Еврокомисарят по транспорта Адина Валеан: Вече даваме пари за подкрепа на военната мобилност в ЕС

На европейската карта на най-важните транспортни коридори е добавена нова връзка между Егейско, Черно и Балтийско море

Адина Валеан    ©  Европейска комисия 2020

Визитка

Европейският комисар по транспорта Адина Валеан присъства на срещата между румънския и българския премиер в Букурещ миналия месец. Тогава София и Букурещ говориха за транспортна, енергийна и цифрова свързаност в новата геополитическа ситуация, предстоящите европейски инвестиции в жп транспорт и пристанищна инфраструктура.

Адина-Йоана Валеан е румънски политик, европейски комисар по транспорта от 2019 г. Преди това тя е била член на Европейския парламент от 2007 до 2019 г., където е председател на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

Как войната в Украйна ще пренареди транспортните приоритети на ЕСв този регион?

Като гръбнака, който свързва европейските граждани и бизнеса, транспортът има значение за всички нас. Нямаме време за губене, за да го подготвим за бъдещето. В нашата "Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност" ние определяме ясни приоритети за ЕС как транспортната система да стане по-устойчива, интелигентна, конкурентна, безопасна и достъпна.

Укрепването на свързаността в Черноморския регион беше приоритет преди незаконното и непровокирано нахлуване на Русия в Украйна, а днес дори още повече. Работим усилено за разработване на потенциални алтернативни маршрути за възстановяване на свързаността с Украйна. В ревизията на трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, приета от комисията през декември миналата година, отбелязахме на картата нов коридор, свързващ Егейско, Черно и Балтийско море.

Нахлуването на Русия в Украйна също увеличи неотложността на преобразуването на транспортната инфраструктура на Европа в подходяща за двойна употреба - едновременно гражданска и отбранителна. В тази връзка ЕК предложи отпускането на безвъзмездни средства за проекти, които подкрепят военната мобилност в съюза. И те вече са факт- към момента финансираме проекти на стойност 339 млн. евро по Механизма за свързана Европа, които целят да улеснят движението на военни части, техника, както и по-ефективно разгръщане на нашите мисии на място. Допълнително решихме да ускорим и втората покана по тази тема, която първоначално бе планирана за по-късен етап през годината.

Очакваме Дунав да бъде модернизиран до използване на пълния си потенциал. Разчитаме българските и румънските власти успешно да приключат проекта FAST Danube, финансиран с европейските фондове.

Тъй като Украйна има ограничен достъп до своите пристанища към момента, трафикът се насочва към пристанището на Констанца и пристанищата на Дунав. Има ли предприети или планирани конкретни стъпки за разширяване на капацитета на румънски или български пристанища, включително и Варна?

За момента комисията работи основно върху неотложните нужди за нови маршрути за внос/износ от Украйна (в частност за зърно). Имаме ежедневни срещи с украински представители и заинтересованите страни от ЕС, за да помогнат за оформянето на нови логистични трасета. Вярно е, че пристанищата на Дунав, както и пристанищата на ЕС на Черно море играят ключова роля за това.

В този контекст определено трябва да разгледаме дългосрочни действия за подобряване достъпността и ефективността на тези пристанища. Остава идентифицирането на приоритетни проекти, а отговорността за това е на всяка засегната държава членка. Знам, че Румъния планира да подобри железопътния достъп на Констанца в наскоро приетия си инвестиционен план 2021 - 2030 г. Ако получим заявка за подкрепа чрез Механизма за свързаност или Кохезионния фонд, ние ще оценим искането спрямо нашите приоритети по TEN-T.

Имайте предвид, че последните геополитически събития може да изискват от нас да адаптираме плановете за устойчивост и възстановяване, както и кохезионните споразумения на държавите, или да ускорим първоначалните действия, предвидени в тях.

Планирани ли са нови железопътни проекти между България и Румъния, които да позволят увеличаване на товарния трафик нагоре към Европа и надолу към Турция и Гърция. Какъв конкретен ангажимент поема Румъния в тази област?

Основният приоритет на този етап е да продължим напред с надграждането на трансграничната връзка от Крайова към Калафат, Видин и Медковец, също разположена в основната TEN-T мрежа. Тази линия дава по-голям железопътен капацитет на България за нейната свързаност с Румъния, а след това към Унгария - същото важи и за железопътния трафик от Румъния надолу на юг към Гърция и Турция.

Необходимо е обаче ефективно планиране, за да се гарантира, че инвестициите от двете страни на Дунав са координирани. Нека ви напомня, че координаторите по TEN-T, г-н Матю Грош и г-жа Аяла Сендер, са на разположение за улесняване на разговорите между двете страни.

В началото на април Европейската комисия предложи да се започнат преговори с Украйна и Молдова за подписване на споразуменията за автомобилния товарен транспорт с ЕС. Какво е развитието на този етап на улесняване на сухопътната транспортна свързаност с двете страни?

Комисията поиска мандат на Съвета на ЕС за договаряне транспортно споразумение с Украйна и Молдова на 6 април 2022 г. Сега на ход са лидерите на държавите да дадат зелена светлина, като целта е да се сключат споразуменията до средата на 2022 г.

С неотдавнашното спиране на руския газ за България и Полша планира ли ЕК да приоритизира и евентуално да съфинансира строителството на алтернативна енергийна инфраструктура за пренос на газ/възобновяема енергия?

Комисията вече е готова да предложи новия енергиен план REPowerEU в средата на май. Проекти, завършващи вътрешния енергиен пазар, и такива със силно трансгранично измерение трябва да бъдат привилегировани, например ключовата връзка между Португалия, Испания и Франция и между България и Гърция. Такива проекти ще подобрят преноса на газ и ще синхронизират напълно нашите електрически мрежи, като например между балтийските държави и континенталната европейска мрежа.

Комисията ще предостави финансова подкрепа, както е направено за плановете за възстановяване, и техническа помощ. Нуждите от финансиране ще бъдат оценени въз основа на цялостно картографиране на необходимостта на държавите членки, както и за нуждите от трансгранични инвестиции.

Планира ли ЕК промени в пакета за мобилност (т.нар. план "Макрон") във връзка с неговото въздействие върху целите на Зелената сделка, променената геополитическа ситуация заради войната в Украйна и големия натиск върху транспортните фирми от периферията на съюза?

Комисията се противопостави от самото начало на двете разпоредби, чието въздействие не е оценено по никакъв начин преди приемането им. Следователно ЕК възложи две проучвания - за комбинирания превоз и връщането на камиона. Анализът показа тяхното отрицателно въздействие върху околната среда и не само.

От този момент поискахме обратна връзка от нашите двама съзаконодатели - Европейския парламент и съвета. Лично аз не пропускам възможност да напомня за нашите колеги, че не можем да правим амбициозни планове за намаляване на емисиите на CO2 и същевременно да налагаме законодателство, което има обратен ефект. Ние сме готови по всяко време да предложим промяна на тези две противоречиви правила, но имаме нужда от подкрепа от съзаконодателите.

В същото време Съдът на ЕС в момента оценява жалбите, подадени от някои държави членки (включително България) по някои разпоредби на Пакет за мобилност 1. Решение се очаква през 2022 г.

Кои са приоритетните проекти за пътната мрежа, които се очаква да бъдат включени в кохезионното споразумение 2021 - 2027 г. на България?

Програмните документи на българските кохезионни фондове за периода 2021 - 2027 са в процес на обсъждане между българските власти и ЕК. Доколкото ни е известно, България обмисля инвестициите в пътна инфраструктура да бъдат сред приоритетните.

Как се справя България по Механизма за свързаност на Европа (CEF)?

Твърде рано е да се каже. По CEF проектите получават съфинансиране на конкурсна основа след покани за набиране на предложения. Поканата CEF Transport за 2021 г. беше публикувана на 16 септември 2021 г. с общ бюджет 7 млрд. евро. Имаше отделен плик за държави, които получават кохезионно финансиране (т.е. които имат повече нужда от сближаване), плик за военна мобилност и др. - голямо разнообразие от теми и приоритети.

Получихме 447 проектни предложения, изискващи почти 14.5 млрд. евро съфинансиране до крайния срок 19 януари 2022 г., което показва интереса към инвестиране в интелигентна и устойчива инфраструктура. Направено е предложение за развитие на мултимодална платформа в Русе, подадена в отговор на текущата покана CEF2, и в момента се извършва оценяване.

Както споменах, вече имаме напредък по някои линии и сме избрали 22 проекта за военна мобилност, които ще получат подкрепа в размер на 339 млн. евро, като както и 15 проекта за алтернативни горива, които ще получат 86 млн. евро. За съжаление сред тях няма проекти от България. Останалите предложения в момента се оценяват и планираме да обявим резултатите до края на юни.

Разглеждайки текущите проекти, финансирани от CEF, комисията вече подпомага реконструкцията на мост в Градищея с оглед повторното отваряне на трансграничната железопътна връзка между Гюргево и Русе. Към този момент това е основният ни приоритет и ще увеличи железопътния капацитет между двете страни, който към момента е доста нисък.

И все пак, преди да вземете решение за допълнителна железопътна или пътна връзка (включително нов мост над Дунав), ще бъде важно е да се идентифицира най-доброто възможно местоположение и как ще се свърже с TEN-T мрежата. По принцип никакъв допълнителен мост не трябва да забавя изпълнението на вече планираните.

В допълнение, два финансирани от CEF проекта, които са от значение за пристанищата в България, продължават: Black Sea Gateway, извършва предварителните проучвания, изработване на концепция и технически проект за изграждане на основна инфраструктура на пристанище Бургас - нов кей и нова кейова стена. Още - "От Изток до (2) Запад - Достъп до Ориент/Източносредиземноморски коридор" също работи по технически проект за основна инфраструктура на пристанище Бургас и нейното интегриране с основната жп мрежа по TEN-T.

Интервюто взе Моника Върбанова