Най-утвърденият българин в Силициевата долина
Богомил Балкански, партньор в Sequoia Capital, пред "Капитал"
Визитка
Богомил Балкански е български предприемач, прекарал няколко десетилетия в Силициевата долина. В момента работи като партньор във фонда за рисков капитал Sequoia Capital, където управлява ранни и сийд инвестиции в прохождащи компании. Кариерата му сред "големите" започва с директорско място във VMWare, където прекарва осем години. През 2013 г. напуска софтуерната група, за да основе заедно с бившия изпълнителен директор на VMWare Даян Грийн bebop.co, компания, която две години по-късно Google придобива за 397 млн. долара. Следващите две години Балкански прекарва като вицепрезидент в Google, а в момента продължава да бъде член на борда на директорите на фирми като Storpool, Support Logic и Leanplum.Компанията
Sequoia Capital е един от най-старите фондове за рисков капитал в Силициевата долина. Фирмата е основана през 1972 г. Sequoia е инвестирала в някои от най-големите технологични компании в света, включително Apple, Google, Oracle, LinkedIn, PayPal, Stripe и други. Общата пазарна капитализация на компаниите, в които е инвестирала Sequoia, надхвърля 3 трлн. долара. Според данните на Crunch Base компанията е участвала в общо1335
инвестиции, като е имала и282
успешни изхода, включително от компании като WhatsApp и Zoom.Как се отрази пандемията на фондовете за рисков капитал в долината и конкретно наSequoia?
- Истината е, че изобщо не се отрази. Аз и всички останали тук сме малко изненадани, че рисковият капитал въобще не се промени. Когато излязоха първите заповеди през март, ние мислехме, че климатът ще се промени, при това много. И не бяхме само ние. През март имаше огромен бум на стартъпи, които търсеха нови инвестиции. Това, което се получи, беше момент на паника: всички стартъпи си казаха "да видим дали можем да съберем свеж капитал" и в резултат на това Sequoia и всички други VC фирми имаха прилив на срещи, но от април насам всичко се върна в нормален ритъм. Приливът беше само за един месец. В самото начало на кризата си мислехме, че тя ще бъде като всички други - ще паднат оценките, ще стане по-трудно за фирмите да набират капитал. Истината обаче е, че засега нищо от това не се случва. Оценките не се понижиха и цялата конюнктура за набиране на капитал е все още много здрава. Единственото обяснение за мен е, че в крайна сметка рисковият капитал се влияе най-вече от публичните капиталови пазари, а Уолстрийт по незнайна за мен причина продължава да бумти. След спада през март всичко се върна бързо на предишните върхове. За мен това е единственото обяснение защо и ние все още се движим добре, сякаш нищо не се е случило в икономиката.
Тоест не очаквате и в бъдеще да има промени?
- Аз очаквам в един момент климатът да се промени, защото има огромна дупка между реалната икономика и капиталовите пазари. Това няма как да бъде завинаги. Нищо не обяснява защо капиталовите пазари бумтят, а всичко останало е на нивото на Голямата депресия - 20 млн. безработни и т.н. Това е много по-тежка икономическа криза, отколкото през 2008 г., а имотите и капиталовите пазари се държат, сякаш излизането от кризата ще бъде във формата на V, което всъщност никога не се е случвало в историята на икономиката. Като гледам колко постепенно и бавно се случват нещата, тази рецесия може да продължи години и не мисля, че икономиката ще се върне на нивото на януари 2020 г. поне до края на следващата година. Това е близо двегодишен период на излизане от кризата. Рано или късно реалната икономика ще застигне капиталовите пазари и съответно самият рисков капитал ще се промени.
Не е ли проблем, че не падат оценките на стартъпите, а реалната икономика се свива?
- Всичко е търсене и предлагане и дали е проблем, че оценките са паднали или не, няма особено значение. Ако искаш да работиш, това е положението, това са цените. От малкото, което съм научил в шестте си месеца в Sequoia, ми се струва, че избирането на правилните компании, в които инвестираш, е много по-важно от оценката, на която инвестираш.
Как се промени начинът ви на работа заради пандемията?
- Като всички останали работим от вкъщи. Целият ни професионален живот се премести в Zoom. Ритъмът ни на работа не се е променил, но всичките ни срещи са виртуални.
Промени ли коронавирусът начина на подбор на компании наSequoia?
- На практика не. Фундаменталните неща, които гледаме в една компания, остават същите - добри пазари, добри екипи. Това е формулата и тя не се променя особено. Интересните сегменти обаче се променят. В следващите години, ако искаш да създадеш стартъп в сферата на туризма, едва ли ще е добро време за подобно начинание. Има промяна на секторите, за които има добри възможности в следващите десет години - всичко, което улеснява работата от вкъщи, инфраструктурни технологии, сигурни решения от типа на VPN и т.н. Това не са нови пазари, но изведнъж се оказаха много по-важни. Тази криза вдъхва нов живот на подобни сегменти, които улесняват работата от вкъщи и колаборацията. Zoom е очевидният победител от тази криза, но има и други, като компании в сферата на телемедицината например. Това са и секторите, които ние очакваме да се развиват най-бързо през следващите десет години.
Поне на пръв поглед отвън не самоZoom, но и, общо казано, технологичните компании изглеждат като големите печеливши от пандемията. Как изглеждат нещата отвътре, в Долината?
- Според мен основните причини технологиите да печелят са близки до ума - колкото по-виртуално е естеството на един бизнес, толкова по-лесно е да се справи с такава криза. Технологичните компании се справят най-добре просто защото продуктите им са виртуални. Втората причина е, че естеството на работа позволява лесно преместване вкъщи. Щом толкова големи компании обявиха, че служителите им няма да се върнат в офисите поне до Коледа, то промените по всяка вероятност ще бъдат много по-дълготрайни, отколкото самият вирус. Времената на ходенето всеки ден до офиса са безвъзвратно отминали. Когато офисите все пак отворят, много по-малко хора тук ще ходят до офиса.
Не очаквате ли обаче и негативен отзвук от обществото и от Вашингтон? Все пак технологичните компании печелят в момент, в който всички останали губят.
- Това е интересна тема. Преди да настъпи кризата, имаше много голяма кампания срещу технологичния сектор - инициативи в Конгреса, гостувания на изпълнителни директори във Вашингтон по различни теми и т.н. Но през последните няколко месеца настроенията се промениха и тези гласове заглъхнаха. Анализите на монополи и други проблеми бързо се изпариха. Честно казано, не виждам никакъв политически апетит някой да пречи на единствения сектор, който все още работи добре. Това е политическото настроение в Конгреса. Има причина обаче да смятаме, че дори сега Силициевата долина да не е под лупа, другите хора, които са пострадали повече от кризата, ще започнат да винят технологичните компании, защото те печелят, когато другите губят. Истината е, че тези големи течения, които текат от поне 30 години, стават все по-очевидни. Социалните разслоения не са нищо ново, но тази криза ги прави още по-големи и обществото се разделя на имащи и нямащи.
Какви компании търсите в момента за сийд и ранни инвестиции?
- Моделът на Sequoia е да сме генералисти, защото пазарите идват и си отиват - нещо е ново, интересно и пълно с потенциал за едно десетилетие, но после нещата се изместват. Нашият модел винаги е да се движим в крак с пазара, което значи, че интересите на всеки са много разнообразни. Идеята е не да се фокусираш тип "аз гледам само компании за киберсигурност", а да си отворен към различни идеи и течения. Моята кариера е минала в бизнес софтуера и не се специализирам в нищо по-тясно от бизнес софтуер и всякакви корпоративни решения, което си е достатъчно генерално.
По-отворени ли са вече фондовете за рисков капитал от Долината за инвестиция в компании извън нея?
- Това е рубикон, който така или иначе бяхме прекрачили преди кризата. Преди 20 - 30 години правилото за всички рискови капиталисти, включително Sequoia, беше, че инвестираш само във фирми, до които можеш да стигнеш с колело. След това беше с кола в рамките на час. След това - със самолет, но полет до три часа. Сега всички тези "правила" отминаха и преди да настъпи кризата, обявихме, че сме наели първата ни партньорка в Европа, Лучано Александро, която ще започне работа през септември. Така слагаме начало на присъствието си в Европа. От друга страна, имаме офиси в Китай, Индия и Югоизточна Азия от 15 години. Те са толкова успешни, колкото и тези в САЩ. Географската експанзия не е нищо ново, ако погледнем портфолиото ни в Китай или Индия. Да, до някаква степен тази криза ускори интереса към инвестициите навън, но такъв имаше и преди това.
Какъв е планът за ударените компании, които са част от портфолиото ви?
- Съвсем скоро след като започна кризата, написахме едно "мемо", адресирано към нашите портфолио компании, но го публикувахме за всички. То беше за това как да оцелеят в кризата. Няма някаква магия. По време на криза е борба за оцеляване и тя се свежда до това дали имаш достатъчно "писта" от гледна точка на пари в банката. Нашият съвет към всичките ни компании е да се опитат да имат кеш поне за една година. Има два начина да го постигнеш: да набереш още капитал, ако можеш, а в другия случай - да съкращаваш разходи. По-голямата част от нашите компании работят и по двата фронта - и съкращават, и се опитват да набират капитал. Airbnb например успя да набере нов капитал, но уволни и 25% от служителите си. Това е показателно за фирмите, които са в най-засегнатите сектори и се опитват да се справят със сегашното положение.
Как ви се отразява преминаването от предприемач към инвеститор?
- Преходът още не е приключил. Аз започнах работа, прекарах пет седмици в офиса и след това от вкъщи трябваше да се уча на новата работа. Естеството и ритъмът на това да си рисков капиталист са много по-различни, отколкото да си предприемач. Чувствам се като заек, който тепърва се учи на елементарни неща, сякаш отново съм на 23 години. Но това беше и сред най-големите причини да направя такава кариерна промяна. Подхождам към новата работа по този начин: аз съм първолакът, който тепърва се учи на всичко ново. Още съм далеч от това да се чувствам компетентен, но с течение на времето и това ще стане. Интересно ми е - понеже самата работа е интересна и понеже те среща с невероятни хора. Слага те в положение да се сблъскваш с идеи по цял ден, това е буквалната дефиниция на работата ми. Предизвикателството е, че непрекъснато променяш контекста. На ден се срещаш с фирми, които са толкова различни една от друга, че трябва да мислиш за съвсем различни сфери на индустрията. В настоящата работа няма начало и край, няма проект, който свършваш за няколко месеца и минаваш на друг.
Как опитът ви досега като "търсещ" капитал формира начина да избирате на кого да "дадете" капитал?
- Това да си предприемач има много преимущества в сегашната ми работа, най-малкото защото имам симпатия към хората, които идват при нас. Много по-полезен съм за тях със съвети и съдействие, защото само преди месеци бях в техните обувки. Ако си бил само финансист и инвеститор в цялата си кариера - да, имаш опит, но има голяма разлика между това само да си гледал нещо и да си го правил. Разглеждам факта, че съм работил дълги години като директор в технологични компании, като един от най-големите ми плюсове.
Коя е най-голямата трудност?
- Това, което споменах: че няма начало и край. Когато направиш инвестиция, особено сийд, чакаш 5-10 години, за да знаеш дали е успешна. А това е ужасно дълго време.
Вие ли търсите ранни инвестиции или те вас?
- И двете. Ние сме в позиция на фонд с огромна репутация, има ни от десетилетия и сме магнит за нови предприемачи. Това не означава, че можеш да си лежиш на лаврите и да чакаш хората да дойдат при теб. Истината е, че ние също имаме различни стратегии и активно търсим нови компании.
Споменахте, че най-важното за вас е екипът. Какво търсите в една компания, преди да знаете, че има силен екип?
- Ранните инвестиции са изцяло в екипите. Можеш да гледаш каквото поискаш, но няма кой знае какво за гледане, освен трима-четирима основатели с дадена идея. Дори да има някакъв продукт, то е само демонстрация. Важното е да мечтаеш с тези предприемачи - колко голям може да стане пазарът за този продукт. Формулата е сравнително проста - екип, който да се цели в нещо, което може да стане голям пазар. Когато ние инвестираме в ранни фази, действително всичко е на ниво мечти. Това е, което търся.
Интервюто взе Йоан Запрянов
