Ричард Кьониг: България е изключително атрактивен пазар за големи соларни инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ричард Кьониг: България е изключително атрактивен пазар за големи соларни инвестиции

"Ще създадем център за мониторинг на всички наши ВЕИ централи в България. И център за споделени услуги за другите ни проекти", казва Ричард Кьониг

Ричард Кьониг: България е изключително атрактивен пазар за големи соларни инвестиции

Съсобственикът и управител на Enery Development пред "Капитал"

Ивайло Станчев
5818 прочитания

"Ще създадем център за мониторинг на всички наши ВЕИ централи в България. И център за споделени услуги за другите ни проекти", казва Ричард Кьониг

© Enery


Тази седмица официално приключи най-голямата ВЕИ сделка в България за последните осем години при оценка на актива за около 100 млн. евро. След международен търг ACWA Power продаде дъщерното си дружество "АКВА пауър Си Еф Карад Пи Ви парк", което притежава най-голямата действаща фотоволтаична електроцентрала в България - тази в с. Караджалово с мощност 60.4 MWp. Купувач е австрийската Enery Development. Финансов консултант на продавача в сделката бе "Райфайзен банк интернешънъл", а CMS София бе правен съветник. От страна на купувача финансов консултант е била Entrea Capital, а правен - Schoenherr. Enery Development планира и нови ВЕИ инвестиции в страната, включително голям соларен парк край Хасково с мощност 400 MWp. По този повод разговаряме с един от собствениците и управител на Enery Ричард Кьониг.

В България чухме за първи път за Enery в началото на тази година покрай сделката за фотоволтаичния парк в Караджалово, който е най-големият действащ в страната. Как стана така, че решихте да инвестирате тук, и приключи ли вече сделката, която се оценява на около 100 млн. евро?

- Всъщност сделката беше официално финализирана на 10 септември, поради което съм и в България. Така че, да, можем да кажем, че Enery вече притежава соларен парк в България. Иначе, когато създадохме компанията през септември 2019 г., решихме да се фокусираме върху региона на Централна и Източна Европа, където, от една страна, виждаме потенциал за развитие и опериране на съществуващи ВЕИ проекти, а от друга - и за развитие на изцяло нови вятърни и соларни мощности на изцяло пазарен принцип, без субсидии и преференциални тарифи. Като тук имам предвид по-големи проекти от по няколкостотин мегавата, за да се постигне по-голяма ефективност от мащаба. Конкретно България е изключително атрактивен пазар за това и когато разбрахме, че ACF Renewable Energy иска да напусне България и продава бизнеса си тук, решихме да участваме в процедурата и ако успеем, да го придобием.

Вашата оферта ли беше най-добра в търга за парка в Караджалово или имаше и още нещо в сделката. Доколкото знам, добри оферти са били подали и български компании.

- По този въпрос трябва да попитаме продавача, но по принцип в такива процедури винаги побеждава най-добрата оферта.

Какви са плановете ви за развитие на този проект и планирате ли да разкриете офис в България?

- Да, на първо място, ще запазим всички работници в соларния парк и дружеството, което го оперира. Ще създадем център за мониторинг на всички наши централи в Караджалово, като искаме мениджърът на парка в Караджалово Стоян Петров да ръководи този център.

Освен това ще инвестираме в офиси и споделен център за услуги в София, който ще обслужва не само българските дружества на Enery, но и тези в цяла Европа. Става дума за изнесени услуги по финанси, счетоводство и IT. В бъдеще очакваме да се разраснем тук и със звено по развитие на проектите в България и Румъния.

Може ли да кажете отсега колко хора ще наемете?

- В началото ще има около 30 - 35 души, които още през октомври ще работят за Enery. Впоследствие служителите ще се увеличават.

Искате да инвестирате и в нови собствени проекти като този до Хасково, за който бе съобщено през август. Колко сериозни са тези планове - тук говорим за голяма соларна електроцентрала с мощност до 400 мегавата, за която ще са нужни поне 250 млн. евро. Как ще осигурите тези средства?

- На първо място искам да кажа, че откъм инвестиционни разходи 50 мегавата соларна мощност преди 10 години е равна на 500 мегавата сега. Технологиите толкова много се развиха, че реално мащабни проекти като този, който искаме да направим в Хасково, не са много по-различни от соларните паркове от преди десетина години с по 40 - 50 мегавата, какъвто впрочем е и този в Караджалово.

Причините за това развитие са, на първо място, драстичното понижение на цените на фотоволтаиците и другите технически компоненти - вместо предишните 5 млн. евро за мегават сега инвестициите са само 500 хил. евро за мегават, следва увеличената ефективност и не на последно място - фактът, че електроенергията вече може да се продава на общия европейски енергиен пазар, което дава огромни възможности за намиране на клиенти, без да се субсидира енергията.

Тази централа до Хасково, която ще изградим, ще се конкурира с енергията си на общия енергиен пазар на ЕС. Нашите анализи показват, че такива инвестиции в Югоизточна Европа биха били изключително конкурентни в това отношение. Всъщност България може отново да бъде водещ износител на електроенергия именно чрез реализацията на нови соларни проекти на пазарен принцип.

Но въпреки това все още има много хора, които се опасяват, че с изграждането на нови ВЕИ мощности ще трябва да плащат по-високи сметки за ток?

- Това е една от причините подобни големи проекти засега да са истинска рядкост в региона. Има исторически негативни нагласи на местното обществото към тях. А те са продиктувани от високите преференциални цени, които преди десетилетие бяха дадени на ВЕИ проекти. Сега обаче ситуацията е коренно различна, енергията е достатъчно евтина, за да се продава на свободния пазар, и няма причини хората да се страхуват. Затова смятам, че информирането на хората за развитието на технологиите е изключително важно.

Вярно е, че всички работещи стари проекти продължават да получават преференциалните си тарифи, и това трябва да е така до края на договорите им, за да се получи очакваната възвращаемост на инвестираните преди години суми. Но новите проекти нямат нужда от подобни субсидии.

Конкретно за проекта до Хасково се чуха и други страхове на местните хора, свързани с опазване на земеделието, лова и т.н.

- Без съмнение, за да е успешен един такъв проект, трябва да бъде приет от местното население. Точно затова ние планираме да проведем разговори с всички заинтересовани и в крайна сметка да се постигне едно полезно за всички партньорство. Например бихме могли да осигуряваме чиста енергия на местните общности, да засадим подходящи цветя и растения между соларните панели, така че да се ползват от земеделците, да увеличим биологичното разнообразие.

Какви срокове сте си поставили за изпълнението на този проект?

- Това, което мога да кажа, е, че времето за такива инвестиции е сега. Започваме с проектирането и структурирането на централата, искаме да спазим всички законови и екологични изисквания, да постигнем разбирателство с местните общности и чак когато всичко това е свършено, ще пристъпим към строителството.

Имаше информация и за подобен проект, макар и със значително по-малка мощност, край Димитровград. Това реална инвестиционна възможност ли е или реализацията ѝ зависи от бъдещето на проекта край Хасково?

- Enery работи по няколко различни проекта в България. Търсим възможности за реализирането на по-големи мощности - не покривни инсталации или малки бизнес проекти. Така че това е част от цялостната ни политика.

По какви други проекти работи Enery в региона на Югоизточна Европа?

- В момента притежаваме общо 9 слънчеви централи в експлоатация, като шест от тях са в Чехия, две в Словакия и една в България - тази в Караджалово. В процес на проектиране и развитие имаме общо между 30 и 40 проекта в Централна и Източна Европа, включително Австрия, Чехия, Словакия, Полша, а отскоро и в България и Румъния. Сега разглеждаме и какви са възможностите в Хърватия.

Има ли проекти, които са на финален етап и ще бъдат построени скоро?

- Вярвам, че през следващата година Enery ще може да започне изграждането на три или четири проекта за соларни централи. Трудно е да се каже обаче кои точно, а и аз не искам да ги обявявам, тъй като може да изглежда, че сме готови на 99% и точно накрая да излезе нещо непредвидено. Опитът ме е научил да не правя категорични прогнози, тъй като винаги съществува риск нещо да не се случи така, както очакваме.

Каква е разликата между отделните държави в начина, по който се случват такива ВЕИ проекти?

- Проектното развитие е сходно навсякъде, но ключовите различия са свързани със земята, от една страна - някъде е предимно частна, другаде държавна или общинска, и с това как и къде ще продаваш енергията, от друга - в Австрия например има договори за разлика, които гарантират определена възвращаемост на инвестицията, в други страни има корпоративни договори за изкупуване на енергията, на трети може да се продава директно на търговци. Всичко това може коренно да промени структурата, мащаба и вида на проектите.

Как виждате развитието на възобновяемите енергийни източници на фона на това, което се случва в Калифорния през последните месеци? На няколко пъти там беше въведен режим на тока заради многото ВЕИ и малкото резервни мощности...

- Тук може би е добре да вземем Австрия за пример, тъй като тя има изключително амбициозни цели по отношение на възобновяемата енергия - до 2030 г. да постигне 100% номинално производство на чиста енергия, без да се брои вносът на ток. Какво се изисква, за да се изпълни този сценарий? На първо място, много добър микс на самите възобновяеми източници - слънце, вода, вятър, биомаса. На второ място са мрежата и трансграничната свързаност, които трябва да са добре обезпечени, управлявани с интелигентни технологии и т.н. Със сигурност ще е нужен и капацитет за съхранение на енергия. Това може да са както ПАВЕЦ, така и батерии, чиито цени също спадат драстично. Ще бъде нужно и запазването на определени топлоелектрически централи, като резервни мощности, за да може да се гарантира енергоснабдяването в определени периоди. Комбинацията от тези неща може да ни позволи да избегнем това, което се случва в Калифорния.

Докато говорим сега с вас, от улицата се чуват викове "Оставка". Вече над два месеца хиляди хора скандират всеки ден срещу правителството, като го обвиняват в корупция. Как се чувства един чуждестранен инвеститор в тази обстановка?

- Аз съм работил по инвестиции в България още преди 10 години и смятам, че трябва да се гледа по-позитивно на цялостната обстановка, да се види потенциалът на страната. Ако направя сравнение с работата си в Европа и особено с Испания и Португалия, мога да кажа, че България е добра дестинация за инвестиции в електроенергийни мощности.

Кой е Ричард Кьониг

Ричард Кьониг започва кариерата си като инвестиционен банкер в екипа на ABN AMRO Power&Utilities в Лондон и Амстердам. Впоследствие работи за Raiffeisen, където заема различни ръководни роли в областта на енергетиката и комуналните услуги, с фокус върху възобновяемата енергия. Преди да стартира Enery през 2019 г., той е член на изпълнителния съвет на ContourGlobal, листваната в Лондон енергийна компания, позната в България като собственик на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". В ContourGlobal Ричард Кьониг е заемал и длъжността председател на инвестиционния комитет, който отговаря за развитието и придобиванията на компанията в Европа, Латинска Америка и Африка.

Интервюто взе Ивайло Станчев

Тази седмица официално приключи най-голямата ВЕИ сделка в България за последните осем години при оценка на актива за около 100 млн. евро. След международен търг ACWA Power продаде дъщерното си дружество "АКВА пауър Си Еф Карад Пи Ви парк", което притежава най-голямата действаща фотоволтаична електроцентрала в България - тази в с. Караджалово с мощност 60.4 MWp. Купувач е австрийската Enery Development. Финансов консултант на продавача в сделката бе "Райфайзен банк интернешънъл", а CMS София бе правен съветник. От страна на купувача финансов консултант е била Entrea Capital, а правен - Schoenherr. Enery Development планира и нови ВЕИ инвестиции в страната, включително голям соларен парк край Хасково с мощност 400 MWp. По този повод разговаряме с един от собствениците и управител на Enery Ричард Кьониг.

В България чухме за първи път за Enery в началото на тази година покрай сделката за фотоволтаичния парк в Караджалово, който е най-големият действащ в страната. Как стана така, че решихте да инвестирате тук, и приключи ли вече сделката, която се оценява на около 100 млн. евро?

- Всъщност сделката беше официално финализирана на 10 септември, поради което съм и в България. Така че, да, можем да кажем, че Enery вече притежава соларен парк в България. Иначе, когато създадохме компанията през септември 2019 г., решихме да се фокусираме върху региона на Централна и Източна Европа, където, от една страна, виждаме потенциал за развитие и опериране на съществуващи ВЕИ проекти, а от друга - и за развитие на изцяло нови вятърни и соларни мощности на изцяло пазарен принцип, без субсидии и преференциални тарифи. Като тук имам предвид по-големи проекти от по няколкостотин мегавата, за да се постигне по-голяма ефективност от мащаба. Конкретно България е изключително атрактивен пазар за това и когато разбрахме, че ACF Renewable Energy иска да напусне България и продава бизнеса си тук, решихме да участваме в процедурата и ако успеем, да го придобием.

Вашата оферта ли беше най-добра в търга за парка в Караджалово или имаше и още нещо в сделката. Доколкото знам, добри оферти са били подали и български компании.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    telqk avatar :-P
    telqk

    Когато боговете (в бойколандия разбирай мит'ряла) плащат всяка инвестиция е привлекателна, особено ако преференциалната цена е подпряна с 20-30 годишен договор!

  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#1] от "telqk":

    Боговете едно слънце са ни дали, а ние не щем да го ползваме, защото Бойко щял да дава преференции.

    Българино, смени Бойко, а не се бори срещу соларните паркове! Хората сега говорят за пазарен принцип. Ако не е пазарен, излиза се масово на протест и проектът спира.

    Юруш да пречим, да не вземе да стане някоя инвестиция.

  • 3
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Точно в Караджалово ли имало такъв огромен парк, където е такава хубава земеделска земя? И сега следващият още по-голям в Хасково, също в Тракийската Низина?
    Такива неща е хубаво да се правят в Сахара, инак след години ще ядем камъни... поне ще ги печем с евтин ток.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK