Дончо Барбалов: В скъпите квартали живеят и бедни хора. Затова не променяме данъците

Зам.-кметът по финансите на София за залагането на едни и същи проекти в бюджета всяка година, за проблема с детските градини и боклука, както и за бъдещи планове

Дончо Барбалов е зам.-кмет по финансите от 2016 г., а от 2020 г. отговаря и за здравеопазването.
Дончо Барбалов е зам.-кмет по финансите от 2016 г., а от 2020 г. отговаря и за здравеопазването.
Дончо Барбалов е зам.-кмет по финансите от 2016 г., а от 2020 г. отговаря и за здравеопазването.    ©  Надежда Чипева
Дончо Барбалов е зам.-кмет по финансите от 2016 г., а от 2020 г. отговаря и за здравеопазването.    ©  Надежда Чипева
Статията е актуализирана на 15 април

Бюджетът на София за 2022 г. за първи надвишава сумата от 2 милиарда лева. Въпреки това акцентите в него са добре познати и чакани от години. Включени са метрото към "Левски-Г" и "Арена Армеец", разширение на булеварди ("Тодор Каблешков" и "Филип Кутев", "Рожен", "Копенхаген"), ремонти на улици и тротоари. Промени в данъците няма да има, а такса смет ще продължава да се плаща по стария и несправедлив начин. Детските градини отново няма да стигнат за всички деца, а модернизацията на "Топлофикация София" ще се отложи заради войната в Украйна и несигурността на газовите доставки.

Вижте отговорите по всички тези теми на зам.-кмета на София по финансите Дончо Барбалов:

#Къде отиват парите?

За поредна година остава впечатлението, че всяка година в бюджета се залагат едни и същи проекти. Средствата се увеличават, но не виждаме да се изпълняват обектите, които се обещават.

Защо се получава така и изглежда като негатив за общината - например имаме европейски проект за нещо и ни дадат 50 млн. лв. И ние залагаме 50 млн. лв. в бюджета. Тези пари ги харчим обаче три години и този обект се върти в поне три-четири бюджета и хората си казват, че нищо не се случва. То е малко като с детските градини, а с улиците е още по-тежко. И почваш да отчуждаваш, има обжалвания - всеки има право, после проектираш, почваш да строиш, после строителят нещо... И така един обект се изпълнява няколко години.

Но какво се случва, когато един проект от заложените в капиталовата програма не се изпълни, къде отиват средствата, предвидени за него? Например "Тодор Каблешков" фигурира в програмата на общината през последните 10 години, а чак сега реално започна да се изпълнява.

Няма къде да изчезнат парите. Те могат да отидат на няколко места - едното е по време на годината с предложение на ресорните заместник-кметове да бъдат насочени за друг обект и примерно виждате, че "Каблешков" не върви, а "Кутев" върви и тези пари от едното отиват за другото. Пишат се вътрешни документи, след което минават на одобрение през общински съвет. Това са тримесечни доклади, на които съветниците някой път много се дразнят, друг път много набързо ги разглеждат. Но те са важни от тази гледна точка, че всички размествания между обекти са там. Най-лошото, което може да се случи на един обект, е, когато средствата за него са целеви и не могат да бъдат прехвърлени другаде. Така се формира преходен остатък. Това най-често става с европейските средства. Например миналата година заводът за RDF не се изпълни и се формира голям преходен остатък. И нищо. Това са целеви средства, за нищо друго не могат да се ползват, стоят си и се прехвърлят за следващата година.

За кои обекти са целеви средствата - за детските градини?

За детските градини, да. Голяма част държавата ги е дала - 65 млн., те още не са напълно усвоени. Можем да ги прехвърляме между обектите, но за нищо друго освен за детски градини не можем да ги използваме. Заемите също са целеви.

#Детски градини

Какво се случва със строителството на детски градини? Уж все се изграждат нови, а местата постоянно не стигат.

Детските градини се строят. Тука има нещо, което се подценява, и то е, че в градски условия се строи бавно. За съжаление.

Дали това е истинската причина?

Това е една от причините. Те са много. Някой път трябва да се променя подробният устройствен план, след което трябва да се сключи договорът и се минава през процедура по ЗОП, след което се оказва, че по наредбите имаш отстояния от 15 м до уличната регулация, които не навсякъде могат да се спазят и трябва да мине през общински съвет за намалени отстояния.

После трябва разрешение за строеж. После се появяват реституции, които често не са нанесени в кадастъра. На много места през дворовете на детските градини са прекарани тръби на "Топлофикация" или някои кабели и трябва да се изместят. За да се изместят, пак трябва разрешение за строеж. Миналата година имахме среща с министър Асен Василев по време на служебното правителство и той ни пита защо общините така бавно строим. Отговорих му, че дори и през лятото да ни дадат 100 милиона, до есента нищо няма да можем да усвоим, освен ако не е за готови обекти.

Колко средства са заложени в новия бюджет за отчуждаване на терени за детски градини?

Няма конкретно за детски градини. Общата програма е за 14 млн. лв. Имаме нови детски градини, планирани в бюджета, кметът Йорданка Фандъкова вече каза - строим 17. Но това не значи, че ще са готови тази година. После трябва да ги мебелират, а те обикновено търговете ги правят отделно за мебели, така че малко преди да е готова детската градина, се пуска поръчка за мебелите. Всичко си е процес.

Това, което за съжаление не се получи през годините, а аз много бих искал, да има повече частни детски градини, защото ако има повече частни, първо цените няма да са толкова високи. Второ, те ще са като естествен буфер, защото, когато има голямо търсене, бизнесът ще се развива, ще има повече частни, а като няма, те ще се преобразуват в нещо друго. Докато при нас, ние докато ги построим, минава толкова много време, че просто е трудно. Всяка година все имаме недостиг. Лошото е, че в тези райони, в които имаме най-голям недостиг, са най-гъсто застроените, като "Триадица" и "Витоша". Тази пролет бройката на децата, които няма да са приети, пак ще е значителна.

#Данъци и такса смет

Кои данъци и такси са се увеличавали или намалявали през последните десет години и с каква цел (повече за последните промени тук)?

Първо мога да кажа кои се намалиха - тези за колите. Народното събрание промени начина, по който се образуват данъците за колите в страната, така че никой не знаеше какво се случва. Рискът беше или да тръгнат много нагоре, или да отидат надолу и на практика се случи така, че паднаха значително. После пък ги вдигнахме с екологичния компонент и частично за мощност, но реално на много от колите данъкът сега е много по-нисък от това, което беше. Откакто дойде пандемията, няма промяна, но 2019 г. вдигнахме и таксите за възмездното придобиване - на 3%, което е максимумът по закон.

Друг данък, който също не е висок в София, е този за недвижимите имоти. Той не е променян сигурно от 2009 г. Ако погледнете спрямо данъчната оценка, ще видите, че в много градове в страната промилът е по-висок.

При таксите - сега главният архитект има предложение да се променя строителното разрешително, ще го внесем и ще видим дали ще има после жалба в съда. Проблемът с таксите е, че са разходно ориентирани и винаги е малко сложно да докажеш такси.

София все пак е богат град. Защо не актуализирате данъчните оценки. Те са свързани с такса смет?

Министерството на финансите работеше в един момент да променя базата, но мисля, че спря. Вместо данъчни оценки те бяха ползвали квазипазарна оценка, която да определя базата за някои данъци. Проблемът иначе е от 1999 г., когато е прието зонирането на града. Тогава различни райони са влезли в различни зони, но след това градът много се е развил.

На първо място, данъкът е за много голяма територия. Второто нещо е, че при някои от зоните се получава голяма разлика в цената от едната и от другата страна на улицата. Ще има 50% разлика в данъчната оценка, съответно данъка, което за хората някак си не е много разумно. Иначе другото, което в София не трябва да забравяме, е, че тук като цяло средното равнище на доходите е високо, но има контрасти. Примерно в "Бояна", "Драгалевци", които са скъпи квартали, живеят много богати хора, имат къщи за милиони. И те плащат нисък данък. Но има и по-бедни хора, които ако им вдигнеш много данъка, ще е проблем.

Ако се приложат критерии, които да са близки до пазарната оценка, това би трябвало да се вземе под внимание. Но това трябва с държавата да го работим. Иначе чисто да тръгнем да вдигаме данъчните оценки, това е правено 2009 г., когато са вдигнати за целия град.

Защо от 2007 г. насам не са вдигани таксите за разрешение за строеж?

Защото съветът е политически орган и те гледат за гражданите как стоят нещата, гледат за общината, търси се някакъв баланс. И ще видите, бизнесът ще е против това. Бях на срещи, не изглеждат много ентусиазирани да се вдигат повече.

Иначе такси много не сме вдигали, но хубавото на таксите е, че могат да се променят през годината, докато данъка може да се променя само за следващата година.

За такса смет също не е справедлив механизмът.

"Замърсителят плаща" е хубаво като израз, но като реализация трябва да се види как в градски условия да се случи. Колегите от "Зелени системи" работят. Там трябва да не допускаме рязко увеличение на хората за сметка на бизнеса. Най-лесно е където хората живеят в къщи, слагаш по една кофа на човек, като я напълни за една седмица, плаща едно, като я напълни за две седмици, плаща друго. И не бива да забравяме, че такса смет са три такси. Имаме сметоизвозването, което наистина зависи от количеството боклук. Имаме почистването на града, което не зависи от количеството, което генерираш, и третото е за депото, което може да се каже, че зависи от количеството боклук. Те са три в едно, но хората възприемат като едно и там напрежението е голямо. С който съм говорил - нито бизнесите, нито гражданите, смятат, че плащат справедливо.

#Пари за транспорт и улици

Две години по-късно и след заявката за 18 милиона лева за довеждащ транспорт нямаме такъв. Поръчката за 52 електробусчета, които да имат тази роля, пък е с европейско финансиране, така че тези 18 млн. лв. за какво точно са отишли? (Повече за поръчката тук.)

За довеждащия транспорт, разходите са предвидени за движението им. Защото всеки автобус, трамвай, тролеи можем да си го представи като такси. Ние му плащаме и независимо дали има или няма пътници. Това си е разход.

Добре, а след като още няма такъв транспорт, къде са отишли тези 18 милиона?

Ами ние за транспорт колко сме вдигнали парите. Доста. Тръгнахме от 110 милиона преди 3 години, сега са 164 милиона и не им стигат. Все са а-ха да спрат.

Къде отиват парите от паркиране, скоби, които събира ЦГМ, и защо не се правят тротоари и паркинги?

Те отиват за транспортната услуга, но ЦГМ не успяват достатъчно ясно да го покажат.

Все пак правят заявки, че ще строят паркинги и ще оправят тротоарите.

Да, ама хубаво е те да покажат по-ясна отчетност, и, надявам се скоро - да казват толкова пари сме изкарали от зоната, толкова пари сме дали за еди-коя си дейност. Защото нормалният човек, който не следи много отблизо нещата, ще се запита къде отиват "едни пари"? Ако ги питаш и те го обясняват, това пак не значи, че е достатъчно прозрачно и видимо за всички. Когато преди години пуснахме отворените данни, колегите много се бяха притеснили първоначално, като ги качихме, видяха, че не боли.

А след като за вътрешноквартални улици се залагат по 50 милиона, колко от тях реално се усвояват?

Само един или може би два района не успяха да се справят добре. В останалите няма проблем.

За новите квартали като "Манастирски ливади" не трябва ли да се правят повече улици?

Трябват много повече. Но за да са повече, трябва отнякъде приход. И ние водим тежките разходи с държавата да ни преотстъпят част от данък общ доход, което за съжаление е трудно решение на държавно ниво. Министър Василев е поел ангажимент лятото да отвори темата за дискусии, може да стане. Трудното е, че реално има разминаване в това кой как си го представя, защото ние казваме до 2% от сегашния данък, а министерството си представят 2%, ама отгоре. Това не е само за София, а за цялата държава. Както винаги сме казвали обаче, трябва да има преразпределителен механизъм, за да не се окаже, че всички пари отиват в 4 града или 5, а да се взима от тези, които има повече, и да се дава на тези, които имат по-малко, защото иначе съвсем ще имаме проблем с регионалното развитие.

#Отчуждения

За отчуждения са отделени 14 млн. лв. в бюджет 2022 г. Знае ли се колко от тях ще са за терени, предназначени за улици и булеварди, колко за детски градини и колко за зелени площи? (Повече какво ще се случи, ако общината не отчуждава, четете тук.)

- Не, нямаме такова разпределение.

Тогава как преценявате кои терени приоритетно да отчуждавате?

- На практика дирекцията на главния архитект Здравко Здравков преценява това и гледа отчуждаванията да са там, където има и други инвестиции. Последните години много се отчуждаваше за разширението на "Тодор Каблешков" и "Филип Кутев". Булевард "Рожен" мисля, че почти го приключиха, както и "Копенхаген". Това са големите инфраструктурни обекти, които не могат да се изпълнят без да са отчуждени терените. А има и срок, в който ако не се започне изпълнението на проекта, може да се претендира за разваляне на отчуждението.

А темата със зелените площи е много сериозна и наистина с общия ред за отчуждаване много трудно ще успеем да постигнем голям успех.

Главният архитект Здравков заяви, че се работи по нов механизъм, свързан с вдигане на таксите за строители, за да може общината да направи нещо. (Повече за това какво предвижда новият механизъм тук.)

- Да. Освен това, знаете, има едни интересни юридически становища, които трябва да видим доколко могат да се приложат, защото това би било една добра възможност - да се запази публичният характер на парковете (предложението е общината законно да си върне имотите, раздадени след реституцията, под претекста че парковете вече са били реализирани - бел. авт.).

Не са ли малко 14 млн. за отчуждения?

Eдин общински съветник от ДБ казва, че ако досега е струвало 1 милиард лева, сега щяло да струва 10 милиарда. Но тъй като ние нямаме и един милиард за отчуждаване, дали ще струва 10 е някак си без значение. Трябва да се намери стабилно решение, защото в никакъв случай не трябва да се допуска особено зелените площи да се компрометират. Даже има идеи за нови паркове , като в "Овча купел", "Кукуряк".

#Проблемът с боклука

План-сметката за почистване на града през тази година е 230 млн. лв. (какво предвижда бюджетът за чистота тук). Това са много пари, но, с извинение, столицата прилича на циганско гето. Виждаме препълнени кофи с боклук, подземни контейнери, които не работят, мръсни и прашни улици...

- Тук трябва с колегите от "Зелени системи" да говорите. Донякъде може контролът да се подобри. Те през годините променяха какво ли не. В началото се плащаше на вдигане на кофа - има-няма боклук, все им се плаща. После минаха на количество, което би трябвало да е по-добре. Идеята е да не ходят да вдигат празни кофи. Трябва да се намери баланс. Но със сигурност може да се говори за повече контрол, за да не се допуска това да има толкова пълни кофи.

Защо не вземете пример от Бургас (какво прави Бургас четете тук), те успяха да си решат проблема, сложиха нови, затворени кофи, там работи автоматизирана система.

В няколко района щяха да започнат да въвеждат големите контейнери. За централна градска няма как, защото трябва място.

За целта не е ли нужна друга техника за сметосъбиране и ще се дават ли повече пари за нея?

За друга техника не, поне не засега. В договорите им е записано, че те за тяхна сметка могат да въвеждат нови системи.

А дали искат обаче?

Надявам се да искат. И за тях трябва да е по ясно, защото ако вземе 6 кубика съд за събиране и го вдига наведнъж, това може би е по-лесно, отколкото по 1.5 кубика да събира няколко пъти.

Какво ще кажете обаче за планината от боклуци в Долни Богров (вижте тук)? Бяха дадени 300 млн. лв. за завод за боклук, който, както се оказа, не работи според очакванията и част от боклука се хвърля на старото сметище. (Разследването на "Капитал" тук.)

Не следя толкова отблизо, трябва да питате зам.-кмета по екологията г-жа Билева. Аз го виждам откъм разходите, но към откъм ефективността не мога да кажа какво се случва. Там проблемът ще бъде, ако няма какво да го правим този отпадък. Защото отпадъка си го има, а това да се гори в циментовите заводи е малко трудно - хем струва пари, хем те са сложни партньори.

#Топлофикация София и Gemcorp

Миналата година излезе доклад на американските консултанти от Black&Veatch, според който "Топлофикация София" може да се оздрави с "правилните инвестиции". А преди седмица управителят на Gemcorp Атанас Бостанджиев заяви пред "Капитал" (интервюто тук), че основната цел е да инвестират именно в "Топлофикация София". Идвал ли е Бостанджиев при вас, разбирали ли сте се нещо?

Не съм се разбирал с него, с никой даже. Последно тези, които идваха, са производители на турбини, които искат с удоволствие да им купим турбините. Те са по-скоро финансов инвеститор, но на практика сега трябва да се предприемат конкретни мерки, като всичко ще бъде под някаква конкурсна, конкурентна процедура.

Значи ще проведете търг по Закона за обществените поръчки?

Да. Войната с Украйна обаче леко затруднява всички инвестиции в нови газови мощности. На практика проектът предвижда увеличение на капацитета на "Топлофикация София", така че да произвежда електрическа и топлинна енергия, което значи повече потребление на природен газ. Предвидено е технологията да е такава, че да може да премине частично и на водород. Другото, което правим, и то не е свързано с "Топлофикация" - набелязали сме 2-3 места, където ще опитаме да направим геотермални инсталации за отопление.

Намерили сме и по-големи зони, където има общински земи, които могат да се ползват за фотоволтаични инсталации. София може би не е най-доброто място, но не е и най-лошото, хубаво е, че е близо до потреблението. Ще търсим най-вероятно европейско финансиране.

#Здравеопазване

Какво предвижда бюджет 2022 за здравния сектор?

Бюджетът за здравеопазване на София е 10.5 млн. лв. И не се е увеличавал през последните години. С него финансираме 4 многопрофилни болници, две акушеро-гинекологични болници, центрове за хора с церебрална парализа, за психично здраве, онкодиспансер, три специализирани болници за долекуване и 25 диагностично-консултативни центъра. От 2015 г. имаме малка програма за инвитро от 70 хил. лв., по която досега са се родили 30 бебета. За разлика от държавата ние финансираме процедури и с донорски яйцеклетки.

Нямаме възможност обаче да финансираме ДКЦ-тата, защото те не са болници, които да са собственост на общината. В началото на кризата държавата беше пропуснала да подпомага доболничната помощ и общинският съвет гласува средства, които да могат да се предоставят като заеми на ДКЦ, за да могат да работят. Междувременно държавата намери начин да финансира и тях и напрежението спадна. По време на COVID-19 вълните болниците се задъхваха, защото всеки, който се почувстваше зле, отиваше там. Доволни сме, че създадохме ковид зоните в ДКЦ-тата, те помогнаха на изключително много ковид пациенти - през 2021 г. през тях са преминали 58 хил. пациента, от началото на тази - 26 хил., а освен това се включиха активно и във ваксинационната кампания. Някои лечебни заведения инвестират и собствени средства в покупка на нова апаратура, в ремонти, вече има и монтаж на фотоволтаици.

В директна конкуренция с големите университетски болници общинските се справят изключително добре. Естествено, общината няма желание да печели от болниците, но пък се радваме, че след ковид кризата те започват активно да се връщат към нормалната си дейност, към профилактичните прегледи, към това да бъдат близо до столичани.

Идеите да се развие доболничната помощ са прекрасни. Ако предложението да се изнесе диагностичната дейност изцяло извън болниците и да се получат нисколихвени кредити за преоборудването им сработи, това ще даде нов живот на ДКЦ-тата, които в София имат изключително добро географско покритие, а в тях работят много лични лекари и специалисти

Интервюто взеха Анина Сантова и Десислава Николова.