С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 яну 2020, 12:52, 3241 прочитания

Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант

Партньорът в Sequoia Capital и бивш вицепрезидент в Google пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Липсващият европейски гигант

Защо Европа няма технологичен гигант

Причините в ЕС да няма компания от ранга на Google или Amazon варират от културни до регулаторни

Защо Европа няма свой Google или Amazon? Каква е причината на Стария континент да липсват технологични гиганти – такива, каквито се раждат в САЩ и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в момент, в който технологичните компании от двете най-големи световни икономики вече имат власт и ресурси, сходни с тези на правителствата? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане съвсем сама – това поражда не само любопитство за пазарните и технологичните процеси по света, но и кошмари за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе разговори с успешни предприемачи, експерти, европейски представители и хора вътре в системата, за да разбере мнението им, базирано на опита им.
Богомил Балкански е български предприемач, прекарал почти целия си професионален живот в Силициевата долина. Кариерата му сред "големите" започва с директорско място във VMWare, където прекарва осем години. През 2013 г. напуска фирмата, за да основе заедно с бившия изпълнителен директор на VMWare Даян Грийн bebop.co, компания, която две години по-късно Google придобива за 397 млн. долара. Следващите две години Балкански прекарва като вицепрезидент в Google, а в момента продължава да бъде член на борда на директорите на Storpool, Support Logic и Leanplum. От януари 2020 г. той е и партньор в Sequoia Capital, един от най-големите фондове за рискове инвестиции в Силициевата долина.


Каква смятате, че е основната разлика между технологичния сектор в САЩ и Европа, т.е. разликата, която "нарежда" нещата така, че петте най-големи технологични компании в света са в САЩ, а Европа може да се похвали едва с една в топ 20 (SAP)?


- Петте технологични гиганта от САЩ са върхът на една пирамида, т.е. тези пет гиганта са на върха, но в основата на пирамидата има десетки хиляди технологични стартъпи и хиляди средни по размери технологични фирми. Така че цялата индустрия е една поточна линия - огромната част от малките стартъпи или просто ще затворят врати, или ще бъдат придобити, но един малък процент от тях ще пораснат и ще станат утрешните гиганти. Да не забравяме все пак, че тези гиганти са доста млади фирми – Google е на 20 години, Facebook е на 10. Apple е най-старата компания. Уникалното в Америка е не само че петте най-големи в момента технологични компании са американски, но и че по поточната линия се движат и фирмите, за които повечето хора още не са чували, но те ще бъдат гигантите след 5, 10 или 20 години.

Причината Европа да няма технологични гиганти е, че липсва цялата инновационна поточна линия от малки фирми, които в един момент могат да пораснат и да станат гиганти. Правилото в Силициевата долина е, че от 100 стартъпа, които получават начално финансиране от бизнес ангели, едва 10 успяват да се развият на ниво да могат да привлекат професионални инвеститори. А от тези 10, които получават първа доза финансиране от професионални инвеститори (Series A), само един ще сполучи донякъде. Така че, за да се стигне до пет гиганта, екосистемата трябва да основе хиляди малки компании. И основната разлика между Америка и Европа е, че Америка успява да създаде хиляди нови технологични стартъпи всяка година, а Европа не.

- Какво не достига на Европа и европейските компании - недостатъчен капитал на континента, недостатъчно добро образование и други в крайна сметка решими проблеми, или най-големите такива са са фрагментираността на пазара, множеството езици и други фундаментални препятствия?



Според мен първопричината е една и тя е свързана с културни ценности, а не с финансиране, образование или каквото и да било друго. Една от основните културни ценности в Америка е предприемачеството. Идеята на всеки американец за щастие в кариерата е да е сам шеф на себе си, да бъде независим и никой друг да не му казва какво да прави. Повечето американци биха искали един ден да имат собствен бизнес и са готови да поемат и да носят рисковете, които идват с това да си предприемач - може да се провалиш, може да се разориш. Но американците са много оптимистична нация и винаги се фокусират върху това, че може пък и да успееш. И ако се провалят в едно начинание, бързо се поотупват и са готови да опитат пак. Този стремеж към независимост и предприемачество е рефлектиран в много сфери на живота в Америка - например факта, че няма социална мрежа (Балкански говори за "социална мрежа" в смисъла на социална сигурност - бел.авт.) и до голяма степен човек трябва да се грижи сам за себе си. Много европейци са критични към липсата на социална мрежа в САЩ, но те просто не разбират че тази липса не е провал на системата, а пряко отражение на ценностната система на американците. Ценностната система на европейците е стремеж към сигурност. Младите европейци не мечтаят да започнат собствен бизнес - те се стремят да си намерят сигурна работа в голяма и стабилна компания. И този стремеж към сигурност е рефлектиран в силната социална мрежа.

Според мен причината предприемаческият дух да е толкова по силен в Америка е историческа. Америка е основана от предприемачи – хора, които са си напуснали дома и семейството и са тръгнали да си търсят нов късмет през океана. Така че става въпрос за един самоподбор - вече няколко века най-предприемачески настроените хора от цял свят се стичат в Америка. И този процес не е спрял - той тече и в момента. За никого не е тайна, че мнозинството от технологичните стартъпи в Силициевата долина се основават от скорошни имигранти.

Така че основната причина за успеха на Америка в технологичното предприемачество е културно-историческа. Вярно е, че и други неща помагат - има повече рисков капитал, но това се дължи отново на желанието на американците да поемат рискове. Американските университети са много по-добре свързани с индустрията и има много примери за университетски професори, които стартират много успешни компании. Америка е единен пазар с един език и почти една нормативна уредба.

Една от много важните обстоятелства технологични стартъпи в Америка да се развиват добре е, че големите американски фирми дават шансове на разни малки стартъпи, които оперират от един гараж, т.е. голяма американска фирма би си купила ново решение от един новосъздаден стартъп, докато големите фирми в Европа са много по консервативни и предпочитат да си купуват неща от други големи фирми. За да може един стартъп да се развие, най важното нещо, което му трябва, са клиенти.

Били сте част от борда на директорите както на американски, така и на европейски компании. Същевременно сте били и вицепрезидент в Google, един от безспорните технологични гиганти. Какви са разликите, които видяхте и все още виждате по отношение на култура, начин на работа и други фактори, които смятате, че са ключови по отношение на растежа и мащаба на една компания?

- Предприемачите в Америка са много по-дръзки и самоуверени от колегите им в Европа. Това е пак културен феномен - американците просто са по-дръзки и самоуверени. Също така в Америка има много повече примери за хора, които са преуспели като предприемачи, така че е много по-лесно човек да повярва, че големият успех може да се случи и на него.

Структурните фактори, които помагат на малки технологични фирми да се превърнат в гиганти, е че Америка е голям и единен пазар. Това позволява много по-бързо мащабиране. Същото явление се наблюдава и в Китай, където вече също има технологични гиганти като Alibaba, Tencent, Huawei.

Смятате ли, че разликите между регулаторните рамки в САЩ и Европа играят роля? (И като допълнение: Пречи ли Европа на собствените си компании чрез регулации, очевидно насочени към американските технологични гиганти?)

- Американското законодателство улеснява технологичните фирми в няколко направления. Лесно и бързо е да създадеш нова фирма. Има специализиране на отговорностите на щатите. Щатът Делауеър например се специализира в корпоративно законодателство за бързо уреждане на търговски спорове, затова всички американски фирми са инкорпорирани там. Има единен и добър режим за раздаване на опции или акции на служители. Режимът не е идеален и може да се подобри, но поне правилата и данъчното облагане са ясни. В Европа нещата стоят различно във всяка страна. Англия е близо до Америка, но континентална Европа не е. Ако си технологичен стартъп с офиси и служители в няколко страни, е губене на време и усилия как да се даде дялово участие на всички.

В момента дори и в Америка има политическо течение да се регулират големите технологични фирми. Има доста сериозни политици, които мислят, че гигантите трябва да се разделят на по-малки фирми. Но винаги когато слушам изказвания на политици по тези теми, ми става ясно, че огромното мнозинство не са особено грамотни по отношение на модерни технологии. И тук е противоречието - регулациите се пишат от хора, които не са много наясно как работи това, което регулират. Това е една от причините регулацията винаги да тича след технологичния напредък.

Вие сте българин, участвал в създаването на американска компания, която впоследствие е придобита от Google. Кога идва моментът, в който решавате, че е по-добре да станете част от по-голяма фирма, вместо да се развивате самостоятелно, като ще предположа, че офертата от Google едва ли е била първата към вас?

- Решението отне няколко седмици премисляне, след като получихме оферта от Google. Такива решения винаги са трудни, защото можеш само да гадаеш как ще се развият нещата за екипа и продукта в рамките на една огромна организация като Google. В нашия случай решихме, че по-бързо можем да наберем скорост на пазара, ако зад себе си имаме ресурсите и голямото рамо на Google.

Ценност ли е да бъдеш придобит от гигант, предвид че много други фирми от цял свят избират същия път?

- Да, статистически огромната част от стартъпите, които са успешни, са придобити от по-големи компании и много малко част излизат на борсата като независими компании. Така че, ако ще те придобива по-голяма фирма – по-добре това да е Google.

Европа в момента опитва да регулира гигантите, като глобите най-често падат върху американските компании, но същевременно ЕС често изпитва болка, метафорично казано, че тези гиганти не са родени от нея. Може ли държавен/общоевропейски план да роди компания от мащаба на Facebook или Google?

- Може би вече съм прекарал прекалено много време в Америка и съм започнал да мисля като типичен американец, но аз съм много скептичен, че само с държавна помощ Европа ще развие технологични гиганти. Това не означава, че правителствата не могат да играят роля. Истината е, че и американското правителство хвърля много пари в наука и разработки, особено в сфери, където иначе капиталовите пазари не биха насочили средства, като например фундаментални научни изследвания. По този начин катализира разработването на технологии, които след това се комерсиализират от частни предприятия.

Наскоро научих за една програма на Европейската комисия (EIC Accelerator – бел. авт.), от която стартъпи могат да получат финансиране. Научих за тази програма от един датски стартъп, в който съм инвеститор. Но основателят сподели, че процесът да се получат тези пари е толкова сложен, че е трябвало да наеме консултанти да му помогнат да попълни нужните формуляри. Малък пример за бюрокрация.

Най-голямата регулаторна инициатива на ЕС в областта на технологиите е GDPR. Инициативата за защита на данните е похвална. Но не знам каква е равносметката за GDPR – дали GDPR е променила дигиталния живот на средностатистическия европеец, освен че всички трябва да кликаме на всяка уеб страница да се съгласим, че тя използва бисквитки, а и се обзалагам, че повечето хора не знаят какво означава бисквитки. Но знаем със сигурност, че GDPR коства разходи на всяка фирма.

Според мен добър пример за чудесна държавна политика, която способства за създаване не технологична индустрия, е Естония - правителството там активно работи по това всяко съприкосновение с държавата да може да се извърши по електронен път, включително създаване на нова фирма. Естония може още да не е родила Facebook или Google, но броят и значимостта на технологичните фирми, които са тръгнали от там, като Skype и Transferwise, е много по-голям, отколкото би бил статистическият дял на страна с 1 млн. души население. Така че други европейски страни и ЕС могат да почерпят от техния опит.

Интервюто взе Йоан Запрянов

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният човек на General Electric 2 Последният човек на General Electric

Може ли новият ръководител на Boeing Дейвид Калхун да спаси репутацията както на Boeing, така и на наставника си Джак Уелч

17 яну 2020, 4707 прочитания

Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро 2 Тонка Трайкова: Направили сме инвестиции за повече от 22 млн. евро

Управляващият съдружник на благоевградската месопреработвателна компания КФМ пред "Капитал Градове"

16 яну 2020, 2423 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"

Оперативният директор на Grid Singularity и член на борда на директорите в EIT пред "Капитал"

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10