Владо Бучковски: "Предвид случващото се в Украйна, разширението на ЕС към Македония и Албания придоби нови измерения"

Бившият премиер на Македония и бивш главен преговарящ с България пред "Капитал"

Личен архив Владо Бучковски
Личен архив Владо Бучковски
Личен архив Владо Бучковски    ©  Личен архив Владо Бучковски
Личен архив Владо Бучковски    ©  Личен архив Владо Бучковски
Темата накратко
  • Провалът на историческата комисия и българското вето усилват говора на омразата
  • В замяна на включване на българите в македонската конституция, Скопие очаква отпадане на ветото
  • Българските искания могат да бъдат включени в нов договор, гарант за който да са европейските институции, докато трае процесът на преговорите на Скопие с ЕС

Владо Бучковски е бивш министър-председател (2004-2006) на Македония, бивш специален представител на Северна Македония за спора с България (до 11 януари 2022 г.) и член на основания в началото на май Клуб за българо-македонско приятелство. Разговорът е проведен на 11 май.

В понеделник в София трябваше да бъде проведено първото събитие на клуба под формата на беседа между бившия македонски премиери Любчо Георгиевски и историка доц. Стефан Дечев (разговора с когото можете да прочетете тук), и двамата съучредители на клуба. Събитието обаче беше осуетено от евродепутатата от ВМРО Ангел Джамбазки и активисти на националистическата партия. Дискусията между Георгиевски и Дечев трябваше да бъде проведена от 17:00 във Военния клуб в София, където изпреварващо са се събрали бивши депутати на ВМРО и група от около 30 души. По думите на Джамбазки, който излъчваше във Facebook, акцията била срещу провеждане на "македонистко сборище" в София. В крайна сметка организаторите са се отказали от събитието. Така едно от първите граждански събития по сближаване между двете държави беше провалено от български националисти, ползващи го като удобен повод за агитация.



Защо се стигна до сегашните отношения между два толкова близки народа иначе? Как можем да разрешим блокажа в преговорите между двете държави?

Нашият клуб е платформа за добра воля. Най-вече имаме за цел да изчистим отношенията между двете държави. Имаме сериозни проблеми и в последните няколко дни - една изява на външния министър Буяр Османи, протълкувана като ултиматум, коментари от София, това не води до никъде. Затова предлагаме и ще дадем своя принос двете граждански общества, видни интелектуалци, които са opinion-makers и в Скопие, и в София, да покажем, че можем взаимно да се уважаваме. Това мисля, че в момента не достига.

Искрено се надявам да имаме шанс. Наясно сме с проблемите в управляващата коалиция в София. Знаем позициите на БСП и на "Има такъв народ". От друга страна нашите партньори от София знаят как мисли опозицията в Скопие. Така че ако в това тясно пространство се придържаме към Договора за добросъседство, според мен можем да стигнем до решение. Ако декларациите първо на българския парламент и по-късно резолюцията на македонския парламент водят в преговорния процес, много трудно ще намерим общ език. Но в нашата група интелектуалци от София и Скопие вярваме в нашето общо европейско бъдеще и уповавайки се на европейските ценности, ще търсим решения. Отворено работим да помогнем на правителството на Петков и на правителството на Ковачевски, задочно да покажем, че няма теми табу. Ще говорим и за това, което създаде най-много проблеми в отношенията между двете държави, а това е различното тълкуване на термина "обща история" и кои са тези общи личности, които ни разделят и които трябва заедно да честваме.

Какви конкретни стъпки могат да бъдат предприети за нормализиране на отношенията?

По моя оценка съвместната комисия по исторически и образователни въпроси трябва да работи без политически натиск. Мисля, че времевата рамка да направят такъв и такъв прогрес за месец-два или в следващите две-три общи заседания е непродуктивна. Непродуктивната работа на съвместната комисия е една от причините за тези влошени отношения между двете държави.

Втората причина според мен е ветото. Ветото до голяма степен е причина и за усиления говор на омразата. Затова ние в нашия клуб за приятелство, където членуват рационални хора, които не се емоционални по природа, знаейки какво е възможно на Балканите, трябва да започнем от това да намерим какво може да се реши до края на юни.

Ако е точката за промяна на конституцията на Република Северна Македония, какво можем да направим ние до юни и какво очакваме да се случи в София в замяна? Ако правата на македонските българи и промяната на конституцията сега е приоритет, а аз смятам, че това трябва да бъде приоритет, да се гарантират човешките права на всички в нашата държава, то тогава възвратно какви са гаранциите, че това ще бъде последното българско искане и кои са гаранциите дали и от българска страна ще бъде имплементирано нещо, което да смекчи страха на повечето граждани на Република Македония, че България притиска по такъв начин да се затвори спора, че да бъде заплашена идентичността на македонците. Тук реално трябва да бъде намерен балансът.

Ние, македонците, имаме опит с Преспанското споразумение с Гърция, трябва да се погледне как изглежда той, защото мисля, че може да бъде модел за допълнителен протокол, който София и Скопие да сключат. Първото условие трябва да бъде започване на процедурата за промяна на конституцията. От друга страна очакванията са да бъде свалено българското вето. Ние няма да станем членове на ЕС с отмяната на ветото. Шест до десет години ще имаме възможност да приложим и договора, който евентуално би бил постигнат за четирите други български искания. Това за мен не е спорно. Спорно е само дали от наша страна ще бъде изпълнено това, което очаква София. От друга страна и София трябва да бъде подготвена да осигури това, което най-много се очаква от наша страна - края на ветото.

В Скопие ни е ясно, че атмосферата е неблагоприятна, че общественото мнение в София не е създадено просто от БСП или ИТН, а преобладава негативното отношение от мнозинството български граждани срещу безусловно вдигане на ветото. Но да видим какви са условията и какво може рационално да се направи. Да започнем процедурата по промяна на конституцията, първо. Най-сетне да насърчим мерките и двете държави да се борят срещу словото на омразата. Второ, дали двете правителства са подготвени да обявят съгласията постигнати вече в съвместната комисия по исторически и образователни въпроси за петте неспорни личности и за трите исторически периода. И по този начин да започне процесът на хармонизация на учебниците в двете държави. Да видим дали тези две задачи не могат да бъдат изпълнени колкото се може по-скоро.

Трето, да се усили това, което България иска като част от договора - за ненамеса във вътрешните ѝ работи, и искането да се намерят формулировки, така че да няма опасения, че Република Северна Македония стимулира или финансира активностите на сдружения, които декларират македонска етническа принадлежност. От друга страна трябва да се уважава характерът на българската конституция и когато се говори за правата на българските граждани, които имат македонско етническо потекло, да се побърза със случаите пред Европейския съд за човешките права, в които те искат да имат право на сдружение. Правата да се създават културни клубове, където ще се съхраняват традициите им, което не прелива към политическото организиране и няма да противоречи на вашата конституция.

Мисля, че с тези два корпуса на условия имаме добри шансове да стигнем до текст, който би могъл синхронизирано да бъде тълкуван и от двата парламента. И в нашия парламент трябва протоколът на договора да бъде одобрен, и в българския, за да важи.

Възможно ли е началото на всички тези процеси до края на юни, какъвто ултимативен срок даде македонският външен министър Буяр Османи?

На посещение в Скопие днес (11 май, бел. ред) външният министър на Австрия заяви, че Австрия е една от държавите, която желае разрешаване на казуса възможно най-скоро, имайки предвид, че стабилността на Западните Балкани е сериозен проблем, който не се ограничава само до София и Скопие. Проблеми има между Белград и Прищина (столицата на Косово, бел. ред.), във функционирането на Босна и Херцеговина, напоследък в исканията на Република Сръбска за промяна в конституционния й статус. Имайки предвид какво се случва в Украйна, мисля, че искането за разширение на ЕС и започване на преговорите с Македония и Албания вече добива по-други измерения.

Затова мисля, че не става дума за натиск към София или Скопие, а по-скоро надлежно внимание от международната общност. Да не забравяме изказванията на представители на външното министерство на САЩ, които считам за много по-директни в търсенето на решения. Те постоянно повтарят, че сега е време да решим спора. До края на юни има още 7 седмици. Според опита ми като специален представител, когато се опитвах да бъда медиатор в намирането на решение между София и Скопие, смятам, че решенията вече са на масата. Но въпросът е дали може така да бъдат опаковани, че да са приемливи и за Скопие, и за София. Да са приемливи и за опозицията, която вие имате в управляващата коалиция, но да бъдат приемливи и за нашата опозиция, която очевидно заради искането за промяна в конституцията трябва да бъде страна в споразумението. Аз мисля, че в последните си изяви лидерът на опозицията Християн Мицкоски намеква, че ВМРО-ДПМНЕ също би искала да бъде част от решението.

Споменахте, че в Запада се търси стабилизация на геополитическата ситуация на Западните Балкани. До скоро в Скопие се провеждаше очевидна политика по изчакване България да се огъне под тези искания без необходимост от компромиси. Каква е гаранцията, която Скопие може да даде на България, че след едно потенциално вдигане на ветото и начало на преговорите с ЕС, българските искания няма да бъдат забравени?

Международната общност, чрез Европейската комисия (ЕК), трябва да бъде гарант за изпълнението на това, което двете държави ще включат в общ протокол. Това е осъществимо. Според мен България няма какво да изгуби. Трябва да постигнем допълнителен договор, който да мине и през двата парламента. Ако имплементацията не върви по план, България пак може да се възползва от правото на вето по време на преговорите. Това на практика би било последното вето. Затова поддържам усилията да има всеобхватно решение чрез отворен диалог. Ако България иска гаранции, да открием по какъв начин да се стигне до тях. Ако Македония иска края на ветото, дали това е възможно до юни? Ако има добра воля и от двете страни, времето не е изтекло.

Как смятате да допринесете за тези процеси в Скопие и София?

Целта е и в Скопие и в София членовете на клуба чрез своя личен ангажимент, но и чрез общи събития да покажат колко всъщност ние сме близки. Да има малко повече разбиране между двете страни, да се запознаем по-добре, повече да си вярваме и да покажем и на Брюксел, и на Вашингтон, и на Париж, и на Белград, че ние, балканците, умеем да водим искрен диалог основан на уважение и разбиране. Мисля, че можем да постигнем това. Осъзнаваме, че времето до края на юни не ни е съюзник. Ние сме решили да продължим и след това в изграждането на истински приятелски отношения между двата народа.

Интервюто взе Деян Димитров.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha
    • + 4

    Къде повече измерения , вече сме в 7-то . Или спазваш , или не договорите с пооследствията от това .

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 1

    Всичките ли членове на македонисткия клуб ще се изредят с монолози тук, за да омаломощят публиката за след седмица, когато се очаква Киро да хвърли пешкира пред БЮРМ и да ни изуе?

    На седянката вчера във Военния клуб доц-ът щял да беседва с Люпчо Георгиевски. Ако доц-ът е имал какво да каже и то достатъчно убедително, защо не го е казал и на Джамбазки и да срази опонента си, както някога св.Кирил Философ е сразил със словото си хазарите, а доц-ът си е събрал листчетата и се е изсулил от вечеринката?
    Ами явно толкова може доц-ът. И за да не стане за разил е предпочел да фъсне.

    Всъщност освен с съучредителството на новото ОМО Илинден, с какво е известен доц-ът? Според нета - с нищо. Е, от ншщо - в нищо. Диалектика.

    Апропо, защо в БЮРМ продължават да си доставят либидоподобни удоволствия, горейки българския национален флаг?
    Доц-а питам.

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    И един много сериозен анализ на българо-БЮРМ-ските актуални отношения. Нищо общо няма с македонисткия тетрис с подреждането на обтекаеми политкоректни евроатлантически словесне тухлички:

    https://geopolitica.eu/2022/197-broy-2-2022/3548-kak-da-zashtitim-balgarskiya-interes-v-pregovorite-sas-severna-makedoniya

    Нередност?
  • 4
    bamama_mu avatar :-|
    ръмжо

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Иии верно много добра статия подписвам се на 99% под нея.

    Нередност?
  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Макетата се опитват да пришият войната в Украина към нашето вето белким в суматохата намажат

    Нередност?
Нов коментар