Венцислав Вълев е професор по физика в Университета в Бат и там ръководи групата "MultiPhoton NanoPhotonics", която изследва взаимодействията между силни лазери и наноструктурирани материали. По-рано тази година неговият екип доказа на практика физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години. На разбираем за неспециалисти език го обяснява така: "Нашето откритие има отношение към развитието на нанотехнологиите и би могло да допринесе за напредък в редица области, включително в производството на високотехнологични химикали, в миниатюризацията и във фармацията. Физичният ефект се наблюдава посредством промяната на цвета на светлината, разпръсквана от вид молекули. По последни данни по този начин може да се измерват молекулите с точност 100 000 000 000 пъти по-голяма от тази на най-широко разпространените технологии."
Когато започнал да учи физика, си мислел, че ще прави невероятни открития всеки ден. Реалността, разбира се, се оказала различна, но се научил просто да си обича работата. След това дошли и откритията. В самото начало обаче е научната фантастика. Не случайно в работата си използва мощни лазери, които подобно на фантастичните оръжия могат да разтопяват метал. "Освен това създадохме парен двигател с лазерно нагряване – това е чисто сбъдване на стиймпънк фантастика. Разработките в тази научна област могат да доведат до покрития, които постигат невидимост. В по-широк мащаб мои колеги изследват телепортация (на информация) и привличащи лъчи. Наши открития също могат да се ползват в каски, които четат магнитните полета на мозъка и биха могли да позволят машинно управление с мисъл. Работим също с хуманоидни роботи, които могат да преподават уроци по физика на деца, да си играят с тях и да им разказват приказки. Моите деца например са често бета-тестери на разработките, особено когато са придружени с приказки." Страстта му към научната фантастика е жива, но мотивирана от истината и реалността, които са в основата на науката. "Нейните закони не могат да се променят или нагаждат в зависимост от политическата геометрия. В едно все по-технологизирано общество науката и критичното мислене са като ваксина срещу фалшиви новини."
Пътят дотук започва през 1991 г., когато заминава за Франция по семейни причини. Там завършва средното си образование и записва физика в университета в Брест. За да се издържа, работи паралелно в местно училище. Следват магистратура по програмата "Еразмус" в университета в Кардиф, Великобритания, и докторска дисертация по физика в холандския университет "Радбауд" в Неймеген. После шест години научна работа в белгийския университет в Льовен, като междувременно е бил гостуващ преподавател в университета "Ла Сапиенца" в Рим.
През 2012 получава пост в университета в Кеймбридж като сътрудник в лабораторията "Кавендиш". Там научил за синдрома на самозванеца – да се съмняваш в собствената си стойност и да изпитваш страх, че другите също ще разберат. По думите му било доста разпространено в Кеймбридж. "Аз обаче нямах никакви съмнения – бях 100% сигурен, че не съм на нивото на най-елитния университет в света. Но бях и 100% мотивиран да стигна това ниво", разказва Венцислав Вълев.
Две години по-късно печели финансиране от Британското кралско научно дружество (The Royal Society), което му позволява да основе своя изследователска група. "Това е най-престижното научно финансиране във Великобритания - факт, който не знаех, когато кандидатствах." По същото време е назначен като доцент по физика в университета в Бат, където живее. От април т.г. е хабилитиран професор по физика там и благодарение на финансирането от Кралското дружество посвещава почти цялото си време на научна работа. На въпроса как се отнася към преподаването и обича ли тази част от ангажиментите си отговаря твърдо: "Много. Най-добрият начин човек да се убеди, че е разбрал нещо, е да успее да го обясни на другите. Аз преподавам на студенти не само в Бат, а и в целия свят. През тази година имах лекции в университети в Китай, САЩ, Италия, Португалия, Франция и други във Великобритания. Лекциите често пораждат въпроси, които водят до нови развития в науката."
Формулата на Венцислав Вълев за успешната научна дейност е, че когато се използват нови технологии за изследване на нови материали, научните открития са неизбежни. Има различни проекти със сътрудници от цял свят, в това число и от България. Разработват и материали за приложения в квантовата оптика - нова тема за него, по която предвижда силно развитие. А колкото повече са откритията, толкова е по-голяма вероятността някои от тях да намерят практическо приложение. "Целта ми е да разполагам с най-модерните лазери и да продължавам да обикалям света в търсене на най-новите материали, чиито тайни да разгадая. Всеки ден научната фантастика се превръща в реалност около нас. За всеки, който е фен на жанра като мен, това е сбъдната мечта".
Венцислав Вълев е професор по физика в Университета в Бат и там ръководи групата "MultiPhoton NanoPhotonics", която изследва взаимодействията между силни лазери и наноструктурирани материали. По-рано тази година неговият екип доказа на практика физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години. На разбираем за неспециалисти език го обяснява така: "Нашето откритие има отношение към развитието на нанотехнологиите и би могло да допринесе за напредък в редица области, включително в производството на високотехнологични химикали, в миниатюризацията и във фармацията. Физичният ефект се наблюдава посредством промяната на цвета на светлината, разпръсквана от вид молекули. По последни данни по този начин може да се измерват молекулите с точност 100 000 000 000 пъти по-голяма от тази на най-широко разпространените технологии."
2 коментара
"...физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години..."
А у нас някои хора питат каква е ползата от фундаменталната наука, носи ли тя пари или само ги харчи.
Добре, че заминал навреме. У нас щеше да пише научните статии на ръководителя на катедрата, в извънработно време да кара такси, за да се издържа и да живее под наем в общежитие на БАН. Познавам един ядрен физик с кариера подобна на описаната по-горе.