Теодор Радонов: Дотук ЕИБ е инвестирала близо 5.5 млрд. евро в България

ЕИБ

Теодор Радонов: Дотук ЕИБ е инвестирала близо 5.5 млрд. евро в България

Ръководителят на представителството на групата на ЕИБ в България пред "Капитал"

4358 прочитания

ЕИБ

© ЕИБ


Визитка

Теодор Радонов поема ръководството на българския офис на групата на ЕИБ в България в края на март тази година от Андреас Бейкос. Радонов е финансов експерт с диплома от френския университет "София Антиполис". Той има над 10 години опит в групата на ЕИБ, от които 8 с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), където фокусът му е бил върху със секюритизация и гаранционни продукти. Участва активно в структурирането и прилагането на редица финансови инструменти на ЕИФ в България. Преди това той е работил във финансовата сфера на аналитични позиции.

Какви са резултатите от дейността на групата на ЕИБ в България към момента и какви са плановете ви в средносрочен план?

Банката работи в България още от 90-те години и към този момент е инвестирала близо 5.5 млрд. евро в страната. През 2020 г. предоставените заеми, гаранции и капиталови инвестиции са на стойност 443 млн. евро, което е с 23% над постигнатото през 2019 г. От тях 328 млн. евро са инвестирани от ЕИФ с операции за подпомагане на малкия и средния бизнес чрез посредници - банки и фондове за рисков капитал като LAUNCHub и Sofia Angel Ventures. Очакванията ни са тези близо 330 млн. евро да отключат финансиране за МСП от около 1.8 млрд. евро, което е 10-годишен рекорд за ЕИФ в България и класира страната на 14-о място сред държавите - членки на ЕС.

Приоритетите на ЕИБ за 2021 г. и в обозримо бъдеще са вече установени. Основните области на съфинансиране са приоритетни проекти в публичната инфраструктура - както за завършване на проекти от предишния програмен период, така и проекти от следващия. Голям процент от инвестициите и през 2021 г. ще бъдат насочени в подкрепа на възстановяващи се от кризата фирми.

Бихте ли дали примери за проектите, които финансира групата?

В частния сектор пример е месопреработвателят "Бони холдинг", с който подписахме заем за 30 млн. евро за модернизация на съществуващите съоръжения и изграждането на нови производствени мощности в Левски, Ловеч, Пордим, Брестак и Търговище. Пример за проект в публичния сектор е партньорството с Фонд "Флаг" - банката и фондът подписаха споразумение за заем на стойност 25 млн. евро за насърчаване на градски инвестиции в малките български общини - като устойчив градски транспорт, мерки за енергийна ефективност, управление и опазване на околната среда.

Има критики, че европейският План за възстановяване не позволява частни проекти. Ще можете ли да запълните тази ниша?

ЕИБ ще подкрепи Плана за възстановяване и устойчивост, било то с пряко финансиране, финансови инструменти и допълнителна консултантска и техническа помощ. Пример за потенциално сътрудничество при прякото финансиране би било одобряване на програма или рамково споразумение за съфинансиране на реформи или проекти в приоритетни сектори като климат или цифровизация. На разположение сме да предоставяме и капиталов ресурс на специализираните фондове.

Тук трябва да отбележа, че използването на подобни финансови инструменти в България е един доказано ефективен модел, защото предоставя добър начин за максимизиране на въздействието на грантовото финансиране чрез мобилизиране на допълнителен ресурс от частния сектор. Така можем да стигнем до още повече крайни бенефициенти.

В този контекст - какво мислите за модела, по който функционира ББР? Голяма част от средствата се установи, че отиват в малък брой големи фирми.

Запознати сме с последните разкрития около ББР. Това, което мога да кажа, е, че подкрепата за иновации и развиване на малки и средни предприятия е изключително важна за икономическия растеж и ресурсът трябва да достига до възможно най-голям брой компании. В тази връзка групата на ЕИБ е готова да изиграе своята роля и да подпомогне бизнеса във всяко едно направление чрез всички инструменти и ресурси, които са на наше разположение.

Растежът на корпоративната кредитна активност в страната през последната година е потиснат. В какъв момент ще се промени това според вас?

Намаляването на нивата на корпоративното кредитиране в разгара на пандемията не е нещо неочаквано и е явление, което наблюдавахме в много страни. Подобна среда на несигурност затруднява вземането на решения от компаниите и мениджърите предпочитат да отложат плановете си за инвестиции. Същевременно несигурността засяга и банките, които от своя страна затягат кредитните си стандарти и намаляват още повече предлагането на бизнес заеми. В момента, в който икономиката започне да се възстановява, тези ефекти ще започнат да изчезват и бихме могли да очакваме увеличение на кредитирането.

През последните години традиционният банков модел базиран на доходност от лихви изглежда остава в историята и учебниците по икономика, а фокусът се измества върху повишение на приходите от такси и комисионни. Според вас ще се обърне ли този тренд и при какви условия?

Традиционният бизнес модел на банките минава през фундаментална трансформация. Няколко са факторите за това - продължителният период на минимални лихвени проценти и негативните последствия от пандемията. Това намалява значително основната банкова доходност, което създава предпоставки за финансовите институции да минават към модел за генериране на приходи базиран на такси и комисиони.

Сега обаче времената са много интересни, защото редица иновативни финтех конкуренти променят облика на цялата индустрия, предлагайки банкови услуги със значително по-ниски комисиони и дори и безплатно. За да се адаптира към тази нова реалност, банковият сектор ще трябва да претърпи съществена трансформация - да се съсредоточи върху устойчивото намаляване на разходите и да измести фокуса от оптимизация единствено на нивата на доходност.

Оптимизирането на вътрешнобанковите процеси със сигурност е една от областите, които биха могли да доведат до устойчиво намаляване на разходите. Друг важен процес ще е специализацията. Индустрията ще трябва да промени сегашния модел, при който всяка банка предлага почти всички видове услуги, към един по-специализиран такъв. А именно - фокусиране на предлагането върху конкретни продукти и услуги, таргетиране на определен тип клиенти.

Новата реалност вероятно ще се задържи, а банките ще трябва да извършат задълбочен анализ на конкурентните си предимства в тази нова среда и да предприемат правилните стъпки, за да осигурят успешната си адаптация към нея.

Интервюто взе Лилия Игнатова

Визитка

Теодор Радонов поема ръководството на българския офис на групата на ЕИБ в България в края на март тази година от Андреас Бейкос. Радонов е финансов експерт с диплома от френския университет "София Антиполис". Той има над 10 години опит в групата на ЕИБ, от които 8 с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), където фокусът му е бил върху със секюритизация и гаранционни продукти. Участва активно в структурирането и прилагането на редица финансови инструменти на ЕИФ в България. Преди това той е работил във финансовата сфера на аналитични позиции.

Какви са резултатите от дейността на групата на ЕИБ в България към момента и какви са плановете ви в средносрочен план?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход