Андреас Шоле: България може да остане износител на ток само с развитието на ВЕИ

Представителите на германската wpd, която планира вятърни паркове край Балчик и Добрич, пред "Капитал"

Андреас Шоле, директор по развитие на проекти във wpd, коментира пред "Капитал" развитието на вятърна енергия в България
Андреас Шоле, директор по развитие на проекти във wpd, коментира пред "Капитал" развитието на вятърна енергия в България
Андреас Шоле, директор по развитие на проекти във wpd, коментира пред "Капитал" развитието на вятърна енергия в България    ©  Цветелина Белутова
Андреас Шоле, директор по развитие на проекти във wpd, коментира пред "Капитал" развитието на вятърна енергия в България    ©  Цветелина Белутова
Андреас Шоле е директор по развитие на проекти в wpd. В компанията е от 2006 г. насам и е също така и управител на wpd Eastern Europe от септември 2020 г.

Тярк Шепър е ръководител по правни въпроси и нови пазари. Присъединява се към wpd през 2015 г., допреди това е част от проектите за офшорен вятър на Siemens от 2007 - 2015 г.

Мартин Илиев е управител на "wpd България" от началото на 2022 г. и част от компанията от 2011 г., когато се присъединява като ръководител на проекти. Преди това е ръководител на проекти за оншорен вятър за KA energy от 2009 - 2011 г.

За вятърния проект на wpd край Балчик може да прочетете повече тук.

Какви са плановете на wpd за България?

Мартин Илиев (М.И.): wpd присъства в България от повече от 10 години. Разполагаме с портфолио от проекти в различен етап на развитие, висококвалифициран екип от професионалисти, експертизата, репутацията на стратегически инвеститор, вложили сме около 5 млн. лева в разработването на проекти от 2007 г. насам и считаме, че е назрял момента за успешната реализация на нашите проекти

Обявихте мащабен проект, включващ офшорен вятър в Румъния. Виждате ли такъв потенциал и в България?

Тярк Шапер (Т.Ш.): Твърде рано е, за да можем да кажем. Тепърва започнахме проучванията. Всъщност започнахме развитието в региона преди 2 години в Румъния и условията са подобни тук. Затова мога да кажа с голяма доза увереност, че ще има възможност за развитието на офшорен вятър в България.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Андреас Шоле е директор по развитие на проекти в wpd. В компанията е от 2006 г. насам и е също така и управител на wpd Eastern Europe от септември 2020 г.

Тярк Шепър е ръководител по правни въпроси и нови пазари. Присъединява се към wpd през 2015 г., допреди това е част от проектите за офшорен вятър на Siemens от 2007 - 2015 г.

Мартин Илиев е управител на "wpd България" от началото на 2022 г. и част от компанията от 2011 г., когато се присъединява като ръководител на проекти. Преди това е ръководител на проекти за оншорен вятър за KA energy от 2009 - 2011 г.

За вятърния проект на wpd край Балчик може да прочетете повече тук.

Какви са плановете на wpd за България?

Мартин Илиев (М.И.): wpd присъства в България от повече от 10 години. Разполагаме с портфолио от проекти в различен етап на развитие, висококвалифициран екип от професионалисти, експертизата, репутацията на стратегически инвеститор, вложили сме около 5 млн. лева в разработването на проекти от 2007 г. насам и считаме, че е назрял момента за успешната реализация на нашите проекти

Обявихте мащабен проект, включващ офшорен вятър в Румъния. Виждате ли такъв потенциал и в България?

Тярк Шапер (Т.Ш.): Твърде рано е, за да можем да кажем. Тепърва започнахме проучванията. Всъщност започнахме развитието в региона преди 2 години в Румъния и условията са подобни тук. Затова мога да кажа с голяма доза увереност, че ще има възможност за развитието на офшорен вятър в България.

М.И.: Трябва да бъдат направени предварителни проучвания. Чак след това може да се даде отговор на въпроса "ще инвестираме ли тук в офшорен вятър или не" или "ще продължаваме да се разрастваме по Черноморието или ще останем в Румъния". Това е доста дълъг процес, ще отнеме време. Позитивното е, че при срещите ни в различните министерства имаше положителна нагласа за нови ВЕИ мощности и изразен интерес към развитието на ветроенергийни проекти в морето.

Андреас Шоле (А.Ш.): Да, това беше най-важното нещо, което искахме да видим. Каква е гледната точка на министерствата към офшорния вятър - заинтересувани ли са или не? Отговорът засега винаги е: "Да. Ако покажете сериозен инвеститорски интерес към офшорния вятър ние сме готови да ви приемем."

М.И.: Законодателство. Необходимо е ново законодателство за развитието на офшорни проекти в България и това е една от темите, по която през следващите месеци следва да работим заедно с колегите от сектора и администрацията. Безспорно има много добра перспектива за развитието на офшорни проекти в Черно море и в дългосрочен план при наличие на подходящи технологии ще сме свидетели на развитие в сектора.

Т.Ш.: След проведените разговори с министерствата се чувстваме много мотивирани. Към момента нашата цел е да направим задълбочени проучвания, на базата на които ще вземем решение за развитие на офшорни проекти и в българската част на Черно море.

На какъв етап е проектът ви за вятърен парк в Румъния?

Т.Ш.: В момента работим на място, кандидатствахме за развитието на две локации в Черно море. Водим дискусии с мрежовия оператор и с местните власти в Румъния. Също така участваме в обсъждането на проектите за законодателството, което да регламентира инвестициите в офшорни централи. Събираме екип, имаме офиси в Яш и Букурещ.

След като помагате на румънските власти в изготвяне на законодателството, ще предложите ли помощ и на българските?

Т.Ш.: Ще предложим нашата експертиза. Ще отворим възможността за диалог и ще предоставим информация за това от какво са имали нужда други правителства.

М.И.: Тъй като групата wpd e активна на различни пазари в над 28 страни по света, би могла да предложи работещи решения и на българските власти.

Т.Ш.: Например може да кажем как процесът трябва да протече от момента, в който получите разрешително. По този начин ще е ясна пълната картина за това, което трябва да бъде направено и кога - един ясен времеви диапазон.

В срещите си с българските министерствата обсъждахте ли конкретни проекти, които да реализирате в България?

М.И.: Представихме портфолио от проекти на различен етап на развитие. Заявихме, че искаме да засилим контактите си с институциите, за да може да намерим най-правилните решения за намаляване на административните пречки и ускоряване на процеса по присъединяване на нови ВЕИ проекти. Смятам, че бяхме посрещнати позитивно и поехме ангажимент да предоставим по-детайлна информация и конкретни предложения.

А.Ш.: Ние виждаме някои проблеми със законодателството и регулациите и искаме да работим заедно с правителството за тяхното решение, така че секторът да стане по-интересен за инвеститорите. Това ще спомогне развитието на България.

Означава ли това, че сега виждате възможност за по-бързо развитие отпреди?

А.Ш.: Поне се надяваме на това (смее се).

М.И.: Атмосферата е позитивна. Осъзнаваме, че в рамките на различни формати и дискусии бихме могли да направим конструктивни предложения за промени в българското законодателството и в открит диалог да намерим най-доброто работещо решение за сектора. Колегите от други компании и от различни асоциации като АПСТЕ и БГВЕА вече са обобщили предложенията и считам, че това ще спомогне за оптимизиране на процеса за развитие на ВЕИ проекти и като цяло ще подобри инвестиционния климат в страната.

Може да обобщим - инвеститорите са тук, бяха приети добре от различните администрации и са готови да разширят своята дейност в България.

Смятате ли да използвате местни доставчици при реализацията на проектите?

А.Ш.: Определено има части от производството, които ще вземем от местни производители - основите и строежите на пътища. По отношение на турбините - в момента няма местно производство. Ако пазарът започне да се развива наистина, това би предизвикало присъствието на производители на турбини и техни фабрики за производство в България. Бихме искали да видим именно това. Ако направите предпоставка за развитие на сектора, това би подканило повече компании да инвестират в страната.

Очаквате ли някакви препятствия, свързани с присъединяването към мрежата и инфраструктурата като цяло? Знаем, че това е сериозен проблем за инвеститорите във ВЕИ тук.

М.И.: Участвахме заедно с други производители на екологична енергия в работна среща в Електроенергийния системен оператор и обсъдихме развитието на мрежата в дългосрочен план.

Виждате такова отношение за първи път в България или света?

М.И.: До неотдавна ВЕИ бяха представени като виновника за всички проблеми в енергетиката - производители на скъп ток, които искат субсидии. Но това се променя. Политическият климат също. Сега е времето за инвестиции във ВЕИ.

Имате ли проекти за соларни паркове в България?

М.И.: За момента не. В други страни, където wpd групата е активна, развиваме също и соларни проекти.

А.Ш.: Не изключваме тази възможност. За момента сме изцяло фокусирани върху вятъра, включително офшорен.

А планирате ли да развивате водородни технологии?

Т.Ш.: Да, имаме планове за развитие на водород. Това е нещо, което следим с интерес. Виждаме, че търсенето ще се увеличи значително. В някои страни вече има райони, изцяло заложени за произвеждането на водород, така че да може да се постави вятърна ферма само ако е за производството на водород и не е позволено да се свързва с ел. мрежа. И ако някоя компания иска да участва в такива проекти, то тогава ти е нужна водородна експертиза. Примерно в Германия скоро ще има проект за производство на водород от офшорен вятър.

М.И.: Германия работи силно в тази насока заради ситуацията с природния газ.

Т.Ш.: Като германска компания бихме искали да участваме в такива обществени поръчки и затова имаме водороден отдел, който да взима участие в тези процедури.

М.И.: Очакваме тази технология да се развие до 2030 г.

А.Ш.: Знаехме, че тази технология ще навлезе, но не бяхме сигурни кога точно. Сега кризата с Украйна създаде един силен тласък за Германия и ускори процеса.

Как гледате на геотермалната индустрия?

А.Ш.: Нямаме намерения да влизаме в нея.

М.И.: Това са малки, регионални проекти, някои за отопление, и не очакваме съществено енергийното производство.

Какви предимства виждате в развитието на ВЕИ сектора на Балканите?

Т.Ш.: България е голям износител на електричество. Това ще е по-добре за бъдещето и голяма възможност за развиването на водород.

М.И.: Доколкото разбирам, това е стратегията за бъдещето - страната да запази своята лидерска позиция в износа на електричество на Балканите. Единственият начин да се поддържа тази преднина е с развитието на ВЕИ.

А.Ш.: И ако погледнете към Германия - ние не можем да произведем цялата енергия, от която имаме нужда, затова трябва да внасяме. За нас, от европейска гледна точка, някои части от Източна Европа и Балканите са потенциален износител на енергия. Точно поради това сме активни в различни страни, защото вярваме в големия потенциал за износ на енергия към Централна Европа. Това може да се осъществи с директен пренос, но също така и под формата на водород или друго.

Имате ли планове за развитие на батерии?

А.Ш.: Нямаме конкретна стратегия на темата. Ние следим сектора, защото тепърва ще става важен елемент от процеса. Батериите вече навлизат сериозно при операторите на мрежите и дистрибуторите. Ние допускаме възможността да инвестираме в съхраняването на енергията, ако има как да се превърнем в износител на базово натоварване. Но това е свързано с развитието на пазара.

Коя е wpd

Основана през 1996 г. в Бремен като малка компания от Клаус Майер и Гернот Бланке, wpd се разраства заедно с технологията за вятърна енергия. Тя е фокусирана в изграждането на сухоземни вятърни ферми и офшорна вятърна енергия, като в момента има 2200 работници в 28 различни страни. Компанията е монтирала над 2400 турбини с общ производствен капацитет 5.15 гВт, а има проекти за още 12.3 гВт сухоземни и 13.8 гВт офшорни мощности.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар