Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 20 дек 2019, 11:59, 4636 прочитания

Венцислав Вълев: От научната фантастика до научните открития

По-рано тази година екипът на Вълев доказа на практика физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Един от основните проблеми на образованието в България е продължаващата липса на достатъчно добри условия и подкрепа за смятаната за ключова през този век научноизследователска дейност на световно равнище. Това обаче не означава, че няма талантливи български учени на такова ниво, но в общия случай те работят в други страни. В този брой ви представяме трима и постиженията им в три различни области - физика, компютърна лингвистика и генетика.

Венцислав Вълев е професор по физика в Университета в Бат и там ръководи групата "MultiPhoton NanoPhotonics", която изследва взаимодействията между силни лазери и наноструктурирани материали. По-рано тази година неговият екип доказа на практика физичен ефект, който е бил формулиран теоретично преди 40 години. На разбираем за неспециалисти език го обяснява така: "Нашето откритие има отношение към развитието на нанотехнологиите и би могло да допринесе за напредък в редица области, включително в производството на високотехнологични химикали, в миниатюризацията и във фармацията. Физичният ефект се наблюдава посредством промяната на цвета на светлината, разпръсквана от вид молекули. По последни данни по този начин може да се измерват молекулите с точност 100 000 000 000 пъти по-голяма от тази на най-широко разпространените технологии."

Когато започнал да учи физика, си мислел, че ще прави невероятни открития всеки ден. Реалността, разбира се, се оказала различна, но се научил просто да си обича работата. След това дошли и откритията. В самото начало обаче е научната фантастика. Не случайно в работата си използва мощни лазери, които подобно на фантастичните оръжия могат да разтопяват метал. "Освен това създадохме парен двигател с лазерно нагряване – това е чисто сбъдване на стиймпънк фантастика. Разработките в тази научна област могат да доведат до покрития, които постигат невидимост. В по-широк мащаб мои колеги изследват телепортация (на информация) и привличащи лъчи. Наши открития също могат да се ползват в каски, които четат магнитните полета на мозъка и биха могли да позволят машинно управление с мисъл. Работим също с хуманоидни роботи, които могат да преподават уроци по физика на деца, да си играят с тях и да им разказват приказки. Моите деца например са често бета-тестери на разработките, особено когато са придружени с приказки." Страстта му към научната фантастика е жива, но мотивирана от истината и реалността, които са в основата на науката. "Нейните закони не могат да се променят или нагаждат в зависимост от политическата геометрия. В едно все по-технологизирано общество науката и критичното мислене са като ваксина срещу фалшиви новини."


Пътят дотук започва през 1991 г., когато заминава за Франция по семейни причини. Там завършва средното си образование и записва физика в университета в Брест. За да се издържа, работи паралелно в местно училище. Следват магистратура по програмата "Еразмус" в университета в Кардиф, Великобритания, и докторска дисертация по физика в холандския университет "Радбауд" в Неймеген. После шест години научна работа в белгийския университет в Льовен, като междувременно е бил гостуващ преподавател в университета "Ла Сапиенца" в Рим.

През 2012 получава пост в университета в Кеймбридж като сътрудник в лабораторията "Кавендиш". Там научил за синдрома на самозванеца – да се съмняваш в собствената си стойност и да изпитваш страх, че другите също ще разберат. По думите му било доста разпространено в Кеймбридж. "Аз обаче нямах никакви съмнения – бях 100% сигурен, че не съм на нивото на най-елитния университет в света. Но бях и 100% мотивиран да стигна това ниво", разказва Венцислав Вълев.

Две години по-късно печели финансиране от Британското кралско научно дружество (The Royal Society), което му позволява да основе своя изследователска група. "Това е най-престижното научно финансиране във Великобритания - факт, който не знаех, когато кандидатствах." По същото време е назначен като доцент по физика в университета в Бат, където живее. От април т.г. е хабилитиран професор по физика там и благодарение на финансирането от Кралското дружество посвещава почти цялото си време на научна работа. На въпроса как се отнася към преподаването и обича ли тази част от ангажиментите си отговаря твърдо: "Много. Най-добрият начин човек да се убеди, че е разбрал нещо, е да успее да го обясни на другите. Аз преподавам на студенти не само в Бат, а и в целия свят. През тази година имах лекции в университети в Китай, САЩ, Италия, Португалия, Франция и други във Великобритания. Лекциите често пораждат въпроси, които водят до нови развития в науката."
Целта на Вълев е той и екипът му да намират нови материали, върху които да тестват най-модерните лазери.

[Венцислав Вълев]

Формулата на Венцислав Вълев за успешната научна дейност е, че когато се използват нови технологии за изследване на нови материали, научните открития са неизбежни. Има различни проекти със сътрудници от цял свят, в това число и от България. Разработват и материали за приложения в квантовата оптика - нова тема за него, по която предвижда силно развитие. А колкото повече са откритията, толкова е по-голяма вероятността някои от тях да намерят практическо приложение. "Целта ми е да разполагам с най-модерните лазери и да продължавам да обикалям света в търсене на най-новите материали, чиито тайни да разгадая. Всеки ден научната фантастика се превръща в реалност около нас. За всеки, който е фен на жанра като мен, това е сбъдната мечта".

Капитал #51

Текстът е част от брой 51 на седмичния Капитал (20 декември - 9 януари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мигът на електронните подписи Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

22 май 2020, 4285 прочитания

Мениджърската библия на "Аванти" 4 Мениджърската библия на "Аванти"

Татяна Попова, управител на веригата за хранителни стоки "Аванти" пред "Капитал"

8 май 2020, 19537 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Преслав Наков: Ловецът на манипулации

Чрез проекта си Наков иска да научи медийните потребители сами да забелязват манипулативните техники в новините

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10