоними?

- По онова време в Meiji едва ли са предполагали, че ще се постигне такъв голям успех и брандът "българско кисело мляко" ще завладее толкова голяма част от пазара. Хората, които участват в проекта в началото, са били движени от идеята, че рано или късно истинското, автентичното, това, което природата и традициите в България са създали, ще бъде признато от потребителите в Япония.

Освен това тогава сме се качили на гребена на вълната, тъй като пускането на продукта съвпада с трансформация на културата на храненето в Япония. Тя се променя под влиянието на Америка, примерно в закуската става модерно да се включва мляко, прясно или кисело.

И другото е, че в Япония има традиционни храни, които са ферментирали, като се започне от натто (традиционна японска храна, приготвена от сварени соеви зърна, ферментирани с естествена закваска – бел. ред.) и се стигне до различни видове туршии. Така за японците някак е част от тяхната ДНК, че ферментиралият продукт е добър за здравето. И фактът, че киселото мляко е ферментирал продукт, дошъл от Европа, също оказва благоприятно влияние за успешното му налагане в Япония.

Eдин от ключовите фактори за успеха е, че използваме за млякото оригинални български закваски, които получаваме от България. И ползваме оригиналната българска технология, която до известна степен е адаптирана и доразвита от Meiji. Точно това различава нашия продукт от всички останали на японския пазар. Едно е, ако го бяхме пуснали просто като Meiji Yogurt, съвсем друго е Meiji Bulgaria Yogurt, което се прави по специфичен начин.

От няколко години компанията продава продуктите си на други азиатски пазари като Китай, Тайланд и Сингапур. Какви резултати постигате в тези държави?

- Пазарът в другите азиатски страни е по-различен от този в Япония. Там сме изправени донякъде пред ситуацията, каквато е била преди 50 години в Япония – малко са подобните продукти, натурално българско заквасено мляко, чисто и неподсладено. Продуктите ни се продават, но още не сме стигнали дотам да станат хит.

Всеки пазар си има специфики. В Китай например се продава основно мляко за пиене и невтечненият продукт трудно навлиза. Но се надяваме, че няма да ни отнеме 40-50 години, както в Япония, а в рамките на десетина години да успеем да направим революция в културата на хранене с кисели млека в Китай, да привикнем и научим потребителите да заобичат българското кисело мляко.

В кои други държави в региона планирате експанзия?

- Нашата основна фабрика е в Тайланд, най-голямата за региона, и в момента доставяме от Тайланд до Сингапур. Стратегията ни е да се наложим на пазара в Тайланд, постепенно да проучим вкусовете и търсенето в околните страни и да изнасяме за тях от Тайланд. Ако резултатите са успешни, в бъдеще, когато нараснат постепенно поръчките и обемите на продажби, планираме да построим втора фабрика в региона.

Интервюто взе Светломира Гюрова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Джонатан Бойрия: Роботите създават изживяване, което хората запомнят Джонатан Бойрия: Роботите създават изживяване, което хората запомнят

Директорът продажби в SoftBank Robotics пред "Капитал"

3 фев 2020, 1886 прочитания

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 6045 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Венцислав Вълев: От научната фантастика до научните открития

По-рано тази година екипът на Вълев доказа на практика физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10