Вилем Йонкер: Европейските компании трябва да поемат повече рискове

Защо Европа няма свой Google или Amazon? Каква е причината на Стария континент да липсват технологични гиганти – такива, каквито се раждат в САЩ и Китай? Какви са рисковете Европа да не роди такава компания в момент, в който технологичните компании от двете най-големи световни икономики вече имат власт и ресурси, сходни с тези на правителствата? В ерата на свръхкомпаниите Европа може да остане съвсем сама – това поражда не само любопитство за пазарните и технологичните процеси по света, но и кошмари за немалко европейски политици, които осъзнават изоставането на Европейския съюз. "Капитал" проведе разговори с успешни предприемачи, експерти, европейски представители и хора вътре в системата, за да разбере мнението им, базирано на опита им.

Вилем Йонкер е изпълнителен директор на дигиталното звено на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), който е част от Европейския съюз. Целта на EIT е да създаде работеща връзка между образователната система, развития бизнес и младите предприемачи в съюза. Насоката на Йонкер е конкретно към дигиталните компании на континента и тяхното развитие до ниво "кентаври" (пазарна оценка 100 млн. евро), "еднорози" (пазарна оценка 1 млрд. евро) и нагоре.

Каква е причината Европа да няма технологичен гигант?

- Това не е напълно вярно. Използвате ли например Booking.com? Това е холандска компания (компанията е основана в Холандия, но в момента е американска собственост – бел. ред.). Тоест очевидно можем да правим големи компании, насочени към потребителите. Правим ли достатъчно такива компании? Определено не. Пространството за подобни платформи е доминирано от американски компании – Google, Amazon, Facebook, Apple, както и азиатски – Alibaba, Tencent. Ако погледнем и към сферата на производство на полупроводници, там също изглежда сякаш няма особено европейско присъствие, но всъщност разработките се случват тук. Имаме фирми като AMSL, където се правят устройствата за производство на чипове.

Големият ни проблем е, че когато говорим за компаниите гиганти, ние говорим за потребителски насочени услуги. Светът се доминира от приложения за Android и iOS – две неевропейски платформи. Преди това положението ни беше по-добре, защото имахме Nokia. Можем ли обаче да променим това? Да, и до някаква степен го правим, по отношение на финансови приложения – такива стартъпи еднорози има в Европа. Имаме нужда от повече такива компании.

Какво ни липсва?

- Липсва ни правилна стратегия по отношение на мащабируемост. Особено по отношение на технологии, които са платформи, много от тези фирми разчитат на това да продават реклами или анализ на данни, които имат смисъл само ако са в огромни размери. Тези компании се отличават с бърз растеж на приходи. В Европа това е трудно – пазарът е фрагментиран, парите за инвестиции невинаги са тук. Ако гледаме не еднорозите, а "кентаврите" (компании с оценка 100 млн. евро – бел. ред.), картинката при стартъпите е различна. Там има много повече фирми, които често се придобиват, защото европейската индустрия поне според мен продължава да бъде консервативна по отношение на оценката на компании, захранващи се от данни. И ако не ги оценяваш високо като инвеститор, съответно не би написал голям чек. Това означава, че дори на това ниво голяма част от тези компании се насочват към американски или азиатски инвеститори, вместо да останат в Европа. Skype е ранен пример за такава технология, но това се случва дори и сега. Компании като Google, Apple, Amazon постоянно "сканират" за такива компании из целия свят и ги купуват на цени, които европейски компании или не са съгласни, или наистина не могат да платят.

Това е самосбъдващо се пророчество, защото ако не си голям играч, нямаш пари да правиш подобни покупки. Парите водят до още пари и това означава за нас, че трябва да използваме други механизми – политики като GDPR, за да сме сигурни, че няма да се случи положение, при което "победителят взима всичко". Трябва да работим върху фрагментирания пазар, да осигурим леки условия за увеличаване на мащабите на компаниите, трябва да мобилизираме много повече капитал, което означава както да показваме стойността на европейските фирми, така и да ползваме повече финансови инструменти. Фокусът трябва да бъде върху увеличаване на мащаба на европейските компании и върху това те да поемат повече рискове чрез придобивания.

Европейският съюз се опитва да регулира големите технологични компании, които са предимно американски и китайски. Не наранява ли по този начин и европейските компании, които искат да растат?

- Винаги ще имаш тези, които произвеждат, и тези, които му дават форма. "Правещите" са технологичните компании, които искат да наложат продуктите си в обществото, а "моделиращите" са правителствата и политиците, които искат да са сигурни, че обществото печели от тези технологии и всички имат шанс. Разбира се, когато се опитваш да изравниш полето, имаш регулации като GDPR, чиято цел е да спре раждането на монополи, но от друга страна правиш положението за по-малките компании по-трудно, защото те не могат да растат. Въпреки това всяка мярка, която се опитва да изравни игралното поле, дава плодове в бъдеще за по-малките играчи. В ранните стадии големите играчи се справят по-добре, защото имат повече ресурс, но и взимат много повече време за промени заради регулации. Това са неща, при които поне според мен малките компании се справят по-добре. GDPR работи и като сигнал, защото е ясно, че ще има допълнителни регулации по отношение на данни. Множество малки компании нямат този радар за бъдещето, докато големите компании могат да гледат по-далеч в бъдещето и дори да влияят на регулаторите.

Контрааргументът тук е, че големите компании като GAFA имат парите да плащат разходите, които произлизат от регулации като GDPR, включително и бюджети за глоби – докато малките компании, които искат да растат, не могат.

- Така е, това е аргумент. В същото време, ако погледнем колко софтуер има Google – от операционните системи, картите, търсачката и т.н. - е изключително трудно те да бъдат вкарани в една мащабна регулация като GDPR. Така че, да, те имат много пари, но е и много скъпо и трудно да вкараш цяла компания като Google под такава регулация.

Ако имаш компания, която започва работа днес, първата ти работа ще бъде да си сигурен, че всичко, което правиш, се покрива от GDPR. При това бих казал не само GDPR, а GDPR++, защото можем да се обзаложим, че ако GDPR е тук две-три години, ще има добавки към нея. Това е само началото, а не краят на историята. И ако успееш да покриеш тези критерии още в началото, няма да имаш разходите, които имат гигантите. Не можеш да предвидиш бъдещето, но можеш да предположиш какви са сценариите за бъдещето. Това е нещо, което технологичните компании могат да заемат като мислене от медицинските фирми. Компаниите, които се базират върху данни, трябва да мислят по този начин, защото ние виждаме данните като горивото на нашата икономика.

Преди месеци излезе новина, че ЕС обмисля създаването на огромен фонд за 100 млрд. евро, който да подсигури раждането на европейски технологичен гигант. Смятате ли, че един такъв план може да проработи?

- Много зависи от това как ще бъде изпълнен. Да, ние имаме нужда от повече пари, но от друга страна зависи от това какви са изискванията. Фактът, че Европа знае, че има нужда от повече капитал в технологичния сектор, е позитивен знак. Важното е този капитал да се използва като гориво за растеж и да не идва с прекалено много обвързаности, които в крайна сметка правят компаниите по-малко атрактивни за частни инвеститори.

Може ли да се създаде компания с подобни размери чрез държавна интервенция, какъвто е на практика планът?

- Правителствата трябва да бъдат много внимателни къде да се намесват. Това е по-скоро политическото ми мнение. Има политически партии, които са в подкрепа на държавната интервенция в много сфери на живота, има партии, които казват, че трябва да е точно обратното, и в крайна сметка това е по-скоро въпрос на политически мнения. Мисля, че правителствата трябва да имат роля. Един изцяло свободен пазар не би бил нещо добро и правителството, което "формира", трябва да бъде там. Но инициативата винаги ще остава в "правещите".

Интервюто взе Йоан Запрянов