Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 яну 2020, 12:54, 3631 прочитания

Ана Трбович: Европа заличи разликите със САЩ във връзката "бизнес - образование"

Оперативният директор на Grid Singularity и член на борда на директорите в EIT пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Липсващият европейски гигант

Защо Европа няма технологичен гигант

Причините в ЕС да няма компания от ранга на Google или Amazon варират от културни до регулаторни

Защо Европа няма свой Google или Amazon? Каква е причината на Стария континент да липсват технологични гиганти – такива, каквито се раждат в САЩ и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в момент, в който технологичните компании от двете най-големи световни икономики вече имат власт и ресурси, сходни с тези на правителствата? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане съвсем сама – това поражда не само любопитство за пазарните и технологичните процеси по света, но и кошмари за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе разговори с успешни предприемачи, експерти, европейски представители и хора вътре в системата, за да разбере мнението им, базирано на опита.
Ана Трбович е образователен специалист и оперативен директор в Grid Singularity - компания, чиято цел е да "демократизира пазара на енергия" чрез модерни технологии. Трбович е член на борда на директорите на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), който е част от Европейския съюз. Целта на EIT е да създаде работеща връзка между образователната система, развития бизнес и младите предприемачи в съюза. "Капитал" се срещна с Трбович по време на годишната конференция на института InnovEIT, провела се през октомври в Будапеща.


От ваша гледна точка какви са най-силните страни на европейското образование?


- В момента Европа има някои много силни образователни институции, но те са разпръснати из целия континент. Ролята на EIT е да свърже тези таланти, така че те да могат да работят в полза на иновацията. Всичко трябва да бъде направено така, че да бъде утвърден модела тип триъгълник – образование + иновации + бизнес. Институциите за висше образование са особено важни за програмите ни. Дори и с важността на висшето образование обаче ние се фокусираме върху образованието през целия живот.

По време на конференцията се говореше за "слона в стаята", но аз мисля, че истинският "слон в стаята" е защо Европа няма технологични гиганти като САЩ и Европа. Има ли Европа достатъчно силни образователни институции, за да поддържа разрастването на екосистема, която да роди такава компания?

- Според мен въпросът не е толкова в образованието, колкото в културата и възприятието за риск. Ако погледнем данните и изследванията по темата, европейците продължават да бъдат много по-консервативни по отношение на поемане на риск, отколкото американските си колеги предприемачи. Ние не смятаме себе си за толкова подготвени, когато става дума за предприемачество. Разбира се, това има връзка с висшето образование, но според мен това започва още с основното образование. Голямата разлика е във финансирането и ако погледнем изследванията в това отношение, дори най-големите играчи в дигиталния свят като Apple или Google, зад тях има огромни публични пари в посока изследвания и разработки. Това, което EIT трябва да направи, е да позволи повече интеграция на изследванията, така че те да стават по-мащаби. Да има повече финансиране – първоначално публично, а след това и частно, когато моделът се валидира – за да може да се достигне този мащаб на иновации. Ние ясно виждаме, че много стартъпи се създават в Европа, но получават финансиране от американски фондове за рисков капитал. Европа вижда това и ние от EIT работим в тази насока. Финансираме проекти, както и други институции като Европейския иновационен фонд (EIF). Има план за повече финансиране през следващия бюджетен цикъл, но продължаваме да изоставаме.



Смятате ли, че предприемачеството е нещо, което може да бъде учено?

- Има две мисловни школи по темата. Много сериозни академици, които се занимават с темата, са стигнали до заключението, че предприемачеството е нещо, което се базира върху личностни характеристики и, казано накратко, се раждаш със заложбите на предприемач или не. Други академици пък смятат, че може да бъде научено. Аз вярвам във второто – че можеш да научиш някого на предприемачество, че можеш да образоваш някого относно това как да започне свой бизнес, как работи бизнесът, как трябва да бъде структуриран. Има и микс от култура и мотивация, разбира се. Вярвам, че можеш чрез образование да създадеш предприемачи и предприемаческа култура.

Ще ви върна назад към сравнението между Европа, САЩ и Китай. Казвате, че изоставаме по отношение на финансиране, но изоставаме ли по отношение на образоване в сферата на науката, технологиите, инженерството и математика (STEM)?

- Има различни начини, по които това се изследва, и всички дават различни резултати. Според някои от тях, от най-елитните технологични университети, повечето идват от САЩ. В същите списъци обаче има и няколко европейски университети. Интересното е, че те са във Великобритания и Швейцария. Швейцария не е част от ЕС, но е силно интегрирана икономически и правно в европейската система, а Великобритания вероятно ще напусне съюза. След това имаме университет от Холандия – Delft, който е най-големият технологичен университет там. Дилемата за нас като европейци е дали да финансираме целенасочено места като Delft, или да продължим да финансираме повече платформи. Европейският подход обичайно е да работи към повече интеграция. Ние смятаме, че можем да създадем таланти на различни места и така да получим по-висока стойност. Европа продължава да прави много изследвания, които са релевантни към иновациите и бизнеса.

Достатъчно силна ли е връзката между европейската образователна система и бизнеса? Защото в САЩ например знаем, че технологичните гиганти взимат талантите директно от университетите.

- Смятам, че Европа направи огромен скок напред в това отношение и вече няма големи разлики в тази сфера между големите университети в САЩ и Европа. И двете системи се опитват да създадат силен мост между бизнеса и образованието и ние от EIT изиграхме голяма роля в това отношение. Можехме да имаме подобна дискусия преди десет години, но не и сега – вече е често срещано университетите и бизнесът да работят заедно – върху изследвания, върху тренирането на хора, върху общи проекти. Това е често срещана практика, което не можехме да кажем преди десет години.

Такъв ли е случаят в цяла Европа?

- Не, нещата не стоят така в цяла Европа. Например вие сте от България, а аз от Сърбия и тези практики са все още нови за някои места. Изоставаме, но въпреки това този начин на работа навлиза и в източните университети. Това също има връзка с финансирането – всяка институция има нужда от финансиране, за да бъде конкурентоспособна. Докато част от финансирането зависи от определени резултати – от това какво мисли пазара за твоя продукт, т.е. завършилите този университет – това ще бъде някаква гаранция за качествено развитие. Това е нещо, което европейските университети на Запад вече са разбрали, понеже тяхното финансиране не идва изцяло от правителството и има конкуренция за другите източници на средства. Това е нещо, което университетите в България например ще трябва да разберат и да се адаптират.

Върху какво трябва да се фокусира европейската образователна система в следващите пет до десет години?

- Тенденциите са ясни - големите данни, събирането на информация от повече места и впоследствие анализирането им. Много от бизнесите днес вече са базирани на данни, но още повече това ще бъде вярно за компаниите на бъдещето. Смятам, че ще продължим да виждаме увеличено търсене за компютърни специалисти, но също така и конкретно за експерти по данни и анализатори в отделни сфери. Те ще трябва да имат и познания в съответната сфера, без значение дали ще бъдат технологии, биология, география или нещо друго. Ще бъде много трудно за бъдещите служители да продължат да имат висока стойност без дигитални качества. Накратко, ще ни трябва това, което ние наричаме "умението да продължиш да се развиваш". Всичко е свързано, всичко се развива и изисква все повече умения – това е, което ние наричаме Четвъртата индустриална революция.

Интервюто взе Йоан Запрянов

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговецът и производител на биохрани Яни Драгов: Ръст 30% в онлайн продажбите, в магазините нагоре-надолу с 10% Търговецът и производител на биохрани Яни Драгов: Ръст 30% в онлайн продажбите, в магазините нагоре-надолу с 10%

Действам предпазливо и не наемам нови хора, а в краен случай бих намалил работното време, вместо да освобождавам служители, казва собственикът на "Смарт органик"

28 мар 2020, 3693 прочитания

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона 2 Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

27 мар 2020, 3827 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Интервю" Затваряне
Вилем Йонкер: Европейските компании трябва да поемат повече рискове

Изпълнителният директор на EIT Digital пред "Капитал"

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10