Новият път на България към Космоса

Райчо Райчев: Българският бизнес има готовност да навлезе в космическата индустрия

Според управителя на "Ендуросат" забавеното ни пълноправно членство в Европейската космическа агенция е само в ущърб на страната

Райчо Райчев коментира състоянието на бизнеса в космическия сектор пред "Капитал"
Райчо Райчев коментира състоянието на бизнеса в космическия сектор пред "Капитал"
Райчо Райчев коментира състоянието на бизнеса в космическия сектор пред "Капитал"    ©  Надежда Чипева
Райчо Райчев коментира състоянието на бизнеса в космическия сектор пред "Капитал"    ©  Надежда Чипева
Кои са "Ендуросат"

Основани през 2015 г. и със седалище в София, компанията е производител на наносателити и CubeSat решения. Те разполагат с екип от над 70 разработчици, инженери и учени. Техните постижения в насоката на развитието на наносателитите и CubeSat технологиите са им донесли световно признание, като компанията се явява във всяко издание на доклада на NASA - State of the art report от 2018 г насам.

През изминалата година те получиха и нови инвестиции от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в размер 10 млн. евро.

Райчо Райчев, управител на "Ендуросат", разказва как той и неговата компания виждат състоянието на космическия сектор в страната като част от темата за космическата стратегия на България.

Смятате ли, че българската индустрия е готова да навлезе във високотехнологичния пазар на Космоса?

От това, което знам и съм виждал и от компаниите, с които работи "Ендуросат" в България, съм повече от категорично сигурен, че и в момента страната ни има абсолютно достатъчния капацитет да е пълноправен член на Европейската космическа агенция (ЕКА) от утре. Има компании, които са изключително добри - софтуерни, за анализ на данни, за оптика, електроника и роботикa. Цялата палитра от технологии, с които бихме били полезни в ЕКА, е налична в рамките на нашата малка иначе българска икономика и екосистема от бизнеси.

Какви стъпки могат да бъдат предприети, за да се стимулира бизнесът да участва?

Едната от така наречените бързи победи, с които България може да помогне и стимулира интереса на вече съществуващи и конкурентоспособни български компании да участват в проекти на ЕКА, е да се повиши възможният TRL (ниво на технологична готовност), от който започва един проект. Защото, ако си технически функциониращ бизнес, съществуваш, създавайки или продукт или услуга. Няма трета опция. И ако си истински успешен бизнес, най-вероятно реализираш успешно този продукт или услуга.

Когато се отвори нов сектор за участие, в който ти можеш да развиваш бизнеса си, искаш да навлезеш веднага на този пазар, да си конкурентоспособен и да развиеш нова успешна дейност.

Проблемът идва, когато достъпът до един пазар е ограничен от техническа гледна точка - ниско ниво на техническа подготовка (TRL). Нито един сериозен бизнес не би бил заинтересован от Космос в България в такива условия, защото един сериозен бизнес не иска да създава бумащина, да пише документи - той иска да създаде максимално бързо конкурентен продукт или услуга и да се бори с този продукт или услуга на пазара. А сегашният формат на програмата е структуриран, изисквайки от екосистемата да създава по-скоро идейни проекти до максимум прототип от ранен стадий, вместо да пренасочи фокуса си от прототип към търговска реализация в рамките на европейската икономика. Това автоматично обезкуражава истински конкурентните компании да участват с много по-голям ентусиазъм в космически програми.

Една "бърза победа" за България би била договаряне в рамките на този присъединителен процес компаниите да могат да участват с продукт или услуги до тяхното реализиране на пазара. Тоест да се покачи възможният TLR или общото ниво на технологична подготовка на българските предприятия. Защото пазарът учи повече от всичко друго.

Как би повлияло включването на тези компании в сектора?

Влизането им ще стимулира множество нови стартъпи, които пък имат още по-къс диапазон за създаване на продукт. Никой стартъп според мен не започва с идеята, че първият му прототип ще излезе след 5 години. Стартъпът разчита на две неща - на липса на процес и конкретното фокусирано усилие за създаването на продукт или услуга на всяка цена, максимално бързо. Тоест дори за стартъпите в България е много по-полезно да е по-предизвикателен начинът, по който биха достъпили космическата икономика, чрез процеса на присъединяване на България в ЕКА.

"Ендуросат" работи успешно с Европейската космическа агенция и всеки проект е довел веднага след себе си до директна комерсиализация на продукт на световно ниво. И съзнанието на българските бизнеси, които искат да участват в пазара, трябва да е също толкова целенасочено към създаването на продукт или услуга с висока добавена стойност.

Може ли страната да стимулира развитието на такава екосистема?

Начинът, по който българската администрация може да помогне, според мен е, като насочи всичките си усилия към стимулирането на успешни deep tech (хардуер + софтуер компании), които да се развиват в България. И да помогне за тяхното ориентиране по посока космическия сектор на Европа.

Един страхотен пример е програмата ARTES. Тя е програма, която позволява създаването на хардуер и софтуер за космически приложения, които влизат в употреба веднага. Тоест там TRL е най-висок, 8-9. Ниво 8 означава, че технологията я има, готова е за изстрелване, а 9 - че технологията функционира успешно в орбита. Очевидно е, че ако има достъп до такива програми, залогът вече става интересен за успешни бизнеси в България.

И очевидно тези бизнеси, ако тръгнат към създаване на космически проекти, ще се окаже, че България има една страхотна индустрия от малки, средни и големи компании, които биха имали значителна добавена стойност за ЕКА. Ето още една "бърза победа".

Има ли други "умни" похвати за развиване на сектора?

Друга значима "бърза победа" за икономиката е задължително България да направи елементарни административни стъпки към създаването на дневник за регистрация на сателити. Всяка страна в света регистрира своите летателни апарати в орбита.

Гордостта е, че България е един от първите членове на Службата на ООН по въпросите на космическото пространство (UNOOSA). Ние сме едни от първите ратифицирали конвенцията държави, които се включват в този общ опит да има координация в орбита, да има общо познание и процеси, както и информация кой какво изпраща в орбита.

И сега единственият препъникамък е да има буквално елементарен дигитален дневник, в който да бъдат регистрирани летателни системи за космически цели. Всяка развита страна в света го има. Такъв дневник ще предизвика интереса на куп стартиращи европейски компании да набележат България като интересна локация за развитие на техните бизнеси. Тъй като те ще знаят, че тук имат лесни процедури за регистрация на сателити и на космически кораби - процес, който им позволява тази регистрация да се случи по много опростен и разбираем начин. Това ще спестява време на тези стартъпи.

Не бих се учудил, ако се окаже, че още утре може да има десетки стартъпи, които биха искали да дойдат и да използват България като страна - регистратор на техните космически системи. Това е "бърза победа", защото не коства никакъв финансов ангажимент или ресурс. Коства едно малко по-добро разбиране за Космоса като индустрия. Оптимист съм, че българската администрация може да направи поне елементарни адекватни мерки и бързи стъпки, с които да станем пълноправен член на Европейската космическа общност.

Трябва да се дефинират проекти, по които съществуващи успешни малки, средни и големи технологични компании ще могат да кандидатстват директно и да участват пълноправно в програмите на ЕКА. Ако дори само това бъде направено, без да се изисква допълнително огромен бюджет от държавата, буквално за месеци могат да се видят резултатите.

Крие ли рискове апатията, показана през последните 7 години, към сектора в страната?

Ако продължат по същия модел на незаинтересованост към Космоса, просто страната ни ще изостане фрапантно в сравнение с всяка друга развиваща се нормално държава на планетата. Не може да нямаме никаква собствена инвестиция в Космоса като държава. Това е катастрофално в краткосрочен и в дългосрочен план. Всяка държава трябва да има инвестиционен план за Космоса в рамките на своя бюджет, било то и малък. Но трябва има държавни конкурси и да се плаща приоритетно за свършена работа, не за пътя на създаването на решенията. Когато плащаш за решението, а не за обещанието, ти защитаваш най-важното - интереса на гражданите.

Жизненоважно e за бъдещето развитие на държавата ни най-после да има стратегия за Космоса.

Защо? Какъв ефект би имал върху страната развитието на космическия сектор?

Представете си, ако България има собствени "очи в Космоса", камери, сензори за прецизна метеорология, системи за комуникация от точка до точка. Ако се случи природно бедствие в някоя точка на страната - да имаме резервирани минимални комуникационни възможности, с чиято помощ да се спасяват човешки животи. Бихме могли да виждаме и да имаме пряк и директен мониторинг на всички замърсители, да помагаме на бизнеси да оптимизират своя енергиен и екологичен отпечатък. Да засичаме изключително рано пожари и наводнения, свлачища.

Всичко това и много подобни приложения се правят на база на сателити в орбита. Технологията е напреднала толкова, че с малък рояк от стотина сателита, които са с големина на кутия за обувки, това може да бъде постигнато. Факт е, че нашата компания в момента има изграден собствен капацитет за създаване на съзвездие, което да доставя изключително ценни данни за целите Балкани.

Самите институции не трябва да разбират от Космос и космически системи, а да си дадат сметка, че анализираните данни от подобен тип инфраструктура ще помогнат по невероятен и директен начин на обществото и за работата на самите тях. За спасяване на човешки животи, за намаляване на неефективност в икономиката, тоест замествайки неефикасни мерки или процеси, които просто са остарели морално. Представете си, ако един човек в администрацията, например горски служител, има апликация на телефона си, която моментално го уведомява с геотагинг, че някъде преди 5 минути е изчезнало дърво.

Какви последици виждате като следствие от една такава оптимизация?

Създаването на самата инфраструктура ще позволи изграждането на огромен нов капацитет за българската икономика за Космоса. И едновременно с това бихме могли да предприемем прости, адекватни мерки и в рамките на съществуващите програми на ЕКА, както и адекватна стратегия за развитие на сектора на държавно ниво. След 1 или 2 години позитивните ефекти ще са видими. Стотици нови работни места в сектора, обективна независимост за космическа инфраструктура на България в орбита на цена, на която не можеш да купиш от външни сателитни компании дори един 100-килограмов сателит. Процесът по създаването на тази инфраструктура ще гарантира формирането на цялостен национален капацитет и заздравяване на службите за сигурност, които защитават нашата страна.

Не е ли твърде скъпо такова нещо. Как би могла държавата да постигне това?

Това може да бъде постигнато с елементарни действия и прозрачна стратегия, които не предполагат чудовищни инвестиции от страна на държавата. И единственото, което трябва да се направи, е да се формира работна група от трима-четирима реални експерти, които обаче да имат реален опит със съвременни космически технологии, науки и правни и административни въпроси. Хора, които категорично са работили във водещи космически програми и са наясно с това, което се случва в сектора днес. Те биха могли да бъдат обособени като съвет или офис или агенция, която да създаде адекватна обща посока за развитие, базирана на познание за сектора.

В никакъв случай не става въпрос за план как да се изхарчат стотици милиони напред и да видим какво ще стане после. Напротив, идеята е със стратегически малко на брой, но умни ходове, да се стимулират съществуващи и нови предприятия да участват в космическата екосистема на Европа.

Самата държава трябва да поеме ангажимента, че тя ще бъде първи клиент при успешно доставена услуга, каквато е практиката в космическата програма на САЩ. Там секторът се разви изключително бързо и сега има уникална екосистема. И откъде дойдоха парите? От частни инвеститори. Защо? Защото държавните органи - NASA, NOAA, Department of Defense, US Air Force и други държавни институции, създават конкурси и обявяват: Ако някой реши този проблем, аз съм първият ви клиент! И ще платя такава предварително определена сума за услугата.

В момента в който една компания получи писмо за интерес или ангажимент B2G (бизнес към държавни органи), който гарантира: "Ако ти ми решиш проблема (например: пълна дигитализация на инфраструктури; контрол на обезлесяването на цялата територия; мониторинг за водните ресурси и т.н.), аз ще платя за получената успешно услуга." Ако държавата има подобен подход, тя няма да загуби, тъй като плаща за реални резултати, чрез които в процеса ще бъдат спестени милиарди от неефективност, докато междувременно се изгражда цял нов икономически сектор. Защото държавата не трябва да се интересува кой как ще финансира проектите си - това не е нейна работа.

Интервюто взе Антон Чепилски