С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 10 яну 2020, 12:50, 7416 прочитания

Васил Терзиев: Европейски гигант ще се появи, но след 10 години

Съоснователят на "Телерик", "Телерик академия" и "Campus X" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Липсващият европейски гигант

Защо Европа няма технологичен гигант

Причините в ЕС да няма компания от ранга на Google или Amazon варират от културни до регулаторни

Защо Европа няма свой Google или Amazon? Каква е причината на Стария континент да липсват технологични гиганти – такива, каквито се раждат в САЩ и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в момент, в който технологичните компании от двете най-големи световни икономики вече имат власт и ресурси, сходни с тези на правителствата? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане съвсем сама – това поражда не само любопитство за пазарните и технологичните процеси по света, но и кошмари за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе разговори с успешни предприемачи, експерти, европейски представители и хора вътре в системата, за да разбере мнението им, базирано на опита.
Васил Терзиев е един от най-известните представители на българската технологична екосистема. Най-известен е като един от съоснователите на компанията "Телерик", която през 2014 г. бе придобита от американската Progress Software срещу 262.5 млн. долара - най-голямата продажба на независима българска компания и до ден днешен. Освен като предприемач Терзиев е специалист и в сферата на образованието като съосновател на "Телерик академия", както и човек с поглед отвътре в капиталовата система на технологичния сектор в България и Европа като партньор във фонда за рисков капитал Eleven и съосновател на най-големия частен хъб и споделено работно пространство у нас Campus X.


Каква според вас е най-голямата причина да няма европейски технологичен гигант?


- Мисля, че причините са няколко. Едната е културна. Тя е свързана с желанието да се поемат рискове, да скачаш в новото. Втората е, че Европа е много по-традиционно място, което не обича толкова промяна. Младите не се приспособяват толкова бързо, колкото в САЩ. Там се очаква, че на 18 или 22 години трябва да се оправяш сам. Културата е такава, че ти се налага много бързо да израснеш. Това, съчетано с желанието да поемаш рискове, променя въобще идеята колко опита се генерират за създаването на голям бизнес. Ние сме свикнали да виждаме само крайния резултат, а всъщност важна е фунията – колко малки компании са опитали и са се провалили, за да може да се зароди една по-голяма.

Има и нещо друго – като цяло технологичният сектор в Европа изоставаше значително от САЩ. Ако Европа е била добре в инженерството, производството и други индустрии, в технологичния сектор беше на задни позиции. През последните години започна да се събужда и е вероятно да има голяма технологична компания, но тя ще се появи след 5-10 години. Вече са се променили много неща като инфраструктура и фундамент, но е необходимо време.

Най-голямата причина обаче бих казал, че е единният пазар. В САЩ технологичните компании имат достъп до 30-40% от глобалните разходи за технологии, т.е. поне една трета от световния пазар на технологии. В Европа не е така. Великобритания, Германия, Франция представляват по 5% от глобалния технологичен пазар. Ако събереш всички страни в Европа, общата стойност е прилична, но всяка държава е отделен пазар. За да отидеш в Германия, трябва да градиш изцяло нова структура за германския пазар. Същото важи за Франция, Великобритания и Италия.



С английски например можеш да достигнеш само до пазарите във Великобритания и Скандинавия, които са много малки на фона на САЩ. И въпреки че си част от Европейския съюз, не си част от истински единен и хомогенен пазар с един език, който всички ползват. Това забавя процесите, особено като добавяш и различни регулации, културни разлики и т.н. Не е случайно къде се раждат големите технологични компании – Индия, Китай, САЩ. Защото там има огромен местен пазар, където се завъртат много пари и можеш да достигнеш до много клиенти и бизнеси най-лесно.

В момента сте партньор в Eleven. С поглед отвътре има ли недостиг на капитал в Европа?

- Със сигурност капиталът е по-малко, отколкото в САЩ. Не е толкова лесно достъпен, оценките са по-консервативни, но не мисля, че това е най-големият проблем. Капитал се намира. Нямаме капитал за сто компании като Google, но ако имаше и един бизнес, който да върви в тази траектория, щяха да се намерят ресурсите той да израсне. Показателно е, че технологични компании във финтек сектора намират финансиране. Американските фондове също гледат към Европа. Така че липсата на пари не е основен фактор.

Споменахте финтек сектора. Прави впечатление, че в последните години Европа ражда много компании конкретно в този сектор. Там дори може да се каже, че водим.

- Водим, но крайният резултат е аналогичен с този на другите технологични компании. Наскоро си говорих с изпълнителния директор на Payhawk, компания, в която Eleven е инвестирал, и той ми каза, че на практика сценарият е същият: Европа разработва интересни неща, но след това идват "големите играчи" с много пари от другата страна на океана и конкуренцията става нечестна. Сега обаче за пръв път в лицето на компании като TransferWise виждаме как една европейска фирма има амбицията да доминира в Северна Америка. Има хубави технологични компании, които са излезли от Европа – Skype, Spotify, Klarna, но те просто не са с размерите на Google или Facebook. Не са глобални платформи.

Като изключим Skype и Spotify, повечето големи европейски компании, за които аз се сещам, не са потребителски насочени. Те са или B2B, или насочени към много конкретен проблем.

- Тук идва потребителската част. Едно е да работиш на 20 фрагментирани пазара, друго е да работиш на пазар със стотици милиони хора, които говорят един език и живеят в една икономическа среда. Компаниите ни, насочени към бизнеса, се справят добре, но за ориентираните към потребителите е трудно. Дори да тръгнат от тук, те много често приключват като част от някой зад океана. И това е въпрос понякога и на амбиция. Европейците и хората от тази страна на океана нямат нивото на амбиция на колегите си от САЩ, може би защото средата не е толкова конкурентна. Това е моето обяснение защо европейците са по-склонни да излязат по-рано от бизнеса.

Друга причина е, че в Европа няма и инфраструктура една компания да се разрасне достатъчно бързо. На една европейска фирма ѝ отнема много повече години, за да стигне същия мащаб на приходи, колкото на такава в Америка. Това изморява, изхабява екипите, които са там от първия ден. На десетата година те вече не гледат как ще станат мултимилиардна компания, а как могат да излязат, защото умората се е натрупала. Има голяма разлика дали ще стигнеш до определена цел като приходи на третата, петата или десетата година. Според мен този проблем ще се "скъси", защото инфраструктурата става все по-добра, капиталът се намества все по-добре и е въпрос на цикли.

Участвали сте в до голяма степен такова придобиване (бел.авт. - съоснованата от Терзиев "Телерик" бе купена от американската Progress през 2014 г. срещу 262 млн. долара). Кога идва моментът, в който решаваш, че е по-добре да бъдеш придобит от някой по-голям?

- Сложно е и е субективно. Всяка история е различна. За нас това да продължим напред беше свързано с преместване в САЩ – нещо, което нито аз, нито Светозар (бел.авт. - Светозар Георгиев – друг от съоснователите) искахме да правим. Също така самата организация не беше готова. Можеше да се счупи. Да, можеше да стане и много по-здрава, но имаше сериозен шанс да се счупи. Причините са комплексни и изобщо не са тривиални: много млади хора, натоварени с много отговорности, изключително бърз растеж, дистрибутирана организация. Всичко това беше съчетано с промени в пазара и нуждата да се открият допълнителни големи източници от приходи. Щяхме да стигнем до 100 млн. долара приходи, колкото са нужни, за да излезеш на борсата. Но за да си правилно позициониран, трябва да имаш път към 300-400-500 млн. долара приходи. С утвърдените ни продукти нямахме такъв директен път. Правехме нови продукти, които да ни отведат там, но те бяха в начална фаза. Управлението на десетки предизвикателства също беше проблем. Ако са няколко, щяхме да намерим решение, но когато са много, рискът става прекалено голям. А като основател носиш отговорност не само за себе си и за амбицията си, но и за всички хора в компанията.

Ако ресурса да поемаш такива рискове, да работиш в такъв мащаб, го имат само големите компании, не означава ли това, че гигантите ще се раждат само при гиганти?

- Това е естествена тенденция - големите да стават все по-големи. Разделението на света, за което говорим, го има и в технологичния свят – просто технологиите помагат то да се случи още по-бързо. Големите са като черни дупки, които привличат всичко към себе си. В зародиш се убиват конкуренти, с придобивания, дори те да са със завишена цена. Никой не може да ги вини, че искат да го направят. Това е целта на всеки бизнес – да бъде монополист.

Ако говорим конкретно за Европа, през последните години ЕС усилено се опитва да регулира гигантите. Само Google например натрупа 10 млрд. евро глоби. Не влиза ли ЕС в ситуация, в която винаги ще гони и в същия момент ще демотивира собствените си компании, които искат да стигнат до този мащаб?

- Сложно е. Нямам ясно, силно и еднозначно мнение. Смятам, че е въпрос на баланс. Както е лошо да няма регулации, така е лошо да има и много регулации. Въпросът е дали Европа ще слага регулациите преди или след бизнеса. За мен трябва бизнесът да води и оттам нататък да бъде регулиран интелигентно, за да не прави глупости. Обратното е опасно, защото хора, които не познават бизнеса, пишат регулации. Всички ние, включително и в България, страдаме от творчеството на чиновници. Не смятам, че регулирането на технологичния сектор е задължително лошо, по-скоро е функция на това каква форма ще придобие тази регулация. Но като цяло регулациите са създадени, за да минимизират риска с цената на скоростта, така че водят до забавяне и съответно пречат.

Интересното е, че много от иновациите в Европа се раждат в най-регулираните сектори като финтек – финансовият сектор е силно регулиран. И въпреки това Европа успява да създаде иновации. Така че според мен не е там най-големият проблем. Ние свързваме технологичните гиганти с милиарди потребители, а Европа още не е намерила начина да създава големи потребителски компании.

Европа обаче показва, че все пак иска да има такава компания – например обмисля да създаде 100-милиардов фонд с тази насоченост. Може ли държавен капитал да роди нещо подобно на Facebook и Google? И нещо друго – иска ли наистина Европа такава компания, която ще има сила, съпоставима с тази на правителствата?

- Тези "корпоративни държави", които вече имат ресурс, сила и знания, които са по-големи, отколкото на много страни, са потенциално много опасни. Те са транснационални държави, със своите собствени милиарди граждани. С изключителен ресурс, огромно море от информация за всеки и всичко. Нормално е правителствата се страхуват от организации с подобен мащаб.

Колкото до идеята за огромен фонд, аз не съм голям любител на държавния капитал, поне докато се управлява по този начин. Държавният капитал не е задължително лош – показателно е, че държавните пари, които бяха наместени през European Investment Fund (EIF), през програмата, която роди LAUNCHub и Eleven, дадоха страхотен резултат и изградиха здрава екосистема. Но е много важно дали ще го правиш през професионални мениджъри на рисков капитал, които имат независимост. Ако се прави на пазарен принцип – разполагате със 100 млрд. евро, но очакваме от вас да ни върнете 300, 500 млрд. евро след 10 или 15 години, – тогава държавните пари са същите като всички други пари.

Когато обаче се наместват тези пари през странни инструменти, когато се "дават", а не "инвестират", то няма да се роди нищо добро, защото е непазарно. Първо, защото хората, на които са дадени парите, не са се борили за тях, няма очаквания. Второ, защото от получилите финансиране никой не търси пари обратно. Когато не ти тежи задължението да върнеш парите с пазарна печалба, това поражда грешно поведение.

Започнахме разговора с това, че очаквате европейска компания, която да наречем технологичен гигант, все пак да се появи. След това изредихме всички причини това да не се случи – култура, регулации, непоемане на рискове, застрашаване на силата на правителствата. Кое ви кара да сте оптимист, че ще стигнем до една такава компания?

- Защото ще се намери поне един достатъчно луд, който да повярва, че щом може да се създаде милиардна компания в Европа, и то не една, то може да се създаде и десетмилиардна, стомилиардна. Винаги се тръгва от един човек, една компания, един пробив. Другото е функция на това доколко грешките на природата стават системни успехи. Нямам съмнения, че ще се случи, но въпросът е кога и дали то може да бъде ефективно надстроено във втора, трета, пета компания, така, както е станало в САЩ или Китай.

Начините да стигнем до технологичен гигант са различни, но ако разгледаме и САЩ, и Китай, има определена заслуга и в държавата дадени компании да достигнат висоти. Има много голямо значение дали държавата ще помага, дали ще пречи, или няма да прави нито едно от двете. Най-хубаво е, ако държавата може да помага, но при нас въпросът опира до "държавата". Защото в Китай е ясно коя е държавата. В САЩ е ясно коя е държавата. Но в Европа кое е държавата? Опираме до фрагментацията, че може да имаш общонационални европейски цели, но ако трябва да се избира коя компания да се подкрепи – и имаш една френска или германска – това веднага ще раздели всички. Много стъпки са направени към това да сме по-обединена Европа, което е хубаво, но различните езици, различните култури, предразсъдъците, историята правят нещата много трудни да се случат – дори и чисто на бизнес ниво.

Интервюто взе
Йоан Запрянов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да се учиш да можеш да се отучиш 9 Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

21 фев 2020, 5985 прочитания

Джонатан Бойрия: Роботите създават изживяване, което хората запомнят Джонатан Бойрия: Роботите създават изживяване, което хората запомнят

Директорът продажби в SoftBank Robotics пред "Капитал"

3 фев 2020, 1948 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант

Партньорът в Sequoia Capital и бивш вицепрезидент в Google пред "Капитал"

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10