Адв. Стефан Ангелов: Със смяната на властта някои министерства станаха по-отворени в достъпа до информация

Адвокат Стефан Ангелов е част от Програма "Достъп до информация" от 2011 г.

Адв. Стефан Ангелов: Със смяната на властта някои министерства станаха по-отворени в достъпа до информация

Юристът от Програма "Достъп до информация" пред "Капитал"

5782 прочитания

Адвокат Стефан Ангелов е част от Програма "Достъп до информация" от 2011 г.

© Цветелина Белутова


Адв. Стефан Ангелов работи като юрист и изследовател в Програма "Достъп до информация" (ПДИ) от 2011г. Той е учил право и философия във Франция. Завършил е магистратура по право на ЕС в Европейския университетски център на Университета Нанси 2 и СУ . Изследовател е по инициативата "Партньорство за открито управление", за България, Мароко и Тунис. Подготвя докторантура в Софийския университет върху влиянието на изкуствения интелект на свободата на изразяване и личната сфера.

ПДИ съдейства на гражданите да упражняват правото си на достъп до информация, като предоставя безплатна правна помощ по заявленията и представителство в съда по случаи от обществен интерес. На 28 септември организацията отбелязва Международния ден на правото да знам (Международния ден на всеобщия достъп до информация, както е признат от ЮНЕСКО), който е учреден през 2000 г. в София, с наградите по темата за граждани, журналисти и институции. Наградите се връчват на церемония във вторник, 28 септември 2021 г., от 15 ч. онлайн.

Промени ли се поведението на институциите, откакто започнахте да се занимавате с достъпа до информация?

Да, постоянно се променя. Много зависи и от политическата конюнктура. Зависи какво е правителството и колко е отворено. Извън това се вижда, че правото, текстовете, нормите имат значение, защото с натрупването на случаи и дела, които минават през българските органи, те самите се научават. Има един процес при тях на отваряне, на разбиране какво е достъп до информация. Като започнах в ПДИ, дори на приятелите ми беше трудно да обясня какво точно работя. Никой не знаеше какво е достъп до информация. Виждам през годините, че хората започват да разбират покрай многото журналистически разследвания какво е достъп до информация и каква ценност дава на гражданите.

Законът за достъп до обществена информация всъщност съществува отдавна, нали?

Той съществува от 2000 г. Програма "Достъп до информация" съществува от 1996 г., като отначало води кампания за приемането на ЗДОИ и прилагането на конституционната разпоредба от чл. 41 която е за правото на достъп до информация от държавни органи.

Има ли добри примери за институции в България, които имат коректно поведение по достъп до информация, и съответно лоши?

Много зависи от вида информация, която се иска. В повечето случаи над 90%, когато бъде загубено едно съдебно дело органът престава да отказва достъп. За сметка на това обаче, когато със заявлението се търси информация, която някой ръководен кадър от структурата смята, че е чувствителна, се виждат опити за шикалкавене. От нашия опит не може да се каже, че някоя институция е като цяло недобросъвестна и задължително иска да отказва всички заявления. Има такива при които по-често се срещат откази и съответно - незаконосъобразни откази. Такива са Изпълнителната агенция по околна среда, Столичната община и Столичният общински съвет. Но много зависи от ръководството и отношението може да се промени с една смяна на върха.

Както видяхме при "Автомагистрали".

Разбира се, като цяло "по-дръпнати" са всички държавни дружества, при които има често спор дали са задължени субекти по Закона за достъп до обществена информация. Тъй като те нямат толкова голяма практика със закона, когато получат заявление за достъп до информация, излизат с автоматичен отговор - "не", "ние не сме задължени", "няма да ви дадем тази информация". В случая с предишното ръководство на "Автомагистрали" явно си личеше и от делата, които "Капитал" води, които Таня Петрова от в. "Сега" води, желанието му да не се предоставя информация по инхаус процедурите. Ясно си личеше, че това явно е решение, взето на управленско ниво.

При други по-рядко се случва.

Кои са най-абсурдните случаи, в които дадена институция или държавна компания е отказвала информация на някого и си водил дело по това? Какви са най-абсурдните аргументи, които си чувал в зала?

Има два по-скорошни примера. Първият е с МВР, които казаха, че били длъжни да сканират и публикуват един договор, но не били задължени каченият в интернет договор да бъде четлив. Това беше абсурден аргумент, който на всичкото отгоре беше изложен и в съдебната зала. Друг подобен беше на Националната служба за охрана, които казаха, че един [поискан] списък с договори не е изготвен и засекретен, но ако го изготвят, ще трябва да го засекретят. Съдът два пъти им посочи, че трябва да докажат, че в момента на произнасянето по заявлението е бил класифициран този списък, както и самите договори. Те не успяха да го докажат, а и нямаше как, тъй като самите договори или поне голяма част от тях изглежда не са били въобще засекретени.

Трети абсурден случай от практиката на колегите отпреди няколко години: един гражданин поискал от Столична община да разбере дали определена заповед на зам.-кмет съществува, дали е издадена и да получи копие. Столичната община постановява отказ от предоставяне, води се съдебно дело от колегите от ПДИ, печелят съдебното дело, съдът задължава общината да се произнесе наново и тогава общината открива, че подобна заповед не съществува и не притежава исканата информация. Това е страхотен пример за разхищение на ресурси, загуба на време, няколко месеца водене на дело, за да кажеш, че тази информация не съществува, вместо първоначално да го направиш.

Иначе абсурдни случаи постоянно се създават по две причини - или недобро познаване на закона, защото има голяма администрация и не всички са минали през обучения, или защото някой на управленско ниво е решил, че дадена информация не трябва да се предоставя и се търсят аргументи да се замаже отказа.

Какъв е според вас най-големият стимул за дадена институция да е открита?

Стимули има различни. Най-големият би бил, ако ръководството каже надолу по структурата, че трябва да са по-отворени, да подобрят отговорите си, предоставянето на обществена информация. Тогава определено се вижда, както сега с промяната в правителството. Когато се смени властта се видя как някои министерства, които бяха по-затворени, станаха по-отворени, проактивно търсеха да разрешат старите спорове, които са имали.

Така че: политическата воля, гражданската енергия и воденето до край на съдебни дела, неотстъпчивостта и отстояване на правото за достъп до информация, както и кампании като нашата и на други неправителствени организации.

Със смяната на властта или ръководството на дадена институция е твърде вероятно тя да обърне практиката си и да започне да е по-склонна да дава достъп до информация.

Случва ли се институции да не изпълнят съдебно решение?

Много рядко. Разбира се, на нас и на някои активисти, които се борят по-редовно за достъп до информация, тези случаи ни се набиват на очи. Чисто статистически ако погледнем, огромна част се изпълняват. Даже дори без съдът изрично да е разпоредил информацията да бъде предоставена, когато един административен орган изгуби делото, смята, че няма нужда да продължава и предоставя информацията. Има и обратни такива случаи - една дълга серия от дела се водеха между гражданската организация "За Земята - Достъп до правосъдие" и ИАОС. Те искаха достъп до средночасовите данни за замърсяването на въздуха, които се измерват от автоматичните измервателни станции на територията на Столична община. Когато започнаха тези дела, Изпълнителната агенция по околна среда, собственик на тези измервателни станции, отказваше. Първо пробваха с един довод, съдът отмени решението им, каза им - не може с този довод да откажете. Те пробваха с друг, съдът пак отмени решението им. Така три или четири пъти се водеха дела, а между тях и други дела, където ние заедно със "За Земята - Достъп до правосъдие" питахме ИАОС всъщност как ги съхранява тези данни, как работят тези станции. В крайна сметка се стигна до един момент, в който ИАОС бяха изчерпали всички основания за отказ. С последните две дела и съдебните решения съдът им каза точно това. Тогава ИАОС приеха решенията и започнаха да предоставят тази информация и обърнаха своята практика.

Разбира се, същите ИАОС за друга информация, която явно са сметнали, че трябва да защитават, в момента имат една серия дела, в която постоянно постановяват един и същи отказ, който е свързан със защитата на интересите за третите лица. Свързано е с информацията на комплексните разрешителни на ТЕЦ-ове. Съдът им казва, че не могат да използват това основание, защото трябва да извършат преценка за надделяващ обществен интерес и да питат третото лице. Те правят пак същото, съдът им казва същото и делата се въртят на празен ход.

Но там явно има политическо решение да не се предоставя тази информация. В същото време съдът е блокиран, защото според него няма законово основание на което в този случай да задължи агенцията да предостави информацията.

Но това е единственият такъв случай, който аз знам за подобна повторяемост и определено е голяма рядкост.

Какво най-често питат гражданите?

Нещо, което пряко ги интересува. Заради това се увеличават заявленията до общините, защото гражданите осъзнават, че това, което е най-близо до тях и е свързано с управлението, е на местно ниво. Най-често въпроси се задават към общини и регионални звена на национални институции и опират до договори, сключени с външни изпълнители.

Например за ремонти, почистване?

Да. Между другото, има една тенденция, която не е от скоро в България - натрупване на много нормативна уредба по всякакви въпроси и честата ѝ промяна.

Един наш клиент, активен гражданин, забелязва, че детска площадка изглежда опасна за децата, които играят там. Той е подал няколко заявления, вижда, че областна управа го прехвърля към Комисия за защита на потребителите и обратно. Вижда, че има проблем и никой не му дава информация кой трябва да поддържа тази детска площадка и т.н. Това, към което насочихме следващото заявление, беше да видим как самите институции виждат приложението на нормативната уредба - какви са според тях правилата, които самите те трябва да прилагат. Много заявления са насочени към начина, по който функционират институциите по даден случай, към начина на упражняване на контрол.

Малко е парадоксално, че до такава информация трябва да се стига по ЗДОИ.

Тъкмо към това се бях насочил - не е изненадващо обаче, защото заради законодателната инфлация, т.е. приемането на много нови закони, регулирането на всякакви нови сфери на живота, нормативната уредба става толкова голяма, че самите администрации нямат поглед върху всички правила, по които трябва да работят. Заявленията често обръщат внимание на органите, че трябва да направят нещо.

Има един разговор, който се води между граждани и институции кои са правилата и как да се спазват.

Адв. Стефан Ангелов работи като юрист и изследовател в Програма "Достъп до информация" (ПДИ) от 2011г. Той е учил право и философия във Франция. Завършил е магистратура по право на ЕС в Европейския университетски център на Университета Нанси 2 и СУ . Изследовател е по инициативата "Партньорство за открито управление", за България, Мароко и Тунис. Подготвя докторантура в Софийския университет върху влиянието на изкуствения интелект на свободата на изразяване и личната сфера.

ПДИ съдейства на гражданите да упражняват правото си на достъп до информация, като предоставя безплатна правна помощ по заявленията и представителство в съда по случаи от обществен интерес. На 28 септември организацията отбелязва Международния ден на правото да знам (Международния ден на всеобщия достъп до информация, както е признат от ЮНЕСКО), който е учреден през 2000 г. в София, с наградите по темата за граждани, журналисти и институции. Наградите се връчват на церемония във вторник, 28 септември 2021 г., от 15 ч. онлайн.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • b.manchev

    Този закон трябваше да играе ключова роля в борбата с корупцията. Чрез него можеха да се изискват доказателства за злоупотреба с власт на длъжностни лица от администрацията. С множеството поправки в него по времето на вожда, днес това е един осакатен нормативен акт с пожелателен характер.

    Съдебната реформа би трябвало да започне именно от ЗДОИ, като бъде премахнат едноинстанционния съдебен контрол на административните съдилища. Административните съдилища са се “специализирали“ в такива да охраняват първо интересите на овластените лица и едва след това правата на редовите граждани.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход